Не може истината за една нощ да хвърля сянка върху целия ти живот
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Това е откъс от кино лентата „ Широко затворени очи “ С Том Круз и Никол Кидман. Те са женени, имат дете, той е скъпо заплатен лекар. Случайно срещнат другар му споделя за колекция на някакво скрито приятелство, при което (явно богати мъже) на тайнствени ритуали вършат секс с чудно красиви дами, които се държат като робини и извършват всяко предпочитание на мъжете. Казва му адрес и ключова дума. Всички носят маски и специфични костюми. Том Круз отива на сбирката, само че го разкриват и го изгонват. Той почва да нищи историята. Навлича си куп проблеми. Стигат и до жена му. Както и да е. Уж се уталожват нещата, само че него все нещо го човърка. Пазаруват с жена си в МОЛ, детето – насреща на щанда за играчките. Жена му му споделя: „ Не може истината за една нощ да хвърля сянка върху целия ни живот. И без това изгубихме доста време и има да наваксваме. “ Том Круз (учудено): „ Какво да наваксваме? “ Жена му: „ Да вършим секс. “
Друга история. Един другар: „ В службата шефката ми е пред пенсия. Колегите към този момент не ѝ вършат задоволително метани, като по-рано. Явно и с мъжът ѝ, в брака, връзките не вървят. И ми се обажда един следобяд, сякаш да се чуем (имах свободен ден) и след къса интродукция от общи приказки ме почва. Колко ми била услужвала, какъв брой време и нерви била вложила в мен, какъв брой туй, какъв брой онуй, а аз въобще не съм бил оправдал „ инвестицията “. Понеже имам дребен тренинг не реагирах, поех виновността върху себе си, омаловажих нещата, казахме си довиждане и затворихме.
И след това побеснях. Вярно, че в последно време не ѝ бях обръщал задоволително внимание както преди, само че си имах куп персонални проблеми. Въобще не ми беше до нея. Да, пособия ми е, само че всичките тези години, аз ѝ бях правилен, бях дето се споделя „ пред нея, зад нея, и под нея “ – да ѝ оказвам помощ. От какви ли не сериозни обстановки съм я спасявал. И в този момент излязох само адресат и черен неблагодарник. Не спах цяла нощ. Взех си още един почивен ден тъй като бях тотално разбалансиран. Постоянно мислех по какъв начин да подвигна телефона и да…както има два израза: „ Да ѝ дам да се разбере. “ И „ Да ѝ покажа от къде изгрява слънцето. “ Но, единствено щяхме да се изпокараме... Последваха два почивни дни, излязох след природата. Успокоих се. Викам си карай. Тя си е такава. Какъвто и телефонен диалог да проведа, каквото и да ѝ кажа. Тя няма да се промени. Както пее Висоцки в „ Милиционерски протокол “: „ Пусть жизнь осудит, пусть жизнь накажет! “ (Нека животът я осъди и накаже). Просто махнах с ръка и забравих за случая.
В понеделник бях бодър и в положително въодушевление. Държах се с нея все едно нищо не се е случило. И тя по този начин. Следобед пристигна един чиновник да донесе документите за дребен фирмен план, който бяхме правили (разбирай – аз бях правил, тя беше единствено фасадата). Подписахме и двамата. И още в сряда компанията ни завери сметките с по 600 лева! Ако се бяхме скарали – нито аз щях да подпиша (за да не вземе тя тези пари, нито тя – по същите причини). Сега и двамата спечелихме. Е, няма да ви кажа какъв брой скъпи удоволствия си доставих за тези пари – заведения за хранене, сладкарници с най-скъпите торти от Шам-фъстък, питейни заведения и нощни заведения с другари. Две седмици харчех по 300лв. единствено за кеф на душата. Само завоювах, че си бях затраял. “
Тук можем да кажем, че Дейл Карнеги в книгата си „ Как да спрем да се безпокоим и да се радваме на живота. “ Има цяла глава: „ Високата цена от почистване на сметки. “
Във Филма „ Семеен Човек “ с Никълъс Кейдж “, той като млад се разделя със студентската си обич с цел да учи в Лондон за дилър и брокер, издига се, супер-богат е, живее в голямо жилище в Манхатън (Ню Йорк) и кара порше. На вечерта преди Коледа взема решение да се прибере пешком, в едно магазинче на глуха уличка се „ спречкват “ с един дрипльо, който му прави магия животът му да протече все едно се е оженил за приятелката си – ляга си в първокласното жилище и се разсънва в краен квартал, в средностатистическа къща, до жена си (бившата му приятелка) с две деца, едното от които сутринта е „ напълнило памперса “, а другото го носи в спалнята. Ужасен, качва се на бричката пред входа и отива в Манхатън в жилището си. Оказва се, че никой не го познава там, а къщата се населява от различен. Още в по-голям шок, с карта едвам се прибира при жена си. Тя гневна: „ Какъв човек, Джак, ще изостави фамилията си на Коледа, три часа ще го няма, без да е споделил къде е? Знаеш ли по какъв начин се тормозих. Звънях в полицията, по лечебни заведения, под дърво и камък да те търса! “
Той измърморва нещо. Жена му мълчи една две минути и въздиша. После споделя: „ Добре, ти си здрав, аз съм здрава. Децата са ОК. Няма провали. Да се концентрираме върху това което ни следва. Ще идват нашите на обяд, а тази вечер сме на Коледно празненство у семейство (еди-кой си). Да се стегнем и да се подготвим! “ Колко мъдра жена!
Следващ случай. Един прочут ми описа: „ Минавам инцидентно с колата в краен квартал и се сещам, че във вътрешността от булеварда има зеленчуков пазар. Паркирам на булеварда и ходя на инцидентна сергия да си купя кило домати за три лв.. Продавачката – намусена, с неприятни маниери. Личеше ѝ, че е зле възпитана и несъмнено зле образована. Точно тогава ми звънна телефона, значимо позвъняване от офиса. Нито съм гледал доматите, платих, взех ги с касовата записка и назад при колата. Като завърших диалога погледнах доматите. Един здрав нямаше – всички или набити или с гнило по тях.
Ядосах се. Върнах се на сергията. Исках или да ми върнат парите или да ми сменят доматите. Тя отхвърли. Настана препирня. Заплаших я с федерация на потребителите, че ще ида при шефа на пазара и така нататък Тя звънна по мобифона и пристигнаха двама здравеняци (явно роднини). Пак препирня. Казаха ми че в случай че не се омета, ще изям пердах. Единият ми сподели юмрука си на 10 см. от носа ми, какъв пестник съм щял да получа в случай че не се омета.
Тръгнах си сърдит, с потъпкано самочувствие, измамен и пренебрегнат. Отидох при колата и оставих доматите на капака. Чудех се да звъня на полицията, да вървя при шефа на пазара или да звъня на Федерацията на потребителите. Или на трите. До колата имаше павилионче за кафе. Взех си едно кафе и изпуших две цигари до момента в който се успокоя. После си споделих: “Ти знаеш ли какъв брой сила ще изхабиш, какъв брой нерви, какъв брой пояснения и писма ще изпишеш? За опасност от физическо принуждение – до полицията, за уточнения до шефа на пазара?! И то за едно кило домати от три лв.. Да, правдивост, но пък непременно? Да потъпкана горделивост, но има принцип в правото: „ De minimis non currant lex. “ (С дреболии законът не се занимава). И също така, всичките дето ме бяха ядосали и обидили са (по мои скромни впечатления) неинтелигентни, дребнави, очевидно с килийно обучение – а аз – работя във компания за планове за десетки хиляди левове.
Трябва ли да слизам на тяхното равнище, с цел да се потвърждавам кой съм?! (В живота, за някое безсмислено деяние, старите хора споделят: „ Той направи дупка в морето! “). След това, облагата от развалените домати не отива при зле възпитаната и очевидно много посредствена продавачка, а при тарторите на сергията. И тях ли ще търся, и с тях ли ще се разправям? Махнах с ръка. Взех плика с доматите, сложих касовата записка, отидох на пазара и открих една пуста сергия в края. Оставих ги върху нея. Ако някой безпаричен човечец ги откри и откри метод да ги употребява – да ги изреже от дефектите и да ги вложи в салата или за консервиране – добре. Ако не – здраве. “
Тръгнах си. Признавам, него ден ми беше малко погрешно, само че на идващия ден бях щастлив, че бях взел най-хубавото решение. “
В една обща компания се заговорих с един психолог. Към Министерство на вътрешните работи ли беше или към Неправителствени организации, което сътрудничи на Министерство на вътрешните работи да съветва жертвите на принуждение, не помня. Той ми описа за изнасилените дами. По принцип доста от тях го претърпяват тежко, имат психологични контузии за дълго и проблеми със половия си живот по-късно. Само една жена, на към 23 година го беше учудила. Беше излязла от казуса безболезнено. Той я попитал по какъв начин и тя му споделила: „ Вижте, учила съм в гимназия с разширено преподаване на математика и език. В следването ми отново има много математика. Да си представим изнасилването като една система. Имаш входни параметри, имаш и изходни – това е изнасилването. Но дано си представим, че ми беше докривяло, бях отишла сама измежду нощ в дискотека и се бях напила до несвяст. Тогава някой отново можеше да ме изведе (уж, че ми е приятел) и да ме завлече в близката градинка и да ме изнасили. И аз да се събудя при първите светлини на деня със свалени одежди. Каква е разликата? Направих си всички проучвания, нямам болести. Синините ще заздравеят. Ако се травмирам и притеснявам, единствено върша услуга на моя принудител, който и да е той. А той ще си го получи. Бог вижда всичко. “
Тук с изключение на да кажа – каква брилянтна композиция сред вяра и математика! (Между другото Марио Ливио беше написал книга: „ Математик ли е Бог? “). Това не е казус. Имаше един филм по соц-а, който се разказваше за времената, по време на Турското иго (някои го назовават Османско наличие – въобще няма да влизам в тази полемика), та в този филм, един остарял дядо от едно село разправяше на госта, пристигнал отдалече (от Влашко ли, не помня), та дядото сподели: „ Ако турчин насили някоя мома от селото, незабавно ѝ намираме момче и я женим. “ Колко умно! Не да забременее, и да живее цялостен живот в позор, или да протяга ръка на живота си, а както бе казано в заглавието: „ Не бива истината за една нощ да хвърля сянка върху целият ви живот. “
Последно 10 (както е в картите). Разказаха ми за един филм, по какъв начин един евреин със сина си – малко момче, попада в концетрационен лагер. Отношението – непоносимо. Синът пита татко си: „ Татко, за какво тези хора са толкоз неприятни с нас? “ Ако евреинът беше споделил на сина си цялата истина, че желаят там да ги употребяват да работят до гибел, че не се знае дали няма и да ги гръмнат и така нататък, момчето щеше да рухне душевен и нямаше да издържи. Вместо това, евреинът споделя: „ Виж сине, това е игра. Ние сме в оборудване за игра. Тези хора играят неприятните. Целта им е да ни уплашат. Уплашиш ли се, изгаряш. Излизаш от играта. И момчето възприема всичко като игра. И не се уплашва, и оцелява. И с татко си дочаква Свободата. Виждате ли – мъдрият татко няма мощ и власт върху изходните параметри – тежките условия и неприятното отношение, само че интерпретира входните параметри. И по този начин избавя сина си от сигурна гибел.
Подобно интерпретиране може да се търси и в правото. Опитният юрист споделя: „ Да, моят клиент е направил тази хулиганска демонстрация – изпочупил е масите в бара, само че е бил в тежко състояние, жена му го е напуснала, разкрил е че синът му е станал пияч, това му е първо нарушение, по тази причина ви апелирам за снизходително отношение и по-лека присъда. “
И не на последно място - Иисус. Когато са го качвали на кръста, той е казвал за мъчителите си: „ Прости им Господи, те не знаят какво правят! “ Т.е., той не е могъл да въздейства върху крайния резултат – разпъването на кръст, само че първо е повлиял на входните параметри – с молба към Господа той резервира доброта в душата си, която да му помогне да преживее идващото страдалчество по-леко. И друго, той е дефинирал мъчителите си като хора, които не знаят какво правят – т.е. не е в ръцете на злобни, осъзнати садисти, а на заблудени хора (по-малко стрес за него). Първо уплахата му от самото разтягане ще бъде по-малка и второ, мъчителите един бич по-малко да му ударят – отново е по-добре.
Това е откъс от кино лентата „ Широко затворени очи “ С Том Круз и Никол Кидман. Те са женени, имат дете, той е скъпо заплатен лекар. Случайно срещнат другар му споделя за колекция на някакво скрито приятелство, при което (явно богати мъже) на тайнствени ритуали вършат секс с чудно красиви дами, които се държат като робини и извършват всяко предпочитание на мъжете. Казва му адрес и ключова дума. Всички носят маски и специфични костюми. Том Круз отива на сбирката, само че го разкриват и го изгонват. Той почва да нищи историята. Навлича си куп проблеми. Стигат и до жена му. Както и да е. Уж се уталожват нещата, само че него все нещо го човърка. Пазаруват с жена си в МОЛ, детето – насреща на щанда за играчките. Жена му му споделя: „ Не може истината за една нощ да хвърля сянка върху целия ни живот. И без това изгубихме доста време и има да наваксваме. “ Том Круз (учудено): „ Какво да наваксваме? “ Жена му: „ Да вършим секс. “
Друга история. Един другар: „ В службата шефката ми е пред пенсия. Колегите към този момент не ѝ вършат задоволително метани, като по-рано. Явно и с мъжът ѝ, в брака, връзките не вървят. И ми се обажда един следобяд, сякаш да се чуем (имах свободен ден) и след къса интродукция от общи приказки ме почва. Колко ми била услужвала, какъв брой време и нерви била вложила в мен, какъв брой туй, какъв брой онуй, а аз въобще не съм бил оправдал „ инвестицията “. Понеже имам дребен тренинг не реагирах, поех виновността върху себе си, омаловажих нещата, казахме си довиждане и затворихме.
И след това побеснях. Вярно, че в последно време не ѝ бях обръщал задоволително внимание както преди, само че си имах куп персонални проблеми. Въобще не ми беше до нея. Да, пособия ми е, само че всичките тези години, аз ѝ бях правилен, бях дето се споделя „ пред нея, зад нея, и под нея “ – да ѝ оказвам помощ. От какви ли не сериозни обстановки съм я спасявал. И в този момент излязох само адресат и черен неблагодарник. Не спах цяла нощ. Взех си още един почивен ден тъй като бях тотално разбалансиран. Постоянно мислех по какъв начин да подвигна телефона и да…както има два израза: „ Да ѝ дам да се разбере. “ И „ Да ѝ покажа от къде изгрява слънцето. “ Но, единствено щяхме да се изпокараме... Последваха два почивни дни, излязох след природата. Успокоих се. Викам си карай. Тя си е такава. Какъвто и телефонен диалог да проведа, каквото и да ѝ кажа. Тя няма да се промени. Както пее Висоцки в „ Милиционерски протокол “: „ Пусть жизнь осудит, пусть жизнь накажет! “ (Нека животът я осъди и накаже). Просто махнах с ръка и забравих за случая.
В понеделник бях бодър и в положително въодушевление. Държах се с нея все едно нищо не се е случило. И тя по този начин. Следобед пристигна един чиновник да донесе документите за дребен фирмен план, който бяхме правили (разбирай – аз бях правил, тя беше единствено фасадата). Подписахме и двамата. И още в сряда компанията ни завери сметките с по 600 лева! Ако се бяхме скарали – нито аз щях да подпиша (за да не вземе тя тези пари, нито тя – по същите причини). Сега и двамата спечелихме. Е, няма да ви кажа какъв брой скъпи удоволствия си доставих за тези пари – заведения за хранене, сладкарници с най-скъпите торти от Шам-фъстък, питейни заведения и нощни заведения с другари. Две седмици харчех по 300лв. единствено за кеф на душата. Само завоювах, че си бях затраял. “
Тук можем да кажем, че Дейл Карнеги в книгата си „ Как да спрем да се безпокоим и да се радваме на живота. “ Има цяла глава: „ Високата цена от почистване на сметки. “
Във Филма „ Семеен Човек “ с Никълъс Кейдж “, той като млад се разделя със студентската си обич с цел да учи в Лондон за дилър и брокер, издига се, супер-богат е, живее в голямо жилище в Манхатън (Ню Йорк) и кара порше. На вечерта преди Коледа взема решение да се прибере пешком, в едно магазинче на глуха уличка се „ спречкват “ с един дрипльо, който му прави магия животът му да протече все едно се е оженил за приятелката си – ляга си в първокласното жилище и се разсънва в краен квартал, в средностатистическа къща, до жена си (бившата му приятелка) с две деца, едното от които сутринта е „ напълнило памперса “, а другото го носи в спалнята. Ужасен, качва се на бричката пред входа и отива в Манхатън в жилището си. Оказва се, че никой не го познава там, а къщата се населява от различен. Още в по-голям шок, с карта едвам се прибира при жена си. Тя гневна: „ Какъв човек, Джак, ще изостави фамилията си на Коледа, три часа ще го няма, без да е споделил къде е? Знаеш ли по какъв начин се тормозих. Звънях в полицията, по лечебни заведения, под дърво и камък да те търса! “
Той измърморва нещо. Жена му мълчи една две минути и въздиша. После споделя: „ Добре, ти си здрав, аз съм здрава. Децата са ОК. Няма провали. Да се концентрираме върху това което ни следва. Ще идват нашите на обяд, а тази вечер сме на Коледно празненство у семейство (еди-кой си). Да се стегнем и да се подготвим! “ Колко мъдра жена!
Следващ случай. Един прочут ми описа: „ Минавам инцидентно с колата в краен квартал и се сещам, че във вътрешността от булеварда има зеленчуков пазар. Паркирам на булеварда и ходя на инцидентна сергия да си купя кило домати за три лв.. Продавачката – намусена, с неприятни маниери. Личеше ѝ, че е зле възпитана и несъмнено зле образована. Точно тогава ми звънна телефона, значимо позвъняване от офиса. Нито съм гледал доматите, платих, взех ги с касовата записка и назад при колата. Като завърших диалога погледнах доматите. Един здрав нямаше – всички или набити или с гнило по тях.
Ядосах се. Върнах се на сергията. Исках или да ми върнат парите или да ми сменят доматите. Тя отхвърли. Настана препирня. Заплаших я с федерация на потребителите, че ще ида при шефа на пазара и така нататък Тя звънна по мобифона и пристигнаха двама здравеняци (явно роднини). Пак препирня. Казаха ми че в случай че не се омета, ще изям пердах. Единият ми сподели юмрука си на 10 см. от носа ми, какъв пестник съм щял да получа в случай че не се омета.
Тръгнах си сърдит, с потъпкано самочувствие, измамен и пренебрегнат. Отидох при колата и оставих доматите на капака. Чудех се да звъня на полицията, да вървя при шефа на пазара или да звъня на Федерацията на потребителите. Или на трите. До колата имаше павилионче за кафе. Взех си едно кафе и изпуших две цигари до момента в който се успокоя. После си споделих: “Ти знаеш ли какъв брой сила ще изхабиш, какъв брой нерви, какъв брой пояснения и писма ще изпишеш? За опасност от физическо принуждение – до полицията, за уточнения до шефа на пазара?! И то за едно кило домати от три лв.. Да, правдивост, но пък непременно? Да потъпкана горделивост, но има принцип в правото: „ De minimis non currant lex. “ (С дреболии законът не се занимава). И също така, всичките дето ме бяха ядосали и обидили са (по мои скромни впечатления) неинтелигентни, дребнави, очевидно с килийно обучение – а аз – работя във компания за планове за десетки хиляди левове.
Трябва ли да слизам на тяхното равнище, с цел да се потвърждавам кой съм?! (В живота, за някое безсмислено деяние, старите хора споделят: „ Той направи дупка в морето! “). След това, облагата от развалените домати не отива при зле възпитаната и очевидно много посредствена продавачка, а при тарторите на сергията. И тях ли ще търся, и с тях ли ще се разправям? Махнах с ръка. Взех плика с доматите, сложих касовата записка, отидох на пазара и открих една пуста сергия в края. Оставих ги върху нея. Ако някой безпаричен човечец ги откри и откри метод да ги употребява – да ги изреже от дефектите и да ги вложи в салата или за консервиране – добре. Ако не – здраве. “
Тръгнах си. Признавам, него ден ми беше малко погрешно, само че на идващия ден бях щастлив, че бях взел най-хубавото решение. “
В една обща компания се заговорих с един психолог. Към Министерство на вътрешните работи ли беше или към Неправителствени организации, което сътрудничи на Министерство на вътрешните работи да съветва жертвите на принуждение, не помня. Той ми описа за изнасилените дами. По принцип доста от тях го претърпяват тежко, имат психологични контузии за дълго и проблеми със половия си живот по-късно. Само една жена, на към 23 година го беше учудила. Беше излязла от казуса безболезнено. Той я попитал по какъв начин и тя му споделила: „ Вижте, учила съм в гимназия с разширено преподаване на математика и език. В следването ми отново има много математика. Да си представим изнасилването като една система. Имаш входни параметри, имаш и изходни – това е изнасилването. Но дано си представим, че ми беше докривяло, бях отишла сама измежду нощ в дискотека и се бях напила до несвяст. Тогава някой отново можеше да ме изведе (уж, че ми е приятел) и да ме завлече в близката градинка и да ме изнасили. И аз да се събудя при първите светлини на деня със свалени одежди. Каква е разликата? Направих си всички проучвания, нямам болести. Синините ще заздравеят. Ако се травмирам и притеснявам, единствено върша услуга на моя принудител, който и да е той. А той ще си го получи. Бог вижда всичко. “
Тук с изключение на да кажа – каква брилянтна композиция сред вяра и математика! (Между другото Марио Ливио беше написал книга: „ Математик ли е Бог? “). Това не е казус. Имаше един филм по соц-а, който се разказваше за времената, по време на Турското иго (някои го назовават Османско наличие – въобще няма да влизам в тази полемика), та в този филм, един остарял дядо от едно село разправяше на госта, пристигнал отдалече (от Влашко ли, не помня), та дядото сподели: „ Ако турчин насили някоя мома от селото, незабавно ѝ намираме момче и я женим. “ Колко умно! Не да забременее, и да живее цялостен живот в позор, или да протяга ръка на живота си, а както бе казано в заглавието: „ Не бива истината за една нощ да хвърля сянка върху целият ви живот. “
Последно 10 (както е в картите). Разказаха ми за един филм, по какъв начин един евреин със сина си – малко момче, попада в концетрационен лагер. Отношението – непоносимо. Синът пита татко си: „ Татко, за какво тези хора са толкоз неприятни с нас? “ Ако евреинът беше споделил на сина си цялата истина, че желаят там да ги употребяват да работят до гибел, че не се знае дали няма и да ги гръмнат и така нататък, момчето щеше да рухне душевен и нямаше да издържи. Вместо това, евреинът споделя: „ Виж сине, това е игра. Ние сме в оборудване за игра. Тези хора играят неприятните. Целта им е да ни уплашат. Уплашиш ли се, изгаряш. Излизаш от играта. И момчето възприема всичко като игра. И не се уплашва, и оцелява. И с татко си дочаква Свободата. Виждате ли – мъдрият татко няма мощ и власт върху изходните параметри – тежките условия и неприятното отношение, само че интерпретира входните параметри. И по този начин избавя сина си от сигурна гибел.
Подобно интерпретиране може да се търси и в правото. Опитният юрист споделя: „ Да, моят клиент е направил тази хулиганска демонстрация – изпочупил е масите в бара, само че е бил в тежко състояние, жена му го е напуснала, разкрил е че синът му е станал пияч, това му е първо нарушение, по тази причина ви апелирам за снизходително отношение и по-лека присъда. “
И не на последно място - Иисус. Когато са го качвали на кръста, той е казвал за мъчителите си: „ Прости им Господи, те не знаят какво правят! “ Т.е., той не е могъл да въздейства върху крайния резултат – разпъването на кръст, само че първо е повлиял на входните параметри – с молба към Господа той резервира доброта в душата си, която да му помогне да преживее идващото страдалчество по-леко. И друго, той е дефинирал мъчителите си като хора, които не знаят какво правят – т.е. не е в ръцете на злобни, осъзнати садисти, а на заблудени хора (по-малко стрес за него). Първо уплахата му от самото разтягане ще бъде по-малка и второ, мъчителите един бич по-малко да му ударят – отново е по-добре.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ