САЩ се намесиха във войната с Иран. Какви са вариантите?
Коментар на Даниел Смилов:
Съединени американски щати се намесиха непосредствено във войната на Израел с Иран и това е реалност, който ще има голямо значение за международната политика. Намесата е голям риск за президента Тръмп, който в първите шест месеца от мандата си съумя да направи тъкмо противоположното на съвсем всичко, което обещаваше.
Войната в Украйна освен не беше спряна за 24 часа, само че Русия употребява благосклонността на американската администрация, с цел да ескалира военните дейности и настояванията си. Тарифите на Тръмп хвърлиха международната стопанска система в неустановеност, най-малкото тъй като никой не знае какво тъкмо се случва. Големите търговски " покупко-продажби " на Тръмп са по-скоро дим, зад който прозира загуба на интернационален престиж на Съединени американски щати. А това се отразява отрицателно както на лихвите по американските държавни облигации, по този начин и на стопанската система по-общо - вероятността от закъснение и даже криза е доста огромна. Последното неизпълнено заричане е влизането в огромна война в Близкия изток.
Бързо падащият рейтинг на Тръмп и смутът, който той основава в МАГА-движението с военните си дейности, демонстрира, че интервенцията му в Иран би трябвало да бъде категоричен триумф, с цел да може той да стабилизира политическата си позиция. Светът също е изправен пред огромна алтернатива - в случай че Съединени американски щати се провалят в Иран, интернационалният им престиж ще се срине и това ще има трагични последствия за Европа, а и за България.
Вариантите са следните:
Вариант 1: Иран сяда на масата за договаряния
Успешният вид за Тръмп и Израел е бърза деескалация на спора, при която иранското управление взема решение да резервира властта си, да завоюва време, само че да отстъпи краткотрайно от проектите си за нуклеарна стратегия и военна поддръжка на своите проксита в района. Режимът в Иран е доста отслабен сега и това наподобява рационалното деяние. Целта на намесата на Съединени американски щати в спора е физическото заличаване на нуклеарни обекти, които са с явно военно предопределение. Безспорно е, че Иран обогатява уран за военни цели и че се стреми да се снабди с технологии, които биха създали основаването на бомба въпрос на седмици. Поне към този момент наподобява, че бомбардировките от Съединени американски щати и Израел забавят трагично този развой.
Ако Иран признае провалянето си и седне на масата за договаряния, Тръмп и Израел ще имат един краткотрайно умиротворен Близък Изток, в който районните упоритости на Иран за военно и политическо въздействие ще се лимитират трагично. Операцията на Съединени американски щати и Израел ще продължи до разрушаването на военната инфраструктура на режима в Техеран и изключително на качествата му да изстрелва балистични ракети към съседите си.
Ако този вид се осъществя, Съединени американски щати ще завоюват време и ще са в по-добра преговорна позиция и по другите тежки интернационалните спорове. Първо, Русия ще има едно мислено и когато към този момент изгубила Иран като сериозен съдружник, може да се окаже по-склонна за договаряния за Украйна. Второ, интернационалният престиж на Съединени американски щати като суперсила ще бъде доказан, което ще даде и финансови преимущества на Съединени американски щати при оправянето с големия им държавен дълг. Трето, Китай деликатно ще следи събитията и може би ще премисли тайминга на възможни свои нападателни дейности за завладяването на Тайван.
Макар че дейностите на Съединени американски щати несъмнено ще издигнат въпроси, свързани с интернационалното право, американците имат добър мотив за намесата си и той е дейностите на Иран по нуклеарната му стратегия. В последна сметка мнозина по света - от Саудитска Арабия до Европа - ще въздъхнат с облекчение, в случай че режимът на аятоласите надеждно бъде лишен от опцията да има атомни бомби. И в последна сметка паралели с войната на Путин в Украйна, която е война за територия, тук няма. От тази позиция този вид би бил и оптимален за интернационален ред, основан на правила и контракти.
Вариант 2: Иран се трансформира в многомилионна милиция
Вторият вид е Иран да не се съобщи макар загубата на военната си инфраструктура и огромна част от командния състав на армията си. Макар и сакат и със мощно лимитирани благоприятни условия, режимът може да се трансформира в нещо като мрежа от независими въоръжени групи, отчасти координирани от военно-религиозно управление. Нещо като Ислямска страна 2. Този вид е евентуален, тъй като наподобява, че нито Съединени американски щати, нито Израел имат желание за сухопътни интервенции в Иран. Освен това ресурсите на Иран ще продължат да са обилни, доколкото Китай купува ирански петрол в огромни количества. Русия и Китай нямат полза от цялостна победа на Съединени американски щати и Израел и това прави вторият вид много евентуален.
Този вид ще е драматичен за самите иранци, тъй като той ще значи, че страната им потегля по пътя на Сирия и Ирак. Този вид може да докара и до цялостна дестабилизация на Близкия изток посредством поредност от цивилен и интернационалните войни и големи маси от бежанци.
Цялата тази неустойчивост ще значи, че Съединени американски щати ще би трябвало да отделят голямо внимание и запаси на района, като държат войски, самолетоносачи и друга скъпа техника в него. Тези войски ще са обект на терористични и други офанзиви, само че по този начин или другояче цената на този вид за Съединени американски щати ще е много висока.
Вероятно е при него и цената на нефта да е нестабилна, което ще сътвори още по-голяма непредвидимост в международната стопанска система. Този вид не е преференциален за Европа и Украйна, тъй като цялото внимание на Съединени американски щати ще бъде фокусирано върху Близкия изток, а Украйна ще бъде просто разменна монета против съветско безучастие на страната на иранските милитанти.
Вариант 3: Ескалация на спора с присъединяване на други суперсили
Конфликтът има капацитет да се разрасне, в случай че Иран се опита да блокира или спре износа на петрол от Персийския залив. Тогава ползите на доста други страни ще се окажат съществено застрашени и последствията стават безусловно непредвидими.
Цената на петрола в този случай може да се изстреля до небесата и за оправянето с сходна рецесия ще са нужни големи старания и мъдрост, които наподобява не са в задоволителни ресурси все още.
Вариант 4: Иран се демократизира и омиротворява
Това е най-хубавият вид, само че като възможност е най-назад измежду опциите, уви.
Европа няма време за губене
Тревожното в обстановката е, че както при интервенцията на Съединени американски щати в Ирак, се влиза във боен спор, без да има явен проект за неговото привършване. Има разновидности, при които този спор стопира в къс интервал от време, само че те не са единствените. Нещо повече, при иракската война Съединени американски щати вложиха посредством сухопътна интервенция в промяна на режима с визия за следвоенното ръководство на Ирак. Сега такава визия няма, а отсъствието ѝ приказва, че се залага на неуправляемост на Иран. Подобен великански опит до момента не е юридически, или най-малко не е юридически с положителни резултати. Няма и доста образци на огромни страни, които са се предали поради въздушни бомбардировки и ракетни удари. Украйна четвърта година води война с Русия, въпреки че Русия организира и огромни сухопътни интервенции в добавка към въздушните удари. Германия и Япония не се предават във Втората международна война поради бомбардировки - в японския случай решаващи се оказват нуклеарното оръжие на Съединени американски щати и Сталиновата сухопътна опасност.
От позиция на Европа изводът общо взето при всички сюжети е един: Съединени американски щати ще бъдат дълготрайно ангажирани с други райони и Европа би трябвало да реализира военна самостоятелност. За това са нужни не толкоз пари, които и в този момент се харчат в огромни размери от европейските страни, а съгласуваност и единение. В противоположен случай и тройно да се вдигнат парите за защита, резултатът ще е муден и слаб. Влизането на Съединени американски щати във война в Близкия изток е следващото увещание за тази стратегическа нужда, само че това увещание не би трябвало да се изражда във вайкане какъв брой слаба е Европа. Това нито е правилно, нито е потребно.
Но време за губене няма.
