За Ангел Джамбазки, Хайл Хитлер и други парливи въпроси
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Хайл Хитлер " или " Зиг Хайл " – това възклицание с напряко изпъната напред дясна ръка по времето на националсоциализма се назовава още " немски привет " и от 1933 година нататък последователно става формалното " добър ден " и " сбогом " в по този начин наречения " Трети райх ". В Италия Бенито Мусолини го трансформира в „ римски “ или „ романски привет “, а се счита още, че корените му в действителност са в Римската империя. Историците виждат " Хайл Хитлер " като превърната форма на култа към личността на Адолф Хитлер. Поздравът тогава битува и във разновидността „ Хайл майн Фюрер “.
Дали българският евродепутат Ангел Джамбазки познава тези исторически елементи и дали въобще е имал поради „ немския привет “, когато през вчерашния ден изпъна ръка в Европарламента – отговорите на тези въпроси са забулени в просветителна и политическа мъгла. Видя и чу се обаче, че Джамбазки възкликна " Да живее Орбан " и " Да живее Качински ". А " Да живее " дава отговор точно на немското " хайл ".
Когато мразиш всичко непознато
Смръщените и гневни националисти от тогавашния руски лагер прекалено много си наподобяват. Те се прекланят пред мощния водач, въздигат на фундамент политическата структура, наречена " нация ", приказват с самоувереност за " корени ", " бащина земя ", " кръвна връзка ", за подвизи и подвиг. Много постоянно те гротескно разкрасяват националната си история с измислици за личната уникалност и злодейската същина на съседите. Те ненавиждат всичко непознато и непознато, всичко, което разпознават като " несвое ": бежанците, чернокожите, ромите, мюсюлманите, половите малцинства, Сорос... описът може да продължи още дълго. Исторически това някак си звучи много познато.
Но за какво националистите в новоприсъединилите се към Европейски Съюз страни ги тегли към сходен тоталитаризъм и изолационизъм, към експанзия и доминация? Защо техните хрумвания са толкоз известни в съответните общества, които всеобщо гледат под вежди демократичните хрумвания, плурализма, човешкото и публично многообразие – че и демокрацията в последна сметка? На тези въпроси към този момент неведнъж е отговаряно: радиоактивното завещание от времето на руската доминация към момента излъчва в мозъците и сърцата на източноевропейците.
Нагласи, които остават към момента живи
Да не вярваш на властта, само че да ѝ се подчиняваш абсолютно, когато тя е задоволително жестока, да не мислиш със личната си глава, да мразиш и обичаш по заповед от горната страна – интервалът на полуразпад на тези настройки е прекомерно дълъг. Впрочем два напълно пресни (и доста тъжни) сюжета ни го напомнят още веднъж и още веднъж. Точно заради изброените " руски гени " в някогашния " социалистически лагер " са доста по-подозрителни към имунизациите. И отново по същата причина толкоз доста руснаци считат, че Западът е прогнил и блудствен. И че дружно с Украйна се пробва да стори зло на великата съветска нация.
О, господин Джамбазки, извинявайте! Съвсем забравих за Вас.
Автор: Александър Андреев
" Хайл Хитлер " или " Зиг Хайл " – това възклицание с напряко изпъната напред дясна ръка по времето на националсоциализма се назовава още " немски привет " и от 1933 година нататък последователно става формалното " добър ден " и " сбогом " в по този начин наречения " Трети райх ". В Италия Бенито Мусолини го трансформира в „ римски “ или „ романски привет “, а се счита още, че корените му в действителност са в Римската империя. Историците виждат " Хайл Хитлер " като превърната форма на култа към личността на Адолф Хитлер. Поздравът тогава битува и във разновидността „ Хайл майн Фюрер “.
Дали българският евродепутат Ангел Джамбазки познава тези исторически елементи и дали въобще е имал поради „ немския привет “, когато през вчерашния ден изпъна ръка в Европарламента – отговорите на тези въпроси са забулени в просветителна и политическа мъгла. Видя и чу се обаче, че Джамбазки възкликна " Да живее Орбан " и " Да живее Качински ". А " Да живее " дава отговор точно на немското " хайл ".
Когато мразиш всичко непознато
Смръщените и гневни националисти от тогавашния руски лагер прекалено много си наподобяват. Те се прекланят пред мощния водач, въздигат на фундамент политическата структура, наречена " нация ", приказват с самоувереност за " корени ", " бащина земя ", " кръвна връзка ", за подвизи и подвиг. Много постоянно те гротескно разкрасяват националната си история с измислици за личната уникалност и злодейската същина на съседите. Те ненавиждат всичко непознато и непознато, всичко, което разпознават като " несвое ": бежанците, чернокожите, ромите, мюсюлманите, половите малцинства, Сорос... описът може да продължи още дълго. Исторически това някак си звучи много познато.
Но за какво националистите в новоприсъединилите се към Европейски Съюз страни ги тегли към сходен тоталитаризъм и изолационизъм, към експанзия и доминация? Защо техните хрумвания са толкоз известни в съответните общества, които всеобщо гледат под вежди демократичните хрумвания, плурализма, човешкото и публично многообразие – че и демокрацията в последна сметка? На тези въпроси към този момент неведнъж е отговаряно: радиоактивното завещание от времето на руската доминация към момента излъчва в мозъците и сърцата на източноевропейците.
Нагласи, които остават към момента живи
Да не вярваш на властта, само че да ѝ се подчиняваш абсолютно, когато тя е задоволително жестока, да не мислиш със личната си глава, да мразиш и обичаш по заповед от горната страна – интервалът на полуразпад на тези настройки е прекомерно дълъг. Впрочем два напълно пресни (и доста тъжни) сюжета ни го напомнят още веднъж и още веднъж. Точно заради изброените " руски гени " в някогашния " социалистически лагер " са доста по-подозрителни към имунизациите. И отново по същата причина толкоз доста руснаци считат, че Западът е прогнил и блудствен. И че дружно с Украйна се пробва да стори зло на великата съветска нация.
О, господин Джамбазки, извинявайте! Съвсем забравих за Вас.
Автор: Александър Андреев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ