ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.

Годината е 2014, а месецът - февруари. Кабинетът “Орешарски” ръководи в изискванията на невиждани митинги след опита на Делян Пеевски да оглави ДАНС. Настоящият министър председател Бойко Борисов по това време е опозиционен водач - след един предварително преустановен мандат. И тогава, и в този момент ръководителят на ГЕРБ нападна представители на Българска социалистическа партия и не стопира да твърди, че в никакъв случай няма да си сътрудничи с Движение за права и свободи, само че когато стане дума за неуспелия началник на контраразузнаването и издател Делян Пеевски споделя единствено едно: той е народен представител. Точно по това време в свое изявление Борисов афишира, че е разкрил рецептата на Доган за сполучливо ръководство:

“Ахмед Доган пръв осъзна, че в случай че има медийна империя и надзор върху правосъдната власт, може да ръководи и по тази причина най-дълго ръководи България”, разгласи тогава актуалният министър председател.

Четири години и два кабинета на Борисов по-късно, той споделя друго: „ Проблемът на медиите е на техните притежатели “. Изявлението му е във връзка позорното 111-то място - последното в целия Европейски Съюз - което страната ни заема в класацията на авторитетната неправителствена организация “Репортери без граници”. След изявлението на Борисов депутати от ГЕРБ като по команда оповестиха проучването за “манипулативно” и повтаряха, че самите публицисти са си проблем, а не това, че “някой има седем вестника”. Разбира се, името на Делян Пеевски по традиция не бе упоменато.

Преди изявлението на министър-председателя почвата бе готова от медиите на въпросния издател, съгласно които, класацията е “една лъжа”.

Две събития, доказващи изказванието на Борисов

ГЕРБ стигнаха даже доста по-далеч в прокарването на ползите на Пеевски: те сториха това от парламентарната естрада. В изненадващо подхванатият в Народното събрание спор за свободата на словото и ръководещи, и съпротива грижливо заобикаляха изданията, които са благосъстоятелност и се управляват от депутата на Движение за права и свободи. Погледнато в профил изглеждаше, че главната задача на народните представители е да прокарат на най-високо равнище точно тезите, подадени им от въпросните медии.

В същото време - ден преди Народното събрание да се заеме с оборването на “манипулативната класация”, разкриваща окаяното положение на свободата на словото в България, стана ясно че Специализираната прокуратура и Инспекторатът към Висшия правосъден съвет (ИВСС) ще ревизират съдии, които гледат наказателни, цивилен и търговски каузи, формирани против очевидци на прокуратурата по делото за източването на КТБ.

Тук е значимо да се знае, че съдът не може да отхвърля правораздаване - т.е. щом обещано дело е формирано, то би трябвало да се прегледа. Според законите на България, магистратите не могат да преценят нищо с изключение на дали искът е състоятелен. Което значи, че съдът не може да преценя за какво е заведено делото и с какви претекстове.

В този смисъл, съгласно авторитетни адвокати, представени в разнообразни журналистически текстове по тематиката, обявените идни инспекции от прокуратурата и ИВСС не са нищо друго с изключение на опит да се внуши на съда, че даден иск е безпочвен, тъй като преследва цел, друга от посочената. Ето за какво, специалистите считат, че сходни инспекции са напън и опасност против съда.

Казано по различен метод: прокуратурата се пробва да управлява дейностите на съда и да плаши магистрати.

Разбира се, странното скимване на държавното обвиняване, въобще не бе видяно от законодателната власт. Изпълнителната власт в България също по предписание не се тормози, когато се вършат опити да бъдат сплашвани съдии.

Фактите, с които разполагаме

И в случай че подредим всички обстоятелства, с които разполагаме до момента, паралелно до разкритието на Борисов отпреди четири години, че който държи медиите и съда, той ръководи, то обединението сред него и Пеевски е кристално ясна и даже няма опит да бъде скривана.

От една страна ГЕРБ, отпред с Борисов, не направиха никакъв опит да се разграничат от заложения звук на неглижиране на проблемите с медиите в България. Нещо повече – ръководещите се включиха на драго сърце в поддържаната теза от Движение за права и свободи и изданията на Пеевски: откакто публицистите не приказват обществено за казуса си, значи подобен не съществува. А обикновената логичност сочи, че точно мълчанието е знак на боязън и то е най-голямото удостоверение на изводите, направени от “Репортери без граници”.

И още нещо: персонално заместник-председателят на ГЕРБ Цветанов е разказвал обществено по какъв начин основният прокурор Сотир Цацаров и Пеевски са ходили дружно в кабинета му, до момента в който оглавяваше вътрешното министерство. Всеизвестен е и диалогът “Ти си го избра”, който освети събитията към избирането на Цацаров за основен обвинител, а точно – номинация, защитавана и стартирана от Бойко Борисов.

Печална картина

И в този момент - четири години след прозрението на премиера, че страна се ръководи с медии и зависещ съд, ставаме очевидци навръх тази печална картина. Изданията работят като имиджмейкъри на властта и притежателя си, прокуратурата загатва на съда, че “трябва да си знае мястото” и то точно във връзка с символното дело за КТБ.

Интересите на Пеевски и Борисов наподобяват изцяло предпазени. А зад тази коалиция, ръководеща с дезинформация и изчезнало правораздаване, се подреждат без изключение всички парламентарно показани партии, както и медии, подготвени да очернят всеки, посмял да ги разобличи, и прокуратура, която може да насочи репресиите си против всеки, който не е замълчал след обществения линч на анонимни материали.

Четири години откакто Борисов даде рецептата за сполучливо ръководство, приписвана от самия него на Доган, се оказа, че самият Борисов не е нищо повече от статист в същия този сюжет.