Руските фондове в Крим: „Програма за развитие“ и тъжна реалност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Русия насочи към протежетата си в Крим запаси, с които да „ хранят” елементарните поданици, написа Анна Устинова-Бойченко за платформата „ Асоциация за реинтеграция на Крим “. Според нея по този начин съветските управляващи целят да отклонят вниманието от действителни проблеми на полуострова.
Този развой, по думите на Устинова-Бойченко, е почнал директно след началото на окупацията на Крим и образуването на администрацията от „ съветските нашественици “. На популацията е било дадено възстановяване на изискванията на живот, трансформации в стопанска система, създаване на инфраструктура, нови пътища, просветителни и медицински институции.
За да изпълнят тези обещания, окупационните „ сили “ даже са приели федерална целева стратегия. На процедура обаче, съветската стратегия за развиване на окупираната територия, основава голям брой благоприятни условия за недобросъвестни служители да пълнят джобовете на управляващите за сметка на публичните ползи. Не е изненадващо, че кримските сътрудници и техните съветски настойници, „ не устояха “ и се възползваха от тази опция, продължава Устинова-Бойченко.
Тя напомня, че съветското държавно управление се е заело с страната стратегия „ Социално-икономическо развиване на Република Крим и град Севастопол до 2020 година “. По-късно обаче, излиза наяве, че не могат да се изпълнят утопичните индикатори на „ Програмата “, тя е удължавана няколко пъти – последно до 2025 година
В първичната версия на „ Програмата “ се отбелязва, че редица съществени социално-икономически индикатори в Крим не доближават „ междинното съветско равнище “. Затова проектът има задача да „ концентрира и координира финансови, материални и трудови запаси за най-ефективното им потребление, с цел да се обезпечи поредност на решенията на федералните и районните проблеми и да се реализира нужния краен резултат в избрана времева рамка”.
В същото време, съгласно Устинова-Бойченко, съветските окупатори освен не са спазили първичните периоди за осъществяване на „ Програмата “, само че даже са надалеч от постигане на заявените „ междинни “ социално-икономически индикатори. Пример за този „ триумф “ са знаци като „ увеличение на дължината на електропреносната мрежа “, „ площта на депата за боклуци “, „ въвеждане в употреба на просветителни уреди “ и други.
Впрочем цялата „ Програма “ се базира на „ съвкупни резултати “, зад които не стоят действителни цифри. Ако знаците нарастват годишно с най-малко една единица (един метър положени електропроводи, един декар възобновени депа, едно ремонтирано училище), тогава „ Програмата “ ще се смята за сполучливо осъществена. Нейната стойност е 1 373,6 милиарда рубли.
От 2015 година „ Програмата “ е променяна повече от 12 пъти, настоящото ѝ издание се разграничава от първичния текст с 40%. Първоначално „ Програмата “ беше ориентирана към възстановяване на инженерния, енергийния, обществения и транспортния бранш. Освен това беше планувано построяването на „ медицински клъстер “ в Севастопол, сплотяващ 10 медицински заведения, които да образоват нови здравни експерти. Към юни днешната дата, несъмнено, „ медицинският клъстер “ към момента не е построен, макар обещанието да бъде въведен в употреба до 2020 година
В последна сметка средствата от „ Програмата “, които бяха отпуснати „ за развиването “ на Крим през 2015-2017 година, не постоянно даже са били присвоени с кражба от „ администрацията “, защото усвояването им варира от 40% до 70%. Съответно „ остатъкът “ се връща във федералния бюджет на Русия.
Съдбата на откраднатото може да се наблюдава в наказателната отговорност за крадците, които или „ се вадят oт строя “, или „ не демонстрират задоволително на водачество ”. По-специално, през октомври 2020 година, „ Ленинският областен съд “ в Севастопол притегли като обвинен ръководителя на „ Отдела за употреба на общинските уреди “ Александър Антюфеев за „ корист с длъжностно състояние и причиняване на тежки последствия “. Той получи „ присъда “ по отношение на „ изгубването “ на повече от два милиарда рубли по време на строителството на пречиствателните станции „ Южна “.
Предполага се, че Антюфеев е сключил „ държавен контракт “ с компанията „ Биотехпрогрес “ в размер на 6,85 милиарда рубли за построяването на оборудванията „ Южна “, а по-късно е подписал „ в допълнение съглашение към контракта “, в това число уговорка по отношение на „ съкровищна поддръжка “. Към днешна дата обещанията са, че строителството на „ Южна “ ще завърши до 2023 година и единствено „ главните разноски “ към този момент са 8,5 милиарда рубли.
Руският политолог Игор Айдман има вяра, че единствено дребна част от средствата на „ Програмата “ ще стигнат до полуострова, защото служителите употребяват „ хитри “ схеми и разпределят пари сред московската федерална и „ кримската районна “ администрация. Добавя, че те могат да създадат това доста елементарно, защото няма институционален публичен надзор.
Пример за това присъдата на някогашния „ вицепремиер на Република Крим “ Олег Казурин от „ Киевския областен съд “ в Симферопол. Казурин е „ осъден “ за хипотетични подкупи и измами, като е съдействал на избрана компания да получи социална поръчка за градеж на къщи в Керч, за сметка на „ Програмата “. Сградите е трябвало да бъдат издигнати до ноември 2016 година, само че по-късно се оказа, че на мястото на къщите има единствено ровове.
Кримският комитет за битка с корупцията показва, че освен „ работата се прави със повишени разноски “ (макар че в противоположен случай би било доста странно), само че като цяло - „ без планове “. А по прословутия проблем с водоснабдяването специалистите прибавят, че „ са отпуснати над четири милиарда рубли за реорганизация на водоснабдителни мрежи, само че реконструкцията като цяло е невъзможна, защото тези мрежи се намират тъкмо под пътищата, които се ремонтират ”.
Руските федерални управляващи са добре осведомени с активността на локалните крадци, само че ги държат по „ политически аргументи “. По-специално, през декември 2020 година ръководителят на окупационната „ администрация “ на Крим Сергей Аксенов беше заставен да разгласи „ редуциране на разноските на републиканския бюджет “ през 2021 година с съвсем 30% заради „ понижаване на финансирането за действия “ по„ Програма “.
В резюме, съвсем седем години след въвеждането на „ Програмата “ е мъчно да се види резултатът от нея. Съдебните процеси против някои кримски служители са просто капка в морето, защото е мъчно да се оцени действителният размер на отклонените средства.
В последна сметка съветските „ управляващи “ по формулировка няма да разрешат съществуването на институции за публичен надзор в окупирания Крим, които биха могли да издигнат съответните въпроси и да задължат „ управляващите “ да регистрират разноските си. Официалните отчети по „ Програмата “, несъмнено, демонстрират „ високи достижения “ и „ осъществяване на предоставените задания “.
Според сегашната, тринадесета версия от „ Програмата “, остават още четири години. Следователно поражда риторичен въпрос, какъв брой още време и какъв брой пари ще могат да приберат съветските окупатори.
Отговорът ще пристигна с деокупацията на полуострова, докато „ Програмата “ явно ще бъде в положение на хронично „ сполучливо осъществяване в границите на спомагателни оценки “.
Русия насочи към протежетата си в Крим запаси, с които да „ хранят” елементарните поданици, написа Анна Устинова-Бойченко за платформата „ Асоциация за реинтеграция на Крим “. Според нея по този начин съветските управляващи целят да отклонят вниманието от действителни проблеми на полуострова.
Този развой, по думите на Устинова-Бойченко, е почнал директно след началото на окупацията на Крим и образуването на администрацията от „ съветските нашественици “. На популацията е било дадено възстановяване на изискванията на живот, трансформации в стопанска система, създаване на инфраструктура, нови пътища, просветителни и медицински институции.
За да изпълнят тези обещания, окупационните „ сили “ даже са приели федерална целева стратегия. На процедура обаче, съветската стратегия за развиване на окупираната територия, основава голям брой благоприятни условия за недобросъвестни служители да пълнят джобовете на управляващите за сметка на публичните ползи. Не е изненадващо, че кримските сътрудници и техните съветски настойници, „ не устояха “ и се възползваха от тази опция, продължава Устинова-Бойченко.
Тя напомня, че съветското държавно управление се е заело с страната стратегия „ Социално-икономическо развиване на Република Крим и град Севастопол до 2020 година “. По-късно обаче, излиза наяве, че не могат да се изпълнят утопичните индикатори на „ Програмата “, тя е удължавана няколко пъти – последно до 2025 година
В първичната версия на „ Програмата “ се отбелязва, че редица съществени социално-икономически индикатори в Крим не доближават „ междинното съветско равнище “. Затова проектът има задача да „ концентрира и координира финансови, материални и трудови запаси за най-ефективното им потребление, с цел да се обезпечи поредност на решенията на федералните и районните проблеми и да се реализира нужния краен резултат в избрана времева рамка”.
В същото време, съгласно Устинова-Бойченко, съветските окупатори освен не са спазили първичните периоди за осъществяване на „ Програмата “, само че даже са надалеч от постигане на заявените „ междинни “ социално-икономически индикатори. Пример за този „ триумф “ са знаци като „ увеличение на дължината на електропреносната мрежа “, „ площта на депата за боклуци “, „ въвеждане в употреба на просветителни уреди “ и други.
Впрочем цялата „ Програма “ се базира на „ съвкупни резултати “, зад които не стоят действителни цифри. Ако знаците нарастват годишно с най-малко една единица (един метър положени електропроводи, един декар възобновени депа, едно ремонтирано училище), тогава „ Програмата “ ще се смята за сполучливо осъществена. Нейната стойност е 1 373,6 милиарда рубли.
От 2015 година „ Програмата “ е променяна повече от 12 пъти, настоящото ѝ издание се разграничава от първичния текст с 40%. Първоначално „ Програмата “ беше ориентирана към възстановяване на инженерния, енергийния, обществения и транспортния бранш. Освен това беше планувано построяването на „ медицински клъстер “ в Севастопол, сплотяващ 10 медицински заведения, които да образоват нови здравни експерти. Към юни днешната дата, несъмнено, „ медицинският клъстер “ към момента не е построен, макар обещанието да бъде въведен в употреба до 2020 година
В последна сметка средствата от „ Програмата “, които бяха отпуснати „ за развиването “ на Крим през 2015-2017 година, не постоянно даже са били присвоени с кражба от „ администрацията “, защото усвояването им варира от 40% до 70%. Съответно „ остатъкът “ се връща във федералния бюджет на Русия.
Съдбата на откраднатото може да се наблюдава в наказателната отговорност за крадците, които или „ се вадят oт строя “, или „ не демонстрират задоволително на водачество ”. По-специално, през октомври 2020 година, „ Ленинският областен съд “ в Севастопол притегли като обвинен ръководителя на „ Отдела за употреба на общинските уреди “ Александър Антюфеев за „ корист с длъжностно състояние и причиняване на тежки последствия “. Той получи „ присъда “ по отношение на „ изгубването “ на повече от два милиарда рубли по време на строителството на пречиствателните станции „ Южна “.
Предполага се, че Антюфеев е сключил „ държавен контракт “ с компанията „ Биотехпрогрес “ в размер на 6,85 милиарда рубли за построяването на оборудванията „ Южна “, а по-късно е подписал „ в допълнение съглашение към контракта “, в това число уговорка по отношение на „ съкровищна поддръжка “. Към днешна дата обещанията са, че строителството на „ Южна “ ще завърши до 2023 година и единствено „ главните разноски “ към този момент са 8,5 милиарда рубли.
Руският политолог Игор Айдман има вяра, че единствено дребна част от средствата на „ Програмата “ ще стигнат до полуострова, защото служителите употребяват „ хитри “ схеми и разпределят пари сред московската федерална и „ кримската районна “ администрация. Добавя, че те могат да създадат това доста елементарно, защото няма институционален публичен надзор.
Пример за това присъдата на някогашния „ вицепремиер на Република Крим “ Олег Казурин от „ Киевския областен съд “ в Симферопол. Казурин е „ осъден “ за хипотетични подкупи и измами, като е съдействал на избрана компания да получи социална поръчка за градеж на къщи в Керч, за сметка на „ Програмата “. Сградите е трябвало да бъдат издигнати до ноември 2016 година, само че по-късно се оказа, че на мястото на къщите има единствено ровове.
Кримският комитет за битка с корупцията показва, че освен „ работата се прави със повишени разноски “ (макар че в противоположен случай би било доста странно), само че като цяло - „ без планове “. А по прословутия проблем с водоснабдяването специалистите прибавят, че „ са отпуснати над четири милиарда рубли за реорганизация на водоснабдителни мрежи, само че реконструкцията като цяло е невъзможна, защото тези мрежи се намират тъкмо под пътищата, които се ремонтират ”.
Руските федерални управляващи са добре осведомени с активността на локалните крадци, само че ги държат по „ политически аргументи “. По-специално, през декември 2020 година ръководителят на окупационната „ администрация “ на Крим Сергей Аксенов беше заставен да разгласи „ редуциране на разноските на републиканския бюджет “ през 2021 година с съвсем 30% заради „ понижаване на финансирането за действия “ по„ Програма “.
В резюме, съвсем седем години след въвеждането на „ Програмата “ е мъчно да се види резултатът от нея. Съдебните процеси против някои кримски служители са просто капка в морето, защото е мъчно да се оцени действителният размер на отклонените средства.
В последна сметка съветските „ управляващи “ по формулировка няма да разрешат съществуването на институции за публичен надзор в окупирания Крим, които биха могли да издигнат съответните въпроси и да задължат „ управляващите “ да регистрират разноските си. Официалните отчети по „ Програмата “, несъмнено, демонстрират „ високи достижения “ и „ осъществяване на предоставените задания “.
Според сегашната, тринадесета версия от „ Програмата “, остават още четири години. Следователно поражда риторичен въпрос, какъв брой още време и какъв брой пари ще могат да приберат съветските окупатори.
Отговорът ще пристигна с деокупацията на полуострова, докато „ Програмата “ явно ще бъде в положение на хронично „ сполучливо осъществяване в границите на спомагателни оценки “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ