Разногледа ли е Москва, докато Ердоган си реди картите?
Повечето поданици на Истанбул треперят поради прогнози за нови, само че този път доста по-разрушителни трусове. Ердоган като бащица ги успокоява, че ръководещите управляват процесите и няма да се позволен такива събития.
И сервира по традиция на „ Анъткабир ”, мавзолеят на Ататюрк в столицата Анкара, венци в чест на паметта му като първи президент-реформатор на Турция и в възхвала на националния празник на страната на 23 април.
Прави го в дните, когато Берлин е блокирал износа на изтребители „ Юрофайтър ” за Анкара поради ареста на кмета на Истанбул Имамоолу. Той е в затвор в Силиври, близо до мегаполиса, само че и от пандиза приканва Германия „ да не стопира процеса на доставката на тези бойни самолети ”. Когато става въпрос за външна политика и ползи в интерес на суверенитет и самостоятелност на страната, няма две отзиви в Турция. Старо предписание, обичайно и ненарушавано, без значение дали си в съпротива или ръководещ.
Изключенията единствено удостоверяват правилото. Но от позицията на добито самочувствие при стеклите се комплицирани връзки в геополитиката, Турция на всеослушание декларира, че ще внесе „ Юрофайтър ” посредством Англия, остарял и непрекъснат съдружник, и няма да прибягва до услугите на Берлин за този импорт. Става непотребен въпроса къде да се търсят аргументите за различията в Европа. Всеки с ползите си и придобиването на дивиденти. И без значение, че Стармър, министър председател на Кралството, твърди Урсула фон дер Лайен, че е прелестно по какъв начин съгласуват тематиките за превъоръжаване и надали не бойна дружба сред Европейски Съюз и Лондон.
Оказва се, съгласно държавните медии, че за Турция е изключително значимо да се подчертае, че „ реториката на Тръмп се смекчава и във връзка с Китай, и към Джером Пауъл ”, ръководител на Федералния запас. Думи като „ ще бъдем доста общителни към Китай, те също, и ще забележим какво ще се случи по-нататък ” наподобяват като басам за турските души. Така или другояче щяло да има „ подписана обективна договорка, тъй като другояче няма да имат бизнес със Съединени американски щати ”.
Става въпрос за наложените взаимни мита и разногласията кой ще загуби повече от такава политика.
Защо да няма такива думи и във връзка с Турция?
Тя от дълго време мери с идентичен критерий позициите си на интернационалната сцена с тези на другите огромни играчи. И по тази причина следи деликатно, без значение от продължаващите всеобщи митинги на опозицията в страната, договарянията на Вашингтон с Техеран за нуклеарната договорка. Защото слова, че „ Израел и заинтригувани групи се пробват да провалят процеса на договаряния ”, основава обстановка на неустановеност и липса на непоклатимост в района. Дори има опасения, че „ може да има саботажи и убийства като в предишното ”, което да провокира законна реакция на Иран.
Дали са „ фантастични изказвания ”, скоро ще се разбере, само че Иран остава на твърдата позиция, че „ всеки милиграм обогатен уран се намира под цялостното и непрестанно наблюдаване и надзор на МААЕ ”. Сигурно по този начин са се разбрали с Москва. А може би тъй като Русия не крие, че е в положение да одобри на склад обогатения към този момент уран на Техеран, с цел да не избухне нов парещ спор по границата ѝ. Предвид реакциите на Тел Авив против опцията Иран да има нуклеарно оръжие. Особено в този момент, когато Индия и Пакистан, за кой ли път, са на прага на война поради починали туристи в Индийски Кашмир.
Някой настойчиво провокира нови районни стълкновения, които имат капацитет да раздрусат света с непредсказуеми последствия. В навечерието на 9 май и готвените тържества в Москва. Моди е удостоверил наличие там, само че събитията може и да се трансформират. Индия е изключително значима страна и по никакъв начин не е инцидентно, че Джей ди Ванс я посети тези дни.
Москва очевидно е станала разногледа откакто и в Сирия се случват събития, в които Русия няма по какъв начин да се намеси. МВФ, откакто 40 години Сирия не е употребила средства от него, в този момент изпраща собствен началник на задача в тази страна, Рокван Руден. А Франция е решила да се върне в играта там. Да запълни вакуума, който ще се сътвори откакто Тръмп разгласи,че „ ще се изтеглим от Североизточна Сирия ”.
Париж прави стъпки за възобновяване въздействието си в Сирия. Планира да разположи свои войски в регионите под надзор на кюрдските групировки, на изток от Ефрат. Засега се приказва единствено за 200-400 военнослужещи, само че се твърди, че подсилването на войските може да се насочи и към иракското кюрдско районно държавно управление. Без да се загатва „ Иракски Кюрдистан ”. Американците щели да оставят единствено 1000 свои военни и съгласно тях това било задоволително за „ намаляване на оперативния потенциал на Ислямска страна ”, ИД. Ако някой е мислил, че ИД след толкоз години на битка с нея е изчезнала, сбъркал е в прогнозите си. Нещо като Хамас в Газа. Някой има интерес от съществуването им. И с цел да се употребяват, когато би трябвало. И против който би трябвало.
Съединени американски щати към този момент оповестиха закриване на 3 от 8-те си военни бази в Сирия. Сред тях са даже газовото находище „ Ал Омар ” и опорен пункт „ Ефрат ”. Белият дом очевидно се дистанцира от поддържане на военно наличие в Сирия, а Франция е въодушевена да „ влезе в играта ”. Като това с Брюксел, който седна, позволен от Вашингтон, на масата за мирни договаряния за Украйна, само че на този стадий резултатите са незадоволителни. Нито от срещата в Париж, нито от тази в Лондон. А в Сирия Франция щяла освен да понижава напрежението сред Сирийските демократични сили и Турция, само че и да позволи спора с краткотрайната администрация в Дамаск.
През март имаше съглашение за консолидиране на ПКК /YPG, организации на сирийските кюрди, с ръководещите в Дамаск, само че различията се оказаха повече от допустимото. Включително във връзка с желаното от сирийските кюрди децентрализирано ръководство т.е. желаят свое районно ръководство в Сирия. Това на стадий, когато Тел Авив се пробва да разубеди Съединени американски щати да не се отдръпват от Сирия. Израел е угрижен, че вакуумът източно от Ефрат ще отвори военно пространство за Турция. Не че Турция не участва към този момент години в тази част на Сирия. И няма желание да се отдръпва. Напротив, непрестанно се загатва, че това са земи, които са притежавани от Османската империя.
Официални представители на Израел приказват за Турция като за „ районен противник ”.
Факт е, че Франция има по-гъвката политика във връзка с Дамаск, в сравнение с тази на другите европейски страни. „ Фигаро ” написа, че след рухването на държавното управление на Асад Париж „ вижда обстановката като опция и ще се стреми да се върне в играта в този развой ”. Няма да се занимава единствено с Марин льо Пен или митингите на французите поради стандарта на живот и мигрантите, нали? Затова и Макрон е деен в Сирия. Ще се застъпва за цялостно консолидиране на ПКК/ YPG в сирийската войска. Нещо, което е и политика на Ердоган. И опонира на ползите на Израел в Сирия.
А що се отнася до Вашингтон, забавно е за какво новите американски бази, които ще останат в Сирия с понижен състав, се нареждат покрай язовир Тишрин и на границата сред Сирия и Ирак. Водата в района е по-важна от газови залежи или има упования за стълкновения по границите? Никак не е инцидентно, че в последно време от ден на ден западни анализатори приказват за смяна на границите. И в други райони. Явно следва. Не е единствено Украйна.
