Кой взима хилядарките от Русия, нека разберем истината
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Когато началникът на кабинета Лена Бориславова разкри пред Дарик радио за политици, публицисти, анализатори, политолози, на които им се заплаща от Кремъл по няколко хилядарки месечно, с цел да образуват публично мнение в интерес на комфортни на Русия тези, информацията беше споделена от шефа на ДАНС на закрито съвещание на Народното събрание. (Включително за сегашни депутати, засечени в контакт с съветски служби, за хора на високи позиции - и за суми по-големи от упоменатите от нея 4000 лв..)
Разбира се, шпионите и сътрудниците на въздействие се употребяват от всички разследващи служби по света, те не са единствено съветски патент. За страна - член на Европейски Съюз и НАТО обаче навлизане от подобен мащаб в законодателната и изпълнителната власт, и измежду тези, които образуват публичното мнение, е пробив в националната сигурност. Извършен е от страна, която не споделя нито една от полезностите на съюзите, към които принадлежи България. През април м.г. президентът Румен Радев окачестви като “дълбок пробив в националната сигурност” разкритата група от петима високопоставени военни и държавни чиновници, брачната половинка на един от които е предавала информация на човек от съветското посолство. За изгонените неотдавна 70 съветски дипломати и чиновници обаче президентът се измъкна с оправданието, че няма задоволително информация - не бил получил отчета от ДАНС, и се надява “премиерът да го е обмислил”.
Агентите на въздействие
В шпионажа на XXI век сътрудниците на въздействие постоянно са по-ценни от тези, които събират и предават информация, те са част от инструментариума на така наречен “мека сила”, посредством която една страна пази ползите си. Това са персони, които употребяват позицията си, с цел да повлияят на публичното мнение или при взимане на избрани решения в полза на страната, чието разузнаване обслужва сътрудникът. Тяхната успеваемост е в това, че поради своите позиции и надеждност за аудиторията или кръга, в който оперират, те влияят върху създаване на отзиви, убеждения, решения. От “полезните идиоти”, които се пробват да вършат същото от най-искрени подбуди, ги разграничава заплащането. Често като образец за сътрудник за въздействие се дава библейската история за Хушай, който станал консултант на Авесалом, с цел да саботира проектите му, изпращайки информация на татко му - цар Давид. Така му оказал помощ да победи разбунтувалия се наследник и да си върне трона.
Прескачайки от Библията в българската действителност, резултатът от обслужващите кремълската агитация персони се мултиплицира с помощта на медиите и тяхната визия за “другата гледна точка”. Така да вземем за пример “друга гледна точка” за войната в Украйна, показана постоянно от сътрудниците на въздействие e, че Украйна сама е провокирала съветското навлизане - т.е. съветската теза. Или че това, което вършат българските ръководещи се разминава с желанията на българския народ - както обича да споделя съветският дипломат Елеонора Митрофанова.
Едва ли всички, които изясняват по какъв начин велика Русия ще накаже България, като спре газа, петрола, нуклеарното гориво и я остави на мрачно и студено, получават пари, с цел да плашат. Също и тези служители, които изгубиха пътната карта за българския “Турски поток” - може по нехайство да са я оставили в нечий чемодан. Парите обаче постоянно оставят следи.
Гласност за “рубладжиите”
Какво би станало, в случай че се появи лист с “рубладжиите” - персоните, които обслужват съветските ползи против възнаграждение? Списъци доста, ще си каже българинът, какво, като бяха разкрити сътрудниците на Държавна сигурност. Така е, само че откакто излязат на бял свят, тяхната мощ на подстрекателство и въздействие ще отслабнат, затова към този момент няма да са по този начин мечтани събеседници в медиите. А осветят ли ги, ще си изгубят и хонорарите - в случай че не минат от платената обич към безвъзмездна, по вътрешно разбиране.
Огласяването на имената може да спомогне за пречистване на извънредно нечистата медийна среда в България, като се стартира с режима на “другата гледна точка”. Държавните медии, чиято промяна в публични още не се е случила за миналите над три десетилетия, биха могли да дадат образец.
Публичността на имената би имала и различен резултат в България, където - заради особености на народопсихологията, всеки най-обича да брои непознатите пари. Даже да са путински копейки. Хората ще се усъмнят: “Щом ги приказват тия работи за толкоз пари, може и да не са верни”, или ще завиждат - значи, на едни заплащат по 4000-5000 лв. да убеждават в съветската мощ, величието на Путин и какъв брой разяден и “гейски” е Западът, а други вършат същото гратис.
Какво премълчават тези, които се пробват да контраатакуват
След разкритията по Дарик радио, в обществените мрежи и медии се появиха залпово материали за “грантовете от Сорос и САЩ”, милионите, които плащала “Америка за България” на неправителствени организации и други сходни. Само че комфортно се премълчава фактът, че тези фондации афишират обществено медиите и плановете, които финансират, както и стипендиите, които отпускат. Бенефициерите на средствата също отбелязват, че са получили финансиране. Но описаните в отчета на ДАНС политици, публицисти, анализатори и прочие получават пари в брой и напълно не желаят този факт да се разчуе. Да не би да ги е позор?
Автор: Емилия Милчева
Когато началникът на кабинета Лена Бориславова разкри пред Дарик радио за политици, публицисти, анализатори, политолози, на които им се заплаща от Кремъл по няколко хилядарки месечно, с цел да образуват публично мнение в интерес на комфортни на Русия тези, информацията беше споделена от шефа на ДАНС на закрито съвещание на Народното събрание. (Включително за сегашни депутати, засечени в контакт с съветски служби, за хора на високи позиции - и за суми по-големи от упоменатите от нея 4000 лв..)
Разбира се, шпионите и сътрудниците на въздействие се употребяват от всички разследващи служби по света, те не са единствено съветски патент. За страна - член на Европейски Съюз и НАТО обаче навлизане от подобен мащаб в законодателната и изпълнителната власт, и измежду тези, които образуват публичното мнение, е пробив в националната сигурност. Извършен е от страна, която не споделя нито една от полезностите на съюзите, към които принадлежи България. През април м.г. президентът Румен Радев окачестви като “дълбок пробив в националната сигурност” разкритата група от петима високопоставени военни и държавни чиновници, брачната половинка на един от които е предавала информация на човек от съветското посолство. За изгонените неотдавна 70 съветски дипломати и чиновници обаче президентът се измъкна с оправданието, че няма задоволително информация - не бил получил отчета от ДАНС, и се надява “премиерът да го е обмислил”.
Агентите на въздействие
В шпионажа на XXI век сътрудниците на въздействие постоянно са по-ценни от тези, които събират и предават информация, те са част от инструментариума на така наречен “мека сила”, посредством която една страна пази ползите си. Това са персони, които употребяват позицията си, с цел да повлияят на публичното мнение или при взимане на избрани решения в полза на страната, чието разузнаване обслужва сътрудникът. Тяхната успеваемост е в това, че поради своите позиции и надеждност за аудиторията или кръга, в който оперират, те влияят върху създаване на отзиви, убеждения, решения. От “полезните идиоти”, които се пробват да вършат същото от най-искрени подбуди, ги разграничава заплащането. Често като образец за сътрудник за въздействие се дава библейската история за Хушай, който станал консултант на Авесалом, с цел да саботира проектите му, изпращайки информация на татко му - цар Давид. Така му оказал помощ да победи разбунтувалия се наследник и да си върне трона.
Прескачайки от Библията в българската действителност, резултатът от обслужващите кремълската агитация персони се мултиплицира с помощта на медиите и тяхната визия за “другата гледна точка”. Така да вземем за пример “друга гледна точка” за войната в Украйна, показана постоянно от сътрудниците на въздействие e, че Украйна сама е провокирала съветското навлизане - т.е. съветската теза. Или че това, което вършат българските ръководещи се разминава с желанията на българския народ - както обича да споделя съветският дипломат Елеонора Митрофанова.
Едва ли всички, които изясняват по какъв начин велика Русия ще накаже България, като спре газа, петрола, нуклеарното гориво и я остави на мрачно и студено, получават пари, с цел да плашат. Също и тези служители, които изгубиха пътната карта за българския “Турски поток” - може по нехайство да са я оставили в нечий чемодан. Парите обаче постоянно оставят следи.
Гласност за “рубладжиите”
Какво би станало, в случай че се появи лист с “рубладжиите” - персоните, които обслужват съветските ползи против възнаграждение? Списъци доста, ще си каже българинът, какво, като бяха разкрити сътрудниците на Държавна сигурност. Така е, само че откакто излязат на бял свят, тяхната мощ на подстрекателство и въздействие ще отслабнат, затова към този момент няма да са по този начин мечтани събеседници в медиите. А осветят ли ги, ще си изгубят и хонорарите - в случай че не минат от платената обич към безвъзмездна, по вътрешно разбиране.
Огласяването на имената може да спомогне за пречистване на извънредно нечистата медийна среда в България, като се стартира с режима на “другата гледна точка”. Държавните медии, чиято промяна в публични още не се е случила за миналите над три десетилетия, биха могли да дадат образец.
Публичността на имената би имала и различен резултат в България, където - заради особености на народопсихологията, всеки най-обича да брои непознатите пари. Даже да са путински копейки. Хората ще се усъмнят: “Щом ги приказват тия работи за толкоз пари, може и да не са верни”, или ще завиждат - значи, на едни заплащат по 4000-5000 лв. да убеждават в съветската мощ, величието на Путин и какъв брой разяден и “гейски” е Западът, а други вършат същото гратис.
Какво премълчават тези, които се пробват да контраатакуват
След разкритията по Дарик радио, в обществените мрежи и медии се появиха залпово материали за “грантовете от Сорос и САЩ”, милионите, които плащала “Америка за България” на неправителствени организации и други сходни. Само че комфортно се премълчава фактът, че тези фондации афишират обществено медиите и плановете, които финансират, както и стипендиите, които отпускат. Бенефициерите на средствата също отбелязват, че са получили финансиране. Но описаните в отчета на ДАНС политици, публицисти, анализатори и прочие получават пари в брой и напълно не желаят този факт да се разчуе. Да не би да ги е позор?
Автор: Емилия Милчева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ