ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Най-драматичният и коментиран американски правосъден развой от делото против О Джей Симпсън насам, който също така беше директен артикул и непосредствено продължение на едни от най-отразяваните световни събития в модерната ни история, остана съвсем напълно пренебрегнат от огромните български медии.

Настани се усещане за зрелищна информационна асиметрия, за стартират роман, оставен да виси без развръзка. Един настоящ рейтингов блокбастър без превод и българско разпространяване. Говорим за историческото дело против 18-годишния юноша Кайл Ритенхаус, който на няколко пъти самичък се избави от насилствена гибел в една адска августовска нощ по време на американските вълнения от 2020-а, а допреди дни се бореше и против опасността от пожизнен затвор.

Кайл оцеля, плени груповото въображение на Америка, вдъхна кураж на милиони естествени, само че безмълвни жители, предизвиквайки гърчове от импотентен яд в средите на множеството корпоративни медии и обществени институции на най-могъщата страна на планетата.

В цялостно несъгласие с наличните доказателства, видео материали и свидетелства, Ритенхаус беше упрекнат от прокуратурата в пет тежки закононарушения, в това число съзнателно ликвидиране първа степен, а журито го оправда по всички тях и удостовери тезата на юристите му за законна самоотбрана.

За всеки, който е следил делото и познава доказателствата, това беше мъчително ясно. Но Ритенхаус трябваше да бъде обречен ритуално пред олтара на медийната, политическа и корпоративна BlackLivesMatter вяра, с цел да задоволи жаждата за кръв на прогресивните жреци.

На фрагментите, доказани след това и от голям брой публични свидетелски показания, ясно се вижда, че Кайл Ритенхаус отива в Кеноша, Уисконсин, с цел да пази общността от опожаряване и да предлага първа помощ. По това време той работи като избавител в града. След като служител на реда прострелва търсения и упрекнат в полово принуждение негър рецидивист Джейкъб Блейк, BLM безредиците около гибелта на различен дълготраен нарушител – Джордж Флойд – ескалират в Кеноша, Уисконсин. Като по логаритъм, в продължение на няколко нощи се разпростира принуждение и гнет над цивилното население, а в отговор от ден на ден локални поданици се въоръжават, с цел да пазят бизнесите и животите си. Полицията умишлено не стопира мародерите и подпалвачите, описвани от медиите като „ мирни протестиращи “.

След две вечери на огън, пукотевица и закани, Кайл Ритенхаус се причислява към въоръжените доброволци, оставени от органите на реда сами против тълпи от екстремисти. Младежът е екипиран с пожарогасител, медицински за първа помощ и полуавтоматична карабина AR-15. Докато гаси следващия пожар в региона, той попада измежду враждебна навалица и е подгонен от Джоузеф Розенбаум, който се пробва да му вземе оръжието, откакто по-рано му е споделил, че ще го убие. Кайл, в акт на самозащита, прострелва смъртоносно „ протестиращия “. После се оказва, че Розенбаум е лежал в пандиза за обезчестяване на дете и е наказан педофил с голям брой полови набези над момчета на възраст сред 9 и 11 години.

Минути откакто се избавя от Розенбаум, Кайл е атакуван от навалица, до момента в който бяга към изтеглилата се и пасивна полиция. Повален е на земята. Прострелва смъртоносно Антъни Хюбер, който го удря със скейтборд по главата и опитва да вземе оръжието му, и ранява Гейдж Гройскройц, откакто той насочва нелегално притежаван револвер към лицето му. И двамата се оказват рецидивисти с дълги досиета за всевъзможни закононарушения – от домашно принуждение до кражби.

После Кайл се предава самичък в полицията, а прокуратурата пренебрегва доказателствата и опитва да го вкара в пандиза доживот.

Самото дело беше излъчено онлайн и представляваше напрегната правосъдна драма. В залата обвиняванията се разпадаха и даже очевидците на прокуратурата, без да желаят, опровергаваха кухата структура против младежа. Но в медиите той беше „ бял супремасист “ и „ расист “, умъртвил „ почтени протестиращи “, а на улицата стачкуващи заплашваха с нови вълнения при оправдателна присъда. Милиони потребители на корпоративни вести бяха останали с усещането, че Кайл е екзекутирал чернокожи жертви като някакъв всеобщ палач.

Всички забъркани в случката са бели, само че в параноичния политически и културен климат на Америка още веднъж доминираше опорната точка за „ систематичния расизъм против чернокожите “. Бял юноша прострелва трима бели нарушители при самоотбрана и по някакъв метод това още веднъж става „ расистки “ проблем за „ бяло предимство “ и „ мачкани малцинства “. Болна, болна система.

Рядко е имало по-голям раздор сред действителността на терен, юридическите обстоятелства в правосъдната зала и медийната репрезентация. Тук даже не приказваме за операция, а за директни неистини. Това дело очерта двата описа за Америка – един действителен, фактологичен и не изключително политически правилен. А другият – откровена имитация.

Преди дни Ритенхаус повтори хронологията на събитията в трагично изявление с Тъкър Карлсън за „ Фокс нюз “, което беше два пъти по-гледано от стратегиите на другите кабелни новинарски малките екрани взети дружно.

В доста връзки оправдаването на Ритенхаус е продължение, а и отговор на месеците на вълнения и принуждение след гибелта на Джордж Флойд. Нещо като „ действителността отвръща на удара “. Видя се, че Западната цивилизация към момента има носещи колони, които са способни да удържат на патологичния постмодерен медиен, а и институционален вандализъм.

„ Хлапето от Кеноша “ донесе победа за истината и предложи оптимистичен роман за битката против културната гражданска война и окончателното завладяване на обществения живот от фанатици, психопати и опортюнисти.

Ала българските медии пропуснаха всичко това.

Те дълго време превеждаха и разказваха щедро лъжата – за мирните митинги, за белите расисти, за моралното да махаш исторически стаути…. Но стопираха и се отхвърлиха от истината – тази за хлапето, което бе насила да стреля, с цел да се отбрани и взе, че уцели един изнасилвач на деца, един наказан принудител и още един рецидивист. Каква представителна извадка на протестиращата демократична класа на Америка!

Малкото локално покритие на историческия към този момент правосъден развой против Ритенхаус е предстоящо корпоративен. В новинарска емисия на „ Нова телевизия “ от 20 ноември са отделени към 40 секунди, в които се повтаря манипулативното обръщение за „ убийствата на двама мъже по време на митинг за расова правдивост “. Но най-малко има отразяване – другаде търсачките дават нулев резултат.

В множеството български медии, които отделят по няколко официални преводни фрази на делото, се приказва за „ митинги за расова правдивост “. В действителността става въпрос за безредици и вандалщина, за съзнателно изгаряне до основи на здания и коли, за въоръжени нарушители, които мародерстват и заплашват цивилното население, при цялостно оттегляне на полицията.

Изумителна е разликата сред размера на отразяване на размириците, пардон, на „ митингите “ от лятото на 2020-а и количеството информация за тяхното продължение под формата на правосъден трилър – излъчен онлайн – и безусловно развил се като на кино.

Българските медии можеха да се еманципират от зависимостта си към „ сиененската “ корпоративна публицистика – не като подценен сходен рейтингов блокбастър, а като предложат самостоятелен ъгъл към събитията. Можеха да очертаят политическия миг и да го пренесат на родна почва с настоящия диалог за разделянето на управляващите. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън пусна скандално публично известие след оправдаването на Кайл Ритенхаус, в което написа, че е „ ядосан “ от решението на журито. А „ острието “ на властващата Демократическа партия Джери Надлър заплаши с нови, този път федерални обвинявания против Ритенхаус.

Това са безспорни безобразия, които можеха да се сторят забавни на българската аудитория. Такава корист с власт, подкрепена от синхронизирана корпоративна акция за дезинформация, препълнена с елементарно доказуеми неистини. И то в най-влиятелната и могъща страна на света, ръководена сега от администрация, която непрекъснато приказва на другите за човешки права, медийна независимост и господство на закона.

Владислав АПОСТОЛОВ

Авторът е приключил публицистика в Софийския университет. Работил е за редица медии, в това число вестник „ Труд “ и WebCafe