14 ноември: Защо социолозите се заблудиха така радикално
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изборите на 14 ноември бяха същинско Ватерло за социологията в България. Прогнозите бяха единомислещи, само че се оказаха погрешни. Защо изборни цунамита като тези на " Продължаваме промяната " или Има Такъв Народ остават незабелязани?
Стана факсимиле, че огромният губещ на тези избори е социологията. При това не приказваме за една или друга организация, тъй като прогнозите този път бяха изумително единомислещи - с първо място за ГЕРБ и 10 до 12% по-малко за спечелилата „ Продължаваме промяната “. Да прибавим надценяването на Българска социалистическа партия с до 6% - по-необяснимо даже от това на Демократична България, чиито гласоподаватели изтекоха в посока Политическа партия.
Сред оправданията нормално чувахме, че доста хора били решили за кого да гласоподават в последния миг, а интензивността се оказала прекомерно ниска. Само че тези фактори също са обект на демоскопски изследвания - привикнали сме да ни оповестяват какъв брой от решилите да гласоподават ще поддържат еди кого си. А що се отнася до изборната интензивност, тя е другият огромен неуспех на организациите, тъй като те (пак единомислещо!) я даваха сред 48 и 58%. Реално се оказа 40%. Вярно, че не знаем какъв брой са гласоподавателите, само че това важи еднообразно за прогнозата и за действителността. Да прибавим всеобщото подценяване на Има Такъв Народ на по-предишните избори от 4 април с 5%, съпроводено с отново дружното надценяване на Българска социалистическа партия с 5% - прогнози, които отиват много оттатък статистическата неточност.
Платена социология?
Подобни разминавания несъмнено подхранват публикуваното мнение, че социолозите са платени и просто вършат агитация на правилото „ ремарке “, където колебаещият се прикача към колата на спечелилия. Вероятно има такива случаи, само че коства ми се, че огромните организации надали биха си разрешили поради дребни облаги да рискуват огромните си клиенти от маркетинга, на които разчитат сред изборите. Тук-там може би прибавят някой % съгласно медията, която им поръчва проучването, само че чак толкоз огромни разминавания надали се внушават целеустремено. Самото единогласие в грешенето допуска прекомерно огромна интрига, а тия сюжети повече пасват на известните жанрове.
Нещо в самия демоскопски инструмент към този момент не работи. Социолозите се оправдаваха с това, че нови партии като Политическа партия в този момент, или Има Такъв Народ през април идват като цунами и не могат да се плануват. Подобни непредвидими „ черни лебеди “ за сътрудниците им бяха изборът на Доналд Тръмп и референдумът за Брекзита в Обединеното кралство, където катастрофираха доста по-стари и по-добре финансирани техни сътрудници.
В интерес на истината, повтаряха ни, че сериозна част от гласоподавателите не са решили да гласоподават и ще изберат партия в последния миг, т.е. откакто сондажите са завършили. Въпросът ми е за какво, в случай че са знаели това, организациите въпреки всичко излязоха с числа – с десети, дори стотни от %? Защо не споделиха: тоя път е нестабилно, можем единствено най-приблизително да ви ориентираме, само че ще има изненади? И отговорът ми се вижда елементарен: тъй като продават точно числа. Не трендове, приблизителни съотношения и хипотези.
Въпросите, които повдига това ново Ватерло на социологията, са за метода и за обществото.
Кои фактори изкривяват картината
За метода. И по света звучат недоволства, че жителите към този момент нямат изключително предпочитание да дават отговор – обсаждат ги толкоз доста сондьори, маркетингови сътрудници, публицисти, че присъединяване в анкети към този момент не се претърпява като цивилен дълг, а като скука. Това сигурно изкривява картината. До два милиона от съгражданите ни са в и на практика не вземат участие в проучванията, само че подвижността не е единствено трансгранична. Един социолог се оплака, че не можели да стигат до младите, тъй като не били на адреса си и по този начин старите били свръх-представени. Е добре, значи нещо би трябвало да се измисли, нали по този начин, най-малкото да ни оповестяват за отводите, да ни изясняват, че има несъответствия?
Другият миг, това е тромавият темперамент на демоскопското проучване – би трябвало да се ангажират стотици анкетьори, които да работят дни наред, след това някой да обработва резултатите. И когато те най-сетне бъдат показани, става известно, че е дохвърчал нов „ черен лебед “ – Лозан Панов се е изказал против подкрепящата го партия, Ковид-сертификатът обидил някого, офанзивите против Кирил Петков нараснали парадоксално благосклонностите към него и така нататък
Чудя се дали могат демоскопските сондажи от артикул ( “моментна фотография “, както споделят дейците) да се трансфорат в развой – да се актуализират непрестанно в хода на акцията? Ще ми кажат, че би излязло по-скъпо анкетьорите да стоят дълго на терена и да питат респондентите по няколко пъти, само че в моменти на неустойчивост може би си заслужава.
Нови очевидно са нужни
Вероятно би трябвало да се намерят и нови принадлежности за проучване на публичното мнение. Съвременната гласност към този момент не е доминирана от партийни събрания, телевизионни речи и площадни манифестации – от ден на ден животът ни се придвижва в това, което Зукърбърг назовава мета-вселената. Изследователите започнаха да приказват за потреблението на търсачките на интернет: човек е доста по-искрен, когато реши да потърси нещо, в сравнение с когато го пита анкетьор.
Стивън Мейровиц да вземем за пример дава образец с отговора на въпроса: „ боледували ли сте от венерическа болест? “ с търсене на информация за съответната болест – кое ще ни даде по-вярна визия за здравния статус на индивида? Ако да вземем за пример напълно лаишки пуснете „ Продължаваме промяната “ в Google Трендс (платформа, която дава придвижването на търсенията на избрани думи във времето), ще видите, че интереса към новата партия внезапно се повишава през последната седмица преди изборите – от 9 до 100 в техните мерни единици на съпоставяне, за разлика от Има Такъв Народ – от 2 до 10, Демократична България – от 3 до 19. Това сигурно дава концепция за приближаването на „ черния лебед “, само че по какъв начин тъкмо да се инкорпорират сходни нови техники и доста по-сложни демоскопски проучвания, остава да се измисли.
Променило се е и актуалното общество. Партийните идентичности към този момент от дълго време не се предават по завещание от потомство на потомство, а старите класови солидарности са фрагментирани. Въпросът е какво тъкмо дава отговор индивидът през днешния ден, когато го попитат за кого ще гласоподава? Дали отстоява своя колективен интерес, да вземем за пример „ тая партия ми е давала, ще ми дава отново “? Или санкционира някого, гласоподава на инат? Или се е поддал на небивалиците, прочетени през вчерашния ден в обществените режи? Или се разпознава с партийната борба в далечна страна, където са емигрирали децата му? Интерпретирането и профилирането на разнообразни видове гласоподаване евентуално ще сътвори на изкуствения разсъдък, който ще добави повече качествени характерности към количествените. С сходно профилиране към този момент злоупотреби „ Кеймбридж Аналитика “, само че може пък да го използваме и за мирни цели?
Нека не фетишизираме числата
Флуидността на политическите идентичности няма да понижава, а ще пораства и изборните цунамита в жанр Тръмп и Макрон, Трифонов и Петков ще сполитат все по-често социолозите. Самата концепция за рационално ръководство на обществото чрез твърди социологически данни стартира да наподобява проблематична. Можем ли в действителност да предвидим какво става, та и да го насочваме? Тая прогресистка концепция май през днешния ден е в отстъпление; все по-често става противоположното на това, което сме си мислили, че разбираме.
Затова, предлагам да не фетишизираме числата на социологическите организации - те са единствено един детайл от доста комплицирания свят, в който живеем. Ако не усъвършенстват методите си, разочарованията от тях ще зачестяват, по тази причина дано се научим да се ориентираме въз основа на целия набор от неща, които съпътстват политическия развой – акцията, медиите, обществените ни мрежи, в случай че щете физиономиите на хората в магазините.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Изборите на 14 ноември бяха същинско Ватерло за социологията в България. Прогнозите бяха единомислещи, само че се оказаха погрешни. Защо изборни цунамита като тези на " Продължаваме промяната " или Има Такъв Народ остават незабелязани?
Стана факсимиле, че огромният губещ на тези избори е социологията. При това не приказваме за една или друга организация, тъй като прогнозите този път бяха изумително единомислещи - с първо място за ГЕРБ и 10 до 12% по-малко за спечелилата „ Продължаваме промяната “. Да прибавим надценяването на Българска социалистическа партия с до 6% - по-необяснимо даже от това на Демократична България, чиито гласоподаватели изтекоха в посока Политическа партия.
Сред оправданията нормално чувахме, че доста хора били решили за кого да гласоподават в последния миг, а интензивността се оказала прекомерно ниска. Само че тези фактори също са обект на демоскопски изследвания - привикнали сме да ни оповестяват какъв брой от решилите да гласоподават ще поддържат еди кого си. А що се отнася до изборната интензивност, тя е другият огромен неуспех на организациите, тъй като те (пак единомислещо!) я даваха сред 48 и 58%. Реално се оказа 40%. Вярно, че не знаем какъв брой са гласоподавателите, само че това важи еднообразно за прогнозата и за действителността. Да прибавим всеобщото подценяване на Има Такъв Народ на по-предишните избори от 4 април с 5%, съпроводено с отново дружното надценяване на Българска социалистическа партия с 5% - прогнози, които отиват много оттатък статистическата неточност.
Платена социология?
Подобни разминавания несъмнено подхранват публикуваното мнение, че социолозите са платени и просто вършат агитация на правилото „ ремарке “, където колебаещият се прикача към колата на спечелилия. Вероятно има такива случаи, само че коства ми се, че огромните организации надали биха си разрешили поради дребни облаги да рискуват огромните си клиенти от маркетинга, на които разчитат сред изборите. Тук-там може би прибавят някой % съгласно медията, която им поръчва проучването, само че чак толкоз огромни разминавания надали се внушават целеустремено. Самото единогласие в грешенето допуска прекомерно огромна интрига, а тия сюжети повече пасват на известните жанрове.
Нещо в самия демоскопски инструмент към този момент не работи. Социолозите се оправдаваха с това, че нови партии като Политическа партия в този момент, или Има Такъв Народ през април идват като цунами и не могат да се плануват. Подобни непредвидими „ черни лебеди “ за сътрудниците им бяха изборът на Доналд Тръмп и референдумът за Брекзита в Обединеното кралство, където катастрофираха доста по-стари и по-добре финансирани техни сътрудници.
В интерес на истината, повтаряха ни, че сериозна част от гласоподавателите не са решили да гласоподават и ще изберат партия в последния миг, т.е. откакто сондажите са завършили. Въпросът ми е за какво, в случай че са знаели това, организациите въпреки всичко излязоха с числа – с десети, дори стотни от %? Защо не споделиха: тоя път е нестабилно, можем единствено най-приблизително да ви ориентираме, само че ще има изненади? И отговорът ми се вижда елементарен: тъй като продават точно числа. Не трендове, приблизителни съотношения и хипотези.
Въпросите, които повдига това ново Ватерло на социологията, са за метода и за обществото.
Кои фактори изкривяват картината
За метода. И по света звучат недоволства, че жителите към този момент нямат изключително предпочитание да дават отговор – обсаждат ги толкоз доста сондьори, маркетингови сътрудници, публицисти, че присъединяване в анкети към този момент не се претърпява като цивилен дълг, а като скука. Това сигурно изкривява картината. До два милиона от съгражданите ни са в и на практика не вземат участие в проучванията, само че подвижността не е единствено трансгранична. Един социолог се оплака, че не можели да стигат до младите, тъй като не били на адреса си и по този начин старите били свръх-представени. Е добре, значи нещо би трябвало да се измисли, нали по този начин, най-малкото да ни оповестяват за отводите, да ни изясняват, че има несъответствия?
Другият миг, това е тромавият темперамент на демоскопското проучване – би трябвало да се ангажират стотици анкетьори, които да работят дни наред, след това някой да обработва резултатите. И когато те най-сетне бъдат показани, става известно, че е дохвърчал нов „ черен лебед “ – Лозан Панов се е изказал против подкрепящата го партия, Ковид-сертификатът обидил някого, офанзивите против Кирил Петков нараснали парадоксално благосклонностите към него и така нататък
Чудя се дали могат демоскопските сондажи от артикул ( “моментна фотография “, както споделят дейците) да се трансфорат в развой – да се актуализират непрестанно в хода на акцията? Ще ми кажат, че би излязло по-скъпо анкетьорите да стоят дълго на терена и да питат респондентите по няколко пъти, само че в моменти на неустойчивост може би си заслужава.
Нови очевидно са нужни
Вероятно би трябвало да се намерят и нови принадлежности за проучване на публичното мнение. Съвременната гласност към този момент не е доминирана от партийни събрания, телевизионни речи и площадни манифестации – от ден на ден животът ни се придвижва в това, което Зукърбърг назовава мета-вселената. Изследователите започнаха да приказват за потреблението на търсачките на интернет: човек е доста по-искрен, когато реши да потърси нещо, в сравнение с когато го пита анкетьор.
Стивън Мейровиц да вземем за пример дава образец с отговора на въпроса: „ боледували ли сте от венерическа болест? “ с търсене на информация за съответната болест – кое ще ни даде по-вярна визия за здравния статус на индивида? Ако да вземем за пример напълно лаишки пуснете „ Продължаваме промяната “ в Google Трендс (платформа, която дава придвижването на търсенията на избрани думи във времето), ще видите, че интереса към новата партия внезапно се повишава през последната седмица преди изборите – от 9 до 100 в техните мерни единици на съпоставяне, за разлика от Има Такъв Народ – от 2 до 10, Демократична България – от 3 до 19. Това сигурно дава концепция за приближаването на „ черния лебед “, само че по какъв начин тъкмо да се инкорпорират сходни нови техники и доста по-сложни демоскопски проучвания, остава да се измисли.
Променило се е и актуалното общество. Партийните идентичности към този момент от дълго време не се предават по завещание от потомство на потомство, а старите класови солидарности са фрагментирани. Въпросът е какво тъкмо дава отговор индивидът през днешния ден, когато го попитат за кого ще гласоподава? Дали отстоява своя колективен интерес, да вземем за пример „ тая партия ми е давала, ще ми дава отново “? Или санкционира някого, гласоподава на инат? Или се е поддал на небивалиците, прочетени през вчерашния ден в обществените режи? Или се разпознава с партийната борба в далечна страна, където са емигрирали децата му? Интерпретирането и профилирането на разнообразни видове гласоподаване евентуално ще сътвори на изкуствения разсъдък, който ще добави повече качествени характерности към количествените. С сходно профилиране към този момент злоупотреби „ Кеймбридж Аналитика “, само че може пък да го използваме и за мирни цели?
Нека не фетишизираме числата
Флуидността на политическите идентичности няма да понижава, а ще пораства и изборните цунамита в жанр Тръмп и Макрон, Трифонов и Петков ще сполитат все по-често социолозите. Самата концепция за рационално ръководство на обществото чрез твърди социологически данни стартира да наподобява проблематична. Можем ли в действителност да предвидим какво става, та и да го насочваме? Тая прогресистка концепция май през днешния ден е в отстъпление; все по-често става противоположното на това, което сме си мислили, че разбираме.
Затова, предлагам да не фетишизираме числата на социологическите организации - те са единствено един детайл от доста комплицирания свят, в който живеем. Ако не усъвършенстват методите си, разочарованията от тях ще зачестяват, по тази причина дано се научим да се ориентираме въз основа на целия набор от неща, които съпътстват политическия развой – акцията, медиите, обществените ни мрежи, в случай че щете физиономиите на хората в магазините.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ