ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.

Не е прав Марешки да слага под подозрение участието ни в НАТО. Както и да го въртиш и сучеш, НАТО си е част от националната ни сигурност.

И няма значение дали ни пази от страната, която никой у нас не привижда като евентуален агресор – Русия. Няма значение и дали ни пази от кахъри, свързани с евентуални цветни революции, преврати и други хепънинги, които се случват на непослушните не-натовски страни. Няма значение и дали участието в НАТО не ни пази от самото него.

Важното е, че ни пази! Защото, съгласете се, е доста по-добре да дадеш там едни пари, в случай че би трябвало и три благодарствени молебствия с лице на запад да направиш, в сравнение с да ти подреден някой Майдан, да те бомбардират като братята сърби или да те разпарчетосат като Либия и Сирия. А да разчиташ, че като си член на Европейски Съюз си релативно предпазен от неприятни сюжети, си е чиста нелепост. Та, нали всички страни (без Кипър), които Европейски Съюз одобри, първо трябваше да положат клетва за честност и да станат членове на НАТО. Накратко – Европейски Съюз се разшири с … НАТО под благия, само че непоколебим взор на същото. И да си въобразяваш, че можеш да излезеш от военния блок, без да те глобяват от икономическия, си е цялостен наивитет. Още в процеса на приемането стана ясно, че те са йерархично свързани.

Да се пледира за референдум по въпроса за участие в НАТО, също е цялостен нонсенс. Та, нали законът забрани сходно допитване, точно тъй като влязохме в пакта без референдум. Защото резултатите щяха да са, меко казано, смущаващи. И незабавно подрязаха закона – може референдум преди да влезеш, само че не може референдум, с цел да излезеш. Хитро!

Така че, ние сме натовци и ще си останем натовци! Най-малкото, до момента в който не се появи мощ, която да ни разреши да се откачим без сръбски, либийски, украински и прочие сюжети.

А до тогава задачата е – да минимизираме вредите (разходите) и да не изгорим, до момента в който чакаме това да се случи.

Това към този момент сме го играли. Няколко пъти! Първо (1941 г.) ставаме част от Тристранния пакт. После разгласяваме алегорична война на Съединени американски щати – но толкоз страхливо, че те шест месеца ни търсят на картата, че да ни я разгласят и те. Виж, на Русия, където пожарът бушува напълно същински, война не разгласяваме. Разбира се, ратници, легионери и други тогавашни НПО-организации подвигат звук и приветстват новия цивилизационен избор на България – бодро маршируват и пеят: „ Рим, Берлин и Токио/ дружно в борбата/ скоро ще наложат/ нов ред на земята “.

Приветстват единението ни с новите европейски полезности и борбата на прогресивния свят против „ прогнилата англо-американска плутокрация “ (според тогавашната терминология). После, когато се обръщат нещата, разгласяваме война на Германия. Разбира се, кресливите НПО-активисти бързо се покриват и от позициите към този момент на ОФ-активисти шумно приветстват още по-новия цивилизационен избор на страната - присъединението ни към прогресивните сили на човечеството.

Следва нов „ цивилизационен избор “ (продукт на малко парченце хартия разменено сред Чърчил и Сталин) – с комунистическия свят против международния империализъм. (Вече казионните НПО-та припяват „ Кат Русия няма втора … “ и „ Води ме Партийо, води ме … “).

И най-после стигнахме до „ най-последния и най-правилен цивилизационен избор “ – включване в „ Коалицията на искащите “ за Ирак, НАТО, Европейски Съюз. Разбира се, незабавно се появяват и новите добре финансирани апологети, които бодро каканижат – „ единство с демократичните страни “, „ евроатлантическите полезности “, „ Русия – империя на злото “ и така нататък

Хубавото в тези въртележки е, че България се измъква съвсем безнаказано от всеки собствен „ цивилизационен избор “.

Някой ще каже – бомбардировките, убити във войната, репарации, Белене, тирания. Това е напряко нищо спрямо гордите ни сръбски съседи, които на два пъти се опълчиха на мощните на деня – първо на Германия, а след това на Съединени американски щати. В първия случай бяха избити един от всеки 10 от популацията на страната, а във втория страната беше разпарчетосана, бомбардирана и напоена с обеднен уран.

Нашият „ цивилизационен избор “ наподобява доста по-разумен. Наистина малко неприличен, от време на време даже позорен, навяващ чувството за проституция, но… избор на оцеляващите, на хитрушковците и опитващите се да минимизират вредите и в случай че може да изкарат някой долар/евро от наведената си поза.

Всъщност тезата анти-НАТО, стартирана от по този начин наречените „ антисистемни “ европейски обединения (и в новия речник на Марешки като част от тях, това ясно се вижда), не е против НАТО. Това е прикрит анти-американизъм. Реакция против превръщането на Европа и нейните водачи в „ пуделите на Съединени американски щати “. НАТО се привижда просто като един от инструментите на налагането на диктата на Съединени американски щати над Европа.

Това е и една от аргументите по този начин наричаните „ извънредно десни “, „ националистически “ и „ антиевропейски “ обединения да се афишират срещу „ Тази Европа “ и срещу „ Това НАТО “. Обяснителната скица за света на тези обединения наподобява пределно елементарна – „ Съединени американски щати забърква каши и спорове по света, решавайки личните си политически и стопански проблеми, и трансферира разноските и следствията върху Европа – ние да плащаме! В името на „ европейската “, „ евроатлантическа взаимност и прочие нелепости! “

Звучи много безапелационно. А очевидно почналата икономическа война САЩ-Европа, ясната наклонност стопански да се изолира Европа от Русия (а след това и от Иран и Китай) укрепва още повече доверието в тази обяснителна скица – приватизация на облагите от Съединени американски щати („ Америка на първо място “) и джиросване на разноските за европейците.

И известността на тези анти-формации пораства!

Това е и повода всички те да бъдат сатанизирани, стигматизирани и обявявани за „ антиевропейски “, „ популистки “, крайни “ и „ секрети сътрудници на Путин “.

Но този пряк анти-американизъм е единствено забележимата част на реакцията. Засега, към момента ръководещият европейския политически хайлайф (лидери, партии, европейски бюрократи, ПЕС, ЕНП и пр.) се пробва да се държи като България в интервала 1939 – 1945 година – уклончиво! Санкции против Русия – може! Но бизнесът и „ Северен поток 2 “ би трябвало да продължи. Да изгоним съветски дипломати – може! Но леко ще намекнем на Лавров, че няма по какъв начин, само че те могат след това бързо да ги върнат. Зарин в Сирия – несъмнено, несъмнено Асад е отговорен, само че да не избързваме. Е, щом желаете бомбардирайте – само че ние не участваме. Може една декларация за поддръжка да спретнем. Искате 2 % от Брутният вътрешен продукт да отделим за въоръжаване – може! Но към този момент ще вдигнем разхода от 1.27 % на 1.30 %. Искате да обявим, че някой нарушава интернационалното право – може! То и кой ли към този момент има вяра на това след Сърбия, Косово, Ирак, Либия, Украйна, Сирия, Каталуния. Само не ни замесвайте в дейности в отбрана на гъвкавото ви интернационално право.

На родна почва тази гъвкавост е ясно изразена както от Румен Радев, по този начин и от Бойко Борисов.

Това е втората, гъвкавата отбранителна линия на европейския анти-американизъм, скрита зад обети в демократичните полезности, честност към НАТО, поклонение към банкрутиралия, еластичен „ интернационалния правов ред “ и правилата на свободната търговия.

Но натискът ще продължи. И доста скоро Европа ще би трябвало да вземе решение. Или да отстъпи (да подпише „ Мюнхенското споразумение “) или да се опълчи. Ако се случи второто, тогава ще се дискутира и бъдещето на НАТО. Тогава можем да мислим и за нещо друго. Ако Европа отстъпи, ще си останем турбо-натовци. Тогава ще би трябвало да изчакаме края на идната война и оживелите могат да изоставен НАТО.

Ако има оживели!

Такова е ситуацията и не би трябвало внезапно да мърдаш, с цел да не те бият. Това обаче, което не разбирам, е патосът на кресливите анти-путинисти, ястребите на демокрацията и апологети на „ най-последния и най-правилен цивилизационен избор “. Къде, в цялата тази нечистотия и рискови игри на ползи се виждат „ евроатлантически полезности “, „ единство с общността на демократичните страни “, „ интернационалния правов ред “, „ свободна търговия “ …

Да, българите отлично разбираме навеждането и проституцията като външна политика. Малки и слаби сме. Но би трябвало ли от горната страна на всичко да ни карат да симулираме и оргазъм. Това към този момент в действителност вбесява!

Коментар на Кольо Колев