Трилърът на Слави Трифонов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Малка страна, подвластна - умерено може да се ръководи от готвачки или мениджъри. Но за какво Слави Трифонов прави всичко това, се пита професор Ивайло Дичев.
Трудно е да се откри точното говорене за партията на господин Трифонов: тя е признак на превръщането на политиката в род на известната просвета. След Бепе Грило, Тръмп, Зеленски и Джонсън разбираме, че наклонността е международна и, багра се, необратима.
Да стартираме със стила. Всички повтарят, че Има Такъв Народ са неопитни, вършат хлапашки неточности и се учат пред очите ни. Какво ни се внушава с това? Че няма назад във времето, нещата се случват непринудено и достоверно, live по този начин да се каже. Сигурно сте чували тази директива на BBC в живото предаване безусловно да бъдат позволени най-малко пет неточности, с цел да не решим, че ни пускат редактиран запис. И ето, прощаваме грешките на новата партия, тъй като те ни убеждават, че на подиума са излезли достоверни нови лица, за които е естествено да се препъват и да поглеждат към неверната камера. Дали тази непринуденост е естествена или майсторски изиграна, ще разбере единствено ПР експертът.
Много рецензии се изляха върху Трифонов, че с 65-те си депутата потегля самичък да прави държавно управление, което (както сподели Румяна Коларова) даже няма да могат да смъкват, в случай че решат. Сложните неща не са по усета на известните жанрове; единствено си представете едни съществени договаряния по законите на политологията - с трима водачи на Демократична България, с четирима от " Изправи се БГ! Ние идваме! ", с госпожа Нинова и някой от вътрешната ѝ съпротива, плюс някое кафенце с Карадайъ. И всякога публицистите снимат, обществените мрежи разкриват конспирации. Главоболно! А по този начин се озоваваме в обичан сюжет: след левите и десните, най-малкият брат, на който всички се подиграват, взема решение самичък да се изправи против чудовището.
От април се поклащаме в ритъма на танца
Партията на сценаристите се оказа занаятчия на съспенса - това висене над рисковата неопределеност, което приковава погледа ни към екрана. Трагичната подигравка на тези истории се състои в това, че героят напредва към страшното място без да осъзнава това, за което фенът е наясно, т.е. че нови избори са злополука за всички. Тръпнем при всяка нова крачка, ето приближи се към пропастта, ох, популярност Богу, поседна да почине, отново потегли...
Интересно е, когато има обрати, и то наложително в последния миг. Да сте гледали американски трилър, в който светът не се избавя точно секудна преди катастофата? Наблюдаваме тия обрати от предишните избори - ту ще има, ту няма да има държавно управление, ту натирват най-близкия съдружник Демократична България и господин Иванов изпада в горест, ту вършат неочакван завой към Българска социалистическа партия, ту внезапно откровено не схващат с какво са обидили другите. Бушуват метафори за брак по обич и сметка, за яреми и кюфтета - наместо скучните " експертни " разсъждения по какъв начин тъкмо да се реформира Висш съдебен съвет, които май са ни омръзнали. Това драматизиране на един, всъщност отегчителен политически развой, поражда пристрастености, които в последна сметка ще трансфорат даже едни скромни (според мен) резултати на задаващото се ръководство в грандиозно достижение.
В цялата работа има и нещо от естетиката на музикалния клип. Там се появяват без пояснение някакви хора, танци, случки, само че преди да сме съумели да вникнем изцяло в това, което ни се демонстрира, под ритъма на музиката към този момент сме прескочили в идващия кадър. Шемет! Поднасят ни шахматистка с езици, след това остаряло лице от Национална движение „Симеон Втори", след това широкопрофилен мъдрец със брачна половинка поетеса. Тъкмо сме влезнали в жанра " изчегъртване " и внезапно ни поливат с " консенсус ": от неолиберални финанси - в грижа за пенсионерите, от динайърство - към предпочитана битка с пандемията. Не можете да отречете, че е забавно - към този момент преполовихме лятото, а още чакаме коментарните излъчвания и се поклащаме в ритъма на танца. И в това време не сме научили нищо за действителните политики, които ни се оферират - и това от април до в този момент.
Трифонов - невероятният политик
В центъра на всичко - огромната мистерия към самия Трифонов. Къде е? Лежи в болница на системи или лежи на плажа в Барбадос? Защо прави всичко това? Злодейски проект да ни ограби и измами или някакъв екзистенциален ентусиазъм да извърши нещо велико, оттатък смешките и попфолка? Той ли е демиургът или го ръководи някой различен?
Или пък се е уплашил от това, което е натворил и не смее да ни се яви? Странната поза на трансцендентния политик внезапно сложи всички останали водачи в тъпото състояние да бъдат елементарни хора, неразличими от нас самите - бърборят, карат се, нещо изясняват. А Слави е над всичко това със своите висши цели, които можем единствено да гадаем. Чакаме с напрежение да разберем какъв поврат са ни подготвили за финала на кино лентата.
Мисля, че ще се пишат дисертации за новия министър председател, определен посредством кастинг. Светльо Витков към този момент опита този прийом, само че си остана недооценен; в този момент обаче работата стана същински държавна. Тази настройка има по-дълбок смисъл за Има Такъв Народ, които желаят посредством директна референдумна народна власт да обезсилят политиците, които им се виждат непотребни. Управленецът съгласно тях е управител, а в случай че има някаква по-висока воля, нея създателят няма скоро да ни разкрие.
Да избереш политик на кастинг наподобява неуместно - подборът при тази специалност се случва в живота - или повеждаш някакви хора, или не. Но посланието е по-дълбоко, съгласно мен: внушава ни се, че всеки може. Все по-често приказваме за връщане към жребийната народна власт на антична Атина, където магистратите са се избирали на инцидентен принцип измежду жителите. Съдбата е в действителност най-истинската форма на тъждество, тъй като няма значение кого познаваш, каква история имаш и кой те поддържа. Такъв прочее е и ленинският блян за комунизма, перифразиран в поемата на Маяковски " Ние ще научим всяка готвачка да ръководи страната ". Е, дано кажем - всяка готвачка с три езика и докторат по философия, само че уповавам се разбирате мисълта ми: при един отворен кастинг в областта на политическото могат да попаднат и елементарни хора.
Никаква " система " няма да се смени
От алегорична позиция е отлично - усещаме, че всеки има късмет и политиците няма повече да са затворена прослойка. От практическа обаче се чудя по какъв начин един човек, пристигнал извън, ще съумее да провежда стотиците хора, нужни за ръководството на една страна. Все фирмени лица ли ще назначава? Как да се ориентираме в полезностите, които изповядва, в случай че не знаем нищо за идеите му? Въз основа на какво ще му повявраме в сериозна обстановка?
Кастингът се вписва в днешната известна просвета, която разчита на първо място на интерактивността. Публиката би трябвало да съучаства, да свирка, да запее рефрена. Подбор на политици по малкия екран, последван от лайкване и коментиране в мрежите, основава такова чувство за съучастничество. Малко фалишиво въпреки всичко, тъй като това е игра на облици, не на действителни политически дейности. Нали там стои едно жури, което си измисля критерии и не се регистрира пред никого, а май и мненията не чете. Ще кажете гласоподаваха за тях, но какъв брой тъкмо гласоподаваха? Десетина % от имащите право на глас.
Аз бих се радвал, в случай че Има Такъв Народ тръгнат към търсене на някакво по-реално присъединяване на " публиката " (както царят наричаше гражданите) - да вземем за пример партиципативното бюджетиране, където се гласоподава защо да се насочат едни или други фондове или пък отзоваване на сгафили министри. Ако измислят някаква такава форма на съучастничество, ще останат в политическата история. Дотогава кастингът, излъчил другояче симпатичния господин Николов, ще ми наподобява на кръстовищата, по които Борисов събираше министри.
Усещането ми е, че при този разпаднат парламент вървим към едно минималистично държавно управление, където страната ще се ръководи без идеология и ярка субектност. Никаква " система " няма да се смени, ще си кретаме по този начин, е, дай Боже, с някои усъвършенствания. Малка страна, подвластна - умерено може да се ръководи от готвачки или мениджъри. Но най-малко би трябвало да признаем, че господин Трифонов направи от тази скучна вероятност същински занимателен театър.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Малка страна, подвластна - умерено може да се ръководи от готвачки или мениджъри. Но за какво Слави Трифонов прави всичко това, се пита професор Ивайло Дичев.
Трудно е да се откри точното говорене за партията на господин Трифонов: тя е признак на превръщането на политиката в род на известната просвета. След Бепе Грило, Тръмп, Зеленски и Джонсън разбираме, че наклонността е международна и, багра се, необратима.
Да стартираме със стила. Всички повтарят, че Има Такъв Народ са неопитни, вършат хлапашки неточности и се учат пред очите ни. Какво ни се внушава с това? Че няма назад във времето, нещата се случват непринудено и достоверно, live по този начин да се каже. Сигурно сте чували тази директива на BBC в живото предаване безусловно да бъдат позволени най-малко пет неточности, с цел да не решим, че ни пускат редактиран запис. И ето, прощаваме грешките на новата партия, тъй като те ни убеждават, че на подиума са излезли достоверни нови лица, за които е естествено да се препъват и да поглеждат към неверната камера. Дали тази непринуденост е естествена или майсторски изиграна, ще разбере единствено ПР експертът.
Много рецензии се изляха върху Трифонов, че с 65-те си депутата потегля самичък да прави държавно управление, което (както сподели Румяна Коларова) даже няма да могат да смъкват, в случай че решат. Сложните неща не са по усета на известните жанрове; единствено си представете едни съществени договаряния по законите на политологията - с трима водачи на Демократична България, с четирима от " Изправи се БГ! Ние идваме! ", с госпожа Нинова и някой от вътрешната ѝ съпротива, плюс някое кафенце с Карадайъ. И всякога публицистите снимат, обществените мрежи разкриват конспирации. Главоболно! А по този начин се озоваваме в обичан сюжет: след левите и десните, най-малкият брат, на който всички се подиграват, взема решение самичък да се изправи против чудовището.
От април се поклащаме в ритъма на танца
Партията на сценаристите се оказа занаятчия на съспенса - това висене над рисковата неопределеност, което приковава погледа ни към екрана. Трагичната подигравка на тези истории се състои в това, че героят напредва към страшното място без да осъзнава това, за което фенът е наясно, т.е. че нови избори са злополука за всички. Тръпнем при всяка нова крачка, ето приближи се към пропастта, ох, популярност Богу, поседна да почине, отново потегли...
Интересно е, когато има обрати, и то наложително в последния миг. Да сте гледали американски трилър, в който светът не се избавя точно секудна преди катастофата? Наблюдаваме тия обрати от предишните избори - ту ще има, ту няма да има държавно управление, ту натирват най-близкия съдружник Демократична България и господин Иванов изпада в горест, ту вършат неочакван завой към Българска социалистическа партия, ту внезапно откровено не схващат с какво са обидили другите. Бушуват метафори за брак по обич и сметка, за яреми и кюфтета - наместо скучните " експертни " разсъждения по какъв начин тъкмо да се реформира Висш съдебен съвет, които май са ни омръзнали. Това драматизиране на един, всъщност отегчителен политически развой, поражда пристрастености, които в последна сметка ще трансфорат даже едни скромни (според мен) резултати на задаващото се ръководство в грандиозно достижение.
В цялата работа има и нещо от естетиката на музикалния клип. Там се появяват без пояснение някакви хора, танци, случки, само че преди да сме съумели да вникнем изцяло в това, което ни се демонстрира, под ритъма на музиката към този момент сме прескочили в идващия кадър. Шемет! Поднасят ни шахматистка с езици, след това остаряло лице от Национална движение „Симеон Втори", след това широкопрофилен мъдрец със брачна половинка поетеса. Тъкмо сме влезнали в жанра " изчегъртване " и внезапно ни поливат с " консенсус ": от неолиберални финанси - в грижа за пенсионерите, от динайърство - към предпочитана битка с пандемията. Не можете да отречете, че е забавно - към този момент преполовихме лятото, а още чакаме коментарните излъчвания и се поклащаме в ритъма на танца. И в това време не сме научили нищо за действителните политики, които ни се оферират - и това от април до в този момент.
Трифонов - невероятният политик
В центъра на всичко - огромната мистерия към самия Трифонов. Къде е? Лежи в болница на системи или лежи на плажа в Барбадос? Защо прави всичко това? Злодейски проект да ни ограби и измами или някакъв екзистенциален ентусиазъм да извърши нещо велико, оттатък смешките и попфолка? Той ли е демиургът или го ръководи някой различен?
Или пък се е уплашил от това, което е натворил и не смее да ни се яви? Странната поза на трансцендентния политик внезапно сложи всички останали водачи в тъпото състояние да бъдат елементарни хора, неразличими от нас самите - бърборят, карат се, нещо изясняват. А Слави е над всичко това със своите висши цели, които можем единствено да гадаем. Чакаме с напрежение да разберем какъв поврат са ни подготвили за финала на кино лентата.
Мисля, че ще се пишат дисертации за новия министър председател, определен посредством кастинг. Светльо Витков към този момент опита този прийом, само че си остана недооценен; в този момент обаче работата стана същински държавна. Тази настройка има по-дълбок смисъл за Има Такъв Народ, които желаят посредством директна референдумна народна власт да обезсилят политиците, които им се виждат непотребни. Управленецът съгласно тях е управител, а в случай че има някаква по-висока воля, нея създателят няма скоро да ни разкрие.
Да избереш политик на кастинг наподобява неуместно - подборът при тази специалност се случва в живота - или повеждаш някакви хора, или не. Но посланието е по-дълбоко, съгласно мен: внушава ни се, че всеки може. Все по-често приказваме за връщане към жребийната народна власт на антична Атина, където магистратите са се избирали на инцидентен принцип измежду жителите. Съдбата е в действителност най-истинската форма на тъждество, тъй като няма значение кого познаваш, каква история имаш и кой те поддържа. Такъв прочее е и ленинският блян за комунизма, перифразиран в поемата на Маяковски " Ние ще научим всяка готвачка да ръководи страната ". Е, дано кажем - всяка готвачка с три езика и докторат по философия, само че уповавам се разбирате мисълта ми: при един отворен кастинг в областта на политическото могат да попаднат и елементарни хора.
Никаква " система " няма да се смени
От алегорична позиция е отлично - усещаме, че всеки има късмет и политиците няма повече да са затворена прослойка. От практическа обаче се чудя по какъв начин един човек, пристигнал извън, ще съумее да провежда стотиците хора, нужни за ръководството на една страна. Все фирмени лица ли ще назначава? Как да се ориентираме в полезностите, които изповядва, в случай че не знаем нищо за идеите му? Въз основа на какво ще му повявраме в сериозна обстановка?
Кастингът се вписва в днешната известна просвета, която разчита на първо място на интерактивността. Публиката би трябвало да съучаства, да свирка, да запее рефрена. Подбор на политици по малкия екран, последван от лайкване и коментиране в мрежите, основава такова чувство за съучастничество. Малко фалишиво въпреки всичко, тъй като това е игра на облици, не на действителни политически дейности. Нали там стои едно жури, което си измисля критерии и не се регистрира пред никого, а май и мненията не чете. Ще кажете гласоподаваха за тях, но какъв брой тъкмо гласоподаваха? Десетина % от имащите право на глас.
Аз бих се радвал, в случай че Има Такъв Народ тръгнат към търсене на някакво по-реално присъединяване на " публиката " (както царят наричаше гражданите) - да вземем за пример партиципативното бюджетиране, където се гласоподава защо да се насочат едни или други фондове или пък отзоваване на сгафили министри. Ако измислят някаква такава форма на съучастничество, ще останат в политическата история. Дотогава кастингът, излъчил другояче симпатичния господин Николов, ще ми наподобява на кръстовищата, по които Борисов събираше министри.
Усещането ми е, че при този разпаднат парламент вървим към едно минималистично държавно управление, където страната ще се ръководи без идеология и ярка субектност. Никаква " система " няма да се смени, ще си кретаме по този начин, е, дай Боже, с някои усъвършенствания. Малка страна, подвластна - умерено може да се ръководи от готвачки или мениджъри. Но най-малко би трябвало да признаем, че господин Трифонов направи от тази скучна вероятност същински занимателен театър.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ