ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Връщам се от Гърция със мемоари за бъдеще. Хората, които виждам повече от 20 години към този момент не се крият, че приказват на остарял български акцент. От време на време се стопират, с цел да са сигурни, че разбирам всичко и отново не престават. „ Дедо му на Пандо от Костур (Кастория) не разбирашè гръцки! – споделя с мен Елефтерия – собственичка на хотела – бугарски зборваше единствено “. Братовчед ми Василис гордо ми съобщи, че „ чупите “ (щерките) учат бугарски в Кавала и Комотини. Все още не е пристигнало времето за български учебни заведения в Егейска Македония несъмнено, само че смяна има и тя би трябвало да се знае. По тези места изгубени от България, нашият език към момента е „ табу “.
Пазарната стопанска система, обаче има и позитивни черти. А точно в интерес на общуването ни с останалите в Гърция наши братовчеди „ македонци “. Следствие на напора на туристи от България към плажовете на Егейско море, в учебните заведения по Туризъм към този момент се учи и български, наедно с британски, немски и съветски. Пролуката в гръцката политика единствено може да нарасне, в случай че се работи рационално и без политически шовинизъм. Безкрайната верига от камиони, макар неудобствата за туристите, е доказателство, че икономическа пътека има и тя води в добра посока. Не бива гъркоманите, нито сърбоманите да ни отвличат вниманието от най-важното – да спасим връзките с нашите другари, останали отвън границите на България!
Много вода по Струма, смесена с кръв е изтекла в Мраморно море от Балканската война до през днешния ден. Гърция държи палмата по свирепост в Европа с първия концентрационен лагер за българи, на остров „ Трикери “. Минали са десетки години с принудително погърчване на останалите в Егейска Македония наши братовчеди. Всички имена на села, градове и реки са заменени. Дори каменните плочи на мъртъвците са нови, с имена на гръцки. Съвременната гръцка политика за „ асимилация на славофоните “ се разграничава от предходната наситена със свирепост, само че си остава подла. Само два образеца, демонстрират наклонността. Първо – децата се отбиват от най-ранна възраст от „ бабите “ и се прибират в детски градини, където учителките са от Атина. Втора мярка са смесените бракове. Насърчават се финансово етнически гърци и гъркини да се женят за „ македонци “. Въпреки това „ кандилото “ трепти и не гасне.
Трябва ли да нападаме несъгласията и лицемерието на Атина, които бодат на очи? Пред българите се откриват нови благоприятни условия. Гърците не крият, че македонския език е български. Признават с половин уста " Северна Македония ", само че табели по пътищата има единствено за " Скопие ". Гръцката злост към политическите искания на управляващите от Вардарска Македония към Егейска Македония, може да се употребява сполучливо от България, за разпространение на българското въздействие, посредством проучване на български език в Егейска Македония. По този метод, ще отървем гърците без доста олелия, а и нас самите, от " македонизма ".
От дума на дума обаче, Василис ме изненада. От толкоз години „ шетайне “ из Бугария, по синорите (границите) граничарите на „ Промахон “ почнали да го разпитват: „ Дека ке ойте, при кой ке бийте и за какъв брой време?! – гледат ни неприветливо - Зàщо се стори тàка? “
Обясних му, че връзките сред Скопие и София се утежняват. Разказах му за позорното държание на публиката по време на мача Македония – България. Василис ме прекъсна „ Па Скопяните и наска не ни милват (обичат)! “
„ Слушай Василе, рекох му аз – Като идвате у Бугария пойке (повече) не сте „ македонци “! Рèчи единствено – ние сме гърци - и ке ти биде мирна глàвата! “
Използвам случая да кажа на тези, които търсят възмездие за Сърбоманите от Скопие, три пъти мислете, веднъж режете!
Още нема стадион, който да собере сите Македонци, милеещи за Бугария!