Исках да умра: психотерор и изтезания в иранския затвор Евин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Затворът „ Евин “ в Техеран е печално прочут поради изтезанията и грубите нарушавания на човешките права, които се правят там. Наскоро в едно от крилата на пандиза избухна пожар, при който починаха минимум осем души.
Британският предприемач от ирански генезис Анушех Ашори е прекарал четири години в „ Евин “, две от които точно там, откъдето съгласно иранските управляващи е тръгнал огънят. Ашори е бил арестуван през 2017 година, когато дошъл в Иран, с цел да посети майка си. Обвинението против него гласяло: шпионаж в интерес на Израел.
Хлебарки, плъхове и развалена храна
„ Бях изцяло шокиран. Усещах, че са ме упоили. Не знаех какво се случва – бях със завързани очи “, споделя той по тази причина по какъв начин е попаднал в пандиза. Условията в него той разказва като пагубни: „ В килиите се борехме с дървеници, хлебарки и големи плъхове. Даваха ни да ядем развалена храна “.
В четири килии били натъпкани общо 70 души. Ашори си спомня за едно огромно помещение, което преди време е било плувен басейн, а след това и шивашки завод, където се шиели затворническите униформи. Британецът допуска, че точно оттова е тръгнал пожарът.
" Психически тормоз “
Най-лошите му мемоари са свързани с прекараните 45 дни в изолатора, които Ашори разказва като цялостен душевен тормоз. „ Основно бях разпитван от един човек, само че усещах, че в помещението има и още хора. Бях заплашван, че може да се случи нещо на фамилията ми “, споделя той.
В неговата килия в никакъв случай не гасели лампите, с цел да не може да спи, а от прилежащите килии се чували страшни крясъци. Болките, които го измъчвали, както и страхът, че могат да сторят нещо на околните му, го докарали до опит за самоубийство: „ Исках да умра. Мислех си, че в случай че ме няма, ще изчезнат и заканите “, споделя той.
В знак на митинг против непозволеното му задържане Ашори оповестил гладна стачка, която траяла 17 дни. През март 2022 година бил освободен, откакто английското държавно управление изплатило задължения на Техеран за 461 милиона евро. Заедно с него била освободена и затворничката с двойно поданство Назанин Захари-Ратклиф.
Преживяванията си от пандиза “Евин “ Анушех Ашори разказва в книга, с която желае да притегли вниманието към пагубната обстановка с човешките права в Иран.
Отвлечен по пътя към летището
Още преди Ислямската гражданска война от 1979 година „ Евин “ е употребен като място за задържане на политически пандизчии, чужденци и иранци с двойно поданство. Четири години зад стените на злокобния затвор е прекарал и Низар Зака – ливански предприемач, който живее в Съединени американски щати. През 2015 година той взел участие в конференция в Техеран, отдадена на дамите и фамилията. Там той произнесъл тирада по покана на иранското държавно управление. По пътя към летището бил похитен и хвърлен в пандиза „ Евин “ по обвиняване в шпионаж в интерес на Съединени американски щати.
На 25 квадратни метра били натъпкани общо 20 души. От Зака желали да направи обществено самопризнание по малкия екран, само че той отказал: „ На всеки 6 седмици ме разпитваха, задаваха ми един и същи въпрос – дали имам нещо да кажа. Отговарях „ не “ и бях връщан назад в килията. Понякога прибягваха до принуждение: в случай че не отговаряш на въпросите им, те принуждават да стоиш или седиш в неуместна поза до пристъп. И тогава започваха да се разхождат из помещението и да стъпват върху ръцете ти ", споделя той.
" Сънувах, че стените на пандиза се срутват и още веднъж съм свободен “
Зака прекарал година и половина в изолатора, на няколко пъти е излизал в гладна стачка. В мизерната килия непрекъснато светела крушка. „ Но това е нищо – завивахме се с черджета, които бяха цялостни с паразити, също както и възглавниците. Хващахме какви ли не инфекции. Спомням си по какъв начин една нощ ме изведоха от килията. Нямаш право да разговаряш с никого. Беше през октомври или ноември, на открито беше студено, само че чорапи не ни даваха да обуваме. Разрешаваха да вървим единствено с чехли, в това число и на открито. Беше в действителност извънредно “, спомня си Зака.
След голям брой интернационалните акции за неговото освобождение и персонални действия от страна на ливанския президент Мишел Аун иранските управляващи го освободили през юни 2019 година. Заедно с други някогашни политически пандизчии Зака основал неправителствената организация " Hostage Aid Worldwide ", защитаваща правата на пандизчиите.
" Докато бях в ‘Евин‘ сънувах, че мощно земетресение срутва стените на пандиза, а ние излизаме на независимост и се връщаме вкъщи. Надявам се сънят ми да се сбъдне – всички арестувани там да бъдат освободени от недоволните, които в този момент показват по улиците и площадите на страната. “
Затворът „ Евин “ в Техеран е печално прочут поради изтезанията и грубите нарушавания на човешките права, които се правят там. Наскоро в едно от крилата на пандиза избухна пожар, при който починаха минимум осем души.
Британският предприемач от ирански генезис Анушех Ашори е прекарал четири години в „ Евин “, две от които точно там, откъдето съгласно иранските управляващи е тръгнал огънят. Ашори е бил арестуван през 2017 година, когато дошъл в Иран, с цел да посети майка си. Обвинението против него гласяло: шпионаж в интерес на Израел.
Хлебарки, плъхове и развалена храна
„ Бях изцяло шокиран. Усещах, че са ме упоили. Не знаех какво се случва – бях със завързани очи “, споделя той по тази причина по какъв начин е попаднал в пандиза. Условията в него той разказва като пагубни: „ В килиите се борехме с дървеници, хлебарки и големи плъхове. Даваха ни да ядем развалена храна “.
В четири килии били натъпкани общо 70 души. Ашори си спомня за едно огромно помещение, което преди време е било плувен басейн, а след това и шивашки завод, където се шиели затворническите униформи. Британецът допуска, че точно оттова е тръгнал пожарът.
" Психически тормоз “
Най-лошите му мемоари са свързани с прекараните 45 дни в изолатора, които Ашори разказва като цялостен душевен тормоз. „ Основно бях разпитван от един човек, само че усещах, че в помещението има и още хора. Бях заплашван, че може да се случи нещо на фамилията ми “, споделя той.
В неговата килия в никакъв случай не гасели лампите, с цел да не може да спи, а от прилежащите килии се чували страшни крясъци. Болките, които го измъчвали, както и страхът, че могат да сторят нещо на околните му, го докарали до опит за самоубийство: „ Исках да умра. Мислех си, че в случай че ме няма, ще изчезнат и заканите “, споделя той.
В знак на митинг против непозволеното му задържане Ашори оповестил гладна стачка, която траяла 17 дни. През март 2022 година бил освободен, откакто английското държавно управление изплатило задължения на Техеран за 461 милиона евро. Заедно с него била освободена и затворничката с двойно поданство Назанин Захари-Ратклиф.
Преживяванията си от пандиза “Евин “ Анушех Ашори разказва в книга, с която желае да притегли вниманието към пагубната обстановка с човешките права в Иран.
Отвлечен по пътя към летището
Още преди Ислямската гражданска война от 1979 година „ Евин “ е употребен като място за задържане на политически пандизчии, чужденци и иранци с двойно поданство. Четири години зад стените на злокобния затвор е прекарал и Низар Зака – ливански предприемач, който живее в Съединени американски щати. През 2015 година той взел участие в конференция в Техеран, отдадена на дамите и фамилията. Там той произнесъл тирада по покана на иранското държавно управление. По пътя към летището бил похитен и хвърлен в пандиза „ Евин “ по обвиняване в шпионаж в интерес на Съединени американски щати.
На 25 квадратни метра били натъпкани общо 20 души. От Зака желали да направи обществено самопризнание по малкия екран, само че той отказал: „ На всеки 6 седмици ме разпитваха, задаваха ми един и същи въпрос – дали имам нещо да кажа. Отговарях „ не “ и бях връщан назад в килията. Понякога прибягваха до принуждение: в случай че не отговаряш на въпросите им, те принуждават да стоиш или седиш в неуместна поза до пристъп. И тогава започваха да се разхождат из помещението и да стъпват върху ръцете ти ", споделя той.
" Сънувах, че стените на пандиза се срутват и още веднъж съм свободен “
Зака прекарал година и половина в изолатора, на няколко пъти е излизал в гладна стачка. В мизерната килия непрекъснато светела крушка. „ Но това е нищо – завивахме се с черджета, които бяха цялостни с паразити, също както и възглавниците. Хващахме какви ли не инфекции. Спомням си по какъв начин една нощ ме изведоха от килията. Нямаш право да разговаряш с никого. Беше през октомври или ноември, на открито беше студено, само че чорапи не ни даваха да обуваме. Разрешаваха да вървим единствено с чехли, в това число и на открито. Беше в действителност извънредно “, спомня си Зака.
След голям брой интернационалните акции за неговото освобождение и персонални действия от страна на ливанския президент Мишел Аун иранските управляващи го освободили през юни 2019 година. Заедно с други някогашни политически пандизчии Зака основал неправителствената организация " Hostage Aid Worldwide ", защитаваща правата на пандизчиите.
" Докато бях в ‘Евин‘ сънувах, че мощно земетресение срутва стените на пандиза, а ние излизаме на независимост и се връщаме вкъщи. Надявам се сънят ми да се сбъдне – всички арестувани там да бъдат освободени от недоволните, които в този момент показват по улиците и площадите на страната. “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ