Войната на Русия в Украйна: Какво знаем за руските загуби до момента
Нов разбор на Би Би Си, " Медиазона " и самостоятелни доброволци, учреден на поименен лист на починалите съветски военнослужещи, разкрива дълбоки обществени и стопански неравенства в метода, по който съветското общество понася човешката цена на войната в Украйна.
Установените 152 120 имена демонстрират ясна и систематична причинност: войната взема жертвите си най-много от дребните градове и бедните райони, а минимум - от огромните и богати урбанистични центрове.
Според данните 67% от починалите са родом от села и дребни градове с население под 100 000 души, макар че в тях живее под половината от популацията на страната. В същото време в огромните градове, в това число Москва и Санкт Петербург, равнището на загуби е десетки пъти по-ниско в съразмерност за броя на мъжкото население.
Изследването откроява връзка сред бедността, неналичието на вероятности и присъединяване във войната. Икономистът Алексей Захаров от Университета в Чикаго показва, че най-силният фактор, който предсказва какъв брой хора от обещано обитаемо място ще отидат на война и ще загинат на фронта, е степента, до която локалният бюджет зависи от държавни дотации.
Колкото по-зависим е даден регион от страната, толкоз по-вероятно е неговите поданици да подпишат контракт за работа.
Така се обрисува характерен съветски модел. В дребните обитаеми места, регионите с висока централизация на бюджетни работни места или мощна взаимозависимост от държавни стратегии, военната работа се възприема като един от дребното действителни способи да се завоюват пари, да се решат персонални задължения или да се обезпечи бъдеще.
За хората в бедните райони армията е път към приход, който неведнъж надвишава локалните заплати. Една типична заплата в Бурятия, да вземем за пример, е към 56 000 рубли (1213 лв), до момента в който подписването на контракт носи над 210 000 рубли месечно (4548 лв) - разлика, която за мнозина е несравнима с всякаква друга професионална опция. Отделно се изплаща еднократен бонус от 1,6 млн. рубли (около 34 600 лв).
Социалната невъзможност се демонстрира изключително ясно в персоналните истории, измежду които е тази на жителя на Москва Михаил Гринин, умрял единствено два месеца след заминаването си на фронта. Гринин, който в никакъв случай не е проявявал интерес към армията, подписва контракт в опит да избегне нечовешките условия в следствения арест, където е попаднал поради дело за наркотични субстанции.
Неговият случай е необичаен за Москва, защото столицата има най-ниското равнище на загуби - едвам пет починали на всеки 10 000 мъже. За съпоставяне, същият индикатор в Тува доближава 33 пъти по-висока стойност.
Подобни образци се повтарят и в други райони. В Кировска област загубите са повече от 15 пъти по-високи от московските. Там живееше и Андриан Семьонов - човек с неработоспособност, само че все пак подписал контракт. След поредност от несбъднали се опити да построи кариера, работата в армията се трансформира в единствена опция за приходи и непоклатимост. Той умира единствено две седмици след идването си на фронта.
Експертите изясняват, че в районите с висока смъртност, ниска дълготрайност на живота и лимитирана икономическа вероятност войната се възприема като продължение на риска, който съпътства всекидневието. Там, където животът е сложен, а опциите - лимитирани, мотивацията да се търси късмет в армията е по-голяма, даже когато рискът е гибелен.
Подобни обществени модели са познати и в Съединени американски щати или европейските армии, където наборът обичайно е по-висок измежду бедните райони. Но в Русия към това се прибавя особената роля на страната като главен шеф и източник на приходи в най-бедните региони, както и политическото въздействие върху локалните администрации. Това прави набора по-скоро административно ръководен развой, в сравнение с непринуден избор, подхранен от национализъм.
Реалните съветски загуби обаче евентуално са доста по-високи. По оценка на специалистите наличният поименен лист може да обгръща единствено 45-65% от действителните жертви, защото огромна част от телата остават на бойното поле или не са обществено оповестени. Така общият брой на починалите може да доближава сред 234 000 и 338 000 души, а в случай че бъдат включени и бойците от някогашните ДНР и ЛНР - до над 360 000.
Тези данни обрисуват тревожна картина освен за мащаба на съветските загуби, само че и за надълбоко вкорененото обществено неравноправие, което дефинира чии животи заплащат цената на войната.
Русия не просто води спор в непозната страна - тя претърпява вътрешна рецесия, в която бедните умират, а богатите остават надалеч от фронтовата линия. Както обобщава един от съветските демографи, " войната в Украйна освен изостря старите разломи в съветското общество - тя ги трансформира в пропасти ".
