Бригаден генерал Стефан Янев-Вашингтон
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тези дни тече мощно тричане на Бригаден военачалник Стефан Янев, което съгласно мен ще докара до неговата не толкоз предстояща бърза политическа гибел. Не вземам участие в този развой и доста скърбя, тъй като той има харизма да излъчва доверие. Но събитията ме подсетиха за преживелица от военното учебно заведение.
По специфична дисциплинираност ни преподаваше доста доброжелателен и високоинтелигентен офицер. Той имаше главно отношение към задграничния батальон. Дори да е класифицирана информация, не е никаква военна загадка, че в нашите военни образователни заведения се образоваха курсанти от Азия, Близкия Изток, Африка, Америка. Не е военна загадка, тъй като носеха нашите униформи и в града ужасно им личеше какви са. Единствено не ни уважаваха мундирите курсантите от Сирия.
Имах прелестен арабски другар Ахмед, отличен математик. Късаше ни сърцата в междучасията да го гледаме по какъв начин къса от Боро 100 най-малко сантиметър и го хвърля, тъй като времето няма да му стигне да изпуши цигарата. Докато ние сиромасите дърпахме надълбоко Арда с филтър.
Имах другар палестинец. Фатман. Знаеше... румънски. Твърдеше, че е учил медицина в Букурещ, само че е решил да се реалокира у нас и усвои военно дело в името на битката. Беше доста интелигентен и много по-възрастен, само че съгласно мен е учил при Секуритате, не филантропична медицина.
Познавах чудесно с прочулия се при започване на прехода Акрам. Завърши година преди нас. Ум-бръснач. В края на образованието завързах ненадейно другарство с доста положителни момчета, наши съвипускници от Мозамбик.
От сърце не понасях кубинците. Бяха надменни.
Има и още. Защо пиша всичко това? Защото същият офицер ни заразказва какво се случило с палестинците от предходния випуск. Дори ние знаехме, че са от разнообразни течения и групировки, които в учебното заведение от време на време вадеха кортиците. Виждал съм да носят един клан-недоклан в одеало към лечебницата с много натоварен теч от завивката. Случваше се. Но когато пристигнал моментът да им приготвят полетите, влизали един по един.
Мурат желал да мине през Кайро, тъй като в случай че лети през Дамаск ще го убият. Мохамед пък упорствал пътят му да мине през Дамаск, тъй като единствено да го усетят, че е в Кайро и е мъртъв. И все по този начин. Кайро, Дамаск. " И какво се случи? " - попитахме с любознание. " А, най-логичното. Всички минаха през Москва. След това нямам информация... "
Заради харизмата на Генерал Янев, никой не пожела да види, че още в първите часове, като министър председател, той към този момент беше на среща с роден в Ирак и с доста специфична биография посланик на непозната страна. Световна мощ. Придружен от медии. Една отколешна традиция на българската самостоятелност. Това е историята. Ако ме разбрахте.
Тези дни тече мощно тричане на Бригаден военачалник Стефан Янев, което съгласно мен ще докара до неговата не толкоз предстояща бърза политическа гибел. Не вземам участие в този развой и доста скърбя, тъй като той има харизма да излъчва доверие. Но събитията ме подсетиха за преживелица от военното учебно заведение.
По специфична дисциплинираност ни преподаваше доста доброжелателен и високоинтелигентен офицер. Той имаше главно отношение към задграничния батальон. Дори да е класифицирана информация, не е никаква военна загадка, че в нашите военни образователни заведения се образоваха курсанти от Азия, Близкия Изток, Африка, Америка. Не е военна загадка, тъй като носеха нашите униформи и в града ужасно им личеше какви са. Единствено не ни уважаваха мундирите курсантите от Сирия.
Имах прелестен арабски другар Ахмед, отличен математик. Късаше ни сърцата в междучасията да го гледаме по какъв начин къса от Боро 100 най-малко сантиметър и го хвърля, тъй като времето няма да му стигне да изпуши цигарата. Докато ние сиромасите дърпахме надълбоко Арда с филтър.
Имах другар палестинец. Фатман. Знаеше... румънски. Твърдеше, че е учил медицина в Букурещ, само че е решил да се реалокира у нас и усвои военно дело в името на битката. Беше доста интелигентен и много по-възрастен, само че съгласно мен е учил при Секуритате, не филантропична медицина.
Познавах чудесно с прочулия се при започване на прехода Акрам. Завърши година преди нас. Ум-бръснач. В края на образованието завързах ненадейно другарство с доста положителни момчета, наши съвипускници от Мозамбик.
От сърце не понасях кубинците. Бяха надменни.
Има и още. Защо пиша всичко това? Защото същият офицер ни заразказва какво се случило с палестинците от предходния випуск. Дори ние знаехме, че са от разнообразни течения и групировки, които в учебното заведение от време на време вадеха кортиците. Виждал съм да носят един клан-недоклан в одеало към лечебницата с много натоварен теч от завивката. Случваше се. Но когато пристигнал моментът да им приготвят полетите, влизали един по един.
Мурат желал да мине през Кайро, тъй като в случай че лети през Дамаск ще го убият. Мохамед пък упорствал пътят му да мине през Дамаск, тъй като единствено да го усетят, че е в Кайро и е мъртъв. И все по този начин. Кайро, Дамаск. " И какво се случи? " - попитахме с любознание. " А, най-логичното. Всички минаха през Москва. След това нямам информация... "
Заради харизмата на Генерал Янев, никой не пожела да види, че още в първите часове, като министър председател, той към този момент беше на среща с роден в Ирак и с доста специфична биография посланик на непозната страна. Световна мощ. Придружен от медии. Една отколешна традиция на българската самостоятелност. Това е историята. Ако ме разбрахте.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ