Украйна: Президентски избори още през лятото?
Още през лятото в Украйна може би ще има избори за президент, твърди седмичникът " The Economist ". Как би могло да стане това на фона на множеството нерешени проблеми, свързани със сигурността и изборните описи?
Избори в Украйна могат да се проведат още през месец юли, откакто бъде анулирано военното състояние, към което Вашингтон се стреми и желае да реализира до 20 април. Това заяви " The Economist " на 30 март, базирайки се на свои източници. Според тях президентът Володимир Зеленски, който беше определен с петгодишен мандат през лятото на 2019 година, желае да се кандидатира за втори мандат. Той е инструктирал екипа си да провежда избори след възможното всеобхватно преустановяване на огъня.
Все още няма подготовка за избори
В момента в Украйна не тече подготовка за избори, заяви ръководителят на парламентарната секта на ръководещата партия „ Слуга на народа “ Давид Арахамия. Пред украинската телевизия „ Суспилне “ той съобщи, че всички партии и фракции в Народното събрание са съгласни, че изборите би трябвало да се проведат шест месеца след анулацията на военното състояние.
В края на февруари украинският парламент одобри декларация, която отхвърля изказванието на съветския президент Владимир Путин, съгласно което Зеленски към този момент не е законен държавен глава. В документа се споделя още, че президентските избори ще се проведат „ незабавно щом бъде обезпечен изчерпателен, обективен и резистентен мир “.
Както Съединени американски щати, по този начин и Русия неведнъж са призовавали за осъществяване на избори в Украйна. През февруари президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп даже назова Зеленски „ деспот без избори “. В Украйна обаче е неразрешено избори да се организират в изискванията на военно състояние.
Какви са рисковете за сигурността?
Въпреки че доста украинци са привикнали с ежедневния артилерийски обстрел, при сегашните условия огромни предизборни манифестации, диспути или срещи сред претенденти и гласоподаватели биха били извънредно рисковани. Поради това Киев упорства за гаранции за сигурност, за преустановяване на огъня освен краткотрайно и освен на фронта, само че и за гаранции, че изборните секции няма да станат обект на въздушни или терористични офанзиви.
Олха Айвасовска от обществената мрежа „ Опора “, която в мирни времена следи протичането на избори в Украйна, предизвестява, че сходни набези не могат да бъдат изключени. „ С оглед на нападенията против пунктовете за наборна военна работа и саботажи против железницата, би трябвало да чакаме, че Русия ще направи нещо сходно и с изборните секции.
Могат ли всички гласоподаватели да бъдат регистрирани?
В първия ден на огромната съветска инвазия Централната изборна комисия на Украйна блокира достъпа до изборните описи, с цел да отбрани както тях, по този начин и данните на жителите. По това време в него бяха вписани към 34,7 милиона гласоподаватели. Органът възобнови отчасти работата си по базата данни едвам през декември 2023 година и сега се занимава главно с това да актуализира адресите на изборните секции, защото в хода на декомунизацията и дерусификацията Украйна преименува доста обитаеми места и улици. Също по този начин се записват вредите, нанесени от войната: До 2024 година единствено на територията, следена от Киев, 7500 изборни секции са били развалени от сраженията.
Гражданите се вписват в изборните описи с непрекъснатото си местопребиваване. Но след началото на съветската инвазия през 2022 година броят на вътрешно разселените лица се е нараснал неведнъж - по данни на Международната организация по миграция (МОМ) през декември 2024 година те са били повече от 3,6 милиона. Много от тях въобще не се записват или се записват със забавяне на новото си място на престояване. Това значи, че адресите на гласоподавателите не са нито настоящи, нито надеждни, предизвестяват специалисти от киевския мозъчен концерн „ Център Разумков “.
Какво става с украинците в чужбина?
Освен вътрешно разселените лица има и украински бежанци в чужбина - по данни на МОМ в края на 2024 година те са били към шест милиона. За да могат да вземат участие в избори, те би трябвало да се записват в украинско консулство. Повечето от тях обаче не вършат това, съгласно информация от Министерството на външните работи в Киев. Но даже и за записалите се в чужбина украински бежанци гласуването би било доста комплицирано. Досега изборни секции са били създавани най-вече в консулските служби - само че те не могат да поберат десетки хиляди жители в един ден. Затова ще би трябвало да се наемат други пространства, най-малко в най-големите градове, където сега живеят украинци. Не е ясно по какъв начин ще се действа с Русия и Беларус, където съгласно Организация на обединените нации към края на 2024 година е имало 1,3 милиона украинци.
Според изследване на „ Разумков “ към 47% от украинците поддържат концепцията бежанците в чужбина да имат право да гласоподават за ръководството на страната си, до момента в който към 36% са срещу. Въпреки това доста украинци в чужбина наподобява губят интерес към политическия живот на родната си страна. Антон Хрушчески от Киевския интернационален институт по социология (КИИС) съобщи пред Дъждовни води, че единствено една трета от интервюирани общо 801 бежанци в Полша, Германия и Чехия през май предходната година, са изразили предпочитание да гласоподават на идващите избори.
Гласуване посредством приложение?
Сигурно някои си показват, че доста от логистичните проблеми могат елементарно да бъдат решени посредством отдалечено гласоподаване - по пощата, каквото има да вземем за пример в Германия, или електронно, каквато опция дава украинското приложение „ Дия “, употребявано в това време от над 21 милиона украинци в страната и чужбина. През февруари да вземем за пример то беше употребявано за избор на украинската ария за тазгодишния конкурс на Евровизия, само че системата се срина. Така че този способ към момента не може да се счита за благонадежден.
Електронното гласоподаване изисква и надеждна отбрана на сървърите и инспекция на потребителите. Според създателите на изследване, извършено от Съвета на Европа в края на 2024 година по поръчка на украинския парламент, нито една платформа за онлайн гласоподаване не може да подсигурява сходна надеждна отбрана във военни условия. „ Русия може да повлияе на изборите освен физически или посредством хакерски офанзиви, само че и с дезинформация в медиите и обществените мрежи “, акцентира Олха Айвасовска.
Провеждането на избори не зависи единствено от Украйна
Ярослав Юрчишин от парламентарната група „ Голос “ (Глас), ръководител на Комисията по независимост на словото в украинския парламент, е склонен с нея. Юрчишин показва също, че участниците в мирните договаряния най-вероятно ще дефинират дата за избори. Освен това Украйна ще би трябвало да координира изборите с сътрудниците си, защото просто не разполага с пари за това. „ Много аспекти на бъдещото преустановяване на огъня, а затова и на изборите, не могат да бъдат планувани през днешния ден. Въпреки това има явни провокации и Народното събрание би трябвало да реформира изборния закон още в този момент, с цел да ги посрещне “, споделя депутатът. С други думи за подготовката на изборите ще е належащо много повече време, в сравнение с някои в този момент допускат.
