Етнологът д-р Веска Спасова: Всичко, което се прави и изрича на Бъдни вечер, има силата на молитва за здраве, благоденствие и семейно щастие
Бъдни вечер и Коледа са измежду най-обичаните и най-очакваните зимни празници, изпълнени с дълбока символика и магия, сподели за Българска телеграфна агенция етнологът доктор Веска Спасова от Регионалния исторически музей „ Акад. Йордан Иванов “ в Кюстендил.
" Всичко, което се прави и изрича на Бъдни вечер, има силата на молитва за здраве, благополучие и фамилно благополучие, а централно място заема празничната софра ", изясни тя.
На масата се подреждат нечетен брой постни ястия – фасул, сарми, питка, баници и зелници, като храните варират според от района. Задължително участват сол, мед, чесън, плодове и дрянова или зелена клонка – знаци на отбрана, здраве, сладостен живот и безкрайност. Обредните хлябове имат изключително значение – в Кюстендилско те се назовават бъдняк, вечерник или овчарник като постоянно съдържат паричка и други знаци на шанс, здраве и изобилие.
Най-очакваният миг е разчупването на хляба след прекадяване на дома с тамян. Ритуалите и гаданията са свързани с вярата, че посредством хляба, солта и виното човек се допира до божественото. Трапезата не се прибира през нощта, защото се има вяра, че душите на умрелите близки идват да благословят дома.
В коледната нощ домовете се обхождат от коледари, които носят благопожелания за здраве, изобилие и благодат. Според доктор Спасова зимната обредност е обвързвана с концепцията за новото начало, прехода и вярата. Празниците съхраняват паметта за предишното, сплотяват фамилията и рода и не престават да имат значимо място в духовния живот на българина.
" Всичко, което се прави и изрича на Бъдни вечер, има силата на молитва за здраве, благополучие и фамилно благополучие, а централно място заема празничната софра ", изясни тя.
На масата се подреждат нечетен брой постни ястия – фасул, сарми, питка, баници и зелници, като храните варират според от района. Задължително участват сол, мед, чесън, плодове и дрянова или зелена клонка – знаци на отбрана, здраве, сладостен живот и безкрайност. Обредните хлябове имат изключително значение – в Кюстендилско те се назовават бъдняк, вечерник или овчарник като постоянно съдържат паричка и други знаци на шанс, здраве и изобилие.
Най-очакваният миг е разчупването на хляба след прекадяване на дома с тамян. Ритуалите и гаданията са свързани с вярата, че посредством хляба, солта и виното човек се допира до божественото. Трапезата не се прибира през нощта, защото се има вяра, че душите на умрелите близки идват да благословят дома.
В коледната нощ домовете се обхождат от коледари, които носят благопожелания за здраве, изобилие и благодат. Според доктор Спасова зимната обредност е обвързвана с концепцията за новото начало, прехода и вярата. Празниците съхраняват паметта за предишното, сплотяват фамилията и рода и не престават да имат значимо място в духовния живот на българина.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ