Милен Любенов: При ИТН вероятно става дума за икономически интереси
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" ИТН " се изтеглят от ръководството, а от " Продължаваме промяната " оповестиха, че ще се опитат да ръководят като държавно управление на малцинството. Какви са възможностите на една сходна управническа настройка?
Милен Любенов: Не е доста реалистична тази догадка. Такова държавно управление може да оцелее в кратковременен проект. В този парламент политическите партии са мощно сериозни към държавното управление, има доста дълбоки разграничителни линии сред ръководещи и съпротива. Налице е една русофилска антисистемна партия като " Възраждане ", въпреки това обаче напрежения пораждат и в самата коалиция - да вземем за пример с Българска социалистическа партия. Всичко това прави невероятно едно дълготрайно и стабилно действие на държавно управление на малцинството. Този модел работи в страни като Дания, където има надълбоко построена демократична политическа просвета и естествен разговор сред политическите партии. В България разграничителните линии по въпроси като корупцията и правосъдната промяна са доста дълбоки. Много мощна е съпротивата против същинска правосъдна промяна и против ефикасна антикорупционна политика. Основният залог за представителите на така наречен " статукво " е по някакъв метод да запазят остарелия модел и да се приспособяват, с цел да оцелеят в тази нова среда, тъй като от 2020 година насам е явно, че жителите желаят действителна смяна.
Втората догадка е за нов кабинет в границите на този парламент. За подобен вид заговориха и от " ИТН ". Възможно ли е?
Милен Любенов: Те заговориха за кабинет на малцинството с техния мандат, което също звучи изцяло нереалистично. Единственият реален вид, който още предходната година лансираха от Движение за права и свободи, е за " експертно държавно управление ", " държавно управление на националното единодушие " и сходни терминологии, които сме чували през 1990-те години. Ако виновните фактори, които вземат решенията - а такива, за жалост, не са единствено политиците, а и представители на бизнеса и на олигархията - решат, че едно такова държавно управление би им свършило работа, това може да се реализира. Става дума за държавно управление вид " Беров ", държавно управление на политическата безнаказаност. Ще бъдат открити някакви фигури като " специалисти ", които ще пазят избрани стопански ползи, както си спомняме от началото на 1990-те. Не знаем каква ще е позицията на Българска социалистическа партия. Те към този момент твърдо поддържат Кирил Петков и държавното управление, само че при ново завъртане на мандатите могат да премислят позицията си. Те надали имат интерес от бързи предварителни избори, защото ще бъдат един от пострадалите.
Миналата година от Движение за права и свободи споделиха общо взето следното: Ако вие новите не можете да се оправите, ние старите ще се хванем за ръка. Този сюжет ли е още веднъж на дневен ред - партиите на статуквото да си свидлив ръцете?
Милен Любенов: Това е вероятният формат. Не виждам различен вид в този парламент. Могат да реализират изолираност на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", защото те упорстват за промени, изключително в региона на правораздаването и битката против корупцията. Колко би бил сполучлив един сходен вид е мъчно да преценява, тъй като това държавно управление ще срещне доста съществени провокации и надали ще има изключително публично утвърждение. За болшинството от българските жители ще е ясно, че сходна коалиция ще бъде образувана по подмолен метод и ще сплотява партии, които до неотдавна назоваха себе си съперници.
Последният вид е предварителни избори: наподобява, че една нова групировка може да попадне в Народното събрание - тази на Стефан Янев, а това като че ли прави още по-несигурен хоризонта напред?
Милен Любенов: Същият фрагментиран парламент от 7 или 8 политически партии. Не знам до каква степен " ИТН " имат шансове да прескочат изборната преграда, тъй като за следващ път те са партията, която евентуално ще предизвика предварителни избори. Миналата година провалиха 2 Народното събрание поради своето антисистемно държание, това ще е третият. Не мисля, че ще се намерят български жители, които да поддържат групировката, тъй че още веднъж да прескочи бариерата. Възможен е напредък при " Възраждане ". И партията на Янев несъмнено ще откри място в Народното събрание, само че той още веднъж ще е мощно фрагментиран и ще изисква съдружно ръководство от най-малко три, а може би и четири партии. Не разбирам за какво българските политици не могат да превъзмогват своето его, само че евентуално повода за това е, че зад тях стоят и някакви стопански и други ползи, които мъчно можем да разбираем с политически претекстове.
Това е и главният въпрос: причините на Слави Трифонов да скапе обединението поради Северна Македония и тъй като " няма пари " не прозвучаха безапелационно. Какво предизвика хода им съгласно вас?
Милен Любенов: Тази партия беше основана преди няколко години с задачата по някакъв метод да осъществя концепциите от референдума, само че виждаме, че те демонстрират едно извънредно нелогично политическо държание. Какви са главните фактори, които взимат решение в тази групировка? Вероятно става дума за избрани стопански ползи.
В събота в България идва немският канцлер Олаф Шолц. Във фокуса на визитата му е европейската вероятност за Западните Балкани. На този декор Слави Трифонов разруши ръководещата коалиция с формалната причина - министър председателят желае да смъкна ветото над Северна Македония. Какъв сигнал дава България към своите сътрудници с тези дейности?
Милен Любенов: В България има фактори, които явно не желаят Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз. Много неприятен сигнал дава България. След сполучливото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, когато беше повдигната тематиката за интеграция на Западните Балкани като приоритет, с това несъгласие на процедура България блокира този развой. Страната ни можеше да бъде водач в този развой и да способства за стабилността и интеграцията на Западните Балкани. Виждаме сигналите, които идват от македонска страна, че са склонни да подпишат съглашение, с което ще се ангажират да трансформират своята конституция и за това да бъде поръчител Европейският съюз. Идеята е първата преговорна глава да бъде отворена едвам когато те трансформират своята конституция. Аз не разбирам какви са българските причини против това - в случай, че предходната година президентът Румен Радев сложи въпроса за включването на българите в конституцията. Ето в този момент македонците са подготвени да го създадат. Затова смятам, че има и други фактори, които пречат на този развой.
***
Доц. Милен Любенов е политолог и учител в СУ " Св. Климент Охридски ".
Автор: Александър Детев
" ИТН " се изтеглят от ръководството, а от " Продължаваме промяната " оповестиха, че ще се опитат да ръководят като държавно управление на малцинството. Какви са възможностите на една сходна управническа настройка?
Милен Любенов: Не е доста реалистична тази догадка. Такова държавно управление може да оцелее в кратковременен проект. В този парламент политическите партии са мощно сериозни към държавното управление, има доста дълбоки разграничителни линии сред ръководещи и съпротива. Налице е една русофилска антисистемна партия като " Възраждане ", въпреки това обаче напрежения пораждат и в самата коалиция - да вземем за пример с Българска социалистическа партия. Всичко това прави невероятно едно дълготрайно и стабилно действие на държавно управление на малцинството. Този модел работи в страни като Дания, където има надълбоко построена демократична политическа просвета и естествен разговор сред политическите партии. В България разграничителните линии по въпроси като корупцията и правосъдната промяна са доста дълбоки. Много мощна е съпротивата против същинска правосъдна промяна и против ефикасна антикорупционна политика. Основният залог за представителите на така наречен " статукво " е по някакъв метод да запазят остарелия модел и да се приспособяват, с цел да оцелеят в тази нова среда, тъй като от 2020 година насам е явно, че жителите желаят действителна смяна.
Втората догадка е за нов кабинет в границите на този парламент. За подобен вид заговориха и от " ИТН ". Възможно ли е?
Милен Любенов: Те заговориха за кабинет на малцинството с техния мандат, което също звучи изцяло нереалистично. Единственият реален вид, който още предходната година лансираха от Движение за права и свободи, е за " експертно държавно управление ", " държавно управление на националното единодушие " и сходни терминологии, които сме чували през 1990-те години. Ако виновните фактори, които вземат решенията - а такива, за жалост, не са единствено политиците, а и представители на бизнеса и на олигархията - решат, че едно такова държавно управление би им свършило работа, това може да се реализира. Става дума за държавно управление вид " Беров ", държавно управление на политическата безнаказаност. Ще бъдат открити някакви фигури като " специалисти ", които ще пазят избрани стопански ползи, както си спомняме от началото на 1990-те. Не знаем каква ще е позицията на Българска социалистическа партия. Те към този момент твърдо поддържат Кирил Петков и държавното управление, само че при ново завъртане на мандатите могат да премислят позицията си. Те надали имат интерес от бързи предварителни избори, защото ще бъдат един от пострадалите.
Миналата година от Движение за права и свободи споделиха общо взето следното: Ако вие новите не можете да се оправите, ние старите ще се хванем за ръка. Този сюжет ли е още веднъж на дневен ред - партиите на статуквото да си свидлив ръцете?
Милен Любенов: Това е вероятният формат. Не виждам различен вид в този парламент. Могат да реализират изолираност на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", защото те упорстват за промени, изключително в региона на правораздаването и битката против корупцията. Колко би бил сполучлив един сходен вид е мъчно да преценява, тъй като това държавно управление ще срещне доста съществени провокации и надали ще има изключително публично утвърждение. За болшинството от българските жители ще е ясно, че сходна коалиция ще бъде образувана по подмолен метод и ще сплотява партии, които до неотдавна назоваха себе си съперници.
Последният вид е предварителни избори: наподобява, че една нова групировка може да попадне в Народното събрание - тази на Стефан Янев, а това като че ли прави още по-несигурен хоризонта напред?
Милен Любенов: Същият фрагментиран парламент от 7 или 8 политически партии. Не знам до каква степен " ИТН " имат шансове да прескочат изборната преграда, тъй като за следващ път те са партията, която евентуално ще предизвика предварителни избори. Миналата година провалиха 2 Народното събрание поради своето антисистемно държание, това ще е третият. Не мисля, че ще се намерят български жители, които да поддържат групировката, тъй че още веднъж да прескочи бариерата. Възможен е напредък при " Възраждане ". И партията на Янев несъмнено ще откри място в Народното събрание, само че той още веднъж ще е мощно фрагментиран и ще изисква съдружно ръководство от най-малко три, а може би и четири партии. Не разбирам за какво българските политици не могат да превъзмогват своето его, само че евентуално повода за това е, че зад тях стоят и някакви стопански и други ползи, които мъчно можем да разбираем с политически претекстове.
Това е и главният въпрос: причините на Слави Трифонов да скапе обединението поради Северна Македония и тъй като " няма пари " не прозвучаха безапелационно. Какво предизвика хода им съгласно вас?
Милен Любенов: Тази партия беше основана преди няколко години с задачата по някакъв метод да осъществя концепциите от референдума, само че виждаме, че те демонстрират едно извънредно нелогично политическо държание. Какви са главните фактори, които взимат решение в тази групировка? Вероятно става дума за избрани стопански ползи.
В събота в България идва немският канцлер Олаф Шолц. Във фокуса на визитата му е европейската вероятност за Западните Балкани. На този декор Слави Трифонов разруши ръководещата коалиция с формалната причина - министър председателят желае да смъкна ветото над Северна Македония. Какъв сигнал дава България към своите сътрудници с тези дейности?
Милен Любенов: В България има фактори, които явно не желаят Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз. Много неприятен сигнал дава България. След сполучливото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, когато беше повдигната тематиката за интеграция на Западните Балкани като приоритет, с това несъгласие на процедура България блокира този развой. Страната ни можеше да бъде водач в този развой и да способства за стабилността и интеграцията на Западните Балкани. Виждаме сигналите, които идват от македонска страна, че са склонни да подпишат съглашение, с което ще се ангажират да трансформират своята конституция и за това да бъде поръчител Европейският съюз. Идеята е първата преговорна глава да бъде отворена едвам когато те трансформират своята конституция. Аз не разбирам какви са българските причини против това - в случай, че предходната година президентът Румен Радев сложи въпроса за включването на българите в конституцията. Ето в този момент македонците са подготвени да го създадат. Затова смятам, че има и други фактори, които пречат на този развой.
***
Доц. Милен Любенов е политолог и учител в СУ " Св. Климент Охридски ".
Автор: Александър Детев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ