Кой как си тръгва от върха на БСП?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Обикновено дефинираме Българска социалистическа партия като столетница, което има съображение, тъй като тя търси корените си в сбирката на Бузлуджа от лятото на 1891 година и не се отхвърля от наследството си. Но в случай че би трябвало да сме почтени, лично социалистическият ѝ път потегля от началото на 1990 година Първо, откакто изключителният конгрес в края на януари и началото на февруари сменя главните документи — програмата и устава, а след това през април — когато след вътрешнопартиен референдум беше заменено името ѝ от комунистическа на социалистическа.
Затова ще се опитам да отговоря на въпроса от заглавието, като се конкретизирам върху тези три социалистически години.
Първият ръководител на Българска социалистическа партия, както бе прекръстен постът от Първи или Генерален секретар, беше Александър Лилов. В първите месеци и години в Българска социалистическа партия вреше и кипеше от нови хрумвания и идейни течения (Алтернативно социалистическо обединяване, Път към Европа, Демократичен конгрес, Движение за либерален социализъм, Движение за радикална смяна, Обединение за обществена народна власт, Марксистка платформа, Марксистка алтернатива). Това, както и желанието на инакомислещите в партията да се наложат, затрудняваше активността на Лилов, на който му се постановяваше да балансира в партията, до момента в който води политическа битка със Съюз на демократичните сили.
За огромна изненада Българска социалистическа партия завоюва изборите от юни 1990 година, само че вътрешнопартийната битка не спря, а продължи с още по-голяма мощ: тогава тя се водеше сред социалистическата наклонност, олицетворявана от Лилов, и социалдемократическата, стартирана от Андрей Луканов и Александър Томов. И двамата социалдемократи обаче избраха изпълнителната власт – Луканов като министър председател, а Томов като вицепремиер в държавното управление на Димитър Попов, което понижи техните шансове да изместят Лилов в Българска социалистическа партия.
Но времето за отдръпването на Лилов пристигна след първата загуба на Българска социалистическа партия в изборите от 13 октомври 1991 година На свикания тогава ексклузивен конгрес (14-16 декември 1991 г.) вътрешнопартийната съпротива сложи въпроса за отговорността и изиска оставката на Лилов, въпреки изборната загуба тогава да беше с 1,2 %. Само че при избора за ръководител Лилов получи най-вече гласове, следван от Жан Виденов (след като Янаки Стоилов си направи отвод) и Георги Пирински. Въпреки това при балотажа Лилов не се отхвърли, а малко ненадейно прикани своите последователи да поддържат Жан Виденов, както и стана. Така Лилов се съобрази с настояването да поеме отговорност за загубата и да отстъпи управлението на по-младото потомство, само че си обезпечи надзор върху промяната.
Всъщност Лилов управлява Българска социалистическа партия малко по-малко от две години (от февруари 1990 до декември 1991 г.), само че остана в историята на Българска социалистическа партия като Стратега. Защото откакто напусна председателското място сътвори Център за стратегически проучвания в Българска социалистическа партия, който изработваше документи, сред които и новата стратегия на Българска социалистическа партия „ Нови времена, нова България, нова Българска социалистическа партия “. Не съм сигурна, че управлението на Българска социалистическа партия се съобразяваше с документите на Лилов, само че той остана име и емблема на партията, която не напусна до края на живота си през 2013 година
Новият 35-годишен ръководител Жан Виденов остана отпред на Българска социалистическа партия пет години (1991-1996 г.). Това бяха бурни години, изпълнени с победа на парламентарните избори през декември 1994 година и на локалните избори през октомври–ноември 1995 година, само че и с вътрешнопартийни битки и управнически неуспехи. Вътрешнопартийните битки не стопираха, а на моменти се водеха с още по-голямо озлобление. Истинските проблеми обаче пристигнаха от ръководството, откакто Жан Виденов оглави държавното управление. Насложилите се една върху друга рецесии доведоха освен до вътрешнопартийни претенции за оставка, само че и до възходящо публично неодобрение (не и до демонстрации – те започнаха две седмици след оставката). В такива условия се организира изключителният конгрес на Българска социалистическа партия (21–23 декември 1996 г.). Още в самото му начало Жан Виденов разгласи, че подава оставка – както като министър-председател, по този начин и като ръководител на Българска социалистическа партия.
Виденов остана още няколко години в Българска социалистическа партия, само че новото управление, управлявано от най-близките му сътрудници Георги Първанов и Николай Добрев, правеше активността му като пловдивски районен водач все по-трудна. Към това се добави и огорчението на Жан Виденов от безапелационния отвод на новото управление Българска социалистическа партия да отбрани онази част от ръководството му, която е била сполучлива. Той все по-често показваше противоречие и с пронатовската линия на Българска социалистическа партия и през 2000 година напусна Българска социалистическа партия, само че без това да се трансформира в партиен или публичен проблем. Отиде си безмълвно.
Следващият ръководител на Българска социалистическа партия беше и най-успешният в българската политика. Въпреки изолацията на Българска социалистическа партия в изборите от април 1997 година и месеците по-късно, Първанов съумя с помощта и на ПЕС (Партията на европейските социалисти) да върне Българска социалистическа партия в политиката. Той сътвори Новата левица (БСП, БСДП, Българска евролевицата и Обединен блок на труда), в която се опита да скрие Българска социалистическа партия. Тази тактичност се оказа ефикасна и с помощта на нея, а и поради фрапантните промени на Иван Костов, които разградиха наследената от социализма обществена страна, доверието към Българска социалистическа партия стартира да се връща, изключително откакто Първнов оглави митингите против бомбардировките на НАТО против СР Югославия. Което не му попречи идната година да убеди Българска социалистическа партия да отдръпна несъгласието си за участие в НАТО, и това му завоюва благосклонностите и на западните фактори.
Така се стигна до чудото на президентските избори през есента на 2001 година, когато Първанов победи настоящия президент Петър Стоянов. Последваха неповторимите 10 години със социалист на президентския пост. Но когато и вторият мандат завърши, Първанов се изправи пред въпроса какво да прави, защото беше едвам на 54 години. И се върна в Българска социалистическа партия, само че опитът му още веднъж да я оглави се провали. Той беше изключен и избра да направи своя партия от основаното през 2010 година гражданско съдружие АБВ.
Следващият ръководител на Българска социалистическа партия Сергей Станишев беше посочен за този пост от спечелилия президентските избори Георги Първанов. Той се оказа и най-дългогодишният социалистически водач – цели 13 години от 2001 до 2014 година През това време той съумя да оглави съдружно държавно управление и да приключи неговия мандат. Същевременно обаче въздействието на Българска социалистическа партия стартира да се свива, изключително откакто през 2009 година тя стана опозиционна партия. Докато кариерата на самия Станишев вървеше нагоре – през 2011 година той бе определен за ръководител на ПЕС, какъвто е и досега. Председателството на Станишев остана белязано от предлагането му Делян Пеевски да оглави ДАНС и последвалите всеобщи митинги. Това предложение беляза низходящия ход на Българска социалистическа партия и принуди Станишев след следващите изгубени избори да подаде оставка през юли 2014 година Той остана в Българска социалистическа партия и е неин евродепутат, като и до през днешния ден дава оценки за Българска социалистическа партия, въпреки и нормално от Брюксел.
През 2014 година на поста ръководител на Българска социалистическа партия беше определен юристът и академични учител Михаил Миков. Той наследи партия със спадащо въздействие и по една или друга причина не съумя да я вдигне на крайници, пък и отредено му време бе прекомерно малко – малко под две години (също като Лилов, само че в доста по-спокойна епоха). Уникално за водач на Българска социалистическа партия, той загуби поста си през май 2016 година на конгрес, който самичък беше свикал. На конгрес завършиха председателството си и Лилов, и Виденов, само че и двамата избраха сами да изоставен поста, до момента в който Миков се кандидатира и се бореше, само че загуби. Загуби, откакто против него се сплотиха — в поддръжка на Корнелия Нинова — някогашният ръководител Станишев, пловдивският олигарх Георги Гергов, варненският народен представител Красимир Янков. Може единствено да се съжалява, че Миков загуби поста ръководител, откакто беше почнал левия завой на Българска социалистическа партия, инспириран от Лявото крило на Янаки Стоилов. Макар и свален от управлението, Миков остана в Българска социалистическа партия и до през днешния ден.
Последният към този момент ръководител на Българска социалистическа партия, по-скоро председателка, е Корнелия Нинова. Тя е първата жена отпред на огромната лява партия и управлението ѝ потегли с висок старт, обезпечен от нейната увереност и борбеност, от готвовността ѝ да насочи предизвикателство против Бойко Борисов. И се потвърди в първия им конфликт на президентските избори през есента на 2016 година Тогава определеният персонално от Нинова ген. Румен Радев изрично победи издигнатата от Борисов Цецка Цачева. Това беше първата изборна загуба на Бойко Борисов от появяването му на политическата сцена.
Следващите дейности на Нинова в Българска социалистическа партия обаче не бяха толкоз безспорни. Тя укрепи позициите си в Българска социалистическа партия, като в профил всички, които осигуриха успеха ѝ над Миков, от управлението, а някои и от партията. След това наложи промени в устава, съгласно които ръководителят се избира не от конгреса, а директно от партийните членове, вкара се мандатност: за ръководителя — от два мандата, а за депутатите — от три. Тези промени напълно не са еднопосочни. Защото в българските условия партийните членове, поради възрастта си или по други аргументи, са прекомерно безкритични. А концепцията за мандатност на водача е подобаваща по-скоро за партия страна, в сравнение с за партия в плуралистично общество. Още по-странна е концепцията за мандатност за депутатите, тъй като това попречва построяването на умел депутатски корпус. И двете ремонти дават отговор по-скоро на популистките настройки на обедняващото българско общество, което възприема депутатството и политиката въобще по-скоро като опция за замогване, в сравнение с като потребна социална активност.
По самодейност на Нинова настъпиха промени и в идеологията на Българска социалистическа партия: като чисто прагматичен политик тя тласна Българска социалистическа партия към изглеждащия печеливш консерватизъм. Той стана главното оръжие на националистите, само че както виждаме през днешния ден, известността му се оказа краткотрайна. При това напълно не отиваше на лявата Българска социалистическа партия и провокира вътрешнопартийна опозиция, която обаче беше разгромена с твърда ръка от Нинова.
След загубата на Българска социалистическа партия в изборите за Европарламент през май 2019 година Корнелия Нинова беше принудена до разгласи, че подава оставка, само че две седмици по-късно, на съвещание на конгреса на 16 юни, отдръпна оставката си. Отново се изправи пред въпроса за оставката през актуалната 2021 година, когато провалите на Българска социалистическа партия следваха едно след друго. След първото, на парламентарни избори от 4 април, двама членове на Изпълнителното бюро (Янаки Стоилов и Крум Зарков) ѝ желаеха оставката, само че тя отхвърли и в профил тях. Но откакто на изборите от 14 ноември Българска социалистическа партия се оказа на четвърто място, ситуацията стана неудържимо. И въпреки с известно закъснение, Нинова подаде оставка. Опитът от 2019 година обаче прави нейните съперници в Българска социалистическа партия недоверчиви.
Днес евентуално се разделяме с следващия ръководител на Българска социалистическа партия. Разликата с досегашните е в това, че вярна на острия си темперамент и огромната си упоритост, Нинова не просто подаде оставка поради изборния неуспех, а провокира скандал с обвиняванията, че провалянето се дължи на президента, който преди пет години тя самата издигна. Това наподобява на персонална реакция и би било тъжно следващият ръководител на Българска социалистическа партия да си тръгне със скандал.
Така наподобява късата история на метода, по който ръководителите на Българска социалистическа партия си потеглят от управлението – някои минават на назад във времето, други напущат партията и основават паралелни партии, а трети го вършат отмъстително и със скандал.
По-общият извод, който може да се направи, е, че вътрешнопартийните битки нормално водят до намаляване на партията, в някои случаи – като да вземем за пример при Съюз на демократичните сили, огромната мощ от началото на прехода — до разпадането и залеза им. Надявам се, че здравият разсъдък и стабилната идейна основа на Българска социалистическа партия ще ѝ оказват помощ да не се подведе от лъжовните песни на сирените и тя ще се върне към традициите си на огромна, а към този момент май и единствена лява партия в България.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Обикновено дефинираме Българска социалистическа партия като столетница, което има съображение, тъй като тя търси корените си в сбирката на Бузлуджа от лятото на 1891 година и не се отхвърля от наследството си. Но в случай че би трябвало да сме почтени, лично социалистическият ѝ път потегля от началото на 1990 година Първо, откакто изключителният конгрес в края на януари и началото на февруари сменя главните документи — програмата и устава, а след това през април — когато след вътрешнопартиен референдум беше заменено името ѝ от комунистическа на социалистическа.
Затова ще се опитам да отговоря на въпроса от заглавието, като се конкретизирам върху тези три социалистически години.
Първият ръководител на Българска социалистическа партия, както бе прекръстен постът от Първи или Генерален секретар, беше Александър Лилов. В първите месеци и години в Българска социалистическа партия вреше и кипеше от нови хрумвания и идейни течения (Алтернативно социалистическо обединяване, Път към Европа, Демократичен конгрес, Движение за либерален социализъм, Движение за радикална смяна, Обединение за обществена народна власт, Марксистка платформа, Марксистка алтернатива). Това, както и желанието на инакомислещите в партията да се наложат, затрудняваше активността на Лилов, на който му се постановяваше да балансира в партията, до момента в който води политическа битка със Съюз на демократичните сили.
За огромна изненада Българска социалистическа партия завоюва изборите от юни 1990 година, само че вътрешнопартийната битка не спря, а продължи с още по-голяма мощ: тогава тя се водеше сред социалистическата наклонност, олицетворявана от Лилов, и социалдемократическата, стартирана от Андрей Луканов и Александър Томов. И двамата социалдемократи обаче избраха изпълнителната власт – Луканов като министър председател, а Томов като вицепремиер в държавното управление на Димитър Попов, което понижи техните шансове да изместят Лилов в Българска социалистическа партия.
Но времето за отдръпването на Лилов пристигна след първата загуба на Българска социалистическа партия в изборите от 13 октомври 1991 година На свикания тогава ексклузивен конгрес (14-16 декември 1991 г.) вътрешнопартийната съпротива сложи въпроса за отговорността и изиска оставката на Лилов, въпреки изборната загуба тогава да беше с 1,2 %. Само че при избора за ръководител Лилов получи най-вече гласове, следван от Жан Виденов (след като Янаки Стоилов си направи отвод) и Георги Пирински. Въпреки това при балотажа Лилов не се отхвърли, а малко ненадейно прикани своите последователи да поддържат Жан Виденов, както и стана. Така Лилов се съобрази с настояването да поеме отговорност за загубата и да отстъпи управлението на по-младото потомство, само че си обезпечи надзор върху промяната.
Всъщност Лилов управлява Българска социалистическа партия малко по-малко от две години (от февруари 1990 до декември 1991 г.), само че остана в историята на Българска социалистическа партия като Стратега. Защото откакто напусна председателското място сътвори Център за стратегически проучвания в Българска социалистическа партия, който изработваше документи, сред които и новата стратегия на Българска социалистическа партия „ Нови времена, нова България, нова Българска социалистическа партия “. Не съм сигурна, че управлението на Българска социалистическа партия се съобразяваше с документите на Лилов, само че той остана име и емблема на партията, която не напусна до края на живота си през 2013 година
Новият 35-годишен ръководител Жан Виденов остана отпред на Българска социалистическа партия пет години (1991-1996 г.). Това бяха бурни години, изпълнени с победа на парламентарните избори през декември 1994 година и на локалните избори през октомври–ноември 1995 година, само че и с вътрешнопартийни битки и управнически неуспехи. Вътрешнопартийните битки не стопираха, а на моменти се водеха с още по-голямо озлобление. Истинските проблеми обаче пристигнаха от ръководството, откакто Жан Виденов оглави държавното управление. Насложилите се една върху друга рецесии доведоха освен до вътрешнопартийни претенции за оставка, само че и до възходящо публично неодобрение (не и до демонстрации – те започнаха две седмици след оставката). В такива условия се организира изключителният конгрес на Българска социалистическа партия (21–23 декември 1996 г.). Още в самото му начало Жан Виденов разгласи, че подава оставка – както като министър-председател, по този начин и като ръководител на Българска социалистическа партия.
Виденов остана още няколко години в Българска социалистическа партия, само че новото управление, управлявано от най-близките му сътрудници Георги Първанов и Николай Добрев, правеше активността му като пловдивски районен водач все по-трудна. Към това се добави и огорчението на Жан Виденов от безапелационния отвод на новото управление Българска социалистическа партия да отбрани онази част от ръководството му, която е била сполучлива. Той все по-често показваше противоречие и с пронатовската линия на Българска социалистическа партия и през 2000 година напусна Българска социалистическа партия, само че без това да се трансформира в партиен или публичен проблем. Отиде си безмълвно.
Следващият ръководител на Българска социалистическа партия беше и най-успешният в българската политика. Въпреки изолацията на Българска социалистическа партия в изборите от април 1997 година и месеците по-късно, Първанов съумя с помощта и на ПЕС (Партията на европейските социалисти) да върне Българска социалистическа партия в политиката. Той сътвори Новата левица (БСП, БСДП, Българска евролевицата и Обединен блок на труда), в която се опита да скрие Българска социалистическа партия. Тази тактичност се оказа ефикасна и с помощта на нея, а и поради фрапантните промени на Иван Костов, които разградиха наследената от социализма обществена страна, доверието към Българска социалистическа партия стартира да се връща, изключително откакто Първнов оглави митингите против бомбардировките на НАТО против СР Югославия. Което не му попречи идната година да убеди Българска социалистическа партия да отдръпна несъгласието си за участие в НАТО, и това му завоюва благосклонностите и на западните фактори.
Така се стигна до чудото на президентските избори през есента на 2001 година, когато Първанов победи настоящия президент Петър Стоянов. Последваха неповторимите 10 години със социалист на президентския пост. Но когато и вторият мандат завърши, Първанов се изправи пред въпроса какво да прави, защото беше едвам на 54 години. И се върна в Българска социалистическа партия, само че опитът му още веднъж да я оглави се провали. Той беше изключен и избра да направи своя партия от основаното през 2010 година гражданско съдружие АБВ.
Следващият ръководител на Българска социалистическа партия Сергей Станишев беше посочен за този пост от спечелилия президентските избори Георги Първанов. Той се оказа и най-дългогодишният социалистически водач – цели 13 години от 2001 до 2014 година През това време той съумя да оглави съдружно държавно управление и да приключи неговия мандат. Същевременно обаче въздействието на Българска социалистическа партия стартира да се свива, изключително откакто през 2009 година тя стана опозиционна партия. Докато кариерата на самия Станишев вървеше нагоре – през 2011 година той бе определен за ръководител на ПЕС, какъвто е и досега. Председателството на Станишев остана белязано от предлагането му Делян Пеевски да оглави ДАНС и последвалите всеобщи митинги. Това предложение беляза низходящия ход на Българска социалистическа партия и принуди Станишев след следващите изгубени избори да подаде оставка през юли 2014 година Той остана в Българска социалистическа партия и е неин евродепутат, като и до през днешния ден дава оценки за Българска социалистическа партия, въпреки и нормално от Брюксел.
През 2014 година на поста ръководител на Българска социалистическа партия беше определен юристът и академични учител Михаил Миков. Той наследи партия със спадащо въздействие и по една или друга причина не съумя да я вдигне на крайници, пък и отредено му време бе прекомерно малко – малко под две години (също като Лилов, само че в доста по-спокойна епоха). Уникално за водач на Българска социалистическа партия, той загуби поста си през май 2016 година на конгрес, който самичък беше свикал. На конгрес завършиха председателството си и Лилов, и Виденов, само че и двамата избраха сами да изоставен поста, до момента в който Миков се кандидатира и се бореше, само че загуби. Загуби, откакто против него се сплотиха — в поддръжка на Корнелия Нинова — някогашният ръководител Станишев, пловдивският олигарх Георги Гергов, варненският народен представител Красимир Янков. Може единствено да се съжалява, че Миков загуби поста ръководител, откакто беше почнал левия завой на Българска социалистическа партия, инспириран от Лявото крило на Янаки Стоилов. Макар и свален от управлението, Миков остана в Българска социалистическа партия и до през днешния ден.
Последният към този момент ръководител на Българска социалистическа партия, по-скоро председателка, е Корнелия Нинова. Тя е първата жена отпред на огромната лява партия и управлението ѝ потегли с висок старт, обезпечен от нейната увереност и борбеност, от готвовността ѝ да насочи предизвикателство против Бойко Борисов. И се потвърди в първия им конфликт на президентските избори през есента на 2016 година Тогава определеният персонално от Нинова ген. Румен Радев изрично победи издигнатата от Борисов Цецка Цачева. Това беше първата изборна загуба на Бойко Борисов от появяването му на политическата сцена.
Следващите дейности на Нинова в Българска социалистическа партия обаче не бяха толкоз безспорни. Тя укрепи позициите си в Българска социалистическа партия, като в профил всички, които осигуриха успеха ѝ над Миков, от управлението, а някои и от партията. След това наложи промени в устава, съгласно които ръководителят се избира не от конгреса, а директно от партийните членове, вкара се мандатност: за ръководителя — от два мандата, а за депутатите — от три. Тези промени напълно не са еднопосочни. Защото в българските условия партийните членове, поради възрастта си или по други аргументи, са прекомерно безкритични. А концепцията за мандатност на водача е подобаваща по-скоро за партия страна, в сравнение с за партия в плуралистично общество. Още по-странна е концепцията за мандатност за депутатите, тъй като това попречва построяването на умел депутатски корпус. И двете ремонти дават отговор по-скоро на популистките настройки на обедняващото българско общество, което възприема депутатството и политиката въобще по-скоро като опция за замогване, в сравнение с като потребна социална активност.
По самодейност на Нинова настъпиха промени и в идеологията на Българска социалистическа партия: като чисто прагматичен политик тя тласна Българска социалистическа партия към изглеждащия печеливш консерватизъм. Той стана главното оръжие на националистите, само че както виждаме през днешния ден, известността му се оказа краткотрайна. При това напълно не отиваше на лявата Българска социалистическа партия и провокира вътрешнопартийна опозиция, която обаче беше разгромена с твърда ръка от Нинова.
След загубата на Българска социалистическа партия в изборите за Европарламент през май 2019 година Корнелия Нинова беше принудена до разгласи, че подава оставка, само че две седмици по-късно, на съвещание на конгреса на 16 юни, отдръпна оставката си. Отново се изправи пред въпроса за оставката през актуалната 2021 година, когато провалите на Българска социалистическа партия следваха едно след друго. След първото, на парламентарни избори от 4 април, двама членове на Изпълнителното бюро (Янаки Стоилов и Крум Зарков) ѝ желаеха оставката, само че тя отхвърли и в профил тях. Но откакто на изборите от 14 ноември Българска социалистическа партия се оказа на четвърто място, ситуацията стана неудържимо. И въпреки с известно закъснение, Нинова подаде оставка. Опитът от 2019 година обаче прави нейните съперници в Българска социалистическа партия недоверчиви.
Днес евентуално се разделяме с следващия ръководител на Българска социалистическа партия. Разликата с досегашните е в това, че вярна на острия си темперамент и огромната си упоритост, Нинова не просто подаде оставка поради изборния неуспех, а провокира скандал с обвиняванията, че провалянето се дължи на президента, който преди пет години тя самата издигна. Това наподобява на персонална реакция и би било тъжно следващият ръководител на Българска социалистическа партия да си тръгне със скандал.
Така наподобява късата история на метода, по който ръководителите на Българска социалистическа партия си потеглят от управлението – някои минават на назад във времето, други напущат партията и основават паралелни партии, а трети го вършат отмъстително и със скандал.
По-общият извод, който може да се направи, е, че вътрешнопартийните битки нормално водят до намаляване на партията, в някои случаи – като да вземем за пример при Съюз на демократичните сили, огромната мощ от началото на прехода — до разпадането и залеза им. Надявам се, че здравият разсъдък и стабилната идейна основа на Българска социалистическа партия ще ѝ оказват помощ да не се подведе от лъжовните песни на сирените и тя ще се върне към традициите си на огромна, а към този момент май и единствена лява партия в България.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ