Постигнаха и невъзможното: Елизабет Втора и Михаил Горбачов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е късче от сушата, парченце от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява…
тъй че в никакъв случай не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
Напоследък за нас удариха две камбани. Отидоха си Михаил Горбачов и Елизабет Втора. Какво ни споделят тези камбани?
Поколенията, които не са минали през огромна война, нормално страдат от заблудата, че естественото положение на човешкото общество е мирът, а подредеността и предвидимостта на живота е даденост.
Паралели сред двамата
И Горбачов (род. 1931), и Елизабет (род. 1926) бяха минали през Втората международна война и знаеха, че нещата въобще не стоят по този метод. Точно противоположното е истина: войната, насилието и хаосът са естественото положение на човека; мирът, законността и подредеността са изкуствени положения, които изискват непрекъснати старания, с цел да бъдат поддържани. При намаляване на тази старания човечеството бързо се свлича в естественото си положение.
Знаейки това, и двамата съумяха да създадат нещо, което – както споделя историята – е на процедура невероятно: да обезпечат мирното раздробяване на своите империи. Горбачов освен съумя да предотврати свличането в цивилен войни при разпада на Съюз на съветските социалистически републики, само че и способства за мирното съединяване на двете елементи на Германия, разграничени след края на войната. Елизабет освен съумя да обезпечи от малко малко мирното избавление на английските колонии, само че и ги убеди да останат в границите на пост-имперското Общество на народите.
За разлика от Горбачов, който не съумя да спре свличането на някогашните руски републики в Централна Азия (и Беларус) до положението на източни сатрапии, под въздействие на „ меката мощ “ на Елизабет множеството някогашни английски колонии резервираха най-малко фасадата на цивилизованото ръководство, открито по време на империята: самостоятелен съд, представителна власт, конституционно ръководство.
Елизабет съумя, а Горбачов се провали
Дотук паралелите стопират. Горбачов се оказа некадърен да сърфира по бурните талази на историята и бе много бързо потънал от тях. Елизабет обаче съумя – в продължение на 70 години (за разлика от седемте на Горбачов). Нейното непрекъснато наличие в продължение на генерации, както и големият ѝ престиж оказваха стабилизиращо въздействие освен в Британия и някогашните ѝ колонии, само че и в цяла Европа.
След края на войната тя продължи политиката на татко си - да не разреши озлобление на настроенията във връзка с победените германци. Напротив, оказа помощ на британците – главните спечелили в границите на остаряла Европа – да одобряват германците като съществени свои сътрудници. До 1954 година британците изнемогваха под тежестта на купонната система, въведена още през 1939 година, само че Елизабет им вдъхваше увереността, че и това ще свърши, защото светът е към този момент спретнат по верния метод.
В началото на 1960-те години пристигна огромната стихия. Групата The Beatles със размах закри следвоенния свят - т.е. познатото - и отвори вратата към един нов свят, учреден на разнообразни от старите полезности, схващания и настройки. По същото време това се случваше в Америка, която до началото на 1970-те години изглеждаше застрашена от разпад под напора на този културен ураган.
В Британия нещата в никакъв случай не стигнаха до сходна точка на шупване. Докато английският хайлайф (знаем от дневници и спомени) гледаше на този нов свят със боязън и безволие, Елизабет с самоувереност овладя ситуацията. Напук на всички упования стартира да се среща с огромните рок звезди на епохата и към края на 1960-те години към този момент им връчваше ордени и рицарски звания.
Сътресенията през 1970-те и 1980-те години
Натрупала този опит, тя с лекост претърпя разтърсванията на 1970-те години. Злостната ария на Sex Pistols “God Save the Queen (the fascist regime) “ не ѝ направи никакво усещане. Тя също по този начин очевидно се забавляваше от следващия гърмеж на републикански пристрастености, този път ръководени от депутата Уили Хамилтън, който постоянно я наричаше „ механична кукла “. С „ мека мощ “ съумя да отклони усилието на австралийци и канадци да я детронират и да разгласят републики, както и да предотврати отплуването на някои африкански водачи към лагера на Съюз на съветските социалистически републики.
През 1982 година Елизабет дискретно поддържа войната на Маргарет Тачър против Аржентина за освобождението на окупираните от аржентинците английски Фолкландски острови. С успеха си в тази война – водена против самовлюбена военна тирания – тези две дами нанесоха замайващ удар върху самочувствието на застаряващите ръководители на Съюз на съветските социалистически републики, по това време съдружници на аржентинската хунта. Ами в случай че тия двете (мислеха си кремълските старци), които разнебитиха петата най-голяма войска в света, се ядосат на нас?
Страхът, загнездил се в Кремъл и заздравен от последвалата поява в Съединени американски щати на президента Роналд Рейгън, отвори вратата към освобождението на Източна Европа от комунизма и рухването на самия Съюз на съветските социалистически републики. Само няколко години по-късно Елизабет дискретно поддържа Маргарет в нейното изпитание, на инат на съпротивата на французите и германците, да отвори вратата на Европейски Съюз за участие на новоосвободените източни европейци.
Нови рецесии
Веднага след този незабравим миг самата Елизабет влезе в интервал на фамилни рецесии. Един след различен нейните деца се развеждаха или забъркваха в неприятни обстановки. Тя още веднъж не позволи тази поредност да разклати конституционния ред на страната и нейното нахлуване в интервал на изострена политическа борба.
В идващия, 21-ви век, последваха нови рецесии, само че Елизабет към този момент бе непоклатима – най-разпознаваемата културна икона в света. Нейната персонална непоколебимост закрепи и стабилността на Короната. В един все по-разбъркан свят, свличащ се назад към хаоса и насилието, тази тъкмо Корона бе образец, че изпадането в диво положение не е задължително; че бъдещето не е наложително да бъде по-лошо от сегашното.
Елизабет я няма и Европа е смалена. Не е победена, обаче. И няма да бъде. Разговорът за Русия след кончината на Горбачов е напълно друг.
Автор Евгений Дайнов
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е късче от сушата, парченце от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява…
тъй че в никакъв случай не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
Напоследък за нас удариха две камбани. Отидоха си Михаил Горбачов и Елизабет Втора. Какво ни споделят тези камбани?
Поколенията, които не са минали през огромна война, нормално страдат от заблудата, че естественото положение на човешкото общество е мирът, а подредеността и предвидимостта на живота е даденост.
Паралели сред двамата
И Горбачов (род. 1931), и Елизабет (род. 1926) бяха минали през Втората международна война и знаеха, че нещата въобще не стоят по този метод. Точно противоположното е истина: войната, насилието и хаосът са естественото положение на човека; мирът, законността и подредеността са изкуствени положения, които изискват непрекъснати старания, с цел да бъдат поддържани. При намаляване на тази старания човечеството бързо се свлича в естественото си положение.
Знаейки това, и двамата съумяха да създадат нещо, което – както споделя историята – е на процедура невероятно: да обезпечат мирното раздробяване на своите империи. Горбачов освен съумя да предотврати свличането в цивилен войни при разпада на Съюз на съветските социалистически републики, само че и способства за мирното съединяване на двете елементи на Германия, разграничени след края на войната. Елизабет освен съумя да обезпечи от малко малко мирното избавление на английските колонии, само че и ги убеди да останат в границите на пост-имперското Общество на народите.
За разлика от Горбачов, който не съумя да спре свличането на някогашните руски републики в Централна Азия (и Беларус) до положението на източни сатрапии, под въздействие на „ меката мощ “ на Елизабет множеството някогашни английски колонии резервираха най-малко фасадата на цивилизованото ръководство, открито по време на империята: самостоятелен съд, представителна власт, конституционно ръководство.
Елизабет съумя, а Горбачов се провали
Дотук паралелите стопират. Горбачов се оказа некадърен да сърфира по бурните талази на историята и бе много бързо потънал от тях. Елизабет обаче съумя – в продължение на 70 години (за разлика от седемте на Горбачов). Нейното непрекъснато наличие в продължение на генерации, както и големият ѝ престиж оказваха стабилизиращо въздействие освен в Британия и някогашните ѝ колонии, само че и в цяла Европа.
След края на войната тя продължи политиката на татко си - да не разреши озлобление на настроенията във връзка с победените германци. Напротив, оказа помощ на британците – главните спечелили в границите на остаряла Европа – да одобряват германците като съществени свои сътрудници. До 1954 година британците изнемогваха под тежестта на купонната система, въведена още през 1939 година, само че Елизабет им вдъхваше увереността, че и това ще свърши, защото светът е към този момент спретнат по верния метод.
В началото на 1960-те години пристигна огромната стихия. Групата The Beatles със размах закри следвоенния свят - т.е. познатото - и отвори вратата към един нов свят, учреден на разнообразни от старите полезности, схващания и настройки. По същото време това се случваше в Америка, която до началото на 1970-те години изглеждаше застрашена от разпад под напора на този културен ураган.
В Британия нещата в никакъв случай не стигнаха до сходна точка на шупване. Докато английският хайлайф (знаем от дневници и спомени) гледаше на този нов свят със боязън и безволие, Елизабет с самоувереност овладя ситуацията. Напук на всички упования стартира да се среща с огромните рок звезди на епохата и към края на 1960-те години към този момент им връчваше ордени и рицарски звания.
Сътресенията през 1970-те и 1980-те години
Натрупала този опит, тя с лекост претърпя разтърсванията на 1970-те години. Злостната ария на Sex Pistols “God Save the Queen (the fascist regime) “ не ѝ направи никакво усещане. Тя също по този начин очевидно се забавляваше от следващия гърмеж на републикански пристрастености, този път ръководени от депутата Уили Хамилтън, който постоянно я наричаше „ механична кукла “. С „ мека мощ “ съумя да отклони усилието на австралийци и канадци да я детронират и да разгласят републики, както и да предотврати отплуването на някои африкански водачи към лагера на Съюз на съветските социалистически републики.
През 1982 година Елизабет дискретно поддържа войната на Маргарет Тачър против Аржентина за освобождението на окупираните от аржентинците английски Фолкландски острови. С успеха си в тази война – водена против самовлюбена военна тирания – тези две дами нанесоха замайващ удар върху самочувствието на застаряващите ръководители на Съюз на съветските социалистически републики, по това време съдружници на аржентинската хунта. Ами в случай че тия двете (мислеха си кремълските старци), които разнебитиха петата най-голяма войска в света, се ядосат на нас?
Страхът, загнездил се в Кремъл и заздравен от последвалата поява в Съединени американски щати на президента Роналд Рейгън, отвори вратата към освобождението на Източна Европа от комунизма и рухването на самия Съюз на съветските социалистически републики. Само няколко години по-късно Елизабет дискретно поддържа Маргарет в нейното изпитание, на инат на съпротивата на французите и германците, да отвори вратата на Европейски Съюз за участие на новоосвободените източни европейци.
Нови рецесии
Веднага след този незабравим миг самата Елизабет влезе в интервал на фамилни рецесии. Един след различен нейните деца се развеждаха или забъркваха в неприятни обстановки. Тя още веднъж не позволи тази поредност да разклати конституционния ред на страната и нейното нахлуване в интервал на изострена политическа борба.
В идващия, 21-ви век, последваха нови рецесии, само че Елизабет към този момент бе непоклатима – най-разпознаваемата културна икона в света. Нейната персонална непоколебимост закрепи и стабилността на Короната. В един все по-разбъркан свят, свличащ се назад към хаоса и насилието, тази тъкмо Корона бе образец, че изпадането в диво положение не е задължително; че бъдещето не е наложително да бъде по-лошо от сегашното.
Елизабет я няма и Европа е смалена. Не е победена, обаче. И няма да бъде. Разговорът за Русия след кончината на Горбачов е напълно друг.
Автор Евгений Дайнов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ