Как Радев пак се приземи при приятелите на Путин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вместо политическо водачество в комплицирана за България обстановка, президентът показва комплицирани фигури от висшия пилотаж: по какъв начин да се хареса хем на родните фенове на Путин, хем да не раздразни Запада. Възможно ли е това?
В Прага българският президент Радев разяснява войната в Украйна, пробвайки се да покаже геополитическа еластичност. Вместо това направи муден пирует. Неговата цел бе транспарантна: да се задържи сред обичаните си два стола – кремълския и брюкселския. Тази маневра освен няма да донесе на Радев политически дивиденти, а е рискова за националната сигурност на България.
От една страна Радев съобщи в Чехия, че „ изрично осъжда съветската експанзия, която изисква обединен отговор в границите на НАТО и ЕС”. Ала незабавно побърза да добави и друго - очевидно, с цел да не тормози и обърка родните фенове на Путин - не трябвало да позволяваме „ глобите, наложени на Русия, да постановат вреди на стопанската система и обществената система”.
Вместо българският президент да показва увереност и политическо водачество, а той е натовски военачалник и висш главнокомандващ на страната, Радев отново се опита да се хареса на всички.
Между два стола
С острите си изявления против „ шарлатаните” и „ войнолюбците” у нас (тоест - даже в правителството), с които разяснява войната в Украйна, Радев мощно наруши салдото си сред двата стола и сякаш скрито, а в действителност с гръм и тропот се приземи в пропутинската ниша.
Думите му за „ съветската агресия” са опит да помаха приветливо към прозападните си гласоподаватели, които неблагоразумно напъди с изявленията си в последно време. Опитът бе безразсъден, а и няма да му свърши работа. Избирателите, които осъждат дейностите на Путин, не са толкоз наивни. Ако желае да ги притегли към себе си, Радев би трябвало да се раздели с двусмислиците, които по никакъв начин не подобават на генералския му пагон.
Човек, който в действителност осъжда експанзията на Русия, схваща, че глобите са част от инструментите, с които режимът в Кремъл да бъде спрян, а това няма по какъв начин да бъде „ разходка в парка” – изключително за страна като България, която е мощно подвластна от съветските въглеводороди.
Свободомислието, солидарността с жертвите, храбростта са вървене по тъгите. Носене на великански кръст. В кратковременен проект малодушието наподобява преференциално, но най-после постоянно се заплаща прескъпо.
Чии полезности пазиме?
От едната страна стоят полезностите на конституционализма - на модерния свят, на демокрацията: политически плурализъм, господство на правото, разделяне на управляващите, независимост на личността – ето това е сърцевината на Европейски Съюз, това са и темелите на американската политическа система. От тях извират свободният пазар и икономическият разцвет на Запада.
От другата страна на барикадата са авторитаризмът, мракобесието и нищетата. Там стоманеният пестник на разюзданата репресивната персонална власт смазва всички: и публицисти като Политковская, и опозиционни политици като Навални, и юристи и правозащитници като Магнитски. Репресиите са ориентирани и против всички „ недобронамерени” жители, та даже и против цели страни, които дръзват да не играят по свирката на диктатора.
Какъв избор вършим?
Вместо да разсече задушаващото покривало на кремълската агитация в България, президентът Радев пробва словесни еквилибристики. А те, това е явно, го приземяват още веднъж във все същия пропутински лагер.
Дори чешкият президент Земан, с който Радев се срещна, и който бе измежду най-преданите фенове на Путин, след началото на „ специфичната операция” призна, че е сбъркал във връзка с Кремъл. И настоя за оптималната неотстъпчивост по отношение на Москва. „ Лудият би трябвало да бъде изолиран” сподели Земан по адрес на Путин.
Българското държавно управление и Народното събрание родиха една неугледна мишка по парливата тематика за българските оръжия за Киев. А висшият главнокомандващ се пробва да флиртува с публичните настроения.
Какво посмешище е България!
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Вместо политическо водачество в комплицирана за България обстановка, президентът показва комплицирани фигури от висшия пилотаж: по какъв начин да се хареса хем на родните фенове на Путин, хем да не раздразни Запада. Възможно ли е това?
В Прага българският президент Радев разяснява войната в Украйна, пробвайки се да покаже геополитическа еластичност. Вместо това направи муден пирует. Неговата цел бе транспарантна: да се задържи сред обичаните си два стола – кремълския и брюкселския. Тази маневра освен няма да донесе на Радев политически дивиденти, а е рискова за националната сигурност на България.
От една страна Радев съобщи в Чехия, че „ изрично осъжда съветската експанзия, която изисква обединен отговор в границите на НАТО и ЕС”. Ала незабавно побърза да добави и друго - очевидно, с цел да не тормози и обърка родните фенове на Путин - не трябвало да позволяваме „ глобите, наложени на Русия, да постановат вреди на стопанската система и обществената система”.
Вместо българският президент да показва увереност и политическо водачество, а той е натовски военачалник и висш главнокомандващ на страната, Радев отново се опита да се хареса на всички.
Между два стола
С острите си изявления против „ шарлатаните” и „ войнолюбците” у нас (тоест - даже в правителството), с които разяснява войната в Украйна, Радев мощно наруши салдото си сред двата стола и сякаш скрито, а в действителност с гръм и тропот се приземи в пропутинската ниша.
Думите му за „ съветската агресия” са опит да помаха приветливо към прозападните си гласоподаватели, които неблагоразумно напъди с изявленията си в последно време. Опитът бе безразсъден, а и няма да му свърши работа. Избирателите, които осъждат дейностите на Путин, не са толкоз наивни. Ако желае да ги притегли към себе си, Радев би трябвало да се раздели с двусмислиците, които по никакъв начин не подобават на генералския му пагон.
Човек, който в действителност осъжда експанзията на Русия, схваща, че глобите са част от инструментите, с които режимът в Кремъл да бъде спрян, а това няма по какъв начин да бъде „ разходка в парка” – изключително за страна като България, която е мощно подвластна от съветските въглеводороди.
Свободомислието, солидарността с жертвите, храбростта са вървене по тъгите. Носене на великански кръст. В кратковременен проект малодушието наподобява преференциално, но най-после постоянно се заплаща прескъпо.
Чии полезности пазиме?
От едната страна стоят полезностите на конституционализма - на модерния свят, на демокрацията: политически плурализъм, господство на правото, разделяне на управляващите, независимост на личността – ето това е сърцевината на Европейски Съюз, това са и темелите на американската политическа система. От тях извират свободният пазар и икономическият разцвет на Запада.
От другата страна на барикадата са авторитаризмът, мракобесието и нищетата. Там стоманеният пестник на разюзданата репресивната персонална власт смазва всички: и публицисти като Политковская, и опозиционни политици като Навални, и юристи и правозащитници като Магнитски. Репресиите са ориентирани и против всички „ недобронамерени” жители, та даже и против цели страни, които дръзват да не играят по свирката на диктатора.
Какъв избор вършим?
Вместо да разсече задушаващото покривало на кремълската агитация в България, президентът Радев пробва словесни еквилибристики. А те, това е явно, го приземяват още веднъж във все същия пропутински лагер.
Дори чешкият президент Земан, с който Радев се срещна, и който бе измежду най-преданите фенове на Путин, след началото на „ специфичната операция” призна, че е сбъркал във връзка с Кремъл. И настоя за оптималната неотстъпчивост по отношение на Москва. „ Лудият би трябвало да бъде изолиран” сподели Земан по адрес на Путин.
Българското държавно управление и Народното събрание родиха една неугледна мишка по парливата тематика за българските оръжия за Киев. А висшият главнокомандващ се пробва да флиртува с публичните настроения.
Какво посмешище е България!
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ