Какво да кажа на дъщеря си довечера
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бяхме сигурни, че това повече не може да се случи. Не и в Европа, претърпяла двете страшни войни. Какво да кажа на щерка си тази вечер, откакто всяка вечер ѝ обещавах, че война няма да има? От Георги Господинов:
Дотук ли стигнахме... Да потегля война в Европа, да върнем бомбоубежищата в приложимост, бомбоубежищата... Да напълним още веднъж с кръв това, което мислехме за история и литература.
Занимавах се дълго с дискретното страшилище на предишното и 1939-а в последния си разказ " Времеубежище ". Той свършва с една сцена на детайлна възстановка на началото на Втората международна война, войските са струпани на границата и чакат. И внезапно от възстановката се създава действителен изстрел и…
Никоя война не може да бъде извоювана
От този опит на пишещия желая да кажа отново: никоя война с предишното и за предишното не е извоювана. Никоя война въобще не може да бъде извоювана. Войната е срив в човешкото време, срив в човешкото въобще. Зачертаване на пластове просвета от Сократ, Платон, Аристотел през Шекспир и Гьоте до Чехов и Бродски…
Путин изиска да върне Европа първо преди 1997-а, след това преди разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991-а, а в действителност е желал да стигне до 1939-а. Винаги ли ще сме в навечерието на 1939-а? Дори часът на офанзивата е същият като на тогавашния 1 септември.
Кога в действителност едно ежедневие става (пак) история? И за какво - след всичко, което към този момент е било. Някъде не разказахме добре. Бяхме сигурни, че това повече не може да се случи, не и в Европа, претърпяла двете войни. Въпреки всички книги и филми, макар всички архиви и диалози - оказа се, че не сме разбрали. Или сме не запомнили. Изпаднали сме в тежък обществен алцхаймер.
Тази война избухва в миг, когато носителите на жива памет за Втората международна към този момент ги няма. Ние сме навръх оня поколенчески борд, когато последните участници, които държаха тази памет жива, последните лагерници, последните от окопите си отиват. А доста хора тук още харесват диктатори.
Светът от през вчерашния ден, за който пишеше Стефан Цвайг в навечерието на Втората международна война, в този момент внезапно се трансформира в света от оня ден. Има дни, които прещракват нещо в механизма на историята и днешният за жалост е подобен. Всеки ще помни къде е бил, какво е правил. Както на 1 септември, както на 11 септември, както днес…
В репортажите демонстрират по какъв начин хората търсят бомбоубежища. По дяволите, мислех думата " бомбоубежище " за нещо, което към този момент би трябвало да се изяснява под линия за младите читатели. В романа си настоявах, че ще търсим от ден на ден времеубежища. И това трябваше да звучи като дистопия, като предизвестие за бъдещето - бях заложил годината 2039, тъкмо 100 години след Втората международна война.
Путин превърта часовника обратно
Когато дистопичните романи стартират да се трансформират в документални, нещата са тръгнали неспасяемо обратно. Моята дистопия въпреки всичко беше демократична. Страните в Европа избираха с референдуми в коя година от 20 век да се върнат. Референдуми за минало. Днес Путин превърта часовника обратно без право на избор. Връща 21 век в 20 век с война. И го взема решение освен за своята страна, а и за прилежаща страна, за цяла Европа, може би за целия свят. Не можеш да връщаш никого принудително в карцера на едно минало. Нито обособения човек, още по-малко цели нации.
И какво да кажа на щерка си тази вечер, откакто всяка вечер ѝ обещавах, че война няма да има? Какво да кажем на децата си? Как да разбираем, че детската стая на света не е подготвена за тях?
Трябва да почистим мазето, сподели жена ми. Добре, че има чешма долу. Може да се изкара дълго.
Бяхме сигурни, че това повече не може да се случи. Не и в Европа, претърпяла двете страшни войни. Какво да кажа на щерка си тази вечер, откакто всяка вечер ѝ обещавах, че война няма да има? От Георги Господинов:
Дотук ли стигнахме... Да потегля война в Европа, да върнем бомбоубежищата в приложимост, бомбоубежищата... Да напълним още веднъж с кръв това, което мислехме за история и литература.
Занимавах се дълго с дискретното страшилище на предишното и 1939-а в последния си разказ " Времеубежище ". Той свършва с една сцена на детайлна възстановка на началото на Втората международна война, войските са струпани на границата и чакат. И внезапно от възстановката се създава действителен изстрел и…
Никоя война не може да бъде извоювана
От този опит на пишещия желая да кажа отново: никоя война с предишното и за предишното не е извоювана. Никоя война въобще не може да бъде извоювана. Войната е срив в човешкото време, срив в човешкото въобще. Зачертаване на пластове просвета от Сократ, Платон, Аристотел през Шекспир и Гьоте до Чехов и Бродски…
Путин изиска да върне Европа първо преди 1997-а, след това преди разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991-а, а в действителност е желал да стигне до 1939-а. Винаги ли ще сме в навечерието на 1939-а? Дори часът на офанзивата е същият като на тогавашния 1 септември.
Кога в действителност едно ежедневие става (пак) история? И за какво - след всичко, което към този момент е било. Някъде не разказахме добре. Бяхме сигурни, че това повече не може да се случи, не и в Европа, претърпяла двете войни. Въпреки всички книги и филми, макар всички архиви и диалози - оказа се, че не сме разбрали. Или сме не запомнили. Изпаднали сме в тежък обществен алцхаймер.
Тази война избухва в миг, когато носителите на жива памет за Втората международна към този момент ги няма. Ние сме навръх оня поколенчески борд, когато последните участници, които държаха тази памет жива, последните лагерници, последните от окопите си отиват. А доста хора тук още харесват диктатори.
Светът от през вчерашния ден, за който пишеше Стефан Цвайг в навечерието на Втората международна война, в този момент внезапно се трансформира в света от оня ден. Има дни, които прещракват нещо в механизма на историята и днешният за жалост е подобен. Всеки ще помни къде е бил, какво е правил. Както на 1 септември, както на 11 септември, както днес…
В репортажите демонстрират по какъв начин хората търсят бомбоубежища. По дяволите, мислех думата " бомбоубежище " за нещо, което към този момент би трябвало да се изяснява под линия за младите читатели. В романа си настоявах, че ще търсим от ден на ден времеубежища. И това трябваше да звучи като дистопия, като предизвестие за бъдещето - бях заложил годината 2039, тъкмо 100 години след Втората международна война.
Путин превърта часовника обратно
Когато дистопичните романи стартират да се трансформират в документални, нещата са тръгнали неспасяемо обратно. Моята дистопия въпреки всичко беше демократична. Страните в Европа избираха с референдуми в коя година от 20 век да се върнат. Референдуми за минало. Днес Путин превърта часовника обратно без право на избор. Връща 21 век в 20 век с война. И го взема решение освен за своята страна, а и за прилежаща страна, за цяла Европа, може би за целия свят. Не можеш да връщаш никого принудително в карцера на едно минало. Нито обособения човек, още по-малко цели нации.
И какво да кажа на щерка си тази вечер, откакто всяка вечер ѝ обещавах, че война няма да има? Какво да кажем на децата си? Как да разбираем, че детската стая на света не е подготвена за тях?
Трябва да почистим мазето, сподели жена ми. Добре, че има чешма долу. Може да се изкара дълго.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ