Светослав Иванов: Автоголът на демокрацията
Когато в края на ноември 1989-та година Стефан Цанев написа своето стихотворение " Време на огромното двуличие ", той едва ли е предполагал, че светът, към който хора като него са се стремили, ще се връща все по-назад и по-назад, до момента в който времето се движи все по-напред и по-напред. В обществените науки това е по-известно като " автопреврат ".
Това е развой на подкопаване на демократичните механизми посредством употребата на самата народна власт. Печелиш власт посредством демокрацията, само че след това започваш да я разглобяваш – деликатно, методично, с цел да я задържиш колкото се може по-дълго. Най-пресният образец в това отношение са дейностите на най-възрастния американски президент - Доналд Тръмп. Той работи по учебник - подкопава разделянето на управляващите, нападна институциите, санкционира всеки, който му се опълчва.
Американската обществена среда сега наподобява парализирана, а опозицията в лицето на Демократическата партия е в ступор, от който няма вероятност да се съвземе скоро.
Тръмп напълно управлява ритъма на осведомителния поток, следвайки тактиката на своя консултант Стив Банън, разказана от самия него през 2019-та и представена от " Ню Йорк Таймс ". " Медиите, споделя Банън, към този момент нямат потенциала да се концентрират съществено върху повече от една тематика за избран интервал от време ". Затова, до момента в който се концентрират върху нея, в случай че хвърлим в пространството още три тематики, ние ще направляваме метода, по който ще наподобяват заглавията. Те просто няма да имат време да ревизират всичко! ". Замислете се - тъкмо това следим сега - наводнение на средата.
В пространството се хвърлят изказвания, обвинявания, грубости, закани по оптимален брой тематики. Говори се експресивно и недипломатично, тъй че всяка дума да разсъни страсти, без значение дали те са свързани с утвърждение или неприемане. Наводняваш средата, създаваш звук, спор, поляризация – само че всички приказват за теб! Думите стават по-важни от дейностите.
Тръмп основава подобен безпорядък, че във всяка точка на света сега дребни властнически детайли имитират и се пробват да копират тази тактика. Представете си го като един огромен, дълъг, задокеански пас за... либерален автогол към този момент и във вашата врата.
В своята книга " Как умират демокрациите " политолозите Стивън Левицки и Даниел Зиблат пазят тезата, че демокрациите не се срутват от преврати, а по-често умират от вътрешната страна. Тази болест минава през следните стадии - трансформират се изборните правила, овладява се правосъдната система, всички инакомислещи се дискредитират, а медиите се нападат.
Това се случва на фона на усилване на политическата поляризация - стремиш се да вдигнеш градуса на обществения спор до алено, с цел да подготвиш жителите да толерират властнически дейности, в случай че са в синхрон с техния метод на мислене. Опонентите им също се приготвят за по-крути дейности, което към този момент е причина за конфликт.
Явно пристигна времето, в което на световно равнище демокрацията стартира да изяжда сама себе си. И с цел да не си мислите, че демокрацията е някакво имагинерно разбиране, да го кажа по-ясно - ние започнахме да изяждаме сами демокрацията си. Така, както обществените мрежи се родиха с идеалната демократична цел да дадат глас не всеки, с цел да стартират да се употребяват за най-недемократичните цели, с цел да нападат самата народна власт. Парадокс? Не. Истински " либерален автогол ". Или както написа Стефан Цанев в това толкоз обичано мое стихотворение - " Старата история се повтаря: " Царят умря! " " Да живее царя! " Бдете! "
