Антонина Желязкова: Не, на военните! Гласувам за академичната уравновесеност!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Един единствен път съм правила пропаганда, когато носех плакати по селата, през 1990 година, тъй като бяха подценени от Съюз на демократичните сили. Мъдреците са споделили: „ Никога не подценявай човешката глупост”.
Аз съм част от тази човешка нелепост. Подцених генералите.
Това написа Антонина Желязкова за marginalia.bg.
Те са се учили добре във военните учебни заведения, чели са Сун Дзъ и други експерти по изкуството на войната. Направиха пълзящ прелом. Пречупиха множеството систематични и нови протестни партии. Постъпиха съвременно, както би трябвало да се подходи през ХХІ век. Не не разрешиха партиите, не разтуриха Народното събрание, както се е случило през 30-те години. Резултатът е доста добър – ще имаме една партия и смачканите присъдружни парчета на други уплашени партии, това ще е новият парламент. Ще разчитаме на опозицията, дай, Боже.
Приятели от (Европа и САЩ) – Швейцария, Франция, Германия, Америка и даже Австралия ми се присмяха и споделиха, „ ами не било чак толкоз просто, както ни го представяш, тъй като генералите са учили тактика и тактичност, а ти си седиш на компютъра и ровиш в историята”. Сбърках. Пропуснах, че сме общество в аномия. В боязън и комплициране.
Не разбирам едно, за какво генералът непрестанно назовава Движение за права и свободи партия на статуквото. Много зависи от времевото разположение. И Движение за права и свободи, а и Герб, също Българска социалистическа партия, даже дефектиралата ни Демократична България са елементарни систематични партии. Някой се опита да ги затрие, с цел да рестартираме незнайното в цялостно изтощение и с еднопартиен режим.
Всъщност истината е, че в случай че има статукво в България, това е на армията. Не мислете, че ненавиждам по принцип или безпринципно военните, нищо сходно. В нашия жанр има много кръстове за смелост от разнообразни войни, както и царски офицери.
И в днешния ден имам другари генерали и полковници, прелестни хора. Разберете ме вярно. Генералите и полковниците нямат място в политиката! А другояче може да са експерти потребни в своята военна сфера на активност. Един от моите другари генерали ми написа афектиран, „ ами Айзенхауер, Де Гол”. Да, могат да бъдат преглътнати в следвоенните години, когато Европа едвам оцелява и се нуждае от водачи от сходен вид. Не и в двадесетте години на ХХІ век, когато е времето на цивилните полезности, на интелекта, на научните открития и на съвършените университетски познания, които градят просперитета на света.
Аз съм въплъщение на човешката доверчивост, тъй като разреших на генералите да ме разделят с другари, остарели съидейници, даже да сме разединени в огромното ми обичано семейство.
Поради възрастта ми, познавам и съм била близка с хора и от двата инициативни комитета. Едните обаче, които, изцяло неясно за мен, поддържат генерала, ми се обаждат, желаят ми сметка какво пиша и какво мисля. Това не ми се беше случвало от 70-80-те години на предишния век. С една дума, разреших с наивността си, на ботушите, на униформите с лампази да стъпчат остарели и значими другарства.
Темата имунизирани и антиваксъри ме отдалечи също от доста остарели другари. Дори единствено заради простата причина, че не е допустимо да засядаме в кухни и кафенета, както сме привикнали, на диалози и разногласия.
Скъпи другари от близо и от надалеч, постоянно сме били дружно в положително и зло. Знам, какъв брой е мъчно да съберете воля още веднъж да отидете до урните, да чакате с часове на опашки, а и компликацията с машинното гласоподаване. Направете го, тъй като са комплицирани времена и би трябвало в действителност да създадем положителния избор за всички нас. Гласувайте за разбирателството, за науката и знанието, за просперитета. Важно е, да кажем Не! на перфидното принуждение в политиката.
Аз, Антонина Желязкова, ще пусна своя глас в неделя на 21 ноември за проф. Герджиков.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Един единствен път съм правила пропаганда, когато носех плакати по селата, през 1990 година, тъй като бяха подценени от Съюз на демократичните сили. Мъдреците са споделили: „ Никога не подценявай човешката глупост”.
Аз съм част от тази човешка нелепост. Подцених генералите.
Това написа Антонина Желязкова за marginalia.bg.
Те са се учили добре във военните учебни заведения, чели са Сун Дзъ и други експерти по изкуството на войната. Направиха пълзящ прелом. Пречупиха множеството систематични и нови протестни партии. Постъпиха съвременно, както би трябвало да се подходи през ХХІ век. Не не разрешиха партиите, не разтуриха Народното събрание, както се е случило през 30-те години. Резултатът е доста добър – ще имаме една партия и смачканите присъдружни парчета на други уплашени партии, това ще е новият парламент. Ще разчитаме на опозицията, дай, Боже.
Приятели от (Европа и САЩ) – Швейцария, Франция, Германия, Америка и даже Австралия ми се присмяха и споделиха, „ ами не било чак толкоз просто, както ни го представяш, тъй като генералите са учили тактика и тактичност, а ти си седиш на компютъра и ровиш в историята”. Сбърках. Пропуснах, че сме общество в аномия. В боязън и комплициране.
Не разбирам едно, за какво генералът непрестанно назовава Движение за права и свободи партия на статуквото. Много зависи от времевото разположение. И Движение за права и свободи, а и Герб, също Българска социалистическа партия, даже дефектиралата ни Демократична България са елементарни систематични партии. Някой се опита да ги затрие, с цел да рестартираме незнайното в цялостно изтощение и с еднопартиен режим.
Всъщност истината е, че в случай че има статукво в България, това е на армията. Не мислете, че ненавиждам по принцип или безпринципно военните, нищо сходно. В нашия жанр има много кръстове за смелост от разнообразни войни, както и царски офицери.
И в днешния ден имам другари генерали и полковници, прелестни хора. Разберете ме вярно. Генералите и полковниците нямат място в политиката! А другояче може да са експерти потребни в своята военна сфера на активност. Един от моите другари генерали ми написа афектиран, „ ами Айзенхауер, Де Гол”. Да, могат да бъдат преглътнати в следвоенните години, когато Европа едвам оцелява и се нуждае от водачи от сходен вид. Не и в двадесетте години на ХХІ век, когато е времето на цивилните полезности, на интелекта, на научните открития и на съвършените университетски познания, които градят просперитета на света.
Аз съм въплъщение на човешката доверчивост, тъй като разреших на генералите да ме разделят с другари, остарели съидейници, даже да сме разединени в огромното ми обичано семейство.
Поради възрастта ми, познавам и съм била близка с хора и от двата инициативни комитета. Едните обаче, които, изцяло неясно за мен, поддържат генерала, ми се обаждат, желаят ми сметка какво пиша и какво мисля. Това не ми се беше случвало от 70-80-те години на предишния век. С една дума, разреших с наивността си, на ботушите, на униформите с лампази да стъпчат остарели и значими другарства.
Темата имунизирани и антиваксъри ме отдалечи също от доста остарели другари. Дори единствено заради простата причина, че не е допустимо да засядаме в кухни и кафенета, както сме привикнали, на диалози и разногласия.
Скъпи другари от близо и от надалеч, постоянно сме били дружно в положително и зло. Знам, какъв брой е мъчно да съберете воля още веднъж да отидете до урните, да чакате с часове на опашки, а и компликацията с машинното гласоподаване. Направете го, тъй като са комплицирани времена и би трябвало в действителност да създадем положителния избор за всички нас. Гласувайте за разбирателството, за науката и знанието, за просперитета. Важно е, да кажем Не! на перфидното принуждение в политиката.
Аз, Антонина Желязкова, ще пусна своя глас в неделя на 21 ноември за проф. Герджиков.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ