150 години от рождението на Ефрем Чучков
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 21 ноември 2020 година се навършиха 150 години от рождението на моя прародител Ефрем Чучков. Той обаче е изцяло пропуснат в България. Макар че в София има улица „ Ефрем Чучков”, неговото име е в действителност незнайно за днешните българи.
Роденият в Щип Ефрем Чучков е един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония. В качеството си на революционер-практик, той е работил най-вече в конспиративност (отговарял е за военната част, т.е. за подготовката и организирането на четите) и по тази причина за жалост не е имал време да написа мемоари или да ги диктува на Любомир Милетич. Освен това, съгласно записките на неговите съратници, е бил и изключително непретенциозен. Забравата, в която тъне през днешния ден името му, обаче не прави чест на нашата страна, изключително като се има поради, че в западната ни съседка той е обект на голям интерес.
Ефрем Чучков е първият челник на учредения от Гоце Делчев Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (вж. да вземем за пример изданията „ Илюстрация Илинден” от 20-те години на ХХ век). Още през 1898 година образува и повежда чета, в началото в Малешевско, а по-късно и в Щипско, Кочанско, Скопско, Кратовско, Царевоселско и други Той постоянно е бил един от ръководителите на Организацията: шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на ВМОРО, а от 1908 година до гибелта си през 1923 година е втори по престиж и по сан в Организацията (след Тодор Александров, който, апропо, е почнал революционната си активност като въстаник в четата на Ефрем Чучков).
Ефрем Чучков е бил най-големият другар и приятел на Гоце Делчев (значителна част от обширната преписка сред тях е запазена). Двамата са изключени дружно от Военното учебно заведение в София (днешната Военна академия) поради социалистически убеждения. На процедура, Гоце Делчев е имал безусловно доверие единствено в него. В писмата си до искащите да се включат в революционната активност (например до Павел Шатев), Делчев написа: „ Искаш да се присъединиш към битката ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, в случай че те утвърди, ще ти даде оръжие и пари, и ще те одобри в Организацията.”
Многобройни са забавните, само че едва известни епизоди от неговата революционна активност. Един от тях е следният:
По време на Балканската война, през октомври 1912 година, с четата си, към този момент наброяваща няколкостотин души заради включването и на локални доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското иго Кочани, Щип и Щипската област, пленявайки стотици турски бойци. Тогава той насочва писмена молба към българските ръководещи да изпратят там най-малко малко българска постоянна армия като подкрепление, с цел да не бъде окупирана региона от сърбите. Докато чака отговор от българските управници, знаейки че сръбската войска се придвижва към Щип, той открива там спонтанна форма на краткотрайна българска власт и взема решение да приложи илюзия, като праща свои хора до Царството, с цел да донесат триста български военни шинела. С тях Чучков „ облича” триста щипяни, и когато сърбите наближават Щипската долина, с цел да я окупират, те стопират настъплението си, тъй като от близките възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло прилича униформите на българската войска.
За да укрепи тази машинация, Ефрем Чучков изпраща документално „ уведомление” до сърбите, че в Щип са влезнали български постоянни военни подразделения и е открита българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български щемпел, а би трябвало по някакъв метод да „ официализира” уведомлението си. Затова той нагорещява сребърна петолевна българска монета, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво сходство на щемпел, което свършва работа.
Всичко това забавя за известно време сърбите, само че не би могло да ги откаже да окупират Вардарска Македония, а пък е и явно, че българското държавно управление е имало някакви секрети договорености с тях – договорености, които са били изменнически по отношение на македонските българи. Ефрем Чучков тогава не знае това. Той не знае и че властниците в София съзнателно са излъгали българския народ, че ще водят война за освобождението на македонските българи, а в действителност ламтят да завладеят Солун, Одрин и Цариград-Константинопол (градове, които на практика в никакъв случай не са били част от българската държава).
Истината лъсва, когато Ефрем Чучков най-сетне получава отговор на писмото си. В този собствен отговор безумните български управници му пишат, че няма да му изпратят като подкрепление нито един боец, а вместо това той „ да изпрати хората си на Чаталджа”...
По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Ефрем Чучков, дружно с Тодор Александров, възвръща Организацията. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на незаконната битка в планините на окупирана Македония, която е към този момент превърната в Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разрушена и съвсем унищожена след поредност от неравни сражения с многочислени подразделения на постоянната сръбска войска (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни части). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в интервалите на конспиративност, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година
Макар и пропуснат от днешната българска страна, прославеният челник и началник на Организацията Ефрем Чучков е увековечен в някои от националните песни на македонските българи. Самият той, както пишат съвременниците му, е имал удивителни музикални и певчески способности и омайващият му глас безусловно е омагьосвал другите огромни македонски революционери вечер, след сбирките на Централния комитет на Организацията. За разлика от доста днешни наши съотечественици, Ефрем Чучков, който е бил преподавател по български език и литература в „ легалните” интервали на своя живот, не е понасял чуждопоклонничеството, а е обожавал македонските и другите национални диалекти, съставлявали тогавашното и към този момент съвсем изгубено благосъстояние на българския език.
Забележителната музикална надареност на Ефрем Чучков е наследена в изключително огромна степен от някои от правнуците му като да вземем за пример от моя брат Виктор Чучков – пианист и композитор със международна популярност, и от сестра ми Миляна Чучкова – изтъкнат микробиолог и дългогодишна ръководителка на фамозната българска лаборатория за БЦЖ ваксина, само че и надарена пианистка с многочислени сполучливи изяви. Дъщерята на Миляна Чучкова – Олга Гюрковска, праправнучка на Ефрем Чучков, е популярен оперен и песенен мецосопран с интернационална популярност.
Роденият преди 150 години Ефрем Чучков е отдал живота си за свободата на Македония. Поклон пред светлата му памет!
Явор Чучков
На 21 ноември 2020 година се навършиха 150 години от рождението на моя прародител Ефрем Чучков. Той обаче е изцяло пропуснат в България. Макар че в София има улица „ Ефрем Чучков”, неговото име е в действителност незнайно за днешните българи.
Роденият в Щип Ефрем Чучков е един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония. В качеството си на революционер-практик, той е работил най-вече в конспиративност (отговарял е за военната част, т.е. за подготовката и организирането на четите) и по тази причина за жалост не е имал време да написа мемоари или да ги диктува на Любомир Милетич. Освен това, съгласно записките на неговите съратници, е бил и изключително непретенциозен. Забравата, в която тъне през днешния ден името му, обаче не прави чест на нашата страна, изключително като се има поради, че в западната ни съседка той е обект на голям интерес.
Ефрем Чучков е първият челник на учредения от Гоце Делчев Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (вж. да вземем за пример изданията „ Илюстрация Илинден” от 20-те години на ХХ век). Още през 1898 година образува и повежда чета, в началото в Малешевско, а по-късно и в Щипско, Кочанско, Скопско, Кратовско, Царевоселско и други Той постоянно е бил един от ръководителите на Организацията: шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на ВМОРО, а от 1908 година до гибелта си през 1923 година е втори по престиж и по сан в Организацията (след Тодор Александров, който, апропо, е почнал революционната си активност като въстаник в четата на Ефрем Чучков).
Ефрем Чучков е бил най-големият другар и приятел на Гоце Делчев (значителна част от обширната преписка сред тях е запазена). Двамата са изключени дружно от Военното учебно заведение в София (днешната Военна академия) поради социалистически убеждения. На процедура, Гоце Делчев е имал безусловно доверие единствено в него. В писмата си до искащите да се включат в революционната активност (например до Павел Шатев), Делчев написа: „ Искаш да се присъединиш към битката ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, в случай че те утвърди, ще ти даде оръжие и пари, и ще те одобри в Организацията.”
Многобройни са забавните, само че едва известни епизоди от неговата революционна активност. Един от тях е следният:
По време на Балканската война, през октомври 1912 година, с четата си, към този момент наброяваща няколкостотин души заради включването и на локални доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското иго Кочани, Щип и Щипската област, пленявайки стотици турски бойци. Тогава той насочва писмена молба към българските ръководещи да изпратят там най-малко малко българска постоянна армия като подкрепление, с цел да не бъде окупирана региона от сърбите. Докато чака отговор от българските управници, знаейки че сръбската войска се придвижва към Щип, той открива там спонтанна форма на краткотрайна българска власт и взема решение да приложи илюзия, като праща свои хора до Царството, с цел да донесат триста български военни шинела. С тях Чучков „ облича” триста щипяни, и когато сърбите наближават Щипската долина, с цел да я окупират, те стопират настъплението си, тъй като от близките възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло прилича униформите на българската войска.
За да укрепи тази машинация, Ефрем Чучков изпраща документално „ уведомление” до сърбите, че в Щип са влезнали български постоянни военни подразделения и е открита българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български щемпел, а би трябвало по някакъв метод да „ официализира” уведомлението си. Затова той нагорещява сребърна петолевна българска монета, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво сходство на щемпел, което свършва работа.
Всичко това забавя за известно време сърбите, само че не би могло да ги откаже да окупират Вардарска Македония, а пък е и явно, че българското държавно управление е имало някакви секрети договорености с тях – договорености, които са били изменнически по отношение на македонските българи. Ефрем Чучков тогава не знае това. Той не знае и че властниците в София съзнателно са излъгали българския народ, че ще водят война за освобождението на македонските българи, а в действителност ламтят да завладеят Солун, Одрин и Цариград-Константинопол (градове, които на практика в никакъв случай не са били част от българската държава).
Истината лъсва, когато Ефрем Чучков най-сетне получава отговор на писмото си. В този собствен отговор безумните български управници му пишат, че няма да му изпратят като подкрепление нито един боец, а вместо това той „ да изпрати хората си на Чаталджа”...
По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Ефрем Чучков, дружно с Тодор Александров, възвръща Организацията. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на незаконната битка в планините на окупирана Македония, която е към този момент превърната в Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разрушена и съвсем унищожена след поредност от неравни сражения с многочислени подразделения на постоянната сръбска войска (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни части). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в интервалите на конспиративност, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година
Макар и пропуснат от днешната българска страна, прославеният челник и началник на Организацията Ефрем Чучков е увековечен в някои от националните песни на македонските българи. Самият той, както пишат съвременниците му, е имал удивителни музикални и певчески способности и омайващият му глас безусловно е омагьосвал другите огромни македонски революционери вечер, след сбирките на Централния комитет на Организацията. За разлика от доста днешни наши съотечественици, Ефрем Чучков, който е бил преподавател по български език и литература в „ легалните” интервали на своя живот, не е понасял чуждопоклонничеството, а е обожавал македонските и другите национални диалекти, съставлявали тогавашното и към този момент съвсем изгубено благосъстояние на българския език.
Забележителната музикална надареност на Ефрем Чучков е наследена в изключително огромна степен от някои от правнуците му като да вземем за пример от моя брат Виктор Чучков – пианист и композитор със международна популярност, и от сестра ми Миляна Чучкова – изтъкнат микробиолог и дългогодишна ръководителка на фамозната българска лаборатория за БЦЖ ваксина, само че и надарена пианистка с многочислени сполучливи изяви. Дъщерята на Миляна Чучкова – Олга Гюрковска, праправнучка на Ефрем Чучков, е популярен оперен и песенен мецосопран с интернационална популярност.
Роденият преди 150 години Ефрем Чучков е отдал живота си за свободата на Македония. Поклон пред светлата му памет!
Явор Чучков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ