Яжте торти
Сталинка Георгиева, известна и със замененото си име Кристалина, началник на Международния валутен фонд, декларирала, че 70-те са новите 50. Тя се чувствала доста добре на 71 години, била образец за това, че може да се работи до дълбока напреднала възраст. Изявлението ѝ е във връзка измененията в пенсионната система в България, която очевидно не устоя. Все по-застаряващото население и липса на работна ръка трансформират пенсионирането в задача невъзможна.
Всички плащаме осигуровки, които обаче не се отделят, а отиват за заплащане на пенсиите на сегашните пенсионери. Младите хора в България понижават с темпове, които са обезсърчаващи за бъдещето. През последните три десетилетия възрастта за пенсиониране се качва от ден на ден.
Спомням си преди време по какъв начин се подиграваха на Дража Вълчева - стара социалистка, въпреки и не толкоз като Сталинка. Та имаше един анекдот за нея, че: " пенсиониране - след по....не ". Сега тъкмо натам отиват нещата.
Изумителна е наглостта на Сталинка. Защото едно е на 70 да работиш в банка и то началник на банка, с персоналния водач, голяма заплата и всевъзможни бонуси, друго е да работиш в шивашки завод, в превоза, в производството или комуналните услуги.
Дали една шивачка на 70 /ако въобще ги доживее/, ще наподобява като Сталинка и какъв брой още ще може да живее, с цел да си употребява пенсията. Трудът не прави човек хубав, макар непрекъснатото подстрекателство. Трудът уморява, води до заболявания, а неналичието на съответна отмора и опазване на здравето вършат пенсионирането още по-фантастично.
Колко години след пенсия ще могат пенсионерите да се възползват от парите за пенсия? Малко. Но всеки месец им удържат едни пари, които, в случай че ги отделят, ще имат задоволително за почтени старини.
След 20 години дали ще са останали българи да работят? Защото да си признаем, има една огромна част младежи, които потомствено са на обществени помощи и нямат и никакво желание да работят. И вместо страната да вземе ограничения за това, подвига пенсионната възраст и усилва осигуровките на работещите, върху които лежи цялата тежест да устоят обществената система.
А на Сталинка мога да препоръчам три дни да отиде да поработи в някой шивашки завод, с цел да почувства цялата хубост на труда по осем часа дневно, без право даже до тоалетна да отидеш, на норма и с тежък труд.
И се сещам за думите на кралица Мария-Антоанета, преди революцията да ѝ отреже главата на площад " Конкорд ", като няма пасти, бедните да ядат торти. Точно сходна надменност и липса на обикновена човечност и състрадание, водят до революции. Защото към този момент ни писна хора като Сталинка да ни изясняват по какъв начин да живеем и какво да вършим. И то откакто са се изкатерили по гърбовете ни!
