Не гонете Митрофанова от България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не гонете Митрофанова от България! Ще я извършите воин.
Да, и аз доста се нервирам. От изявленията, от изявленията в обществените мрежи, от думите ѝ. В тях проличава имперското ѝ неуважение към дребната и горда страна, която не желае да още веднъж да се подчинява.
Но не я гонете. Ето три аргументи:
-> Митрофанова е част от информационната война, която путинистката империя води против България. Знаем към този момент посланията, операциите, изразите. И може елементарно да се дава отговор, да се построяват контра-тези, да се разрушават митовете. Ако пристигна нов човек, занапред ще би трябвало да го опознаваме.
-> Митрофанова е неуспех. Въпреки вредите, които нанесе пропагандата върху българското общество, макар путинофилската нервност, макар всичките Копейкини, Рубльови, Потокови (хората, построили Онзи поток), Корнелки и всички други, получили коли, къщи или кеш пари от путинистките офицери, все пак това България към момента е част от Европейски Съюз, част от НАТО, част от западната цивилизация. Ако пристигна нов човек, той може да е доста по-добър от нея. А ние към момента не сме подготвени с образуване на цялостната ни информационна сигурност.
-> Митрофанова търси пробив и финален информационен триумф. Едно изпъждане на съветски дипломат от страна член на Европейски Съюз ще бъде употребявано от путинистката агитация както за конфигуриране на съветския народ, по този начин и като опрощение за някое последващо военно закононарушение. По никакъв метод не би трябвало да ѝ се дава този мотив. Нито да я вършим воин.
Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България. Оставете тази отломка от Студената война, този офицер на путинистката агитация, този съвременен Каулбарс, този уонаби генерал-губернатор да ръси нелепостите си. Ползите:
• Ще знаем какви са новите путинистки опорки и ще може да се готвят отговори.
• Ще знаем какви са новите легенди и ще можем да ги разрушаваме на ранен стадий.
• Ще оставим лъчезарното ѝ изражение ясно да показва същинското отношение на путинисткия режим към България.
• Ще оставим нелепостите ѝ да настройват дори и колебаещите се в посока на цивилизационния ни избор.
• Ще ѝ се подиграваме, че написа в американска обществена мрежа, оповестена от Путин за терористична.
• Ще ѝ се подиграваме, че не написа в съветските обществени мрежи, тъй като там няма българи.
• Ще я държим принудително тук, където очевидно не ѝ харесва и ще спрем кариерното ѝ развиване, като не я създадем воин.
Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България.
Ако желаеме да покажем отношението си към нея и към думите ѝ, може да го създадем леко, елегантно, интелигентно. Можем да покажем, че не одобряваме аналогията на страната ѝ с голяма страшна източна мечка. А по-скоро съпоставяме алчността на диктатора с малко розово прасенце, надалеч от къщи, искащо да изяде всичко. Затова може да носим дребни сладки плюшени прасенца и да ги слагаме на оградата на съветското посолство.
Няма по-голям призрачен сън за всеки принудител от това да види, че жертвите му не се опасяват. А се забавляват на злобата му. И усмихнато му подаряват дребни розови прасенца.
Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България. Занесете прасенца. Обсипете посолството с прасенца. Малки, пухкави, прелестни прасенца. Да усети нашето пренебрежение.
Спокоен ден!
Не гонете Митрофанова от България! Ще я извършите воин.
Да, и аз доста се нервирам. От изявленията, от изявленията в обществените мрежи, от думите ѝ. В тях проличава имперското ѝ неуважение към дребната и горда страна, която не желае да още веднъж да се подчинява.
Но не я гонете. Ето три аргументи:
-> Митрофанова е част от информационната война, която путинистката империя води против България. Знаем към този момент посланията, операциите, изразите. И може елементарно да се дава отговор, да се построяват контра-тези, да се разрушават митовете. Ако пристигна нов човек, занапред ще би трябвало да го опознаваме.
-> Митрофанова е неуспех. Въпреки вредите, които нанесе пропагандата върху българското общество, макар путинофилската нервност, макар всичките Копейкини, Рубльови, Потокови (хората, построили Онзи поток), Корнелки и всички други, получили коли, къщи или кеш пари от путинистките офицери, все пак това България към момента е част от Европейски Съюз, част от НАТО, част от западната цивилизация. Ако пристигна нов човек, той може да е доста по-добър от нея. А ние към момента не сме подготвени с образуване на цялостната ни информационна сигурност.
-> Митрофанова търси пробив и финален информационен триумф. Едно изпъждане на съветски дипломат от страна член на Европейски Съюз ще бъде употребявано от путинистката агитация както за конфигуриране на съветския народ, по този начин и като опрощение за някое последващо военно закононарушение. По никакъв метод не би трябвало да ѝ се дава този мотив. Нито да я вършим воин.
Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България. Оставете тази отломка от Студената война, този офицер на путинистката агитация, този съвременен Каулбарс, този уонаби генерал-губернатор да ръси нелепостите си. Ползите:
• Ще знаем какви са новите путинистки опорки и ще може да се готвят отговори.
• Ще знаем какви са новите легенди и ще можем да ги разрушаваме на ранен стадий.
• Ще оставим лъчезарното ѝ изражение ясно да показва същинското отношение на путинисткия режим към България.
• Ще оставим нелепостите ѝ да настройват дори и колебаещите се в посока на цивилизационния ни избор.
• Ще ѝ се подиграваме, че написа в американска обществена мрежа, оповестена от Путин за терористична.
• Ще ѝ се подиграваме, че не написа в съветските обществени мрежи, тъй като там няма българи.
• Ще я държим принудително тук, където очевидно не ѝ харесва и ще спрем кариерното ѝ развиване, като не я създадем воин.
Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България.
Ако желаеме да покажем отношението си към нея и към думите ѝ, може да го създадем леко, елегантно, интелигентно. Можем да покажем, че не одобряваме аналогията на страната ѝ с голяма страшна източна мечка. А по-скоро съпоставяме алчността на диктатора с малко розово прасенце, надалеч от къщи, искащо да изяде всичко. Затова може да носим дребни сладки плюшени прасенца и да ги слагаме на оградата на съветското посолство.
Няма по-голям призрачен сън за всеки принудител от това да види, че жертвите му не се опасяват. А се забавляват на злобата му. И усмихнато му подаряват дребни розови прасенца.
Затова не би трябвало да се гони Митрофанова от България. Занесете прасенца. Обсипете посолството с прасенца. Малки, пухкави, прелестни прасенца. Да усети нашето пренебрежение.
Спокоен ден!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




