Карадайъ призна общоизвестното: ДПС е етническа партия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Разни забавни неща се случиха в нашата родина през последната седмица.
Общественото мнение се възбуди от едно изказване на ръководителя на Движение за права и свободи Карадайъ на срещата му с ръководителя на Великото национално заседание на Турция Мустафа Шентоп, в което споделя „ Турция е нашата родина”, поправено по- късно от Движение за права и свободи, че преводът бил погрешен, трябвало да се преведе не по този начин, а като „ Турция е нашата майка- татковина.”
Все тая, и такова изказване показва едно отвращение от водачите на Движение за права и свободи за консолидиране и един блян за капсулиране на българските турци в обособена общественост, като не част от балгарската. „ Нашата битка е да защитим турската си еднаквост. Да защитим нашия език, вяра и обичаи”- добавил още Карадайъ.
Това му изказване разкрива един от дълго време прочут факт: че задачите на Движение за права и свободи и идеологията на Движение за права и свободи не са да се води битка за права и свободи, а както Карадайъ споделя - да се защитя турската еднаквост, език, вяра и традиции. Което пък разкрива втори значим факт- Карадайъ в действителност признава общоизвестният факт, че Движение за права и свободи е етническа партия, в нарушаване на българската конституция. И в случай че това са задачите на тази партия, какво вършат в нея Йордан Цонев и ред други приобщили се към Движение за права и свободи на синекурни постове етнически българи? И те ли са там с цел да защищават турската еднаквост, език или традиции? Или са просто там, за цвят, за демонстрации, че Движение за права и свободи партия, видите ли в нея има и българи, въпреки че те се броят на пръсти.
В България има и забележителна арменска общественост, само че да имат партия? Арменски емисари да посещават Ереван и да организират там срещи на високо държавно равнище,на които да прокламират, че в България те водят битка за защитят своята еднаквост, език и традиции? Няма такова нещо, тъй като арменците си пазят обичаите, само че са се интегрирали сполучливо измежду българската общественост, те са българи от арменски генезис, както да вземем за пример Хенри Кисинджър с родено име Хайнц Алфред Кисингер е американец от немски генезис.
*
Тези дни килърът Джок Фрийман отначало се подигра с българското правораздаване, като осъди страната ни в Страсбург (присъдиха му 5,200 евро) за „ нечовешко и унизително отношение”. Това му е за втори път- през ноември 2016 година той осъди страната ни (присъдени му бяха 3,500 евро) „ за нарушение на свободата на свободно изразяване”.
На 28 декември 2007г. на пл. Света Неделя в София при кавга австралиецът пробожда Антоан Захариев и Андрей Монов, който умира от дълбоката прободна рана. Полфрийман е наказан на 20 година затвор за невъзмутимо ликвидиране. В пандиза „ малтретираният” Полфрийман се радва на внимание, той е изключително деен, основал е с поддръжката на Българския хелзинкски комитет-БЗК- Българското затворническо придвижване за рехабилитация. Общува с свещеник Иводор Ковачев, който персонално предлага на Апелативния съд Полфрийман да бъде освободен предварително. Както оповестява някогашният Главен прокурор Сотир Цацаров, върху него и върху предшественика му Борис Велчев е оказван мощен дипломатически напън от австралийска страна за освобождението му. През 2015 година Джок Полфрийман е номиниран за " Човек на годината " от БЗК, след това оттеглено, тъй като провокира публичния и медиен скандал
На 19 септември 2019 година Апелативен съд – София в състав Калин Калпакчиев- ръководител, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева освобождава предварително Джок Полфрийман 8 години преди приключване на присъдата, тъй като съгласно съдиите се бил поправил. Тримата апелативни съдии са подложени на унищожителна рецензия в медиите, като се показва, че един от тях Калин Калпакчиев бил през 2013 година подгласник в класацията на БХК за човек на годината. Посочено беше още, че съдиите пренебрегнали заключението на затворническата администрация, че Полфрийман не би трябвало да бъде освобождаван.
На 11 юни 2020 година във вестник „ Труд” разгласих коментар със заглавие: „ Как Джок Полфрийман се подигра с българското правосъдие”. В него, след обширно изследване на личността му и предишното му в Австралия, описах това, което открих за него, а точно следното:
- По време на случая с групата на Андрей Монов той вади нож, вид „ пеперуда” смъртоносно оръжие, неразрешено в Австралия, само че не и в България, което използва без съмнение и вземане предвид с неизбежните последици. Действието му е импулсивно, типично за психопатите. Самият негов татко Саймън Полфрийман признава, че синът му е „ с разтревожен дух, импулсивен”.
- Не демонстрира възприятие за виновност, твърди, че е употребявал ножа за самоотбрана. Но съгласно отчет на правосъден доктор, Андрей е прободен в гърба.
- Поддържа тезата, че е незаслужено наказан, като изяснява това с корумпираната правосъдна система.
- Не демонстрира страдание, че е лишил човешки живот и състрадание към околните им, на които не понася извинения.
- Манипулативен е: осъзнава, че е значимо да получи добра характерност от затворническия духовник, Успява да впечатли и ръководителя на БЗК Красимир Кънев, който му издава позитивна характерност за задачите на предварителното му освобождение.
- Притежава възприятие за изключителност и обича да притегля внимание към себе си като персона, която се извисява над другите.
Тези негови личностни характерности са типични признаци за психопатична персона, само че никой в никакъв случай не е прави опит да диагностира Джок Полфрийман. След освобождението му е нахален, афишира за своя цел реформирането на правосъдната система в България и на българските затвори. Лично правосъдния министър Данаил Кирилов го кани в кабинета си, в качеството му на представител на Българското затворническо съдружие за рехабилитация, за диалог по проблемите в пандизите, като двамата се спогаждат " да организират регулярни срещи с неправителствената организация, на които да бъдат обсъждани въпроси, свързани със средата в пенитенциарните заведения ".
Джок Полфрийман е наказан и да заплати кръвнина от 400,000 лева на родителите на Андрей Монов. Сума, която те в никакъв случай няма да получат, а той вместо признателност към българското правораздаване, което с лекост и без съществено съображение му икономисва осем години затвор, се подиграва с него, като съди на два пъти страната ни.
*
Че българският съд е милосърден към убийците пролича още веднъж тези дни.
Във врачанското село Три кладенци 52 годишния Николай Петров залива с туба бензин спящата си жена и я възпламенява, причинявайки гибелта и в жестоки страдания. Преди това, в фамилния им живот постоянно я е пребивал, не е работил, тя го е издържала, постоянно се е напивал, налитал и на синовете си.
За такова ликвидиране в страна като Америка осъждат на гибел, а в щатите, където няма смъртна присъда- на пожизнен затвор без право на подмяна.
Врачанският съд осъжда килърът на 20 години затвор. В претекстовете си магистратите пишат, че за такава присъда са взели поради две смекчаващи виновността условия. Имало събрани данни за психологично страдалчество на Петров, без то да го прави неуравновесен, както и това, че подсъдимият съжалявал за осъщественото.
Петров е направил преднамерено ликвидиране, осъзнавайки какво прави, и откакто не е неуравновесен никакви данни за някакво психическо страдалчество не могат да служат за смекчаващо събитие. А това, че са приели изказванието му, че съжалява за стореното за смекчаващо събитие е смехотворно- няма палач, който пред съда да не се разкайва за стореното, в опит да омилостиви съдиите и понижи присъдата си.
Изминалата седмица мина под знака на шоковата вест за наложени наказания от Министерството на финансите на Съединени американски щати по линия на закота „ Магнитски” по отношение на Васил Божков и Делян Пеевски, наречени „ олигарси”, на актуалният зам.-председател на Бюрото за надзор на СРС Илко Желязков., „ дясна ръка” на Пеевски и схеми. Американците ни сервираха и лист на 64 компании, свързани с първите трима, които също ще бъдат наранени от глобите.
И незабавно поражда въпросът: по какъв начин по този начин българските правоохранителни и проверяващи органи, Министерство на вътрешните работи, ДАНС, и органите за противопоставяне и битка с корупцията, Главният прокурор Гешев, а и предшественикът му Цацаров не знаят, че глобените шест души са нарушавали законите като са взели участие в корупционни практики и не са ги разследвали тях и тези 64 свързани форми, а американското финансово министерство знае всичко, или много доста за тях и дава обстоятелства и детайлности?
Всичките тези наши органи са в патово състояние. Ако признаят, че са знаели, ще би трябвало понесат най- сериозна отговорност, с обвиняване, че са ги прикривали. Ако кажат, че не са знаели, ще признаят, че са некомпетентни и на вятъра данъкоплатците са ги издържали и ще би трябвало всеобщо да си подадат оставки.
Тук изскача и една друга любопитна детайлност. Американците са се сдобили с тази информация по единственият логически начин- посредством своя агентура, посредством собствен сътрудници в самите тези органи. „ Шпионствали” са както се изрази премиера Борисов във връзка с съветските дипломати, които има не мине месец и се афишира за личност нон грата. Американските шпиони и техните сътрудници, минават метър обаче, тях никой не проверява. Те са наши хора.
А що се отнася до това, до каква степен двете сили Съединени американски щати и Русия са сполучливи в своята разследваща активност в България, обстоятелствата демонстрират, че руснаците имат трева да пасат по съпоставяне с американците.
Но пък, в случай че се огледа въпреки това, би трябвало да сме признателни на американците и техните шпиони, другояче по какъв начин щяхме да научим значими неща за българските олигарси и техните корупционни далавери? Така че да са живи и здрави и да ни сервират още сходни разкрития.
Разни забавни неща се случиха в нашата родина през последната седмица.
Общественото мнение се възбуди от едно изказване на ръководителя на Движение за права и свободи Карадайъ на срещата му с ръководителя на Великото национално заседание на Турция Мустафа Шентоп, в което споделя „ Турция е нашата родина”, поправено по- късно от Движение за права и свободи, че преводът бил погрешен, трябвало да се преведе не по този начин, а като „ Турция е нашата майка- татковина.”
Все тая, и такова изказване показва едно отвращение от водачите на Движение за права и свободи за консолидиране и един блян за капсулиране на българските турци в обособена общественост, като не част от балгарската. „ Нашата битка е да защитим турската си еднаквост. Да защитим нашия език, вяра и обичаи”- добавил още Карадайъ.
Това му изказване разкрива един от дълго време прочут факт: че задачите на Движение за права и свободи и идеологията на Движение за права и свободи не са да се води битка за права и свободи, а както Карадайъ споделя - да се защитя турската еднаквост, език, вяра и традиции. Което пък разкрива втори значим факт- Карадайъ в действителност признава общоизвестният факт, че Движение за права и свободи е етническа партия, в нарушаване на българската конституция. И в случай че това са задачите на тази партия, какво вършат в нея Йордан Цонев и ред други приобщили се към Движение за права и свободи на синекурни постове етнически българи? И те ли са там с цел да защищават турската еднаквост, език или традиции? Или са просто там, за цвят, за демонстрации, че Движение за права и свободи партия, видите ли в нея има и българи, въпреки че те се броят на пръсти.
В България има и забележителна арменска общественост, само че да имат партия? Арменски емисари да посещават Ереван и да организират там срещи на високо държавно равнище,на които да прокламират, че в България те водят битка за защитят своята еднаквост, език и традиции? Няма такова нещо, тъй като арменците си пазят обичаите, само че са се интегрирали сполучливо измежду българската общественост, те са българи от арменски генезис, както да вземем за пример Хенри Кисинджър с родено име Хайнц Алфред Кисингер е американец от немски генезис.
*
Тези дни килърът Джок Фрийман отначало се подигра с българското правораздаване, като осъди страната ни в Страсбург (присъдиха му 5,200 евро) за „ нечовешко и унизително отношение”. Това му е за втори път- през ноември 2016 година той осъди страната ни (присъдени му бяха 3,500 евро) „ за нарушение на свободата на свободно изразяване”.
На 28 декември 2007г. на пл. Света Неделя в София при кавга австралиецът пробожда Антоан Захариев и Андрей Монов, който умира от дълбоката прободна рана. Полфрийман е наказан на 20 година затвор за невъзмутимо ликвидиране. В пандиза „ малтретираният” Полфрийман се радва на внимание, той е изключително деен, основал е с поддръжката на Българския хелзинкски комитет-БЗК- Българското затворническо придвижване за рехабилитация. Общува с свещеник Иводор Ковачев, който персонално предлага на Апелативния съд Полфрийман да бъде освободен предварително. Както оповестява някогашният Главен прокурор Сотир Цацаров, върху него и върху предшественика му Борис Велчев е оказван мощен дипломатически напън от австралийска страна за освобождението му. През 2015 година Джок Полфрийман е номиниран за " Човек на годината " от БЗК, след това оттеглено, тъй като провокира публичния и медиен скандал
На 19 септември 2019 година Апелативен съд – София в състав Калин Калпакчиев- ръководител, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева освобождава предварително Джок Полфрийман 8 години преди приключване на присъдата, тъй като съгласно съдиите се бил поправил. Тримата апелативни съдии са подложени на унищожителна рецензия в медиите, като се показва, че един от тях Калин Калпакчиев бил през 2013 година подгласник в класацията на БХК за човек на годината. Посочено беше още, че съдиите пренебрегнали заключението на затворническата администрация, че Полфрийман не би трябвало да бъде освобождаван.
На 11 юни 2020 година във вестник „ Труд” разгласих коментар със заглавие: „ Как Джок Полфрийман се подигра с българското правосъдие”. В него, след обширно изследване на личността му и предишното му в Австралия, описах това, което открих за него, а точно следното:
- По време на случая с групата на Андрей Монов той вади нож, вид „ пеперуда” смъртоносно оръжие, неразрешено в Австралия, само че не и в България, което използва без съмнение и вземане предвид с неизбежните последици. Действието му е импулсивно, типично за психопатите. Самият негов татко Саймън Полфрийман признава, че синът му е „ с разтревожен дух, импулсивен”.
- Не демонстрира възприятие за виновност, твърди, че е употребявал ножа за самоотбрана. Но съгласно отчет на правосъден доктор, Андрей е прободен в гърба.
- Поддържа тезата, че е незаслужено наказан, като изяснява това с корумпираната правосъдна система.
- Не демонстрира страдание, че е лишил човешки живот и състрадание към околните им, на които не понася извинения.
- Манипулативен е: осъзнава, че е значимо да получи добра характерност от затворническия духовник, Успява да впечатли и ръководителя на БЗК Красимир Кънев, който му издава позитивна характерност за задачите на предварителното му освобождение.
- Притежава възприятие за изключителност и обича да притегля внимание към себе си като персона, която се извисява над другите.
Тези негови личностни характерности са типични признаци за психопатична персона, само че никой в никакъв случай не е прави опит да диагностира Джок Полфрийман. След освобождението му е нахален, афишира за своя цел реформирането на правосъдната система в България и на българските затвори. Лично правосъдния министър Данаил Кирилов го кани в кабинета си, в качеството му на представител на Българското затворническо съдружие за рехабилитация, за диалог по проблемите в пандизите, като двамата се спогаждат " да организират регулярни срещи с неправителствената организация, на които да бъдат обсъждани въпроси, свързани със средата в пенитенциарните заведения ".
Джок Полфрийман е наказан и да заплати кръвнина от 400,000 лева на родителите на Андрей Монов. Сума, която те в никакъв случай няма да получат, а той вместо признателност към българското правораздаване, което с лекост и без съществено съображение му икономисва осем години затвор, се подиграва с него, като съди на два пъти страната ни.
*
Че българският съд е милосърден към убийците пролича още веднъж тези дни.
Във врачанското село Три кладенци 52 годишния Николай Петров залива с туба бензин спящата си жена и я възпламенява, причинявайки гибелта и в жестоки страдания. Преди това, в фамилния им живот постоянно я е пребивал, не е работил, тя го е издържала, постоянно се е напивал, налитал и на синовете си.
За такова ликвидиране в страна като Америка осъждат на гибел, а в щатите, където няма смъртна присъда- на пожизнен затвор без право на подмяна.
Врачанският съд осъжда килърът на 20 години затвор. В претекстовете си магистратите пишат, че за такава присъда са взели поради две смекчаващи виновността условия. Имало събрани данни за психологично страдалчество на Петров, без то да го прави неуравновесен, както и това, че подсъдимият съжалявал за осъщественото.
Петров е направил преднамерено ликвидиране, осъзнавайки какво прави, и откакто не е неуравновесен никакви данни за някакво психическо страдалчество не могат да служат за смекчаващо събитие. А това, че са приели изказванието му, че съжалява за стореното за смекчаващо събитие е смехотворно- няма палач, който пред съда да не се разкайва за стореното, в опит да омилостиви съдиите и понижи присъдата си.
Изминалата седмица мина под знака на шоковата вест за наложени наказания от Министерството на финансите на Съединени американски щати по линия на закота „ Магнитски” по отношение на Васил Божков и Делян Пеевски, наречени „ олигарси”, на актуалният зам.-председател на Бюрото за надзор на СРС Илко Желязков., „ дясна ръка” на Пеевски и схеми. Американците ни сервираха и лист на 64 компании, свързани с първите трима, които също ще бъдат наранени от глобите.
И незабавно поражда въпросът: по какъв начин по този начин българските правоохранителни и проверяващи органи, Министерство на вътрешните работи, ДАНС, и органите за противопоставяне и битка с корупцията, Главният прокурор Гешев, а и предшественикът му Цацаров не знаят, че глобените шест души са нарушавали законите като са взели участие в корупционни практики и не са ги разследвали тях и тези 64 свързани форми, а американското финансово министерство знае всичко, или много доста за тях и дава обстоятелства и детайлности?
Всичките тези наши органи са в патово състояние. Ако признаят, че са знаели, ще би трябвало понесат най- сериозна отговорност, с обвиняване, че са ги прикривали. Ако кажат, че не са знаели, ще признаят, че са некомпетентни и на вятъра данъкоплатците са ги издържали и ще би трябвало всеобщо да си подадат оставки.
Тук изскача и една друга любопитна детайлност. Американците са се сдобили с тази информация по единственият логически начин- посредством своя агентура, посредством собствен сътрудници в самите тези органи. „ Шпионствали” са както се изрази премиера Борисов във връзка с съветските дипломати, които има не мине месец и се афишира за личност нон грата. Американските шпиони и техните сътрудници, минават метър обаче, тях никой не проверява. Те са наши хора.
А що се отнася до това, до каква степен двете сили Съединени американски щати и Русия са сполучливи в своята разследваща активност в България, обстоятелствата демонстрират, че руснаците имат трева да пасат по съпоставяне с американците.
Но пък, в случай че се огледа въпреки това, би трябвало да сме признателни на американците и техните шпиони, другояче по какъв начин щяхме да научим значими неща за българските олигарси и техните корупционни далавери? Така че да са живи и здрави и да ни сервират още сходни разкрития.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ