Конфликтът между Тайван и Китай: има ли опасност от военен сблъсък
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Китай счита Тайван за своя територия и е твърдо решен да “обедини " демократично управлявания остров с континента - в случай че се наложи и принудително. Напрежението сред двете страни пораства.
През последните години напрежението сред Китай и Тайван за статута на острова в допълнение се изостри. Пекин има териториални искания и държи на „ обединяването " на острова с континента - в случай че би трябвало и със мощ. При вероятно военно опълчване обаче биха могли да се намесят и Съединени американски щати, защото Вашингтон поддържа специфични връзки с Тайпе. В какво тъкмо се състои спорът?
Как стартира всичко?
Китай и Тайван се движат в разнообразни направления от 1949 година. Тогава гражданската война в Китай завърши с победа на комунистите отпред с Мао Цзедун, а победените националисти, водени от главния зложелател на Мао и водач на партията Гоминдан - Чан Кайшъ - се отдръпнаха в Тайван.
Оттогава Тайван се ръководи без значение и публично носи името Република Китай, до момента в който континентален Китай публично се назовава Китайска национална република. Правителството на Тайван, който има 23 милиона поданици, се избира демократично. Вече над седем десетилетия Пекин възприема Тайван като отцепническа провинция, която би трябвало да бъде „ обединена " с континента.
Какъв е интернационалният статут на Тайван?
Становището на Пекин е, че има единствено един Китай, а Тайван е част от него. Китайското държавно управление оказва напън върху всички страни по света да възприемат това мнение и да пресечен дипломатическите си връзки с Тайван. В момента единствено 14 страни поддържат дипломатически връзки с Тайван.
Страната не е показана в нито една от организациите на Организация на обединените нации, само че членува в организации като Азиатската банка за развиване и Световната комерсиална организация. Фирмите по целия свят също са под напън от Китай - да възприемат Тайван като негова част, а който се опълчи, си носи следствията, като да вземем за пример Литва. Понеже балтийската република отвори през 2021 година дипломатическо посланичество в Тайпе, Китай приключи своите търговски връзки с нея.
Какви са връзките на Съединени американски щати с Тайван?
След като в континентален Китай на власт пристигнаха комунистите, Съединени американски щати в продължение на три десетилетия признаваха държавното управление в Тайпе за държавно управление на цялостен Китай. През 1979 година обаче Вашингтон прекъсна дипломатическите си връзки с Тайпе, приключи двустранния контракт за отбрана и откри официални дипломатически връзки с Китай.
Но неофициалните връзки с Тайпе не са прекратени - Съединени американски щати не престават да продават военно съоръжение на Тайван за самоотбрана, въпреки Пекин неведнъж да ги е предупреждавал да не вършат това. А и американски военни кораби непрекъснато патрулират в региона, с цел да показват там американската военна мощност.
Целта на Съединени американски щати е да се подсигуряват мирът и сигурността в Тайванския пролив, който дели острова от континента - по тази причина и държавното управление би желало статуквото да се резервира. При ръководството на Доналд Тръмп оръжейните доставки за Тайван се усилиха - продажбите надвишиха сумата 18 милиарда $. А сегашният президент Джо Байдън акцентира, че при положение на китайско нахлуване Съединени американски щати ще окажат помощ на Тайван.
Междувременно и Китай изпраща от ден на ден военни кораби в Тайванския пролив, както и бойни самолети, бомбардировачи и разследващи самолети наоколо до Тайван, с цел да показва военна мощност. Готовността да се стигне и до потребление на мощ и възходящите военни качества на Китай на фона на влошените връзки сред двете страни подклаждат опасенията, че може да избухне открит спор.
Как наподобяват връзките през днешния ден
Откакто през 2016 година за президентка на Тайван бе определена Цай Ингвен, връзките сред двете страни ескалират. Движението за официална декларация за самостоятелност на Тайван набира сили, партията на президентката твърдо поддържа независимостта на острова.
Цай оспорва съществуването на консенсуса от 1992 година - политическо съглашение сред представители на Тайван и Китай, в което е записано, че има единствено „ един Китай ", въпреки визиите за това по какъв начин би трябвало да наподобява да са разнообразни.
Освен това президентката и нейната партия усилиха военните разноски - до рекордните 16,7 милиарда евро за тази година, а Цай за повторно в границите на шестгодишния си мандат наблюдава персонално по какъв начин вървят годишните военни учения по море и по въздух. Президентката категорично похвали решителността на военните да отбраняват острова.
В коментар във връзка ученията представителят на китайското външно министерство Чжао Лицзян повтори предизвестията на Китай: „ Опитът на Тайван да се изправи на пътя на Китай с военни средства наподобява на богомолка, която се пробва да спре бойна каляска ", сподели той.
Китай счита Тайван за своя територия и е твърдо решен да “обедини " демократично управлявания остров с континента - в случай че се наложи и принудително. Напрежението сред двете страни пораства.
През последните години напрежението сред Китай и Тайван за статута на острова в допълнение се изостри. Пекин има териториални искания и държи на „ обединяването " на острова с континента - в случай че би трябвало и със мощ. При вероятно военно опълчване обаче биха могли да се намесят и Съединени американски щати, защото Вашингтон поддържа специфични връзки с Тайпе. В какво тъкмо се състои спорът?
Как стартира всичко?
Китай и Тайван се движат в разнообразни направления от 1949 година. Тогава гражданската война в Китай завърши с победа на комунистите отпред с Мао Цзедун, а победените националисти, водени от главния зложелател на Мао и водач на партията Гоминдан - Чан Кайшъ - се отдръпнаха в Тайван.
Оттогава Тайван се ръководи без значение и публично носи името Република Китай, до момента в който континентален Китай публично се назовава Китайска национална република. Правителството на Тайван, който има 23 милиона поданици, се избира демократично. Вече над седем десетилетия Пекин възприема Тайван като отцепническа провинция, която би трябвало да бъде „ обединена " с континента.
Какъв е интернационалният статут на Тайван?
Становището на Пекин е, че има единствено един Китай, а Тайван е част от него. Китайското държавно управление оказва напън върху всички страни по света да възприемат това мнение и да пресечен дипломатическите си връзки с Тайван. В момента единствено 14 страни поддържат дипломатически връзки с Тайван.
Страната не е показана в нито една от организациите на Организация на обединените нации, само че членува в организации като Азиатската банка за развиване и Световната комерсиална организация. Фирмите по целия свят също са под напън от Китай - да възприемат Тайван като негова част, а който се опълчи, си носи следствията, като да вземем за пример Литва. Понеже балтийската република отвори през 2021 година дипломатическо посланичество в Тайпе, Китай приключи своите търговски връзки с нея.
Какви са връзките на Съединени американски щати с Тайван?
След като в континентален Китай на власт пристигнаха комунистите, Съединени американски щати в продължение на три десетилетия признаваха държавното управление в Тайпе за държавно управление на цялостен Китай. През 1979 година обаче Вашингтон прекъсна дипломатическите си връзки с Тайпе, приключи двустранния контракт за отбрана и откри официални дипломатически връзки с Китай.
Но неофициалните връзки с Тайпе не са прекратени - Съединени американски щати не престават да продават военно съоръжение на Тайван за самоотбрана, въпреки Пекин неведнъж да ги е предупреждавал да не вършат това. А и американски военни кораби непрекъснато патрулират в региона, с цел да показват там американската военна мощност.
Целта на Съединени американски щати е да се подсигуряват мирът и сигурността в Тайванския пролив, който дели острова от континента - по тази причина и държавното управление би желало статуквото да се резервира. При ръководството на Доналд Тръмп оръжейните доставки за Тайван се усилиха - продажбите надвишиха сумата 18 милиарда $. А сегашният президент Джо Байдън акцентира, че при положение на китайско нахлуване Съединени американски щати ще окажат помощ на Тайван.
Междувременно и Китай изпраща от ден на ден военни кораби в Тайванския пролив, както и бойни самолети, бомбардировачи и разследващи самолети наоколо до Тайван, с цел да показва военна мощност. Готовността да се стигне и до потребление на мощ и възходящите военни качества на Китай на фона на влошените връзки сред двете страни подклаждат опасенията, че може да избухне открит спор.
Как наподобяват връзките през днешния ден
Откакто през 2016 година за президентка на Тайван бе определена Цай Ингвен, връзките сред двете страни ескалират. Движението за официална декларация за самостоятелност на Тайван набира сили, партията на президентката твърдо поддържа независимостта на острова.
Цай оспорва съществуването на консенсуса от 1992 година - политическо съглашение сред представители на Тайван и Китай, в което е записано, че има единствено „ един Китай ", въпреки визиите за това по какъв начин би трябвало да наподобява да са разнообразни.
Освен това президентката и нейната партия усилиха военните разноски - до рекордните 16,7 милиарда евро за тази година, а Цай за повторно в границите на шестгодишния си мандат наблюдава персонално по какъв начин вървят годишните военни учения по море и по въздух. Президентката категорично похвали решителността на военните да отбраняват острова.
В коментар във връзка ученията представителят на китайското външно министерство Чжао Лицзян повтори предизвестията на Китай: „ Опитът на Тайван да се изправи на пътя на Китай с военни средства наподобява на богомолка, която се пробва да спре бойна каляска ", сподели той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ