На всички соц носталгици, ако им липсва НРБ, да идат в Северна Корея
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 01.02. почитаме най-черният интервал в Новата българска история - Народният съд и хилядите знайни и незнайни жертви на аления гнет, развихрил се в България. Всъщност, интервалът на този гнет не се заключава единствено в тези няколко месеца на 1944/45 година, а продължава цяло десетилетие до към 1954 година В своите " Задочни репортажи ", Георги Марков добре предава тази атмосфера, в която на длъж и простор из страната обикалят черните коли със специфичните екипи и хората изчезват за момент - сграбчени от улицата, от работата или даже от леглото, в който са спали до преди няколко секунди.
Унищожението на интелектуалния и обществен хайлайф на България, е евентуално най-тежката национална злополука, която сме преживявали. Страната ни е хвърлена в интелектуално и духовно мракобесие, в което тънем към този момент близо 80 години. Бележити учени, инженери и икономисти от европейска големина са сменени от полуграмотни и малоимотни " пролетарии ", фамозни със своята цялостна непросветеност, лакомия и безхаберие. Нека не назоваваме тези хора селяни - моторът на комунистическото придвижване са хора, които са се провалили напълно в границите на социума - рядко ще намерите измежду тях някой сполучлив земеделец или животновъд - това са хора, които постоянно са движени от своята завист и мизерия, съзрели опцията да си отмъстят на тези, които бяха по-умни, по-находчиви и по-оправни от тях.
Онези измежду комунистите, които се отличават с преследването на действителния ляв блян, също стават жертва на чистките, този път след 1947 година - хората, които фактически са се жертвали за своите хрумвания, само че след 1945 година са осъзнали, че България няма да поеме по пътя на социализма, а по пътя на слепия и порочен слугинаж към СеСеСеРе. Тези хора също изчезват един след различен, обявявани за изменници, предатели и сътрудници на капитализма. За тях няма място в писателските кръгове, научните среди и така нататък
Две генерации българи биват белязани и от клеймото на това, че произлизат от жанр на учени, офицери или служители на реда, " служили на монархофашисткия режим " - какъв брой провалени животи, кариери, обучение!
Трагедията на Народния съд не са единствено хилядите избити и затворени (повече в сравнение с във всички други страни от Източния блок без Съюз на съветските социалистически републики взети заедно), а и тези десетки хиляди, които би трябвало да живеят с последствията от ориста на своите близки - деца-сираци, самотни майки, фамилии останали без покрив и прехранване. И единствената причина за тази им покруса е обстоятелството, че са успявали в живота, учели са, борели са се, живеели са.
На днешния ден не трябва да забравяме, че комунизма е едно човеконенавистно зло, зложелател на всеки разсъдък, усърдие и разцвет. Той е успех на посредствеността, готованството, злобата и завистта! Също както авторитаризма, фашизма и национал-социализма, тоталитарния комунизъм е основан от низвергнатите обществени утайки, който не могат и не желаят да одобряват света в който живеят, обвинявайки всички останали за личната си непросветеност, несръчност и липса на разсъдък.
Не оставяйте група демагози, които са се излюпили от яйцата на Червеното влечуго да ви лъжат, че " Бай тошово време - това е същинския социализъм ". Няма никакъв социализъм в България - в никакъв случай не е имало. Ако желаете да видите сполучлив социалистически модел, погледнете към Швеция и не се лъжете, че тук в миналото е имало даже сходство на сходно нещо. На всички соц носталгици ще кажа - на който му липсва Народна република България, да иде в Северна Корея и да доизживее болните си мечти там. Без опрощение.
Александър Стоянов, Facebook
На 01.02. почитаме най-черният интервал в Новата българска история - Народният съд и хилядите знайни и незнайни жертви на аления гнет, развихрил се в България. Всъщност, интервалът на този гнет не се заключава единствено в тези няколко месеца на 1944/45 година, а продължава цяло десетилетие до към 1954 година В своите " Задочни репортажи ", Георги Марков добре предава тази атмосфера, в която на длъж и простор из страната обикалят черните коли със специфичните екипи и хората изчезват за момент - сграбчени от улицата, от работата или даже от леглото, в който са спали до преди няколко секунди.
Унищожението на интелектуалния и обществен хайлайф на България, е евентуално най-тежката национална злополука, която сме преживявали. Страната ни е хвърлена в интелектуално и духовно мракобесие, в което тънем към този момент близо 80 години. Бележити учени, инженери и икономисти от европейска големина са сменени от полуграмотни и малоимотни " пролетарии ", фамозни със своята цялостна непросветеност, лакомия и безхаберие. Нека не назоваваме тези хора селяни - моторът на комунистическото придвижване са хора, които са се провалили напълно в границите на социума - рядко ще намерите измежду тях някой сполучлив земеделец или животновъд - това са хора, които постоянно са движени от своята завист и мизерия, съзрели опцията да си отмъстят на тези, които бяха по-умни, по-находчиви и по-оправни от тях.
Онези измежду комунистите, които се отличават с преследването на действителния ляв блян, също стават жертва на чистките, този път след 1947 година - хората, които фактически са се жертвали за своите хрумвания, само че след 1945 година са осъзнали, че България няма да поеме по пътя на социализма, а по пътя на слепия и порочен слугинаж към СеСеСеРе. Тези хора също изчезват един след различен, обявявани за изменници, предатели и сътрудници на капитализма. За тях няма място в писателските кръгове, научните среди и така нататък
Две генерации българи биват белязани и от клеймото на това, че произлизат от жанр на учени, офицери или служители на реда, " служили на монархофашисткия режим " - какъв брой провалени животи, кариери, обучение!
Трагедията на Народния съд не са единствено хилядите избити и затворени (повече в сравнение с във всички други страни от Източния блок без Съюз на съветските социалистически републики взети заедно), а и тези десетки хиляди, които би трябвало да живеят с последствията от ориста на своите близки - деца-сираци, самотни майки, фамилии останали без покрив и прехранване. И единствената причина за тази им покруса е обстоятелството, че са успявали в живота, учели са, борели са се, живеели са.
На днешния ден не трябва да забравяме, че комунизма е едно човеконенавистно зло, зложелател на всеки разсъдък, усърдие и разцвет. Той е успех на посредствеността, готованството, злобата и завистта! Също както авторитаризма, фашизма и национал-социализма, тоталитарния комунизъм е основан от низвергнатите обществени утайки, който не могат и не желаят да одобряват света в който живеят, обвинявайки всички останали за личната си непросветеност, несръчност и липса на разсъдък.
Не оставяйте група демагози, които са се излюпили от яйцата на Червеното влечуго да ви лъжат, че " Бай тошово време - това е същинския социализъм ". Няма никакъв социализъм в България - в никакъв случай не е имало. Ако желаете да видите сполучлив социалистически модел, погледнете към Швеция и не се лъжете, че тук в миналото е имало даже сходство на сходно нещо. На всички соц носталгици ще кажа - на който му липсва Народна република България, да иде в Северна Корея и да доизживее болните си мечти там. Без опрощение.
Александър Стоянов, Facebook
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ