Ваня Григорова: Наченки на работническа солидарност
Протестът на медиците през вчерашния ден беше подсилен също от транспортни служащи и учители. Имаше акушерки от общински АГ лечебни заведения, бяха пристигнали и лекари от Пета градска болница. Енергията и ентусиазмът се усещаха във въздуха. Но това може да е единствено начало.
СТРАХЪТ
В предходните дни приказвах с лекари, мед. сестри, акушерки от общински лечебни заведения. Казаха, че ги е боязън да отидат на митинга, тъй като се тормозят от репресии на управленията след това. Фактът, че аз като ръководител на комисия по опазване на здравето (все още) съм там, явно за тях не беше задоволителна гаранция. Фактът, че общинските лечебни заведения работят с 50% НЕПОПЪЛНЕН ЩАТ, което значи, че НЯМА ЖЕЛАЕЩИ за техните работни места, също не ги окуражаваше да отидат и да се защитят. Фактът, че получават поддръжка и от други класи, не им дава крила.
Кой може да надвие вътрешните ти страхове и да те накара да защитиш достолепието си?
НАЧЕНКИ НА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ
Още предходната година транспортните служащи поддържаха медицинските сестри от детско и учебно опазване на здравето в митинга им пред Столична община. Дни по-късно, посредством и на политическа поддръжка от общински съветници, заплатите им бяха увеличени с към 500 лева
Въпреки охулването от голям брой класи, до момента в който авто и електротранспортът се бореха за личните си хонорари, през вчерашния ден транспортни служащи ОТНОВО поддържаха медиците. В изявлението си в утринен блок на национална медия три представителки на уредниците на вчерашния митинг обявиха безусловната си и безапелационна поддръжка за настояванията на транспортните служащи!
" Подкрепяме митингите на градския превоз. Видяхме, че изразявайки гражданската си позиция (тя е работническа и синдикална, само че разбирам наложения разказ, моя бел.), може да получиш това, което заслужаваш. "
" Мотивирахме се от митинга на градския превоз. "
" Всеки един труд би трябвало да бъде обезщетен почтено! "
Дори единствено това доближаване на позициите за мен е безпределно задоволително. Може. Можем!
ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ
Криене на информация за заплатите, с цел да се държат в послушание медицинските чиновници. За разлика от други браншове, в които синдикалното посланичество е мощно, тук неравнопоставеността сред обособените експерти подкопава солидарността.
Липса на групово договаряне. От 14 месеца НЯМА ПОДПИСАН групов трудов контракт в бранш опазване на здравето. Нима министрите нямат механизъм да подкрепят процеса? Имат, несъмнено. Но не желаят да открият по-високи равнища на заплатите за тези, които не точат системата. Все още не я точат, тъй като и на тях ще им писне да мизерстват.
Дори в общински лечебни заведения в столицата има директори/управители дерибеи. Подписват по няколко трудови контракта с един и същи чиновник, с цел да избегнат заплащането на ексклузивен труд. Сключват цивилен контракти - което е изцяло нелегално - с лекари, с цел да не е нужно да подсигуряват избрани равнища на приходите. Продължават опитите на управлението на VI ДКЦ да унищожи синдикалната секция, която единствена има право да договаря за подписване на КТД.
Така скъпи фрагменти не се резервират и не се развиват. Така единствено и само системата принуждава и най-безкористния да търси метод да източи средства, които не му се дават, тъй като си ги е изработил и измъчен. Защото и той има семейство да храни.
Да, това може да е начало, само че не е задоволително. За да има триумф, е нужна стачка. Лъжат, че медицинските служащи нямали право да стачкуват! За да го създадат обаче, би трябвало да членуват в синдикати, да преминат през откритите законови процедури - събиране на подписки, договаряния с шеф за определяне на минималните наложителни действия (спешни приеми). И да спрат да работят. Тогава министърът ще ги одобри и ще ги чуе. Но това със боязън не става. И без организация и кураж също не става.
