Анкара между масови протести в страната и амбициозна роля навън
На фона на провежданите в последно време всеобщи митинги на опозицията в огромните градове на Турция някак е изненадващо, че Тръмп дефинира за Анкара мита в размер на 10%. Особено в случай че се сравнят с посочените мита за страните, да вземем за пример, в района, които са сред 33 -39 %. Да не приказваме за Китай с известните към този момент 145%.
Страната на Ердоган несъмнено се почувства печеливша от новата вълна на протекционизъм и реши, че укрепва позиции. Най-вече след изявление на президента на Съединени американски щати, направено при гостуването на премиера на Израел Нетаняху в Белия дом, че „ имам доста положителни връзки с един човек, който се споделя Ердоган, знам че пресата се ядосва, че го одобрявам, но аз го обичам, той ме обича и в никакъв случай не сме имали проблеми ”.
Правителствените медии в Анкара избухнаха във екстаз. Тръмп е допълнил, че „ Турция е направила това, което никой различен не би могъл да направи в Сирия, а Ердоган е доста мощен и образован човек ”. Някой да се съмнява, че интервенциите на Турция в Сирия, осъществени посредством крайни радикални ислямистки групировки, за събаряне от власт на Асад в Дамаск не са били съгласувани с Вашингтон? Сега трябвало „ да му се отдаде заслуженото ”.
Изказванията на Тръмп са в отговор на изказвания на Нетаняху, че „ има проблеми с Турция в Сирия ” и че „ не желае Турция да придобива военни бази в Сирия ”. Тръмп е уверен, че „ мога да реша всеки проблем, който имате с Турция, стига да сте рационални, ние и вие би трябвало да сме рационални по този въпрос ”. Въпросът е Сирия. „ Мисля, че можем да решим този проблем, само че това не е проблем тъкмо в този момент ”. Казват, че Нетаняху е траял с „ имаме влошени съседски връзки с Турция и не желаеме Сирия да бъде употребена от който и да било, в това число от Турция ”. Опасенията са, че Турция може да употребява военните си бази в Сирия за нахлуване против Израел.
И откакто връзките сред Турция и Съединени американски щати са „ отлични ”, а „ президентът Тръмп има връзки с турския водач, обсъдихме по какъв начин може да се предотврати този спор по разнообразни способи ”, споделя Нетаняху. Явно следва да се следи накъде ще се наклони везната на Тръмп във връзка с проблемите сред Анкара и Тел Авив. Но решението да се анулира взаимната конференция на Тръмп и Нетаняху бе коментирано като „ срещата сред двете страни е била напрегната ”.
Засега Хакан Фидан, външен министър на Турция, в изявление за иракски канал UTV декларира, че „ военната тактика, която администрацията на Тел Авив следва в района, заплашва освен стабилността на Сирия, само че и сигурността на самия Израел ”. Той е удостоверил, че „ актуалната политика на Израел в Сирия е политика на провокации ”. Вярва, че дейностите на Тел Авив в Сирия носят единствено краткосрочни военни изгоди, само че „ основава огромни стратегически закани в дълготраен проект ”. Турция нямала желание да влиза в спор с никого в Сирия, в това число и с Израел, сподели Фидан. Но не може Анкара да гледа по какъв начин Сирия е подложена на вътрешни разтърсвания и няма да се задоволи единствено с наблюдение. „ Ако има зона на неустойчивост, която ще ни засегне, няма да мълчим. Ще се подхващат стъпки ”.
Сигурно по тази причина в Анкара посрещат с принуда информацията, която заяви Тръмп при срещата с Нетаняху, че предстоят в Оман диалози сред Иран и Съединени американски щати, които безспорно ще включват и проблема Сирия. Не е единствено нуклеарната стратегия на Техеран. Без значение дали са директни или непреки, както желае Техеран, тези диалози. На въпрос по отношение на имената, които ще вземат участие в договарянията, представител на турското Министерство на външните работи декларира, че „ това са медийни оценки ”. А слуховете са за присъединяване на Уиткоф и външният министър на Иран.
Важното е да се избегне обстановка, в която Съединени американски щати и Иран са на ръба на тотална война, което внушават редица западни наблюдаващи. А дали Москва е била подмолен медиатор за образуване на тези диалози, надали ще се разбере на този стадий. Определено нито Русия, нито Иран имат сметка от нови военни стълкновения в района. А Тръмп въпреки всичко не се е отказал от фантазията да бъде разгласен публично за миротворец, да вземем за пример от Нобеловия комитет.
В тази връзка някак не се означи,че Ахмед Шараа, изпълняващият длъжността президент на Сирия, за повторно ще посети Турция след срещата от 4-ти февруари. Каквото и да споделя Нетаняху, Анкара ще следва своята тактика по връзки на Сирия и надали ще се откаже да диктува политиката на заелите властта в Дамаск. А изказванията, че Шараа към този момент е поел ангажимент да даде на Анкара военно-въздушната база при Палмира, Централна Сирия, не са без съображение. Така Турция ще управлява цялото въздушно пространство на Сирия.
Да му мисли Москва с нейните две военни бази по средиземноморското крайбрежие на Сирия. И сирийските кюрди, които са в комплицирана обстановка по отношение на отстояване на лична автономност в Сирия. Анкара с нокти и зъби ще се опълчва, тъй като резултатът на доминото е добре позната процедура в международната история. Не е ясно и дали американският чадър над сирийските кюрди към момента ще стои разперен. Тази карта с кюрдите е добър коз в играта на геополитическите играчи в Близкия изток. А за Турция е камък в обувката с нейните повече от 20 млн турски кюрди.
Това е една от аргументите Ердоган да задейства в последно време връзките с прокюрдската парламентарно показана Демократична партия на народите, да се среща с нейни представители, да дава обещание освобождение на класическия кюрдски водач Йоджелан от пандиза Имралъ, където стои повече от 20 години, да одобри за формален празник кюрдския Навруз и да уточни тона към кюрдите в страната си. Привличането им на страната на ръководещата Ердоганова ПСР, партия на справедливостта и развиването, ще е изключително потребно в създалата се обстановка с митингите в Турция след арестуването на кмета на Истанбул Имамоолу. Той стана кмет и с дейната поддръжка на турските кюрди, поданици на Истанбул. А идните президентски избори, когато и да са, на този стадий мъчно могат да се дефинират за безпроблемни за Ердоган.
Любопитно е, че тъкмо в миг на напрежение в Турция след ареста на Имамоолу, последвалите всеобщи, най-вече юношески митинги, нежеланото положение на стопанската система в страната, Анкара не не помни своите ползи отвън страната. Jones, една от известните и ценени австрийски фешън марки за облекла приключи активността си след 53 години на пазара в Австрия. Предстои затварянето на 30-те ѝ магазина след месец-два. Но собствеността ѝ, споделят, ще премине към турската CEMSEL. След аристократичния хотел „ Империал ” тази покупка е изключително забавна.
Просто образец по какъв начин се обезпечава роля и въздействие даже в страни като Австрия. Отделно са хилядите етнически турци, които са жители на страната на Моцарт. И даже провокират диспути измежду обществото в Австрия по какъв начин да се държат с учениците от този етнос, които по време на Рамазана по през целия ден не се хранят и не са в положение да бъдат съответни в образователните каузи.
След събитията в Сирия с отстраняването от власт на Асад, за които Москва съобщи,че е получила „ нож в гърба ” от Турция, остана незададен въпроса за какво или против какво идната среща на американска и съветска делегация се организира в Истанбул. Този път в Генералното консулство на Русия в мегаполиса. Руската делегация се води от новия дипломат на Русия във Вашингтон Александър Дарчиев. Делегацията на Съединени американски щати се води от Соната Култър, заместник-помощник- държавен секретар за Русия и Централна Европа в Държавния департамент.Първата среща на двете делегации бе в Истанбул на 27 февруари в резиденцията на Генералното консулство на Съединени американски щати, Арнауткьой, и продължи близо 6.5 часа.
Обсъжданите тематики са за възобновяване и нормализиране на двустранните връзки. И без значение, че почналите договаряния сред Вашингтон и Москва за излаз от спора в Украйна се дефинират с „ крачка напред, две обратно ”, очевидно с диалозите в Риад и Истанбул се завръща ерата на дипломацията. Лаконични известия осведомяват, че са се договаряли за нормализиране на активността на посолствата, за придвижването на дипломатите, за приемането на визи, за финансовите ограничавания и облекчение на изискванията за пътешестване. Няма проблем с възобновяване на директни полети Русия- Съединени американски щати, само че Украйна не попада в дневния ред.
Това несъмнено ще е тематика за разговор в различен състав и в бъдещо време. Кирил Димитриев, началник на Руски фонд за директни вложения, след завръщането си от Съединени американски щати не скри, че „ в американското държавно управление към момента има врагове на Русия. Много страни се пробват да осуетят опита за разговор. Дълбоката страна е на мястото си ”. Но въпреки всичко едната стъпка е направена. Определя се къде ползите на Вашингтон се срещат с ползите на Русия, а Турция твърди, че „ остава ангажирана както с приноса си за мира, по този начин и с семейството на договарянията ”. Поне, споделят, били уважителни.
И Ердоган още веднъж е в ролята на медиатор, въпреки че го няма на масата на договарянията в Генералното консулство на Русия. Той си има и други грижи. Достатъчно е да се видят хилядите протестиращи в Шишли, център на европейската част на Истанбул, където е и нашата Екзархия. В предишното това е бил един от най-престижните квартали на града с най-луксозните магазини. Всяка сряда в друг квартал на най-големия град на Турция ще се организират манифестации на опозиционната НРП. А апелът на Имамоолу към Ердоган от пандиза в Силиври е „ приканвам те на надпреварата ”. Наистина ще е „ съревнование ” на живот и гибел. Когато и да е.
