Калина Андролова: Пепи Еврото е тъкмо бримка в същата тъкан, в която Копринката от село Труд тъче от няколко години
За Радев обстановката във властта била " шизофренна ". Едните са " шарлатани ", другите са шизофренни. Обаче той се договаря с всички съгласно събитията и през великия комуникатор – Копринката. Скандалният фактор Копринката се подмазва на Пеевски зад декорите, другояче групата към Радев го играе съпротива на Пеевски и самият Радев пита риторично: „ Какво стана с Пепи Еврото и неговото редом правораздаване? “. Ами да му отговоря. Пепи Еврото е таман бримка в същата тъкан, в която Копринката от село Труд тъче от няколко години. Копринката управляваше страната през служебните кабинети на Радев точно по метода, по който Пепи Еврото е шетал в областта на правораздаването. Куфарчета, пласиране на министерски и други позиции, извършване на задания на олигархията, източващи държавен запас, назначение на хора, които Копринката дефинира за „ наши “. Некомпетентни, само че „ наши “. Така че на коментара на Радев, дали има и други представители на правосъдната власт, които са „ минали през дивана на Пепи Еврото, които са записани и които сега заемат виновни позиции в правосъдната власт “, би трябвало да се отговори по този начин: да, несъмнено е, че има и други. А за какво Копринката към момента има законно наличие в президентството, е въпрос, на който Радев доста добре знае отговора: тъй като Копринката се е договорил с Пеевски да не го закача. А какво прави Копринката в продан на това, да не го закачат, е въпрос неуточнен. Но дребните и по-едрите схемички на Копринката, през които тандемът скъта прочут запас, са изцяло известни на „ тези, които държат записите “. В този смисъл „ вносните институции “, които целят да прегънат корупционните практики, се употребяват също изборно, както е изборно и самото отвращение на Радев от „ корупционната среда “ и „ зависимостите “. Целият спектакъл, който ни разиграват от президентството, претендирайки за непорочност, колабира във обстоятелствата за посредничеството на Копринката. Точно по тази причина Радев ще стартира следващия си план (този път като водач) едвам като напусне президентството. Но това ще се случи на фона на стабилно държавно управление, дали това или идващото, все едно. Защото умните играчи биха подредили политическия си календар по този начин, че да оставят Радев да си почива отвън президентската институция най-малко 3-4 години.
А за какво при поредицата от земетресения в интернационалната политика Радев не привиква Консултативния съвет за национална сигурност, всички знаем отговора! Защото нито има какво да каже, нито какво да попита, нито какво да дискутира, нито какво да изисква. Неговото схващане за национална сигурност е контракта с „ Боташ “! Всеки, който познава детайлностите на този контракт, в случай че да би могъл, би провесил Радев с главата надолу за няколко седмици, че да му пристигна малко ум, който очевидно от дълго време е напуснал политическата му глава и се е настанил някъде из слабините. Иначе на екранно наличие го докарва, бавничко приказва, умереничко, ще кажеш, че е интелигентен. Но би било голяма неточност. Като си представим, че на един подобен съвет по сигурността ще бъде и Киселова с голямата тежест на своя изчерпателен разум, можем да приключим страната. Ще напомня, че колониалните страни са се управлявали непряко извън нормално посредством мрежа от вождове. В модерна Европа вождовете са сменени от „ водачи “, на които им се разрешават грабежите, стига да се изплащат уместно с публичен запас и да държат страната в вярното сателитно състояние. Променя се битието, същността остава същата. Олигархичните републики, зародили при лимитираните изборни права през 19 век, са стигнали своята неспособност, в този момент е ред и олигархичните републики на популизма и демократичния фон да стигнат своя миг на промяна. Човешкото общество претърпя работническите придвижвания, ще преживее и мрежите на прогресисткия активизъм на глобалистката теория.
Това, което България в никакъв случай няма да преживее обаче, е унищожителната и самоубийствена антиселекция, бездарното повдигане на инцидентни елити, некомпетентни, необразовани, артикули на посткомунистическия бандитизъм, стартиран от Лукановата кошница, и непотизма от свръхпросташки тип. Копринката, който е неподострен като строшен молив, е еманация на соц-посредствеността, изразена брилянтно във филмовите комедии (соц реализъм) от 70-те и 80-те. Иде сякаш да брои зайците, па се върне със зеле („ Преброяване на дивите зайци “). Напомня и на оня магазинер („ Двойникът “), дето стана нАучен служащ, и имаше голям триумф, таман поради арогантната си и пробивна непросветеност. Тогава Кулишева, в този момент Киселова... ( " Ами, какво да върша, пуснаха чушки! " ).
Коментарът на създателя е оповестен на неговата фейсбук страница
