Защо за българина е естествено да е националист по македонската тема?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Най-осъдителното деяние на България към македонците е решението да шантажираме, употребявайки позицията на силата като член на Европейски Съюз. " Деян Кюранов изяснява за какво за българина е естествено да е националист по тази тематика.
На 11 февруари се реализира първият полет сред София и Скопие. Министрите на превоза и туроператори са първите пасажери. Може ли стопанската система да е основата, върху която да бъде построен компромисът сред двете страни?
Деян Кюранов: Мисля, че всичко, което не е история, може да бъде основа за оправяне на връзките. И противоположното - всичко, което е история, е гаранция за нова застоялост, в случай че не и за неуспех.
В тази връзка по какъв начин Ви звучи концепцията за краткотрайно заледяване на работата на историческата комисия?
Деян Кюранов: Тази концепция на Драги Георгиев е превъзходна. Струва ми се, че още веднъж по популистки съображения и терзания от националистически реакции министър председателите на Северна Македония и България се изрекоха срещу нея. От друга страна, те са на топа, както се споделя, и имаме съображение да им гласуваме доверие, щом считат, че не могат да си го разрешат. Не са те отговорни, ние сме отговорни като нации.
Къде е най-голямата виновност на България в последните години?
Деян Кюранов: Решението да шантажираме, употребявайки позицията на силата, която имаме като членове на Европейски Съюз. Това е най-голямата политическа неточност и морално най-осъдителното деяние на България. Говоря като политолог - не става дума за връщане към " историческата истина ", да стартираме да спорим, вид " ти стартира пръв ". И от двете страни има закононарушения, и от двете страни има жестоко тъпчене на историческата истина. Няма смисъл да мерим коя е по-виновна. Това е все едно двама заболели да се хвалят кой е по-болен.
Но по какъв начин да бъде решен историческият проблем?
Деян Кюранов: Да не бъде решаван. Проблемът е неприятно положение на нещо, което има решение. Но когато нещо няма решение, то не е проблем, то е просто злощастие. Може да е неприятно, само че щом не можем нищо да създадем, по-добре да го загърбим и да работим по нещата, които можем да оправим.
В средата на 1990-те години по линия на неправителствени организации организирахме една среща в Скопие сред български и македонски политолози, историци и филолози. През първия ден ние политолозите успяхме да приказваме, а историците и филолозите да си мълчат. Всичко беше наред. През втория ден те взеха думата и всичко се провали. Един от македонските сътрудници ме извика в коридора и сподели: " Айде да се забележим отново, само че без чугуните ". Не виждам нищо да се е трансформирало от този момент.
Как обаче могат да бъдат лимитирани рисковете националистически обединения да натрупат политически дивиденти?
Деян Кюранов: Само политиците могат да отиграят това, в случай че поемат съответните опасности и мъдро третират процеса. Има късмет това да се случи.
Оптимист ли сте, че новите министър председател на България и Северна Македония - Кирил Петков и Димитър Ковачевски - ще съумеят да сменят тона на връзката и връзките?
Деян Кюранов: Оптимист съм, тъй като виждам, че те са първите, които съществено се пробват да го създадат. Когато Желю Желев реши да признае Македония, естествено и малко наивно всички чакахме те да отговорят с нестихващи ръкопляскания и приятелски обятия. Те дадоха отговор със боязън и ненавист.
Какво не направихме по-късно?
Деян Кюранов: Нищо. Оставихме Македония на историците. На тези най-големи националисти и от двете страни. Но по какъв начин историци, които са професионални националисти, да се опитат да се договорят - няма по какъв начин. Иска ми се поименно да посочим хора, които се занимават с нова история в България, само че не са националисти. Много са малко. Това е част от специалността - счита се надали не за непрофесионално да не си националист.
Но и за болшинството от българите е естествено да си националист по тази тематика - демонстрират го и социологическите изследвания. Защо това е по този начин?
Деян Кюранов: Защото по този начин ни учат в учебно заведение и това чуваме у дома. Това е формалната визия за историята, която се пропагандира посредством учебното заведение, съответно посредством историята и литературата. Изключения са спомените на Бранислав Нушич от Сръбско-българската война и тюхканията на Иван Вазов за българина и сърбина, които преди време са се били дружно срещу турците, пък в този момент умират от раните в един и същи окоп. Много забавна и точна беше тезата на Веселин Методиев, че един от методите исторически да се опитаме да излезем от това е да си намерим общ зложелател - да вземем за пример сърбите.
Изглежда ли Ви реалистично България да вдигне ветото през 2022 година?
Деян Кюранов: Не знам дали ще е тази година, само че България ще вдигне ветото. Това е явно. Дори най-върлият националист, в случай че попита сърцето си, ще си каже: " В края на краищата няма метод ". Не може да се удържи дълго тази позиция. Целта е колкото можем да изкярим и да я заменяем против нещо. Но и това не става, към този момент за България политическите резултати са единствено минусови. Всички виждат, че вървим по стъпките на Гърция. Гърция в последна сметка отстъпи.
***
Деян Кюранов е лекар по философия, политолог и създател на Центъра за демократични тактики.
" Най-осъдителното деяние на България към македонците е решението да шантажираме, употребявайки позицията на силата като член на Европейски Съюз. " Деян Кюранов изяснява за какво за българина е естествено да е националист по тази тематика.
На 11 февруари се реализира първият полет сред София и Скопие. Министрите на превоза и туроператори са първите пасажери. Може ли стопанската система да е основата, върху която да бъде построен компромисът сред двете страни?
Деян Кюранов: Мисля, че всичко, което не е история, може да бъде основа за оправяне на връзките. И противоположното - всичко, което е история, е гаранция за нова застоялост, в случай че не и за неуспех.
В тази връзка по какъв начин Ви звучи концепцията за краткотрайно заледяване на работата на историческата комисия?
Деян Кюранов: Тази концепция на Драги Георгиев е превъзходна. Струва ми се, че още веднъж по популистки съображения и терзания от националистически реакции министър председателите на Северна Македония и България се изрекоха срещу нея. От друга страна, те са на топа, както се споделя, и имаме съображение да им гласуваме доверие, щом считат, че не могат да си го разрешат. Не са те отговорни, ние сме отговорни като нации.
Къде е най-голямата виновност на България в последните години?
Деян Кюранов: Решението да шантажираме, употребявайки позицията на силата, която имаме като членове на Европейски Съюз. Това е най-голямата политическа неточност и морално най-осъдителното деяние на България. Говоря като политолог - не става дума за връщане към " историческата истина ", да стартираме да спорим, вид " ти стартира пръв ". И от двете страни има закононарушения, и от двете страни има жестоко тъпчене на историческата истина. Няма смисъл да мерим коя е по-виновна. Това е все едно двама заболели да се хвалят кой е по-болен.
Но по какъв начин да бъде решен историческият проблем?
Деян Кюранов: Да не бъде решаван. Проблемът е неприятно положение на нещо, което има решение. Но когато нещо няма решение, то не е проблем, то е просто злощастие. Може да е неприятно, само че щом не можем нищо да създадем, по-добре да го загърбим и да работим по нещата, които можем да оправим.
В средата на 1990-те години по линия на неправителствени организации организирахме една среща в Скопие сред български и македонски политолози, историци и филолози. През първия ден ние политолозите успяхме да приказваме, а историците и филолозите да си мълчат. Всичко беше наред. През втория ден те взеха думата и всичко се провали. Един от македонските сътрудници ме извика в коридора и сподели: " Айде да се забележим отново, само че без чугуните ". Не виждам нищо да се е трансформирало от този момент.
Как обаче могат да бъдат лимитирани рисковете националистически обединения да натрупат политически дивиденти?
Деян Кюранов: Само политиците могат да отиграят това, в случай че поемат съответните опасности и мъдро третират процеса. Има късмет това да се случи.
Оптимист ли сте, че новите министър председател на България и Северна Македония - Кирил Петков и Димитър Ковачевски - ще съумеят да сменят тона на връзката и връзките?
Деян Кюранов: Оптимист съм, тъй като виждам, че те са първите, които съществено се пробват да го създадат. Когато Желю Желев реши да признае Македония, естествено и малко наивно всички чакахме те да отговорят с нестихващи ръкопляскания и приятелски обятия. Те дадоха отговор със боязън и ненавист.
Какво не направихме по-късно?
Деян Кюранов: Нищо. Оставихме Македония на историците. На тези най-големи националисти и от двете страни. Но по какъв начин историци, които са професионални националисти, да се опитат да се договорят - няма по какъв начин. Иска ми се поименно да посочим хора, които се занимават с нова история в България, само че не са националисти. Много са малко. Това е част от специалността - счита се надали не за непрофесионално да не си националист.
Но и за болшинството от българите е естествено да си националист по тази тематика - демонстрират го и социологическите изследвания. Защо това е по този начин?
Деян Кюранов: Защото по този начин ни учат в учебно заведение и това чуваме у дома. Това е формалната визия за историята, която се пропагандира посредством учебното заведение, съответно посредством историята и литературата. Изключения са спомените на Бранислав Нушич от Сръбско-българската война и тюхканията на Иван Вазов за българина и сърбина, които преди време са се били дружно срещу турците, пък в този момент умират от раните в един и същи окоп. Много забавна и точна беше тезата на Веселин Методиев, че един от методите исторически да се опитаме да излезем от това е да си намерим общ зложелател - да вземем за пример сърбите.
Изглежда ли Ви реалистично България да вдигне ветото през 2022 година?
Деян Кюранов: Не знам дали ще е тази година, само че България ще вдигне ветото. Това е явно. Дори най-върлият националист, в случай че попита сърцето си, ще си каже: " В края на краищата няма метод ". Не може да се удържи дълго тази позиция. Целта е колкото можем да изкярим и да я заменяем против нещо. Но и това не става, към този момент за България политическите резултати са единствено минусови. Всички виждат, че вървим по стъпките на Гърция. Гърция в последна сметка отстъпи.
***
Деян Кюранов е лекар по философия, политолог и създател на Центъра за демократични тактики.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ