Когато плажът се напълни с кокаин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Алваро Корея си спомня този ден чудесно: на шести юни 2001 година тръгнал с лодката си за риба. Нещо изцяло всекидневно за младия тогава мъж. Но този път уловът бил друг - на няколко километра от северните крайбрежия на остров Сан Мигел той видял в морските води бели пакети. " Бяха огромни колкото три-четири тухли, подредени една до друга ", спомня си през днешния ден.
Алваро бързо се досетил какво може да има в пакетите и решил да не ги допира. Но мощният северен вятър ги довял до брега, на плажа на Рабо де Пейше - град с към 10 000 поданици. Някои от тях почнали да събират белите пакети, само че множеството нямали никаква визия какво съдържат: чист кокаин.
" Помня и по какъв начин някои пълнеха водни чаши с кокаин и ги продаваха по 25 евро ", споделя Алваро, който през днешния ден е съвсем на 50 години. " Имаше и такива, които мислеха, че това е брашно - в никакъв случай не бяха виждали опиати. "
" Излишният " кокаин
Ветроходната яхта, от която се изсипали пакетите, пренасяла 500 кг кокаин, чиято цена на черния пазар преди време би била 40 милиона евро. Яхтата пътувала от Венецуела към Балеарските острови, само че се развалила от неприятното време. На капитана бързо му станало ясно, че с дрогата на борда няма да успее да влезе в пристанището на Сан Мигел, с цел да закара яхтата на ремонт.
Поради това решил да изхвърли по-голямата част от товара в морето - и по този начин внезапно трансформирал живота на жителите на Рабо де Пейше. Хората от селото изпаднали в наркотично замайване и значително от тях стигнали до болничното заведение.
" Докарваха ни от ден на ден хора със свръхдоза. Само за един уикенд доведоха деветима, които трябваше да приемем в незабавното поделение ", споделя преди време пред португалската телевизия здравната сестра Луиза Куна. " Двама от тях бяха приели прекалено много кокаин. Другите не можеха да обяснят за каква дрога става дума. "
Бедното богато градче
В Рабо де Пейше се усеща мощно обществено напрежение. Много хора живеят натясно, главен източник на приходи е риболовът. Покрай опиатите обществото стартира да се разцепва, спомня си един от локалните поданици. " Едно от поколенията в града трябваше да търпи ограничения, а друго внезапно потъна в пари. Преди те също бяха небогати, а през днешния ден се разхождат с вратовръзки. "
Алваро Корея споделя: " Мнозина забогатяха за сметка на бедните хора. Някои от тях бяха арестувани от полицията и влязоха в пандиза ".
Но нито спечелилите, нито изгубилите желаят да приказват намерено за случая. Търговците на кокаин от Рабо де Пейше получили присъди от до пет години, а капитанът на злощастната яхта бил наказан на 11 години. Непосредствено след задържането си той съумял да избяга от пандиза в столицата на острова Понта Делгада, само че две седмици по-късно бил хванат още веднъж.
Проклятието на дрогата
20 години след случката тя още тегне над Рабо де Пейше като проклинание, счита Алваро Корея. Климатът в града е токсичен: " Наркотиците се оказаха камшик и донесоха единствено беди на нашия град ".
Но пък синът му Рубен Корея вижда в случката късмет, от който би желал да се възползва. Той написа разказ, въодушевен от историята с кокаина. А идната му стъпка ще е да направи ефирен сериал за кокаиновото замайване в неговия град.
Алваро Корея си спомня този ден чудесно: на шести юни 2001 година тръгнал с лодката си за риба. Нещо изцяло всекидневно за младия тогава мъж. Но този път уловът бил друг - на няколко километра от северните крайбрежия на остров Сан Мигел той видял в морските води бели пакети. " Бяха огромни колкото три-четири тухли, подредени една до друга ", спомня си през днешния ден.
Алваро бързо се досетил какво може да има в пакетите и решил да не ги допира. Но мощният северен вятър ги довял до брега, на плажа на Рабо де Пейше - град с към 10 000 поданици. Някои от тях почнали да събират белите пакети, само че множеството нямали никаква визия какво съдържат: чист кокаин.
" Помня и по какъв начин някои пълнеха водни чаши с кокаин и ги продаваха по 25 евро ", споделя Алваро, който през днешния ден е съвсем на 50 години. " Имаше и такива, които мислеха, че това е брашно - в никакъв случай не бяха виждали опиати. "
" Излишният " кокаин
Ветроходната яхта, от която се изсипали пакетите, пренасяла 500 кг кокаин, чиято цена на черния пазар преди време би била 40 милиона евро. Яхтата пътувала от Венецуела към Балеарските острови, само че се развалила от неприятното време. На капитана бързо му станало ясно, че с дрогата на борда няма да успее да влезе в пристанището на Сан Мигел, с цел да закара яхтата на ремонт.
Поради това решил да изхвърли по-голямата част от товара в морето - и по този начин внезапно трансформирал живота на жителите на Рабо де Пейше. Хората от селото изпаднали в наркотично замайване и значително от тях стигнали до болничното заведение.
" Докарваха ни от ден на ден хора със свръхдоза. Само за един уикенд доведоха деветима, които трябваше да приемем в незабавното поделение ", споделя преди време пред португалската телевизия здравната сестра Луиза Куна. " Двама от тях бяха приели прекалено много кокаин. Другите не можеха да обяснят за каква дрога става дума. "
Бедното богато градче
В Рабо де Пейше се усеща мощно обществено напрежение. Много хора живеят натясно, главен източник на приходи е риболовът. Покрай опиатите обществото стартира да се разцепва, спомня си един от локалните поданици. " Едно от поколенията в града трябваше да търпи ограничения, а друго внезапно потъна в пари. Преди те също бяха небогати, а през днешния ден се разхождат с вратовръзки. "
Алваро Корея споделя: " Мнозина забогатяха за сметка на бедните хора. Някои от тях бяха арестувани от полицията и влязоха в пандиза ".
Но нито спечелилите, нито изгубилите желаят да приказват намерено за случая. Търговците на кокаин от Рабо де Пейше получили присъди от до пет години, а капитанът на злощастната яхта бил наказан на 11 години. Непосредствено след задържането си той съумял да избяга от пандиза в столицата на острова Понта Делгада, само че две седмици по-късно бил хванат още веднъж.
Проклятието на дрогата
20 години след случката тя още тегне над Рабо де Пейше като проклинание, счита Алваро Корея. Климатът в града е токсичен: " Наркотиците се оказаха камшик и донесоха единствено беди на нашия град ".
Но пък синът му Рубен Корея вижда в случката късмет, от който би желал да се възползва. Той написа разказ, въодушевен от историята с кокаина. А идната му стъпка ще е да направи ефирен сериал за кокаиновото замайване в неговия град.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ