ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

В последната една година следим възприемането на нов метод във връзка с разногласието ни с РСМ. Президентът Радев и назначените от него служебни държавни управления изместиха фокуса от на взаимната комисия и проблемите, свързани с общата история и характерностите на от дълго време умряли персони към актуалните действителности, които директно засягат днешното общество - зачитането на правата на македонските българи и прекратяването на говора на ненавист.

Българските представители започнаха да изясняват този нов метод на нашите западни сътрудници, както и да оферират разнообразни разновидности за деблокиране на преговорния развой. Това обаче по този начин и не можа да се случи, макар упованията на европейските страни и очакванията на македонската страна. Преди няколко дни България ясно и недвусмислено разгласи, че на идната, последна за годината среща на Европейски Съюз през декември няма да може да даде зелена светлина за започването на преговорния развой с РСМ.

Очаквано и резонно беше посочена и повода, а точно цялостното отвращение на македонската страна да подходи градивно и да стартира по осъществяването на настоящите български оферти. Доказателствата за изложеното наше мнение са изцяло справедливи, което евентуално ще срещне разбирането и на европейските ни сътрудници.

Първо, налице е демонстрираното отвращение на държавното управление на Заев да продължи договарянията с България – обявеният нов кръг от междуправителствени договаряния за края на месец октомври 2021г. не се състоя, надлежно не беше контрактуван и така наречен „ Протокол 5+1 “, който президентът Радев бе оповестил, че се приготвя и следва да бъде подписан при започване на ноември 2021г. В тази връзка е показателно, че макар горещите си уверения в доброжелателност, към този момент втора година РСМ не намира за належащо да изпрати собствен дипломат в София. Можем да отбележим и арогантната демонстрация на надменност от лятото на 2021г., когато на проведения „ Преспански конгрес за разговор “ бяха поканени към 300 висши чиновници от Европа и Съединени американски щати, в това число министър председатели, президенти, министри, евродепутати, само че не и български представители.

На второ място имаме продължаващото четвърта година отвращение да се извършва каквото и да било от заложеното в Договора за другарство и добросъседство. Можем да отбележим като главен миг в тази връзка държанието на македонските учени от Съвместната мултидисциплинарна комисия, които изцяло абдикираха от работата си в нея, отхвърлят да продължат полемиките и вършат опити да ревизират даже сякаш постигнатото единодушие по дребното към този момент отметнати точки. По думите на ръководителя на Комисията от българска страна, те не могат да преодолеят своето отвращение да одобряват обективното съществуване на „ обща история “ с нас – основополагащ термин от Договора за другарство и добросъседство от 2017 година

Освен работата на Комисията обаче, следим абдикиране от поетите задължения и във всички останали области – икономическо съдействие, инфарструктурни планове, културен продан. Скопие едностранно спря работата по построяването на кулоар №8 през 2020г. и даже загуби част от отпуснатото европейско финансиране. През юли 2021г. на тристранна среща на високо ниво още веднъж бе разискван казуса и бяха направени дежурните поръчки за реализацията на проектите; през октомври бе подписан следващият меморандум, а хоризонтът към този момент е 2030г.

Всичко това става елементарно за разбиране, в случай че свалим розовите очила и забележим истината за желанията на държавното управление на Заев. Противно на ласкавите думи, многочислените обещания и утвърждавания Договор, действително македонската страна в никакъв случай не е имала концепцията да извърши поетите договорености, а е разчитала и продължава да разчита на мощен интернационален напън, който да принуди България да направи компромис и да допусне започването на преговорния развой сред Европейски Съюз и РСМ.

Това е общата рамка на двустранните ни връзки към края на 2021г. От македонска страна следим абдикиране от отговорностите по интернационален контракт, отвращение за осъществяване на градивни договаряния и намиране на решения, надменно отношение, образуване на платена клеветническа акция, черен ПР и лобиране срещу страната ни. От българска страна имаме неубедително показване на нашата позиция, чести промени в настояванията, съвсем цялостно безучастие на научния и медийния фронт.

И преди да преминем към предложенията за про-активни дейности и решения, дано забележим няколко основни детайла от проблематиката, без които няма да можем да създадем съответен разбор на обстановката.

Македонизмът. Това е държавотворната идеология в прилежащата нам страна, на база на която тя гради своята еднаквост. Целта на македонизма е изкуственото, политическо основаване и поддържане на една нова нация, чрез отричането на националната история, език и просвета на локалното население. Проблемът е, че по своя план тази теория е с ясно изразена анти-българска устременост (създадена е от сръбският националист Новакович в края на 19-ти в.), която е приложена в оптималната степен за денационализирането на македонските българи след 1944г. от страна на сърбокомунистическата власт в Титова Югославия.

Македонизмът е открит като само допустима публична историческа и социална структура на актуалната македонска национална еднаквост, наложена с цената на кървави репресии над инакомислещите, систематичен тормоз и гонене от страна на тайните служби на комунистическата тоталитарна власт над хората с изявено българско съзнание, подправяне и манипулиране на историята, насилствена прекодификация на литературния български език и систематични директни похищения към българското културно-историческо завещание. Наложен със мощ в интервала 1945-1990г., македонизмът бива удължен и доутвърждаван и в новосъздадената самостоятелна македонска страна до ден сегашен.

Борбата против македонизма. Това продължава да е тематика табу в днешна РСМ, което обаче не може да скрие обстоятелствата във века на информацията. Още през цялото време на неговото принудително налагане през 1945 година в тогавашната Народна република Македония (в състава на СФРЮ), стартира проведена опозиция против режима на сърбокомунистите и тяхната идеология. В резултат властта прави преследвания, провежда правосъдни процеси, концентрационни лагери и репресии.

Македонската емиграция зад граница също взе участие интензивно в поддръжка на своите сънародници и в отбрана на историческата истина – МПО (Македонската патриотична организация, учредена 1922г. в САЩ), както и нейните клонове в Канада, редица латиноамерикански и европейски страни пишат петиции до разнообразни интернационалните организации, в свои издания и прояви изобличават тоталитарната власт на титова Югославия през целия интервал на нейното битие. Публикуването на архивите на югославските тайните служби (когато най-накрая бъде реализирано) ще даде най-пълна информация за мащабите на битката против македонизма, етническото инженерство и новата езикова кодификация, която локалното население води против титовите комунисти.

Езикът на омразата. Той произтича от доктрината на македонизма, чиято съществена цел е да разграничи македонските българи от техните сънародници в България. За осъществяването на тази цел, генерации македонски жители са обучавани в ненавист към всичко българско, в национализъм и расизъм по отношение на нас като към по-долна категория хора от изцяло друг етнически генезис, в непрекъснати обвинявания във фашизъм и осъществена окупация над отечеството им, в прояви на садизъм и безчовечие.

Тези безпочвени нападки се поддържат на публично институционално равнище от десетилетия, залегнали са в образователната стратегия, публичните настройки, медиите, книгите, музеите и паметниците. Съвременните македонски учени стигат и по-далеч в желанието си да сатанизират България – отхвърлят самото битие на българския народ, настояват, че страната ни е основана от Русия и Великите сили след 1878г., че българският език е вид на така наречен “македонски “ език, а същинският български език бил тюрксият език на така наречен прабългари, че терминът „ българин “ нямал етническо значение, а единствено религиозно (християнин-екзархист) или бил синоним на „ парадайса “ и прочие

Като образци за съществуването на ненавист в македонското общество на всички равнища можем да споменем няколко настоящи случая от последните 2 години, регистрирани в РСМ: българският народен байрак бе накъсан, различен случай разпален, а в трети бяха отправени закани за физическа разпродажба към човек, който го е сложил на къщата си; министър председателят на РСМ в свое изявление сподели, че би желал да покаже междинен пръст на българите; върховен държавен чиновник насочи непристойни обиди към външния ни министър, а различен държавен чиновник предложи да се репатрират македонските българи; ръководещата партия нападна кандидат-кмета на опозицията на локалните избори в Скопие поради хипотетичен български генезис, като направи прилика с българското ръководство на града през 1941 г.; артистът Васил Гарванлиев, който представяше РСМ на състезанието „ Евровизия “ бе атакуван по медиите поради това, че призна за своето българско поданство и получи редица закани, като даже бе пусната петиция за отдръпването на неговата кандидатура. Също по този начин: представители на български организации бяха арестувани от полицията без претекстове, а някои от тях са били посещавани и разпитвани на работното им място; македонски българи бяха викани и разпитвани от полицията по отношение на преброяването на популацията и разпространяването на български книги; против някогашни политици като Любчо Георгиевски и Денко Малески, които в свои изявления признават историческата истина и молят за построяването на европейски връзки с България бе направена невиждана акция от закани и диалект на омразата, а македонският президент освободи господин Малески от позицията на собствен съветник; в с. Клепач бе сменен надгробния монумент на челник и неговите четници, починали през 1904г. (оригиналният надпис на литературен български език е заменен, отстранени са цели елементи от истинския текст и са изменени имената на някои от загиналите); разрушени или осквернени бяха разнообразни други български монументи в Охрид и Скопие; единствено за 3 месеца бяха регистрирани 10 000 изявления с език на омразата по отношение на България.

Описаните образци излизат отвън рамките на двустранните връзки и слагат въпроса до каква степен РСМ извършва Копенхагенските критериите, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз, както и Европейската харта за правата на индивида.

История и фалшификации. Тази тематика е прекомерно обширна и умерено може да бъде предмет на обособен материал. Тук ще посочим единствено личните самопризнания на най-важните публични фигури от македонска страна, които имат директно отношение към двустранния спор. Това са проф.Драги Георгиев, ръководител на Съвместната комисия и Зоран Заев, министър председател на РСМ. И двамата в свои телевизионни изявленията признават, че десетилетия наред югославската историография е правила фалишификации на изворните документи – където е пишело „ българин “, са го поправяли на „ македонец “. Ето към тези две и други сходни самопризнания ()

„ Македонски език “. Проблемът с наименованието на езика, употребен в РСМ, има своята съвсем 30-годишна история. Както е известно, България първа призна независимостта на младата пост-югославска република, само че не призна съществуването на така наречен „ македонски “ език. В интернационалното не съществува категория „ признание на езици “, надлежно самото искане за сходно нещо е всъщност нонсенс. Проблемът идва от обстоятелството, че за интернационалните контракти и документи е належащо да се упомене на какъв език се подписват.

Тази алтернатива бе сполучливо позволена през 1999г. с подписването на Споразумение сред нашите две страни, наличието на което, отнасящо се до използването на езиците на двете страни съгласно техните конституции, бе препотвърдено и в Договора за другарство и добросъседство от 2017г. Въпреки този факт, РСМ продължава да упорства за експлицитното признание от наша страна на техния език като обособен от българския. Това надвишава техническата страна на казуса, тъй като зад сходно искане се крият иредентистки искания и директни похищения към българското културно-историческо завещание освен в границите на Р България, само че и на територията на цялото българско етническо землище на Балканите.

Това ясно и недвусмислено е залегнало в издадената през 2019г. от МАНУ (македонската академия на науките и изкуствата) " Харта за македонския език ", в която се твърди, че книжовният им език по генезис и генеалогия се дефинира като независим „ македонски “ език, който има многовековен времеви и териториален континуитет - започващ със основаването на кирилицата и глаголицата и разпрострян се над цялата историко-географска област Македония.

В издадената също през 2019г. своя листовка колективът от лингвисти и историци от Българска академия на науките аргументирано показва своето научно мнение: " Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и заради това може да бъде обозначен като северномакедонски български. "

Подробна информация по тематиката бе изложена в издадената през февруари 2021г. от интернационален колектив „ БЯЛА КНИГА за езиковия спор сред България и Република Северна Македония ". Книгата бе издадена на няколко разнообразни езици, като в нея са показани образно историята за развиването на българския език, истината за основаването и налагането на така наречен „ македонски език “, голям размер от исторически и лингвистични свидетелства, образци за фалшификации, операции и осъществявани репресии от страна на управляващите в Македония по отношение на несъгласните с въведената от сърбокомунистите нова езикова кодификация.

Лъжите от македонска страна. В последните години разнообразни висши македонски представители тиражират за вътрешна и външна агитация редица погрешни изказвания, които в резюме ще разгледаме.
- „ България отхвърля правото им на самоопределяне “. Това неведнъж е отхвърляно от разнообразни български политици. На процедура няма нито едно публично българско изказване, в което да се отхвърля това право, в противен случай – то е потвърждавано неведнъж.
- „ България блокира процеса на присъединение на Западните Балкани “. На провелото се на 22 юни 2021 година съвещание на Съвет „ Общи въпроси “ България даде позитивна оценка за напредъка на Република Албания и сподели „ да “ за приемане на преговорната ѝ рамка. Реално, България не блокира процеса и няма срещу той да стартира с отправянето на покана към Албания. Други са страните от Европейски Съюз, които са срещу разделянето на двете страни, а оттова и до тяхното общо блокиране и незапочването на процеса.
- „ България желае да се признае „ българско малцинство “ в РСМ “. Страната ни упорства за включването на македонските българи като държавотворен народ в Конституцията на страната, сходно на представителите на други етноси там (турци, сърби, власи, албанци, роми, бошняци). Нашето искане неотдавна бе обществено подкрепено и от няколко организации на македонските българи, които виждат в него юридически механизъм за гарантирането на техните права. Тук е значимо да се подчертае, че македонските българи не могат да бъдат национално малцинство по няколко аргументи – първо, те са автохтонно население, а не пришълци, и техните предшественици са основателите на концепцията за самостоятелна Македония, и второ, съгласно последното публично броене на Османската империя от 1912 година българите на сегашната територия на РСМ са представлявали болшинство от 54% от популацията, а не малцинство.
- „ България нарушава Договора за добросъседство “. Това бе казано от премиера Заев, който визираше точка от контракта, съгласно която България била длъжна да оказва „ непрекъсната поддръжка “ на РСМ по пътя за нейното участие в Европейски Съюз, което бе неколкократно повтаряно и от вицепремиера Н.Димитров пред европейски медии. Това тяхно мнение не дава отговор на обстоятелствата, България тъй като съгласно Договора България няма такова обвързване. Ето какво гласи Чл.2,т.2 от него: „ Българската страна ще споделя своя опит за да спомага на Република Македония да извърши нужните критерии за участие в Европейския съюз и ще поддържа Република Македония за приемане на покана за участие в НАТО според съответните решения от срещите на върха на НАТО. “

Вярно е обаче, че РСМ е нарушила чл.11, т.1 от Договора, която гласи „ Нито една от Договарящите се страни няма да подхваща, подтиква и поддържа дейности, ориентирани против другата страна, които имат вражески темперамент. “ В нарушаване на тази договореност РСМ финансира Международния институт за проучване на Близкия изток и Балканите (IFIMES), ръководен от З. Бечирович, Б. Аляф и В. Димовски (които са и съветници на министър-председателя Зоран Заев). Тази неправителствена организация разгласява погрешна и обидна информация за България и нарушава ролята ни на водещ фактор в интеграцията на Западните Балкани.

Отделно от горепосоченото нарушаване, РСМ в действителност тотално абдикира от осъществяването на едно подписано и утвърдено интернационално съглашение, какъвто е Договорът от 2017 година Съответно, Европейски Съюз не може да чака от България да даде европейска легитимност на неприлагането на интернационалните съглашения от страна на Скопие.

- „ Българското несъгласие е казус, подбуден от ретроградна националистическа политика, и България е изолирана в своята позиция от останалите европейски страни “. На Англия на два пъти бе отказвано участие в Европейски Съюз (1963г. и 1967г.). Хърватия бе неотдавна призната в съюза, едвам откакто реализира съгласие по противоречивите въпроси със Словения. Гърция блокира 25 години участието на Македония в НАТО (и респективно в ЕС) и подвигна ветото едвам откакто реализира своите цели (отказ от така наречен антиквизация на македонската история, смяна на конституцията и името на държавата). Франция блокира през 2018г. старта на договарянията с РСМ, като против това тогава даже бе проведен митинг пред френското посолство у нас (но не си позволихме да упрекваме Франция на държавно равнище за нейната външна политика). Нидерландия и Франция блокираха Албания, а множеството страни и до момента са срещу нейното независимо приемане.

България е член на Европейски Съюз от 2007 година и би трябвало в оптималната степен да употребява своето състояние за отбрана на своите национални ползи, както и на ползите на самия съюз – съгласно неговите правила е неприемливо да се одобряват нови членки, които имат нерешени разногласия със своите съседи.

- „ Македония не е правила фалшификации на историята “, образците за това са резултат от „ двойнствени научни гледища “, а корекциите на „ българин “ с „ македонец “ в документите могат да се дефинират като „ несъответствуващ методологичен метод “. Всъщност, с сходни измислени термини македонските историци целят да се оправдаят пред личния си народ, че в продължение на десетилетия са градили своите кариери въз основата на неистини. Избирателното натъкмяване на части от документи, подправянето им и дописването им могат да бъдат избрани точно фалшификации, а не нещо друго.
- „ Езикът на омразата по отношение на българите България е резултат от разочарованието от наложеното несъгласие “. Фактите са, че омразата там е публична теория още от 1945г. Тя участва освен в медиите, табелите и учебниците, само че и в обществените изяви на политиците, като се следи с друга активност през цялата комунистическа и посткомунистическа история на РСМ. Актуалното усилване на говора на омразата е подкрепяно от дълбоката страна (по думите на някогашния министър председател Георгиевски) и цели да тероризира жителите на РСМ с българско съзнание, с цел да предотврати свободното им самоопределение като българи и присъединяване им като такива в публичния и живот, а също и на провежданото броене на популацията. Друга дългогодишна цел на говора на ненавист е спомагателното раздалечаване, вместо доближаване на нашите две общества.
- „ Няма публично подадени тъжби от македонски жители за репресии и нарушение на права “. Истината е, че са подадени тъжби по съответни, документирани случаи за систематична държавна дискриминация на македонски българи в РСМ, в това число и до премиера Зоран Заев, президента Стево Пендаровски, до Омбудсмана и до прокуратурата на РСМ, само че на никоя от тях не е получен отговор. Жалбите биват пренебрегнати, тъй като са подадени от жители на РСМ от български етнически генезис. Жалби са подавани и до публични представители на българското Министерство на външните работи, по които то е предприемало дипломатически дейности.
- „ Македонската нация е етническа, а не политическа по своя генезис “. Историческите обстоятелства обаче сочат ясно, че македонизмът е политическа концепция, която е осъществена с политически средства от страната, която след 1945г. е основана на тази територия с население, което по политически аргументи е отделено от главната маса на българската нация. Поради тази причина днешната македонска нация е политическа, както доста други модерни народи, да вземем за пример американската. Това не е нещо срамно, нито пък е спънка за техният политически, културен и стопански напредък. РСМ обаче към момента отхвърля тези действителности и с цел да оправдае своите искания за естествено историческо развиване, продължава да извлича своята измислена еднаквост посредством присвояването на българска история и подправяне на исторически данни.

Някои неистини от българска страна. В българското медийно пространство спорадично се тиражират мненията на група демократично настроени лица, които показват близки връзки и поддръжка за държавното управление на Заев в РСМ. Повечето от тях поддържат редица македонистки възгледи (в това число за обособения генезис на македонската нация и език), като тук ще представим част от манипулативните изказвания, които те употребяват в своята изразителност.

- „ Историята не е значима за сегашното, би трябвало да я загърбим и да гледаме прагматично напред в бъдещето “. Добре известна максима е, че който управлява предишното, управлява и бъдещето. Кражбите и фалшификациите на нашата история са посягане към нашата национална еднаквост, към идеалите на нашите предшественици и към актуалните български история, език и просвета. Те са и сериозна причина за ирединтистки искания от страна на Скопие, които към момента не са дефинитивно прекратени, макар подписания Договор. Наред с това, историческите фалшификации участват в учебниците, а посредством тях към този момент трето потомство македонски жители се възпитават в ненавист към България и българите. Те са и в основата на държавната теория на македонизма, която е идеологическата основа за дискриминация на жителите с българско съзнание.

- „ Ако РСМ не бъде позволена незабавно в Европейски Съюз, ще остане пленена в руско-сръбската хватка “. Това е несъстоятелно по две съществени аргументи. Първата е, че РСМ е член на НАТО и като подобен няма по какъв начин да бъде „ пленена “ от враждебни на Алианса страни. Членството на страната в най-големия боен съюз е задоволителна гаранция за нейната териториална самостоятелност и защитеност от непозната експанзия, както и от вмешателство във вътрешните ѝ работи. Ако има някакви терзания, че Москва и Белград могат да въздействат на Скопие, то участието в Европейски Съюз не би могло да предложи никакви решения в това отношение. Единствено дълбокото реформиране, демократизацията на страната и скъсването с всички зависимости от тоталитарното сърбокомунистическо минало могат да обезпечат нейната самостоятелност и разцвет. Втората причина е, че точно приемането на РСМ в сегашният ѝ тип ще бъде самобитен „ троянски кон “ на Сърбия и Русия в Европейски Съюз. Именно поради това и двете страни горещо поддържат нейното участие в съюза, към който другояче не питаят изключително позитивни усеща.

- „ Тезата за съществуване на някаква историческа истина са артикул на българската националистическа просвета от епохата на живковизма, нейните поддръжници са се сложили в услуга на непознати ползи, най-много съветски “. Това е едно от най-несъстоятелните изказвания на софийските македонисти, част от които публично са на издръжката на Скопие. Борбата за отстояване на българския етничен темперамент на популацията в Македония е стартирана десетки години преди раждането на Т.Живков и доста преди насилственото налагане на македонизма. Достатъчно е да се прегледат документите от църковната ни битка (започната от македонските българи в средата на 19в.), от възрожденските ни книжовници от Македония, от дейците на революционната организация ВМОРО, от меморандумите на македонските българи към Великите сили, от македонските емигрантски организации в Съединени американски щати и Канада, с цел да се убедим до каква степен е несъстоятелно това обвиняване. И рано или късно, истината постоянно побеждава.

- „ Лицата, получили българско поданство досега, не се усещат българи и го вършат от користни подбуди – с цел да могат да пътуват и работят в Европа “. Нормално е да приемем, че евентуално част от тях го вършат с тази цел, само че не това е значимото в тази ситуация, а фактът, че за придобиването му те са показали документи, доказващи техния български генезис. Дори през днешния ден те да се самоопределят като етнически македонци, техният генезис е документиран като български и това е общопризнат факт. Това има значително отражение в два аспекта. Първо, развенчава една от главните идеологеми на македонизма - че в Македония в никакъв случай не са живели българи и второ, дава необятна основа за по-лесното обективизиране на историята от страна на македонската историческа просвета.

- „ РСМ не краде и не фалшифицира българска история - това е остаряло мислене, в модерната просвета на респект е „ мултиперспективността “ на интерпретациите, всеки има право да пояснява дадени персони и събития от своя позиция и да прави свои „ интелектуални издигнатия “. Проблемът е, че историята е просвета, а не общ брой от субективни съждения с рекламация за научност. Тя има личен теоретичен инструментариум – работи с исторически извори, главно документи от съответната ера, в които черно на бяло са записани данните за предишното. Когато тези данни недвусмислено приказват, че преобладаващата част на популацията в Македония се е самоопределяло като българско, няма място за тълкования и мечти. В това отношение българската историческа просвета е в цялостен синхрон със международната, която да вземем за пример единомислещо дефинира цар Самуил като български държател.

- „ По време на преговорния развой и най-много след придобиването на пълноправно участие, РСМ ще се промени по натурален път и ще приключи лъжите за историята и говора на ненавист по отношение на българите “. Това е една наивна химера, тъй като без да бъде окуражено и подкрепено желанието за осъществяването на дълбоки промени в македонското общество, то няма по какъв начин да успее еволюционно единствено да скъса с оковите на сърбокомунистическата идеология.

След като представихме в резюме някои от главните параметри на българо-македонския спор, дано пристъпим към излагането на предложенията за съответни дейности от българска страна.

Какво би трябвало да направи България в интернационален проект?
1. Да продължи досегашния курс на отстояване на българските национални ползи.

2. Да осведоми съответно нашите сътрудници от Европейски Съюз за няколко основни момента от двустранния спор, тъй че те да вникнат по-лесно в неговата същност и да схванат нашата позиция, с цел да могат да я припознаят като обща позиция на Европейски Съюз:
- какво съставлява македонизма. Нормално е това куриозно разбиране да не приказва нищо на хората отвън Балканите. Никъде в Европа няма сходна теория за национално себеутвърждаване, построена върху омразата против прилежаща страна – няма португализъм или белгизъм, да вземем за пример. Трябва да бъде пояснен неговият произход, процесът на насилственото му одобряване от тоталитарната власт на Титова Югославия и неговите модерни измерения. Последното е най-важно, тъй като опонира на правилата, върху които е построен Европейски Съюз.
- какви неистини тиражират непрекъснато управляващите в Скопие (изложени нагоре в този материал). Тяхното двуличие и злост по отношение на България би трябвало да бъдат твърдо и ясно разобличени;
- каква е обективната истина за предишното на историко-географския район Македония и фалшификациите, които се правят институционално от десетилетия в РСМ. За задачата да бъде формиран и употребен къс набор от исторически документи, чиито създатели са задгранични учени, дипломати, публицисти и пътешественици, които са дали скъпи сведения от първа ръка за характера на популацията и езика в Македония в недалечното минало;
- каква е обективната истина за произхода и характера на така наречен “македонски език “. За задачата може да бъде употребена издадената през 2021г. от интернационален екип „ Бяла книга за езиковия спор сред България и районен съд Македония ", или скъсен вид на същата. Книгата към този момент е преведена и издадена на няколко от главните европейски езици (английски, немски, испански) и е отчасти публикувана измежду представители на европейските институции и държавни управления.

3. Да продължи да упорства в преговорната рамка с РСМ да бъде включена като неизменима част Пътната карта, която авансово да бъде контрактувана сред РСМ и България. Това ще подсигурява уговорката на Европейски Съюз да отбрани солидарно ползите на своята страна-членка България и ще включи осъществяването на договореностите в мониторинга за напредъка на РСМ по пътя за нейното пълноправно участие.

4. Да упорства в преговорната рамка с РСМ да се употребява формулата, употребена в преговорната рамка на Черна гора - " формалния език “ на страната претендент. Това ще бъде в синхрон със заложената дефиниция в Договора от 2017г.

5. Да не се поддава на упражнявания напън от непознати държавни управления и организации. България е суверенна страна и има цялостното право да организира лична външна политика за отстояване на националните си ползи. Още повече, че формалната ни позиция се употребява с внушителната поддръжка на нашето публично мнение, което е задоволително съображение.

6. Да запознае нашите европейски сътрудници с обстоятелството, че Скопие финансира клеветническа акция против страната ни в интернационален проект (например посредством института ИНФИМЕС, спонсориран публично с към 3млн. евро от РСМ и чиито ръководители са съветници на Заев ). Правителството на Заев неотдавна отпусна и близо 30 млн. евро за лобиране в Европа и Съединени американски щати за приемане на дата за започване на договарянията през декември. Към това да бъдат добавени и данни за тиражирането на фалшив нюз (като да вземем за пример „ новината “, оповестена от македонски медии през ноември 2021г., че френският президент Макрон бил изпратил писмо до посланиците на Франция в Европейски Съюз, че до 14 декември наложително ще стартират договарянията за евроинтеграцията на Скопие).

7. Да обезпечи средства за медийна акция в Европа и Съединени американски щати, посредством която да направи публично притежание изложените в т.2, т.5. и т.6 обстоятелства.

8. Да реализира цялостна поддръжка с всички свои запаси за приобщаването на РСМ към огромното европейско семейство на демократичните, цивилизовани страни. Защитата на нашите национални ползи не се лимитира единствено с слагането на несъгласие, а с про-активното подпомагане за демократизирането на македонското общество и провеждането на промени.

Какво би трябвало да направи България в двустранните връзки с РСМ?
1. Да продължи досегашния курс на отстояване на българските национални ползи.

2. Да бъде формирана и утвърдена от македонска страна Пътна карта, съдържаща всички наши условия към РСМ. Сред тях тук ще подчертаем:
- прекъсването на езика на омразата,
- зачитането на правата на българите,
- обективизиране на историческите обстоятелства и последващото им включване в образователната стратегия,
- поддържането на към този момент признатата теза за обща история с България,
- отвод от малцинствени и териториални искания,
- използване на контрактуваната формула за езика.
3. Да удостовери, че чака започване на осъществяването на поставените претенции и доказателства за тяхната необратимост като изискване за започване на преговорния развой с Европейски Съюз.

4. Да изиска правни гаранции, че Договорът от 2017г. няма да бъде денонсиран от някое последващо държавно управление в РСМ. Такива поръчки неведнъж са правени от ръководителите на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, които се чака в скоро време да дойдат на власт, след подадената от ръководителя на ръководещата партия СДСМ оставка. За нас е от извънредно значение договорът да бъде непокътнат, тъй като в него се съдържат както уговорките, поети от македонска страна, по този начин и значимото самопризнание, че имаме обща история. Този факт е основен за осъществяването на целия контракт и за развиването на двустранни другарски връзки.

5. Да изисква цялостно ценене на правата на българите в РСМ.

6. Да обезпечи непрекъснат мониторинг посредством Министерство на външните работи и свободно налични канали за връзка с нашите дипломатически представители, към които македонските жители да могат да подават сигнали при положение на дискриминация, тормоз, репресии по етнически симптом или неуважение на техните права. Ако е належащо, да бъде основано особено звено, което да приема сходни сигнали и да ги разпределя към съответните наши институции.

7. Да поддържа настояването на македонските българи да бъдат вписани като държавотворен народ в конституцията на РСМ. Това би подсигурило техният статут и пълноправие с останалите народностни групи в прилежащата страна. Юридическото удостоверение за тяхното битие, категорично посочено в главния закон на страната, ще обори един от главните постулати на македонизма – че на територията на Македония няма българи, и ще вдъхне храброст на нашите сънародници да показват свободно своята етническа принадлежност, което е главно човешко право. Ще могат гладко да провеждат свои културни прояви, фестивали, събития, ще могат да вземат участие съгласно признатия квотен принцип в локалното ръководство в общините, където техният брой е забележителен и ще употребяват всички останали права и свободи, които конституцията на страната подсигурява на другите етнически групи.

8. Да предложи Съвместната комисия да бъде реорганизирана и да стартира работа по нов, транспарантен и съответен на потребностите на двете страни метод, като за задачата:
- бъде заменен напълно състава на комисията и от българска, и от македонска страна;
- бъдат определени нови екипи от договарящи, които да включват уважавани и потвърдени престижи по тематиката, измежду които да участват историци, лингвисти, педагози, адвокати и дипломати;
- от българска страна в екипа да бъде включен най-малко един македонски българин;
- да бъде предписан с документално съглашение обсега и задачите на работа, методологията и инструментариума, периодите за осъществяване и отчетност;
- всяко съвещание на комисията да бъде обществено налично онлайн;
- всички документи, обсъждани и направени от комисията, да бъдат обществено налични онлайн;
- да се разгласяват регулярни доклади за работата на комисията;
- всички договорености, реализирани като резултат от работата на комисията, да бъдат неотложно обнародвани и приложени в практиката, съгласно техния темперамент и съотносимост към настоящите проблеми.

9. Да контракти излъчването на български телевизионни стратегии в РСМ, както и македонски в България;

10. Да стартира ефикасна работа по реализацията на всички инфраструктурни планове – свързване на железопътната, газопреносната и електропреносната мрежи, създаване на нови КПП-ве, създаване на автомагистралата София-Скопие. Анализът на транспортното министерство от 2021г. сочи, че от неналичието на бърза транспортна връзка София - Скопие - Дуръс България губи най-малко един милиард лв. годишно.

11. Да изиска премахването на всички спънки пред навлизането на български капитали в РСМ.

12. Да контракти и открие филиали и кампуси на български университети в РСМ.

13. Да бъдат заличени всички обидни квалификации по отношение на българите от учебници