100 дни управление на кабинета минаха като „ту-туу“…
100 дни ръководство на кабинета минаха като едно „ ту-туу “… Казано от горната страна, несъмнено. Като една шегичка, ей такава, мимолетна, пусната пред камерите. Да, хем смешка, хем по този начин се ръководи страна. Като на смешка. Преди Главчев, през днешния ден Желязков. Погледнато от горната страна, несъмнено. 100 дни минаха като на смешка. Не че нямаше и малко драматизъм, само че това е част от живота – смях и драма. Става въпрос за двата вота на съмнение. И двата несполучливи, несъмнено. След втория най-малко се разбра едно - Пеевски и неговото „ Ново начало “ към този момент са публично, макар че отхвърлят, и законно в ръководещото болшинство.
Какво ни сподели този избор
Макар и към този момент кабинет на малцинството, откакто Движение за права и свободи на Доган – очевидно неполучили това, което желаят, отдръпнаха поддръжката си от ръководството, се оказва, че министрите на Росен Желязков може да се употребяват с още по-силен комфорт отпреди. В обединението останаха ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, само че с поддръжката на „ ДПС-Ново начало “, която към този момент е очевидна.
Реално отдръпването на Движение за права и свободи на Доган от присъединяване в кабинета повдигна повече въпроси, в сравнение с даде отговори. За кого е от изгода това отдръпване? Движение за права и свободи на Доган се пробваха да го споделят като кардинално, само че действително по този начин вкараха Делян Пеевски във властта. Да излезеш от кабинета, с цел да влезе там Пеевски… Интересно звучи и наподобява.
Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ
И двете обединения сега стискат зъби и някак не помниха „ санитарния кордон “, който подписаха. Във властта е по този начин – от време на време „ в името на страната “ ползите надвиват над правилата. И за Българска социалистическа партия, и за ИНТ е добре кобинетът да изкара колкото се може повече. За Българска социалистическа партия това значи отдалечаване от „ концепцията Нинова “, нещо ново да стартира да се случва, да има глътка въздух измежду социалистите, до момента в който Атанас Зафиров – или някой различен, подреди партията по този начин, както счита за добре. За това би трябвало време, а не да се върви на избори.
При Има Такъв Народ летаргията, в която са изпаднали, им се трансформира в удобна зона. На границата от прага за влизане в Народното събрание, каквато социология им дава в последните изследвания, да има кабинет и те да са част от него им е… „ ту-туу “, дюшеш.
Опозицията
Тук е значимо да се сложи въпросът коя съпротива? „ Възраждане “, „ Величие “ и МЕЧ са някак близки. Но нямат нищо общо с ПП-ДБ, за които сега не е ясно какво са. Ясно е, че не желаят избори, откакто по време на втория избор на съмнение не участваха. Така че думата „ съпротива “ сега се трансформира в едно доста разтегливо разбиране.
„ ДПС-Ново начало “ е онази част от опозицията, която дава поддръжка за кабинета и без която кабинетът на Росен Желязков не може – нетърсената поддръжка.
И по този начин изниква въпросът на въпросите: Дали Борисов може да преглътне Пеевски? И докога ще е по този начин?
Само от Борисов чуваме, че ще търпи тази обстановка, до момента в който излезе конвергентния отчет за еврото през юни. А след това… След това, а може би и в този момент, е добре да си напомним, че на света има и християнски полезности. Нали се намираме в Светлата седмица. А Борисов, както знаем, обича да посещава църкви, тъй като от него чухме и какви са били тъгите Христови. " Нашият Господ са го мъчили по най-отвратителния метод - тръни са му забивали в главата, пирони в ръцете, вързали го на дървото на кръста да го носят. И когато всички са се отрекли от него, внезапно се ПОКАЗАЛ ОТГОРЕ и споделил: " ту-тууу ".
Така че единствено един човек може да скапе ръководството – Бойко Борисов. Всички други са удовлетворени от обстановката на „ примирение “ в „ името на просперитета на страната “. Остава да забележим единствено по кое време някой ще се покаже над Росен Желязков, с цел да му каже „ ту-туу “… И това е по този начин, тъй като павителството имаше нужда от болшинство, когато трябваше да бъде определено. Сега нужда от болшинство държавното управление няма, а тези, които желаят да го съборят, също ги няма.
