Защо ДПС винаги се измъква невредимо?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Защо на Движение за права и свободи в никакъв случай нищо не му се случва? Не е ли парадоксално, че огромни елементи от обществото са настръхнали против ГЕРБ, а Движение за права и свободи, макар че е в ядрото на " дълбоката страна ", още веднъж се измъква невредимо?
Коментар от Георги Лозанов:
Само на мен ли ми се коства, че има нещо парадоксално в това огромни елементи от обществото да са настръхнали против ГЕРБ и да желаят отмъщение, а Движение за права и свободи след леки имиджови кърпежи - ни лук яли, ни лук мирисали - да се радват на щадяща индиферентност в отношението и даже да се спрягат за вероятния четвърти, нужен на трите „ партии на митинга “ за съставянето на държавно управление. Макар до неотдавна да изглеждаше, че ГЕРБ ще заплащат тежка политическа (а и не само) цена, тъй като са позволили подмолно въздействие точно на Движението с неговите „ дълги позиции “ в бизнеса, публичните поръчки, правосъдната система, медиите… Сякаш към този момент единствено малко на брой желаят да си спомнят, че протестни талази, които обрисуваха физиономията на гражданското общество през последното десетилетие, бяха вдигани от основни персонификации на ДПС-влиянието като Пеевски, Доган или прокурора.
Нищо не може да разклати Движение за права и свободи. Защо?
Назначаването на Пеевски за началник на ДАНС изкара на улицата хиляди, които в края на краищата върнаха Борисов на власт. Постепенно обаче недоволството им се пренасочи към него, защото не съумя да изолира Пеевски от страната, както беше заречен. И през днешния ден досегашният народен представител от Движение за права и свободи, трансфорат от закона „ Магнитски “ в интернационално разпозната емблема на корупцията, напълно се написа на сметката на някогашния министър председател. Движение за права и свободи изпреварващо си измиха ръцете, като не го включиха в листите си за последните избори. Нищо, че жестът им надали е по-убедителен от изказването на майка му, че няма нищо общо с бизнеса на сина си. Назначаването на основния прокурор също провокира трайно гражданско неодобрение и докара до претенции за оставката му поради съмнения според по линията Пеевски-ДПС-Борисов, само че претенциите към прокуратурата от ден на ден се свеждат единствено до това, че не е разследвала последния. Акцията в Росенец против противозаконния парцел на Доган, която отключи митингите от 2020 година, довели в последна сметка до рухването на ГЕРБ от власт, имаше капацитет да се трансформира в акция против подмолното въздействие на Движение за права и свободи въобще. Но не стана по този начин: казусът бе редуциран до социално-битово нарушаване и бе съвсем пропуснат.
Въпросът не е в това ГЕРБ да се разтовари от отговорност, като виновността се трансферира и върху Движение за права и свободи, а в това по какъв начин Движението съумя да се измъкне. И по какъв начин стана по този начин, че в този момент гладко приказва за „ рестарт на държавността “, като че ли е неин притежател, а не бенефициер на разпадането ѝ. Според Иван Костов: „ Основната причина е, че служебният кабинет може да прави разкрития единствено за предходните ръководещи - не му е по силите в ограничавания си мандат да стигне до дълбоката страна ".
Тоест, може да се чака това да направи идващият постоянен кабинет. Струва ми се обаче малко евентуално, като имаме поради, че коронният номер на Движението е да обира изгодите от властта, а следствията да са напълно за сътрудниците му, без значение дали връзките му с тях са обществени или подмолни. След политически турбуленции като Боянските ливади, Тройната коалиция, кабинета " Орешарски " или миналогодишните митинги, от партиите, с които Движение за права и свободи е било в съюз, две към този момент ги няма - Национална движение „Симеон Втори" и Съюз на демократичните сили (ако не броим „ археологическия “ му излишък, употребен от ГЕРБ). Българска социалистическа партия пък се спуска по електоралното надолнище, а някогашният ѝ ръководител Станишев отпадна напълно от локалната политика, макар забележителната си европейска кариера. Що се отнася до ГЕРБ, тях напълно не ги избави това, че връзките им с Движението нямаха парламентарна видимост. Борисов е поел към изхода и ще е малко политическо знамение, в случай че партията му успее без него да се задържи на сцената.
Но нищо не се оказва в положение да разклати Движение за права и свободи - нито всеобщото наличие на сътрудници на Държавна сигурност в редиците му, нито циничната искреност на ръководителя му за обръчите от компании и порциите, които самичък разпределял, нито лансирането на Пеевски като съумял младеж и така нататък Действа Ницшеанската логичност: това, което не ме убива, ме прави по-силен. Щом могат да си разрешат изказвания и демонстрации, които за всеки различен биха били непостижимо политическо задължение, значи владеят мощ, недостъпна за другите. Откъде идва тя?
Уникалната роля на Движение за права и свободи
На първо място, несъмнено, от груповото възприятие за виновност поради така наречен Възродителен развой. В началото на прехода тя беше надалеч по-гореща и даде на Движение за права и свободи правото да изисква жестове, с които българското болшинство да компенсира контузията, нанесена на турското малцинство. Именно по този начин Движението се роди и оцеля като конституционно противоречива етническа партия, вотът за която не е израз на гражданска, а на родова принадлежност.
Допълнителна работа му правиха появилите се по-късно националистки партии, които гласно и мълчешком държаха виновни българските турци за „ турското иго “ и по този метод ги превръщаха за повторно в жертва. Така Движение за права и свободи можеше да продължи да играе обичаната си роля на партия на жертвите (едва ли са напълно инцидентни съмненията, че една от партиите на националистите е била финансирана от Движението). В подобен подтекст Движение за права и свободи става незаобиколим образец в българската политика, тъй като цялостни все по-опразващата се демократична ниша. Това очевидно вижда и европейският Алианс на либералите и демократите (АЛДЕ), издигнал представител на Движението за собствен съпредседател, въпреки и към този момент единствено краткотрайно изпълняващ длъжността.
Има обаче една надалеч по-прозаична причина за непоклатимостта на Движение за права и свободи. Огнян Минчев я изяснява по този начин: „ Движение за права и свободи е в позицията на кингмейкър в българската политика - заради неповторимата роля, която си е извоювало като медиатор сред олигархичния ъндърграунд и обществените институции. Затова олигархията в България жертва с лекост следващите политически екипи, само че не и Движение за права и свободи “. Зад модерното си демократично лице Движението се оказва предмодерен политически индивид, потвърдил способността си безнаказано да „ разпределя порциите “ отвън процедурите на демократичната народна власт. Според Минчев, на първо време Българска социалистическа партия е желала да играе тази роля, само че се е провалила.
Кога българското общество ще се е модернизирало до степен, от която нататък всичко това повече няма да е допустимо? Прогнозата на Иван Костов: „ В дълготраен проект съм оптимист: мисля, че през идващите 5-10 години обществото ни ще утвърди гражданския си темперамент ".
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Защо на Движение за права и свободи в никакъв случай нищо не му се случва? Не е ли парадоксално, че огромни елементи от обществото са настръхнали против ГЕРБ, а Движение за права и свободи, макар че е в ядрото на " дълбоката страна ", още веднъж се измъква невредимо?
Коментар от Георги Лозанов:
Само на мен ли ми се коства, че има нещо парадоксално в това огромни елементи от обществото да са настръхнали против ГЕРБ и да желаят отмъщение, а Движение за права и свободи след леки имиджови кърпежи - ни лук яли, ни лук мирисали - да се радват на щадяща индиферентност в отношението и даже да се спрягат за вероятния четвърти, нужен на трите „ партии на митинга “ за съставянето на държавно управление. Макар до неотдавна да изглеждаше, че ГЕРБ ще заплащат тежка политическа (а и не само) цена, тъй като са позволили подмолно въздействие точно на Движението с неговите „ дълги позиции “ в бизнеса, публичните поръчки, правосъдната система, медиите… Сякаш към този момент единствено малко на брой желаят да си спомнят, че протестни талази, които обрисуваха физиономията на гражданското общество през последното десетилетие, бяха вдигани от основни персонификации на ДПС-влиянието като Пеевски, Доган или прокурора.
Нищо не може да разклати Движение за права и свободи. Защо?
Назначаването на Пеевски за началник на ДАНС изкара на улицата хиляди, които в края на краищата върнаха Борисов на власт. Постепенно обаче недоволството им се пренасочи към него, защото не съумя да изолира Пеевски от страната, както беше заречен. И през днешния ден досегашният народен представител от Движение за права и свободи, трансфорат от закона „ Магнитски “ в интернационално разпозната емблема на корупцията, напълно се написа на сметката на някогашния министър председател. Движение за права и свободи изпреварващо си измиха ръцете, като не го включиха в листите си за последните избори. Нищо, че жестът им надали е по-убедителен от изказването на майка му, че няма нищо общо с бизнеса на сина си. Назначаването на основния прокурор също провокира трайно гражданско неодобрение и докара до претенции за оставката му поради съмнения според по линията Пеевски-ДПС-Борисов, само че претенциите към прокуратурата от ден на ден се свеждат единствено до това, че не е разследвала последния. Акцията в Росенец против противозаконния парцел на Доган, която отключи митингите от 2020 година, довели в последна сметка до рухването на ГЕРБ от власт, имаше капацитет да се трансформира в акция против подмолното въздействие на Движение за права и свободи въобще. Но не стана по този начин: казусът бе редуциран до социално-битово нарушаване и бе съвсем пропуснат.
Въпросът не е в това ГЕРБ да се разтовари от отговорност, като виновността се трансферира и върху Движение за права и свободи, а в това по какъв начин Движението съумя да се измъкне. И по какъв начин стана по този начин, че в този момент гладко приказва за „ рестарт на държавността “, като че ли е неин притежател, а не бенефициер на разпадането ѝ. Според Иван Костов: „ Основната причина е, че служебният кабинет може да прави разкрития единствено за предходните ръководещи - не му е по силите в ограничавания си мандат да стигне до дълбоката страна ".
Тоест, може да се чака това да направи идващият постоянен кабинет. Струва ми се обаче малко евентуално, като имаме поради, че коронният номер на Движението е да обира изгодите от властта, а следствията да са напълно за сътрудниците му, без значение дали връзките му с тях са обществени или подмолни. След политически турбуленции като Боянските ливади, Тройната коалиция, кабинета " Орешарски " или миналогодишните митинги, от партиите, с които Движение за права и свободи е било в съюз, две към този момент ги няма - Национална движение „Симеон Втори" и Съюз на демократичните сили (ако не броим „ археологическия “ му излишък, употребен от ГЕРБ). Българска социалистическа партия пък се спуска по електоралното надолнище, а някогашният ѝ ръководител Станишев отпадна напълно от локалната политика, макар забележителната си европейска кариера. Що се отнася до ГЕРБ, тях напълно не ги избави това, че връзките им с Движението нямаха парламентарна видимост. Борисов е поел към изхода и ще е малко политическо знамение, в случай че партията му успее без него да се задържи на сцената.
Но нищо не се оказва в положение да разклати Движение за права и свободи - нито всеобщото наличие на сътрудници на Държавна сигурност в редиците му, нито циничната искреност на ръководителя му за обръчите от компании и порциите, които самичък разпределял, нито лансирането на Пеевски като съумял младеж и така нататък Действа Ницшеанската логичност: това, което не ме убива, ме прави по-силен. Щом могат да си разрешат изказвания и демонстрации, които за всеки различен биха били непостижимо политическо задължение, значи владеят мощ, недостъпна за другите. Откъде идва тя?
Уникалната роля на Движение за права и свободи
На първо място, несъмнено, от груповото възприятие за виновност поради така наречен Възродителен развой. В началото на прехода тя беше надалеч по-гореща и даде на Движение за права и свободи правото да изисква жестове, с които българското болшинство да компенсира контузията, нанесена на турското малцинство. Именно по този начин Движението се роди и оцеля като конституционно противоречива етническа партия, вотът за която не е израз на гражданска, а на родова принадлежност.
Допълнителна работа му правиха появилите се по-късно националистки партии, които гласно и мълчешком държаха виновни българските турци за „ турското иго “ и по този метод ги превръщаха за повторно в жертва. Така Движение за права и свободи можеше да продължи да играе обичаната си роля на партия на жертвите (едва ли са напълно инцидентни съмненията, че една от партиите на националистите е била финансирана от Движението). В подобен подтекст Движение за права и свободи става незаобиколим образец в българската политика, тъй като цялостни все по-опразващата се демократична ниша. Това очевидно вижда и европейският Алианс на либералите и демократите (АЛДЕ), издигнал представител на Движението за собствен съпредседател, въпреки и към този момент единствено краткотрайно изпълняващ длъжността.
Има обаче една надалеч по-прозаична причина за непоклатимостта на Движение за права и свободи. Огнян Минчев я изяснява по този начин: „ Движение за права и свободи е в позицията на кингмейкър в българската политика - заради неповторимата роля, която си е извоювало като медиатор сред олигархичния ъндърграунд и обществените институции. Затова олигархията в България жертва с лекост следващите политически екипи, само че не и Движение за права и свободи “. Зад модерното си демократично лице Движението се оказва предмодерен политически индивид, потвърдил способността си безнаказано да „ разпределя порциите “ отвън процедурите на демократичната народна власт. Според Минчев, на първо време Българска социалистическа партия е желала да играе тази роля, само че се е провалила.
Кога българското общество ще се е модернизирало до степен, от която нататък всичко това повече няма да е допустимо? Прогнозата на Иван Костов: „ В дълготраен проект съм оптимист: мисля, че през идващите 5-10 години обществото ни ще утвърди гражданския си темперамент ".
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ