Най-голямата базилика в България от 5-ти век е била направена

Най-голямата базилика в България от 5-ти век е била направена в Мала Азия, след това е съединена тук. До този извод стигнаха учените, които изследват античния град Палматис, който се намира до тервелското село Оногур. Градът е бил доста огромен и богат, само че съвсем премахнат през вековете. До какви други разкрития стигнаха археолозите тази година - репортаж на Мария Чернева и Анна Андреева.

Още не са разкрили надпис и не могат да са безусловно сигурни. Все отново считат че най-вероятно става дума за Палматис, огромен град за времето си.И доста богат. Жителите му несъмнено са се радвали на благополучие, с цел да могат да си разрешат сходна базилика.

Палматис или не? Колкото и да е голям този град колкото и да е представителна тази базилика, за това място няма и един ред писмени сведения. Така че археологията ще даде историята на града.

От всичките 220 декара на града до тук е проучена единствено базиликата. Но пък и тя може да опише най-вече за предишното му. Сега изненадва с необикновен атриум.
Проф. Казимир Попконстантинов: Атриумът е дворът, който предхожда базиликата. И тук е необичаен късмет за българската археология да можем да реконструираме атриума по метода, по който е бил построен.
Атриумът е доста по-луксозен и комплициран от нормалните за нашите земи. Скицата е систематизирана реорганизация на огромните базилики като Св. София и Св. Ирина в Константинопол. Колоните са разкрити по този начин както са рухнали.
Проф. Казимир Поконстантинов: Покривната структура е била дървена и се пали, плячкосва се всичко от самия храм. От готските следващи набези по пътя към Константинопол.
Непокътнати във времето, колоните в базиликата дават опция на нашите учени да се с вършат с една съвсем 100 годишна мистерия. Какво значат откриваните езинични букви върху колони и капители?
Проф. Казимир Поконстантинов: Всички са предполагали, че това са знаци на съответните ателиета, където са изработвани.
Тук обаче археолозите откриват отчетлива взаимозависимост на буквите по отношение на мястото на колоните и нейните елементи. Като напътствие по какъв начин да се сглобява черква.

Проф. Казамир Попконстантинов: Да, управление за сглобяване. Тук въз основата имаме епсилон и са капитела имаме епсилон, т.е. този капител би трябвало да е сдвоен с тази колона и тази база.

Градът от епохи е бил каменна кариера за градежите на близките къщи и села. Въпреки това, земята е запазила задоволително, с цел да върне изгубената история на Палматис.

Тук всичко от това идва поединично и мраморните бази и колони и капители са направени в ателиетата в Мала Азия, а мраморът съгласно сътрудници експерти е от Мамара.
Българска национална телевизия: Това какво значи?Проф. Казимир Поконстантинов: Това значи един голям разкош, големи средства вложени за украсата на храма. Означава един богат и благоденстващ град, който е съумял да събере средства, само че те не са били евентуално задоволителни и съгласно мен всичко част от средствата, вложени в построяването на този храм, идват от Константинопол или персоната, която е била тук, епископът е бил тясно обвързван с императорския двор.
Или градът, по всяка възможност Палматис, е бил учреден в цветущия интервал на римската империя, локалните са имали положителни условия за развиват земеделие, границите на укрепената част с техните домове в този момент се обрисува с пояс от дървета.
Проф. Казимир Поконстантинов: При тези дървета без да копаем знаем очертанията, ние сме обхождали всичко това и тези дървета са саморасли. И ги обрисуват доста тъкмо, безусловно тъкмо.
Дърветата не лъжат. Ето това е сондажът, който потвърждава, че брястовете избират да порастват върху крепостната стена.

Когато преди век Карел Шкорпил е изследвал мястото, е описал две кули на входа на крепостта. Тогава основите им са били забележими, само че и те, както всичко в близост, евентуално са отишли за основи на къщите в близкото село. Следите от инструментите са на старите майстори от 5 век.
Проф. Казимир Поконстантинов: Една дребна част от камъните, които локалното обитаеми е употребило за създаване на своите къщи.БНТ: Всички ли къщи са построеин с тях?Проф. Казимир Поконстантинов: 90 %. Ей в този момент в случай че хвърлите взор наляво, основите на тази къща също.
Въпреки това археолозите са уверени, че земята е запазила задоволително, с цел да прочетат някой ден цялата история на града. За хората, които са обитавали и обработвали тази земя, за духовния им живот и връзките със скалните манастири в близост. И Палматис сигурно ще откри изгубеното си място в историята на земите ни.