Как беше взето решението за създаване на македонския език /ДОКУМЕНТ/
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По мотив продължаващите исторически разногласия за произхода на така наречен " македонски език ", ви припомняме разбора на доктора на историческите науки Трендафил Митев, оповестен в " Епицентър " при започване на декември 2020 година В него историкът взема на прицел сензационнен документ от 1945 година, съхраняван в Битоля, в който се дават инструкции за основаване на " длъжностен " македонски език.
" В зачестилите реакции от Скопие по отношение на изискванията на българския парламент за участие на РСМакедония в Европейски Съюз доста се натъртва на нуждата да се почита „ естествения избор “ на народа в Северна Македония да приказва на своя „ македонски език “ и да написа на македонската си писменост.
Документът пред нас обаче разкрива една напълно друга действителност. Оригиналът се съхранява в градския списък на Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо № 2625 от 6 май 1945 година, подписано от министър ръководителя на ФНРМ - Лазар Колишевски и министъра на просветата – Н. Минчев. А втората част съдържа инструкции на просветното министерство в Скопие по какъв начин тъкмо да се извършва държавното разпореждане.
Запознаването със наличието на този автентичен документ води до следните заключения:
Първо, в науката е потвърдено, че на 2 август 1944 година, в манастира „ Прохор Пчински “, на първото съвещание на АСНОМ (Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония - бел. ред.) е публикуван указ за основаването на „ длъжностен “ македонски език, който „ да влегуе незабавно во мощ “. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 стихотворец и 1 политик вземат решение по какъв начин да наподобява новата „ македонска писменост “ - графичната система за изписване наличието на думите в новия „ македонски език “. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година на практика не е било допустимо този език да „ влегуе незабавно во мощ “!?
Процесът действително стартира едвам в края на май 1945 година. И то не по „ естествения избор на македонския народ “, а с указ подписан персонално от премиера Л. Колишевски и министъра на просветата Н.Н. Минчев. Защо?
Защото през есента на 1944 година образователната година в учебните заведения на Македония е почнала и на практика е било изцяло невероятно новият език и неговата книжовност „ да влегуе незабавно во мощ “. Болшинството от учителите не се познавали новата политизирана писменост измислена от ЮКП, а децата са пишели с Кирилицата текстове на български език. По същите аргументи новата писмена система на езика не е въведена и през януари за втория образователен период. Затова през май 1945 година Л. Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата писменост, та от есента да я вкарат в учебните заведения. Това изказване се потвърждава от чл.2 на държавното решение, в което е записано черно на бяло: “Ово решение влегуе во мощ от денот на обявяванието “. А този ден на „ оповестяването “ е 21 май 1945 година!
Второ, за какъв „ натурален избор “ на македонския народ може да се приказва в този случай, когато в документа се споделя категорично, че на учителите се „ изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската писменост “? След което е изписано и самото „ РЕШЕНИЕ за македонската писменост “. С неговия член 1 държавното управление афишира, че „ Македонската писменост има 31 букви. Тие са... “ и следва изписване графичния облик на буквите. Първо в ръкописен вид, а по-късно и като „ стампани букви “(печатни букви). Тази процедура потвърждава по неопровергаем метод, че македонската писменост е наложена по чисто административен път със заповед на комунистическото държавно управление. От май 1945 година то дефинира с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени би трябвало да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален артикул.
Трето, изключително значимо е да се означи, че комунистическата власт взема решение и заповядва тъкмо кои са и „ новите букви в писмеността “, въведени от комунистическото държавно управление. (Те са изброени - „ г “ и „ к “ с „ акцентен знак “, плюс „ s “, “ль “, „ ю “ и латинското „ y “). Така държавното управление в Скопие категорично декретира: тъкмо какви нови букви ще се употребяват в новосъздавания „ македонски език “ и коя от тях какво ще замества от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви би трябвало да се слага „ акцентен знак “ и прочие На процедура въпросните нови писмените знаци са заимствани от сръбската писменост - Караджицата.
Целта е ясна - даже зрителният облик на изписания текст на новия „ македонски език “, фиктивен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се разграничава от класическия образ на една страница, изписана с българската писменост.
Четвърто, не е належащо дълго взиране в текста на документа, с цел да се откри, че даже през май 1945 година държавното управление на Л. Колишевски към момента написа своите публични документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се потвърждава по неопровергаем метод от неналичието на печатни знаци (в употребяваната пишеща машина) за тези букви, които се вкарват тогава като нови детайли в графичната система на „ македонската писменост “. Поради това те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в доста по едри измерения, с цел да се виждат и запомнят от тези, които ще учат и преподават новата писменост. Същото важи и за „ акцентните знакове “. Те също са липсвали в българската пишеща машина, употребена от държавното управление Л. Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно със синьо мастило. Колко тъпо и смешно е по-късно да се твърди, че „ македонският език “ и неговата графична система са естествено зародила културна действителност, основана върху вековна духовна традиция в Македония, която освен това е била свободен избор на македонския народ!? Ако такава традиция е съществувала и преди 1945 година, къде са тогава „ македонските “ пишещи машини след Втората международна война? Защо е трябвало да се употребява българската пишеща машина!? Ако държавното управление на Л. Колишевски е писало най-малко на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски невижданата културна операция, осъществявана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година?
Пето, в допълнение към държавния указ министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „ македонски език “ да се изхвърли използването на твърдата гласна „ ъ “ в думите. Нещо повече, дават се даже наложителни образци, по какъв начин би трябвало да се пишат по нов метод думите в македонския език без „ ъ “: вместо „ сърце “ – да се написа „ срце “; вместо „ дърво “ – „ дрво “; вместо „ кръв “ – „ крв “; вместо „ гибел “ – „ смрт “. Целта е явна: да се прокарва разграничителна вадичка сред западните български приказва и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не различен, основава с декрета си, даже думите които би трябвало да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда изрично „ горното да се заяви “ незабавно от учителите, а те на собствен ред да го преподават „ на своите възпитаници “.
Изводите се постановат от единствено себе си: Македонската писменост, като графична система на македонския език, навлиза в живота на хората в районен съд Македония през лятото и есента на 1945 година.
В този развой няма натурален избор на народа, а е налице създание на комунистическата власт, тъй като и писмеността, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с държавен указ. Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили едва грамотните комунистически диктатори в Скопие след Втората международна война. Защото в устрема си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те оферират една извънредно огрубена лексика от вида на „ срце “, „ дрво “, крв “, смрт “ и прочие С нея македонският акцент се архаизира, загубвайки хубостта на думите, обезпечена от естественото развиване на литературния български език през вековете.
На този декор е разумно да се запита: за какво не са основани обособени австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински и така нататък, и така нататък езици? Нали и там се основават „ други страни “? Защо? Какво е изгубил народът в Австрия от това, че приказва немски; в Съединени американски щати поради използването на английския; в Кипър, където се приказва гръцки; в латиноамериканските републики употребяващи испански или португалски? Нищо не са изгубили, само че тези страни са строени от цивилизовани национални водачи!? РСМакедония, въпреки и като обособена страна, щеше да завоюва доста повече, в случай че беше запазила естествено съществуващия български език сред популацията, чието словесно благосъстояние се приказва и развива близо хилядолетие и половина!
И да кажем най-важното: откакто комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на Кирилицата, замествайки ги с йероглифи от Караджицата, интелигенцията на такава страна няма никакво право да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата документално книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската! Това е станало в рамките на Първото българско царство! А новият език е бил натрапен с указ в Скопие от комунистическата власт! "
Сензационно видео от Македонския фронт по време на Първата международна война се появи в You Tube.
Видето е следващият любопитен материал, изпратен ни от юрист Цветан Цветанов, прочут с футуристичните си прогнози и разкази, съдържащи световни, сбъдващи се в днешно време прозрения.
В фрагментите на улични подиуми от Скопие от 1916 година влизат български и австро-унгарски войски.
„ Предлагам на евентуалното внимание на вашата публика информация, с линк към ефектен съгласно мен и прекомерно любопитен ретро видео материал от 1916 година, с документални фрагменти, снимани в Скопие през времето на Първата международна война. Филмовият видеозапис от 1916г.е с текстово наличие на български език,надписи и обяснения,написани на потребления при започване на 20 век, тогавашен български/известен още и като Дринов/ правопис.
Видеозаписът със заглавие на британски: Bulgarian and Austria-Hungarian troops in Skopje (Skopie) during World War I е качен в международната платформа You Tube/ вж: линк към видеото: https://www.youtube.com/watch?v=7QTQJ8ZKIYQ/ на 4.03.2014 г от носителя на правата за неговото прилагане и разпространяване - Critical Past.
В документалните видео фрагменти с дълготрайност 5 минути и 27 секунди са включени текстове с обяснения на български език, написани на упоменатия към този момент правопис - фрагменти от улиците на Скопие; турски касапници и зарзаватчийници; немски, австрийски и български бойци. Вижда се и мостът, свързващ турската махала с новия квартал.
Друга сцена демонстрира войски, влизащи във боен лагер около реката. Някои копаят окопи. От лагерните огньове се издига пушек. Вагони с военни муниции, теглени от коне и волове се събират на железопътната линия. В региона влиза щабна кола,с немско знаме на капака си и герба на немския орел на вратата. Припаси се товарят в железопътни вагони под надзора на немски офицери. Войски маршируват в лагер, където се сервира храна от немска полева кухня, а пушките са подредени в огромна могила. Войници се подреждат в опашка и получават заплатата си на гише в една постройка. Има и фрагменти със снимани военни елементи в цялостно полево снаряжение маршируващи, в свободна колона, отвън лагера. Тук вамира място и немска пехота с остри шлемове, маршируваща отвън лагера, през тиня към фронта.
" Особено забавни за нас фрагментите със снимани български бойци и офицери и тяхното облекло ", споделя Цветан Цветанов. И акцентира къде се крие значимостта им за нас:
" Любопитното и сензационното от днешна позиция на историческия подтекст за сниманото през 1916 година се открива още в документалните фрагменти на този над 100 и пет годишен видео материал. И то дава мотив за размисъл върху сниманите безспорни обстоятелства за живота по това време и за употребения език на който са изписани надписите над магазините по това време на улиците в Скопие. Казано иначе, по справедлив неоспорим метод се потвърждава общо историческо минало и братска непосредственост на хората и народите на днешните прилежащи страни България и Северна Македония ", споделя Цветанов.
И добавя: " Както е известно до 13 октомври 1912 година Скопие е в рамките на Османската империя, а по-късно в продължение на три години до октомври 1915 година е в добитата след Междусъюзническата балканска война територия от Кралство Сърбия. Докато на 22 октомври същата година, 24-и Черноморски полк от 3-а дивизия на Българската войска влиза в града.
Краткият документален филм дава опция основателно да се допуска, че в основаването му има значимо българско креативно присъединяване.Това е изцяло възможно, като се има поради,че година по рано през 1915 година е основан и сниман първият български игрален филм „ Българан е галант”.С него надарения режисьор Васил Гендов слага основите на българското кино, а преди дни българската кино и интелектуална общественост празнува професионален празник – на датата 13 януари 1915 година е първата обществена прожекция на кино лентата на именития български кинопионер ".
" Най любопитното и с значимо писмено и историческо фактологично значение, е че на сниманите фрагменти са документирани доста ясно надписите на български език, които са над магазините/според текста във видео записа - турски касанници и заразаводчйници/ на улица в Скопие.Ето забележим текст във кино лентата на един от надписите „ Зарзаратчи Аметъ “ Да подчертаем,че сниманите остарели и неизбледнели на български език надписи са в по този начин наречената турска махала в града.Въпреки, че градът е бил до годината на снимането -1916 година единствено в рамките Османската империя, а по-късно на Кралство Сърбия, сниманите надписи демонстрират че обществено употребените език и книжовност на локалното население, без значение от националностите които го образуват, са употребените и в България по това време. Когато обстоятелствата и безпристрастния кино обектив на камерата приказват със сниманите документални фрагменти е най добре да оставим аудиторията сама да реши, каква е духовната непосредственост и общата историческа орис на хората живели тогава и през днешния ден в България и Северна Македония. Може би изводът ще е позитивен за хората и в двете страни и за стремежите им да бъдат освен географски в днешна Европа ", приключва юрист Цветан Цветанов.
По мотив продължаващите исторически разногласия за произхода на така наречен " македонски език ", ви припомняме разбора на доктора на историческите науки Трендафил Митев, оповестен в " Епицентър " при започване на декември 2020 година В него историкът взема на прицел сензационнен документ от 1945 година, съхраняван в Битоля, в който се дават инструкции за основаване на " длъжностен " македонски език.
" В зачестилите реакции от Скопие по отношение на изискванията на българския парламент за участие на РСМакедония в Европейски Съюз доста се натъртва на нуждата да се почита „ естествения избор “ на народа в Северна Македония да приказва на своя „ македонски език “ и да написа на македонската си писменост.
Документът пред нас обаче разкрива една напълно друга действителност. Оригиналът се съхранява в градския списък на Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо № 2625 от 6 май 1945 година, подписано от министър ръководителя на ФНРМ - Лазар Колишевски и министъра на просветата – Н. Минчев. А втората част съдържа инструкции на просветното министерство в Скопие по какъв начин тъкмо да се извършва държавното разпореждане.
Запознаването със наличието на този автентичен документ води до следните заключения:
Първо, в науката е потвърдено, че на 2 август 1944 година, в манастира „ Прохор Пчински “, на първото съвещание на АСНОМ (Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония - бел. ред.) е публикуван указ за основаването на „ длъжностен “ македонски език, който „ да влегуе незабавно во мощ “. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 стихотворец и 1 политик вземат решение по какъв начин да наподобява новата „ македонска писменост “ - графичната система за изписване наличието на думите в новия „ македонски език “. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година на практика не е било допустимо този език да „ влегуе незабавно во мощ “!?
Процесът действително стартира едвам в края на май 1945 година. И то не по „ естествения избор на македонския народ “, а с указ подписан персонално от премиера Л. Колишевски и министъра на просветата Н.Н. Минчев. Защо?
Защото през есента на 1944 година образователната година в учебните заведения на Македония е почнала и на практика е било изцяло невероятно новият език и неговата книжовност „ да влегуе незабавно во мощ “. Болшинството от учителите не се познавали новата политизирана писменост измислена от ЮКП, а децата са пишели с Кирилицата текстове на български език. По същите аргументи новата писмена система на езика не е въведена и през януари за втория образователен период. Затова през май 1945 година Л. Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата писменост, та от есента да я вкарат в учебните заведения. Това изказване се потвърждава от чл.2 на държавното решение, в което е записано черно на бяло: “Ово решение влегуе во мощ от денот на обявяванието “. А този ден на „ оповестяването “ е 21 май 1945 година!
Второ, за какъв „ натурален избор “ на македонския народ може да се приказва в този случай, когато в документа се споделя категорично, че на учителите се „ изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската писменост “? След което е изписано и самото „ РЕШЕНИЕ за македонската писменост “. С неговия член 1 държавното управление афишира, че „ Македонската писменост има 31 букви. Тие са... “ и следва изписване графичния облик на буквите. Първо в ръкописен вид, а по-късно и като „ стампани букви “(печатни букви). Тази процедура потвърждава по неопровергаем метод, че македонската писменост е наложена по чисто административен път със заповед на комунистическото държавно управление. От май 1945 година то дефинира с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени би трябвало да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален артикул.
Трето, изключително значимо е да се означи, че комунистическата власт взема решение и заповядва тъкмо кои са и „ новите букви в писмеността “, въведени от комунистическото държавно управление. (Те са изброени - „ г “ и „ к “ с „ акцентен знак “, плюс „ s “, “ль “, „ ю “ и латинското „ y “). Така държавното управление в Скопие категорично декретира: тъкмо какви нови букви ще се употребяват в новосъздавания „ македонски език “ и коя от тях какво ще замества от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви би трябвало да се слага „ акцентен знак “ и прочие На процедура въпросните нови писмените знаци са заимствани от сръбската писменост - Караджицата.
Целта е ясна - даже зрителният облик на изписания текст на новия „ македонски език “, фиктивен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се разграничава от класическия образ на една страница, изписана с българската писменост.
Четвърто, не е належащо дълго взиране в текста на документа, с цел да се откри, че даже през май 1945 година държавното управление на Л. Колишевски към момента написа своите публични документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се потвърждава по неопровергаем метод от неналичието на печатни знаци (в употребяваната пишеща машина) за тези букви, които се вкарват тогава като нови детайли в графичната система на „ македонската писменост “. Поради това те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в доста по едри измерения, с цел да се виждат и запомнят от тези, които ще учат и преподават новата писменост. Същото важи и за „ акцентните знакове “. Те също са липсвали в българската пишеща машина, употребена от държавното управление Л. Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно със синьо мастило. Колко тъпо и смешно е по-късно да се твърди, че „ македонският език “ и неговата графична система са естествено зародила културна действителност, основана върху вековна духовна традиция в Македония, която освен това е била свободен избор на македонския народ!? Ако такава традиция е съществувала и преди 1945 година, къде са тогава „ македонските “ пишещи машини след Втората международна война? Защо е трябвало да се употребява българската пишеща машина!? Ако държавното управление на Л. Колишевски е писало най-малко на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски невижданата културна операция, осъществявана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година?
Пето, в допълнение към държавния указ министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „ македонски език “ да се изхвърли използването на твърдата гласна „ ъ “ в думите. Нещо повече, дават се даже наложителни образци, по какъв начин би трябвало да се пишат по нов метод думите в македонския език без „ ъ “: вместо „ сърце “ – да се написа „ срце “; вместо „ дърво “ – „ дрво “; вместо „ кръв “ – „ крв “; вместо „ гибел “ – „ смрт “. Целта е явна: да се прокарва разграничителна вадичка сред западните български приказва и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не различен, основава с декрета си, даже думите които би трябвало да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда изрично „ горното да се заяви “ незабавно от учителите, а те на собствен ред да го преподават „ на своите възпитаници “.
Изводите се постановат от единствено себе си: Македонската писменост, като графична система на македонския език, навлиза в живота на хората в районен съд Македония през лятото и есента на 1945 година.
В този развой няма натурален избор на народа, а е налице създание на комунистическата власт, тъй като и писмеността, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с държавен указ. Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили едва грамотните комунистически диктатори в Скопие след Втората международна война. Защото в устрема си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те оферират една извънредно огрубена лексика от вида на „ срце “, „ дрво “, крв “, смрт “ и прочие С нея македонският акцент се архаизира, загубвайки хубостта на думите, обезпечена от естественото развиване на литературния български език през вековете.
На този декор е разумно да се запита: за какво не са основани обособени австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински и така нататък, и така нататък езици? Нали и там се основават „ други страни “? Защо? Какво е изгубил народът в Австрия от това, че приказва немски; в Съединени американски щати поради използването на английския; в Кипър, където се приказва гръцки; в латиноамериканските републики употребяващи испански или португалски? Нищо не са изгубили, само че тези страни са строени от цивилизовани национални водачи!? РСМакедония, въпреки и като обособена страна, щеше да завоюва доста повече, в случай че беше запазила естествено съществуващия български език сред популацията, чието словесно благосъстояние се приказва и развива близо хилядолетие и половина!
И да кажем най-важното: откакто комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на Кирилицата, замествайки ги с йероглифи от Караджицата, интелигенцията на такава страна няма никакво право да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата документално книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската! Това е станало в рамките на Първото българско царство! А новият език е бил натрапен с указ в Скопие от комунистическата власт! "
Сензационно видео от Македонския фронт по време на Първата международна война се появи в You Tube.
Видето е следващият любопитен материал, изпратен ни от юрист Цветан Цветанов, прочут с футуристичните си прогнози и разкази, съдържащи световни, сбъдващи се в днешно време прозрения.
В фрагментите на улични подиуми от Скопие от 1916 година влизат български и австро-унгарски войски.
„ Предлагам на евентуалното внимание на вашата публика информация, с линк към ефектен съгласно мен и прекомерно любопитен ретро видео материал от 1916 година, с документални фрагменти, снимани в Скопие през времето на Първата международна война. Филмовият видеозапис от 1916г.е с текстово наличие на български език,надписи и обяснения,написани на потребления при започване на 20 век, тогавашен български/известен още и като Дринов/ правопис.
Видеозаписът със заглавие на британски: Bulgarian and Austria-Hungarian troops in Skopje (Skopie) during World War I е качен в международната платформа You Tube/ вж: линк към видеото: https://www.youtube.com/watch?v=7QTQJ8ZKIYQ/ на 4.03.2014 г от носителя на правата за неговото прилагане и разпространяване - Critical Past.
В документалните видео фрагменти с дълготрайност 5 минути и 27 секунди са включени текстове с обяснения на български език, написани на упоменатия към този момент правопис - фрагменти от улиците на Скопие; турски касапници и зарзаватчийници; немски, австрийски и български бойци. Вижда се и мостът, свързващ турската махала с новия квартал.
Друга сцена демонстрира войски, влизащи във боен лагер около реката. Някои копаят окопи. От лагерните огньове се издига пушек. Вагони с военни муниции, теглени от коне и волове се събират на железопътната линия. В региона влиза щабна кола,с немско знаме на капака си и герба на немския орел на вратата. Припаси се товарят в железопътни вагони под надзора на немски офицери. Войски маршируват в лагер, където се сервира храна от немска полева кухня, а пушките са подредени в огромна могила. Войници се подреждат в опашка и получават заплатата си на гише в една постройка. Има и фрагменти със снимани военни елементи в цялостно полево снаряжение маршируващи, в свободна колона, отвън лагера. Тук вамира място и немска пехота с остри шлемове, маршируваща отвън лагера, през тиня към фронта.
" Особено забавни за нас фрагментите със снимани български бойци и офицери и тяхното облекло ", споделя Цветан Цветанов. И акцентира къде се крие значимостта им за нас:
" Любопитното и сензационното от днешна позиция на историческия подтекст за сниманото през 1916 година се открива още в документалните фрагменти на този над 100 и пет годишен видео материал. И то дава мотив за размисъл върху сниманите безспорни обстоятелства за живота по това време и за употребения език на който са изписани надписите над магазините по това време на улиците в Скопие. Казано иначе, по справедлив неоспорим метод се потвърждава общо историческо минало и братска непосредственост на хората и народите на днешните прилежащи страни България и Северна Македония ", споделя Цветанов.
И добавя: " Както е известно до 13 октомври 1912 година Скопие е в рамките на Османската империя, а по-късно в продължение на три години до октомври 1915 година е в добитата след Междусъюзническата балканска война територия от Кралство Сърбия. Докато на 22 октомври същата година, 24-и Черноморски полк от 3-а дивизия на Българската войска влиза в града.
Краткият документален филм дава опция основателно да се допуска, че в основаването му има значимо българско креативно присъединяване.Това е изцяло възможно, като се има поради,че година по рано през 1915 година е основан и сниман първият български игрален филм „ Българан е галант”.С него надарения режисьор Васил Гендов слага основите на българското кино, а преди дни българската кино и интелектуална общественост празнува професионален празник – на датата 13 януари 1915 година е първата обществена прожекция на кино лентата на именития български кинопионер ".
" Най любопитното и с значимо писмено и историческо фактологично значение, е че на сниманите фрагменти са документирани доста ясно надписите на български език, които са над магазините/според текста във видео записа - турски касанници и заразаводчйници/ на улица в Скопие.Ето забележим текст във кино лентата на един от надписите „ Зарзаратчи Аметъ “ Да подчертаем,че сниманите остарели и неизбледнели на български език надписи са в по този начин наречената турска махала в града.Въпреки, че градът е бил до годината на снимането -1916 година единствено в рамките Османската империя, а по-късно на Кралство Сърбия, сниманите надписи демонстрират че обществено употребените език и книжовност на локалното население, без значение от националностите които го образуват, са употребените и в България по това време. Когато обстоятелствата и безпристрастния кино обектив на камерата приказват със сниманите документални фрагменти е най добре да оставим аудиторията сама да реши, каква е духовната непосредственост и общата историческа орис на хората живели тогава и през днешния ден в България и Северна Македония. Може би изводът ще е позитивен за хората и в двете страни и за стремежите им да бъдат освен географски в днешна Европа ", приключва юрист Цветан Цветанов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ