Зловещият Вишински - поръчковият прокурор
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Прокуратурата е господарят на правосъдното произвеждане! “
„ Обясненията на обвинените в хода на процеса неизбежно получават темперамент и значение на съществени доказателства и са по- значими от решаващите доказателства...”
„ Законодателната, изпълнителната и правосъдната власт би трябвало да бъдат едно цяло и в никакъв случай да не се разделят!”
Знаете ли кой го е споделил? Браво на позналите – Андрей Януаревич Вишински! Генерален прокурор на сталиновите обществени процеси. Създава тази „ законова” доктрина, употребена от Йосиф Сталин при провеждането на Големия гнет 30- години на предишния век. Теория, която някои среди желаят да наложат и у нас...
Името на Андрей Вишински всяваше повсеместен боязън в Сталиновата ера даже и в България, която посети след съдбовния Девети във връзка нашите политически процеси от т.нар „ Народен съд”. Този поръчков основен прокурор / за наш позор, и през днешния ден се радваме на такива!/ се прочу с обвинителните си речи на фамозните „ сталински процеси” през 1936- 1938, които раздрусаха до основи руското общество. „ От името на народа и закона” тази злокобна персона потъпкваше закона и смачкваше в зародиш всеки опит за същинско правораздаване...
Ако прелистим в този момент старите руски енциклопедии и справочници по история и право / в случай че руското право въобще може да се назова право!/ ще прочетем, че Андрей Януарович Вишински е роден на 28 ноември 1883 в Одеса. Произхожда от древен полски католически жанр. През 1913 приключва Юридическия факултет на Киевския университет и известно време преподава и служи в адвокатска фирма.
В революционното придвижване се включва през 1903. Той социалдемократ – по- скоро меншевик, който след преврата от 1917, изчаква няколко години, с цел да се увери, че болшевиките ще вземат трайно властта и тогава сменя партийната си принадлежност и става член на РКП – болшевики. Но би трябвало да загатна и един прелюбопитен факт от тази биография – през време на Февруарския бунт от 1917 година, като ръководител на един от московските региони, Вишински получава разпореждане от своите шефове от Временното държавно управление да: намери, арестува и съобщи на съда...”извънредно рисковия немски разузнавач Владимир Улянов / Ленин /. Разбира се, може да се каже, че това е било заповед до редови служител, само че в действителност не е било по този начин. Вишински е към този момент изявен партиен активист – социалдемократ или меншевик, считащ себе си за бунтовник, подготвен да извърши поръчението на своите началници.
Както споделят психолозите – в сходни рискови обстановки, като тази в Русия, когато се сменя властта, хората стартират да се държат друго или се разделят на три противоположни категории. Първите – честните и почтените, се отдръпват от обществото или вършат опити да се опълчват на злото, въпреки и без триумф. Вторите – стават прислужници и лакеи и трансформират небрежно възгледите си. Третите се трансформират в принадлежности на властта, т.е. на Злото и стават предатели и даже палачи на ближните си. Но Вишински е отвън тези три категории. Крайно непоследователен службогонец, той цинично се надсмива над всички и съумява да вземе страха на близките. Има самочувствието на извънредно интелигентен, при все това напълно не е подобен, само че без подозрение, има подарък слово и бързи реакции и комбинативност. Бързо стига до върховете на властта в Червената империя на Злото. Но не може да се каже, че изцяло самичък изкачва тези върхове. Издига го самият Сталин. Тук би трябвало да споменем, че още преди революцията, двамата лежат за малко в една килия в пандиза в Баку. Хитрият грузински сатрап, който познава добре хората, незабавно преценя, че подобен като Вишински ще му бъде необходим и го взема под крилото си за дълго. Той се нуждае от жестокия и безсрамен разум на този говорлив и безсъвестен правист.
През 30- те години, времето на Сталиновия разцвет и възходящата вълна от беззакония и всеобщи чистки, нагласени процеси против „ империалистическите шпиони”, служещи на Америка, Англия, Франция, Германия и Япония / а съгласно вожда те са в случай че не милиони, най-малко стотици хиляди! Ще напомним, че жертвите на Сталин възлизат на към 80 милиона!/, звездата на Вишински изгрява. През 1935 той към този момент основен прокурор на Съветския съюз, на мястото на несъответствуващия за замислените от вожда „ чистки”, остарелия и почтен комунист Иван Акулов / изначало уволнен, а по-късно и погубен!/. Така този върховен пост на правораздаването се трансформира в декоративна фасада на инквизицията в тази страна на безправието и терора. Започва най- кошмарната част от биографията на Вишински. Но преди този момент има и една забавна „ увертюра”. През зимата на 1935, три месеца преди началото на първия от трите популярни „ московски процеси”, влезнали в историята като „ Делото Зиновиев- Каменев”, вниманието на цялата страна е приковано от един различен правосъден случай. Става дума не за политическа, а за престъпна история, за углавното дело за убийството на двама лекари на далечния сибирски остров Врангел, свиреп заклани от крадци от някаква тайфа. В този гръмък развой, с прокурор Андрей Вишински, и юридическата, и човешката правдивост, без подозрение, са на страната на обвиняването. Речта на Вишински е в действителност блестяща – никой не може да се усъмни в правотата на този деятелен, корав и обективен прокурор.
Вишински просто има шанс, че сходно дело играе ролята на генерална подготовка или по- скоро интродукция към злокобната политическа тайнственост, която стартира, и в която ще поеме ролята на „ основен режисьор”. Неслучайно на „ врангелския процес” се дава такава публичност другояче цензурирания и сив руски щемпел.
И на последвалите процеси против „ троцкистко- зиновиевския терористичен център” в правосъдната зала се извисява гордо високата и елегантна фигура на юриста, спечелил всесъюзна популярност и известност – така „ строг”,”принципен”, „ справедлив”, както ще написа в официоза „ Правда”. Но в случай че надникнем в неотдавна оповестените в съветския щемпел протоколи от речите му, ще се уверим, че в обвиняванията липсват каквито всевъзможни доказателства и че тези гневни слова на „ националния обвинител” преливат от злобни и грозни прилагателни като:” мръсни псета”, „ подла сган”, „ мелези сред лисици и свине”, „ човешки боклуци”,”гадини” и така нататък! / В свои публикации и речи той пледира за „ принудително изтръгване на самопризнания от обвинените от страна на проверяващите органи”, изключително когато става дума за политически закононарушения. /
Всъщност, Андрей Вишински е режисьорът и артистът в тази сталинова пиеса. Вождът от Кремъл не се задоволява единствено да унищожава физически своите жертви на тези процеси. Преди това той копнее да ги унизи, оскърби, смачка душевен! Краят на 30- те години, до началото на войната, е в действителност жестока, злокобна и срамна страница в историята на Русия, доминирана от скалъпени политически процеси, огромни чистки, депортиране на хиляди почтени хора в Сибир и азиатските републики, всеобщи разселвания, убийства, насилствена русификация.
По това време славата и мощта на Вишински нарастват непрестанно. В един миг Сталин взема решение да го награди със Сталинската награда за „ епохалния” му труд „ Теория на правосъдните доказателства и в руското право”. Труд, който бе преведен и у нас и в случай че го разлистим за малко, ще открием бисери от рода на:” Обясненията на обвинените в хода на процеса неизбежно получават темперамент и значение на съществени доказателства и са по- значими от решаващите доказателства...” /?!/ или: „...нека да загине този свят, само че да спечелва правораздаването на планетата!”, и още: „ Законът е непоколебим. Но законът си е закон и не може да бъде различен!” Много умно, нали?! Но във времето на всеобщия боязън и всеобщото оглупяване, доминирали преди време и у нас, всичко е допустимо...
Пак по заповед на Сталин, Вишински става ректор на МГУ- Московския университет пи професор, без преди този момент да е бил даже помощник, а през 1939 е към този момент учен. Според „ теоретика” Вишински: законодателната, изпълнителната и правосъдната власт трябвало да бъдат едно и в никакъв случай да не се разделят! Тогава напуща поста основен прокурор на Съюз на съветските социалистически републики и става зампредседател на СовНарКом-а на Съюз на съветските социалистически републики. Поема като сектор и културата, която,наистина, бива „ ощастливена” от него. Започва с чистки и в тази сфера, тъй като и той, като всеки партиен приятел, схваща от изкуство.
На Всесъюзната конференция на театралните дейци, откакто приветствието на Другаря Сталин, взема решение да изясни на създателите какво е това „ формализъм” – „ събитие в изкуството, при което наличието изоставало от формата”/?!/. После предостатъчно сяда в президиума да изслуша изявленията на участниците. Словото на огромния и към този момент световнопризнат режисьор Всеволод Мейерхолд обаче по никакъв начин не му харесва / забавно би било противоположното!/ и след няколко дни Майерхолд е задържан, а не след дълго е открита убита от „ незнайни лица” и брачната половинка му, огромната актриса Зинаида Райх, освен това по изключително свиреп метод... През 1941 година като основен прокурор / несъмнено, по заповед на Сталин/ осъжда на гибел българския бунтовник Кръстю / Кристиан/ Раковски., а преди този момент и съратника, а в следствие и конкурент на вожда, Николай Бухарин.
Скоро обаче и самият Вишински стартира да се опасява да не бъде задържан. Той знае прекалено много неща, свързани с тъмните каузи на Сталин, прекомерно надълбоко е забъркан в тях. Тогава след жертвите нерядко потеглят и техните палачи. И подлият и нечовечен Сталин взема решение да го посплаши – прави го външен министър, само че му лишава депутатското място във Върховния съвет, което е по- значимо за Вишински. И какво се крие зад тази „ шега”? Вождът обича да поизплашва правилните си прислужници, с цел да могат откакто бъдат успокоени, да му ближат още по- старателно ръцете.
След гибелта на Сталин през март 1953 Вишински живее още към година и половина. Връщат му депутатския мандат, работи като заместител министър на външните работи и представител на Съюз на съветските социалистически републики в Организация на обединените нации. Но живее в непрестанен боязън, че ще бъде наказан за закононарушенията си. Но ориста взема решение друго – да почине през 1954 година, преди историческия ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз през 1956, когато бива изобличен „ култа към личността” на неговия популярен настойник.
„ Прокуратурата е господарят на правосъдното произвеждане! “
„ Обясненията на обвинените в хода на процеса неизбежно получават темперамент и значение на съществени доказателства и са по- значими от решаващите доказателства...”
„ Законодателната, изпълнителната и правосъдната власт би трябвало да бъдат едно цяло и в никакъв случай да не се разделят!”
Знаете ли кой го е споделил? Браво на позналите – Андрей Януаревич Вишински! Генерален прокурор на сталиновите обществени процеси. Създава тази „ законова” доктрина, употребена от Йосиф Сталин при провеждането на Големия гнет 30- години на предишния век. Теория, която някои среди желаят да наложат и у нас...
Името на Андрей Вишински всяваше повсеместен боязън в Сталиновата ера даже и в България, която посети след съдбовния Девети във връзка нашите политически процеси от т.нар „ Народен съд”. Този поръчков основен прокурор / за наш позор, и през днешния ден се радваме на такива!/ се прочу с обвинителните си речи на фамозните „ сталински процеси” през 1936- 1938, които раздрусаха до основи руското общество. „ От името на народа и закона” тази злокобна персона потъпкваше закона и смачкваше в зародиш всеки опит за същинско правораздаване...
Ако прелистим в този момент старите руски енциклопедии и справочници по история и право / в случай че руското право въобще може да се назова право!/ ще прочетем, че Андрей Януарович Вишински е роден на 28 ноември 1883 в Одеса. Произхожда от древен полски католически жанр. През 1913 приключва Юридическия факултет на Киевския университет и известно време преподава и служи в адвокатска фирма.
В революционното придвижване се включва през 1903. Той социалдемократ – по- скоро меншевик, който след преврата от 1917, изчаква няколко години, с цел да се увери, че болшевиките ще вземат трайно властта и тогава сменя партийната си принадлежност и става член на РКП – болшевики. Но би трябвало да загатна и един прелюбопитен факт от тази биография – през време на Февруарския бунт от 1917 година, като ръководител на един от московските региони, Вишински получава разпореждане от своите шефове от Временното държавно управление да: намери, арестува и съобщи на съда...”извънредно рисковия немски разузнавач Владимир Улянов / Ленин /. Разбира се, може да се каже, че това е било заповед до редови служител, само че в действителност не е било по този начин. Вишински е към този момент изявен партиен активист – социалдемократ или меншевик, считащ себе си за бунтовник, подготвен да извърши поръчението на своите началници.
Както споделят психолозите – в сходни рискови обстановки, като тази в Русия, когато се сменя властта, хората стартират да се държат друго или се разделят на три противоположни категории. Първите – честните и почтените, се отдръпват от обществото или вършат опити да се опълчват на злото, въпреки и без триумф. Вторите – стават прислужници и лакеи и трансформират небрежно възгледите си. Третите се трансформират в принадлежности на властта, т.е. на Злото и стават предатели и даже палачи на ближните си. Но Вишински е отвън тези три категории. Крайно непоследователен службогонец, той цинично се надсмива над всички и съумява да вземе страха на близките. Има самочувствието на извънредно интелигентен, при все това напълно не е подобен, само че без подозрение, има подарък слово и бързи реакции и комбинативност. Бързо стига до върховете на властта в Червената империя на Злото. Но не може да се каже, че изцяло самичък изкачва тези върхове. Издига го самият Сталин. Тук би трябвало да споменем, че още преди революцията, двамата лежат за малко в една килия в пандиза в Баку. Хитрият грузински сатрап, който познава добре хората, незабавно преценя, че подобен като Вишински ще му бъде необходим и го взема под крилото си за дълго. Той се нуждае от жестокия и безсрамен разум на този говорлив и безсъвестен правист.
През 30- те години, времето на Сталиновия разцвет и възходящата вълна от беззакония и всеобщи чистки, нагласени процеси против „ империалистическите шпиони”, служещи на Америка, Англия, Франция, Германия и Япония / а съгласно вожда те са в случай че не милиони, най-малко стотици хиляди! Ще напомним, че жертвите на Сталин възлизат на към 80 милиона!/, звездата на Вишински изгрява. През 1935 той към този момент основен прокурор на Съветския съюз, на мястото на несъответствуващия за замислените от вожда „ чистки”, остарелия и почтен комунист Иван Акулов / изначало уволнен, а по-късно и погубен!/. Така този върховен пост на правораздаването се трансформира в декоративна фасада на инквизицията в тази страна на безправието и терора. Започва най- кошмарната част от биографията на Вишински. Но преди този момент има и една забавна „ увертюра”. През зимата на 1935, три месеца преди началото на първия от трите популярни „ московски процеси”, влезнали в историята като „ Делото Зиновиев- Каменев”, вниманието на цялата страна е приковано от един различен правосъден случай. Става дума не за политическа, а за престъпна история, за углавното дело за убийството на двама лекари на далечния сибирски остров Врангел, свиреп заклани от крадци от някаква тайфа. В този гръмък развой, с прокурор Андрей Вишински, и юридическата, и човешката правдивост, без подозрение, са на страната на обвиняването. Речта на Вишински е в действителност блестяща – никой не може да се усъмни в правотата на този деятелен, корав и обективен прокурор.
Вишински просто има шанс, че сходно дело играе ролята на генерална подготовка или по- скоро интродукция към злокобната политическа тайнственост, която стартира, и в която ще поеме ролята на „ основен режисьор”. Неслучайно на „ врангелския процес” се дава такава публичност другояче цензурирания и сив руски щемпел.
И на последвалите процеси против „ троцкистко- зиновиевския терористичен център” в правосъдната зала се извисява гордо високата и елегантна фигура на юриста, спечелил всесъюзна популярност и известност – така „ строг”,”принципен”, „ справедлив”, както ще написа в официоза „ Правда”. Но в случай че надникнем в неотдавна оповестените в съветския щемпел протоколи от речите му, ще се уверим, че в обвиняванията липсват каквито всевъзможни доказателства и че тези гневни слова на „ националния обвинител” преливат от злобни и грозни прилагателни като:” мръсни псета”, „ подла сган”, „ мелези сред лисици и свине”, „ човешки боклуци”,”гадини” и така нататък! / В свои публикации и речи той пледира за „ принудително изтръгване на самопризнания от обвинените от страна на проверяващите органи”, изключително когато става дума за политически закононарушения. /
Всъщност, Андрей Вишински е режисьорът и артистът в тази сталинова пиеса. Вождът от Кремъл не се задоволява единствено да унищожава физически своите жертви на тези процеси. Преди това той копнее да ги унизи, оскърби, смачка душевен! Краят на 30- те години, до началото на войната, е в действителност жестока, злокобна и срамна страница в историята на Русия, доминирана от скалъпени политически процеси, огромни чистки, депортиране на хиляди почтени хора в Сибир и азиатските републики, всеобщи разселвания, убийства, насилствена русификация.
По това време славата и мощта на Вишински нарастват непрестанно. В един миг Сталин взема решение да го награди със Сталинската награда за „ епохалния” му труд „ Теория на правосъдните доказателства и в руското право”. Труд, който бе преведен и у нас и в случай че го разлистим за малко, ще открием бисери от рода на:” Обясненията на обвинените в хода на процеса неизбежно получават темперамент и значение на съществени доказателства и са по- значими от решаващите доказателства...” /?!/ или: „...нека да загине този свят, само че да спечелва правораздаването на планетата!”, и още: „ Законът е непоколебим. Но законът си е закон и не може да бъде различен!” Много умно, нали?! Но във времето на всеобщия боязън и всеобщото оглупяване, доминирали преди време и у нас, всичко е допустимо...
Пак по заповед на Сталин, Вишински става ректор на МГУ- Московския университет пи професор, без преди този момент да е бил даже помощник, а през 1939 е към този момент учен. Според „ теоретика” Вишински: законодателната, изпълнителната и правосъдната власт трябвало да бъдат едно и в никакъв случай да не се разделят! Тогава напуща поста основен прокурор на Съюз на съветските социалистически републики и става зампредседател на СовНарКом-а на Съюз на съветските социалистически републики. Поема като сектор и културата, която,наистина, бива „ ощастливена” от него. Започва с чистки и в тази сфера, тъй като и той, като всеки партиен приятел, схваща от изкуство.
На Всесъюзната конференция на театралните дейци, откакто приветствието на Другаря Сталин, взема решение да изясни на създателите какво е това „ формализъм” – „ събитие в изкуството, при което наличието изоставало от формата”/?!/. После предостатъчно сяда в президиума да изслуша изявленията на участниците. Словото на огромния и към този момент световнопризнат режисьор Всеволод Мейерхолд обаче по никакъв начин не му харесва / забавно би било противоположното!/ и след няколко дни Майерхолд е задържан, а не след дълго е открита убита от „ незнайни лица” и брачната половинка му, огромната актриса Зинаида Райх, освен това по изключително свиреп метод... През 1941 година като основен прокурор / несъмнено, по заповед на Сталин/ осъжда на гибел българския бунтовник Кръстю / Кристиан/ Раковски., а преди този момент и съратника, а в следствие и конкурент на вожда, Николай Бухарин.
Скоро обаче и самият Вишински стартира да се опасява да не бъде задържан. Той знае прекалено много неща, свързани с тъмните каузи на Сталин, прекомерно надълбоко е забъркан в тях. Тогава след жертвите нерядко потеглят и техните палачи. И подлият и нечовечен Сталин взема решение да го посплаши – прави го външен министър, само че му лишава депутатското място във Върховния съвет, което е по- значимо за Вишински. И какво се крие зад тази „ шега”? Вождът обича да поизплашва правилните си прислужници, с цел да могат откакто бъдат успокоени, да му ближат още по- старателно ръцете.
След гибелта на Сталин през март 1953 Вишински живее още към година и половина. Връщат му депутатския мандат, работи като заместител министър на външните работи и представител на Съюз на съветските социалистически републики в Организация на обединените нации. Но живее в непрестанен боязън, че ще бъде наказан за закононарушенията си. Но ориста взема решение друго – да почине през 1954 година, преди историческия ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз през 1956, когато бива изобличен „ култа към личността” на неговия популярен настойник.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ