Какво значи компромис? Да кажем, че Гоце Делчев е бил полубългарин ли?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Андрей Ковачев, началник на българската делегация, заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “
Водещ: Президентите на България и Северна Македония Румен Радев и Стево Пендаровски отлетяха за Рим и Ватикана, където обичайно се състои аудиенцията при главата на Римо-католическата черква за Празника на българската култура и словесност. Дали пътуването им ще промени стила и насоката на разговора сред двете страни? До този миг президентът Стево Пендаровски не е дал знак, че ще премисля позицията си. Остават и четири седмици до основната среща на Европейския съвет в Брюксел, на която би трябвало да бъдат утвърдени преговорните рамки със Северна Македония и Албания – среща, до която се чака, че върху страната ни ще бъде извършен непостижим напън за смяна на позицията ѝ. Наш посетител е Андрей Ковачев, началник на българската делегация, заместник-председател на Европейската национална партия в Европейския парламент. Очаквате ли, че ще се доближи до някакво решение в диалозите сред двамата президенти Радев и Пендаровски?
Андрей Ковачев: Не. Няма и по какъв начин. Президентът Пендаровски го сподели доста ясно – оперативните договаряния се водят сред държавните управления. България има длъжностен кабинет, няма настоящ парламент. Така че не може да се излезе от задължението на декларацията на Българското Народно заседание и на рамковата позиция, която е призната от постоянно държавно управление на България. Така че всевъзможни спекулации, че на 22 юни, в случай че Скопие, несъмнено, не извърши своите отговорности по контракта и не одобри пътната карта с ясните, времеви гаранции за осъществяването на тази пътна карта, то няма никакъв късмет за това. И нашите сътрудници в Европейския парламент са осведомени, и в Комисията да не чакат нещо, което е невероятно.
Водещ: А вероятен ли е компромис със Скопие?
Андрей Ковачев: Какво значи компромис? Винаги съм се учудвал на тази концепция, когато приказваме по тази тематика. Какво значи компромис? Да кажем, да вземем за пример, Гоце Делчев е бил полубългарин или е полуговорил и полуписал на български език – да създадем някакъв компромис. По тази тематика аз не виждам какъв компромис чакат България да направи. Не е допустимо никакъв компромис във връзка с историческите обстоятелства и тази мултиперспективност, за която настояват от академичната комисия представителите на Скопие, че нещо можело да бъде в две разнообразни паралелни действителности, да има разнообразни вероятности. Не я одобрявам, тя е ненаучна, тя е някаква фантастична доктрина, която няма по какъв начин да бъде призната и не виждам какъв компромис може да се направи с съществени европейски полезности, като съблюдаване на човешките права и недискриминацията на хора, които намерено декларират своята етническа принадлежност, знаят своя исторически генезис. Те не би трябвало да бъдат подлагани на обиди, репресии, не би трябвало да има диалект на омразата. Младите европейски генерации не би трябвало да получават обучение, което е завещание от комунистическата тирания и въз основа на това обучение да ненавиждат своя комшия. Това е концепцията на Европа – да не се ненавиждаме, да не приказваме, да не образоваме младежите във подправена интерпретация на историята.
Водещ: А за какво тогава в Северна Македония чакат България да утвърди преговорната им рамка с Европейския съвет от 22 юни? На какво се базират такива очаквания? Пропагандира ги напълно публично президентът Пендаровски.
Андрей Ковачев: За голямо страдание, в последните две години ръководещите в Скопие употребяват извънредно доста запас, в това число и финансов, да заплащат на разнообразни институции, като да вземем за пример ИФИМЕС – института в Любляна, и да лобират трети страни да натискат нас. Можете ли да си визиите в този момент, защо става въпрос? Те се занимават извънредно и единствено с лобиране на открито, с цел да натискат тези, към които те лобират, да натискат нас, вместо да седнат с нас да решат този проблем. Затова всеки пряк контакт е добре пристигнал, верен, само че договорът от 2017 година, който считам аз за един доста приятелски и мек контракт, спрямо този от Преспа, той, все пак, би трябвало да се извършва. Не виждам за какво едно толкоз обикновено и напълно разумно нещо като нотификация на Обединените народи, че името Република Северна Македония не съставлява териториална рекламация към България, за какво им е мъчно, за какво неистово не желаят да го създадат. И с огромни старания може би някой път ще го създадат. Но какъв е казусът? Ето от това е неналичието на доверие. Ние показахме голямо доверие, благосклонност, в последните 30 години помагахме във всичко и най-после – от другата страна лобират против нас. Това е нелогичното. Аз се надявам в действителност на това да има смелост и повече предпочитание за смяна в Скопие. Ние не отхвърляме тяхната настояща еднаквост, тяхното название на езика, както те желаят да го назовават в този момент, само че дано младежите в Република Северна Македония, които са и млади европейци, както и младежите в България да получават съответно на историческите извори обучение. Така е записано, тъкмо по този начин е записано в контракта – че тази историческа академична комисия би трябвало да бъде учредена на истински източници от съответната ера, а не на интерпретацията на някой историк в този момент или някой професор в този момент, или на фантастичните теории на някои хора, че имало мултиперспектива в историята, или че „ български “ означавало надали не религиозна общественост тогава и не било еднаквост, и най-различни, много странни неща се пробват да показват. Или че пък в случай че го кажат в този момент това, това е против тяхната страна. Няма такова нещо, няма никакъв проблем да имаме обща история, както е записано в контракта.
Водещ: Дали е допустимо да се направи някакъв компромис от служебния кабинет? Компромис, който да е облечен в мантията за европейска взаимност?
Андрей Ковачев: Не виждам по какъв начин. Мисля, че и сегашният външен министър от служебното държавно управление го сподели – че е привързан с рамковата позиция на постоянния кабинет и на Народното събрание декларацията. Така че аз в действителност не виждам по какъв начин, отново споделям, в случай че в Скопие не одобряват тези обстоятелства и не се договорим за Пътна карта, която да бъде в преговорната рамка, в новата методология, която е на клъстери, в клъстера така наречен Fundamentals, където да бъде ясно написана тази Пътна карта с точни периоди и гаранции за осъществяване във връзка с образователните стратегии, на ограничението на дискриминирането и на говора на омразата. Това са тематиките, които са съществени. Разбира се, аз изобщо не встъпвам във всичките други доста значими тематики – стопанска система, планове инфраструктурни, вложения, обучение, просвета, всичките други тематики, които са доста значими. Но това, което ни стопира като воденичен камък, не са тези неща. Аз знам, че има хора, които споделят: „ Ама дано да тръгнем с другите работи. Може би след 10, 20, 30 години нещата ще се трансформират “. Ние чакахме 30 години към този момент и видяхме, че за жалост нещата не се трансформират. Затова би трябвало да имаме ясни гаранции.
Водещ: Г-н Ковачев, чуват се гласове тук, в България, на обособени анализатори – нужна ли е смяна на контракта със Северна Македония, нужен ли е нов контракт сред двете страни?
Андрей Ковачев: Абсолютно видяхме, че опозиционният водач господин Мицкоски споделя доста ясно няколко пъти, че той е за едностранното прекратяване на контракта с България. И както демонстрират разбори на публичното мнение в Република Северна Македония, в случай че има избори, той би получил доста, много повече, може би към десетина % над настоящия министър председател поддръжка получава. Това значи, че този контракт не може да сме сигурни, че ще съществува, в случай че господин Мицкоски е министър-председател. И той счита, че тогава ще се направи за тях по-добър контракт, откакто аз доскоро споделих, че този контракт е извънредно мек и приятелски във връзка с Република Северна Македония. 2017 година ние протегнахме още веднъж ръка, след 1991 година първи признахме, след това – поддръжката по време на югоембаргото, 2001 година – по време на гражданската война изрично застанахме зад териториалната целокупност и суверенитета на Македония, да не би някой различен от другаде да желае да я раздели. Тогава бяхме безусловно солидарни, добре беше по време на председателство да лобираме ние за тяхното участие. Само с помощта на смелостта на българското държавно управление тогава те са част от НАТО. Само с помощта на това, че има този контракт с България, те съумяха да реализират и съглашението и с Ципрас, и техният път в НАТО се освободи. Ние сме създали оптимално, оптимално всичко, с цел да оказваме помощ и ще продължим да го вършим, само че те не би трябвало да считат нашата добрина, нашата братска помощ за уязвимост. Това, за жалост, анализите, които техните служби – да не споделям кой им е ръководител – техните служби вършат на господин Заев и други, че няма потребност да се преценяват, че България ще клекне и така нататък, са доста, доста обидни и те би трябвало просто да ги преразгледат.
Водещ: Изолирана ли е България в Европейския съюз по тематиката с Македония?
Андрей Ковачев: Категорично не. Ние сме фактор, ние сме част от Европейския съюз, пълновръстен член. Как може да бъдем изолирани, когато без нас не може? Ние сме градивни, постоянно, безусловно постоянно България е била извънредно проевропейска и градивна страна-член на Европейския съюз, търсят нашето мнение, какво считаме, какви са вероятните разновидности. Постоянно съм в контакт и с Комисията, и с моите сътрудници по тази тематика, с цел да няма непотребни очаквания, че нещо от София зависи. Не от София, отново споделям – от Скопие зависи осъществяването на контракта в двата съществени детайла: общата наша история, която е обща история, не както господин Заев се пробва в този момент да излезе от тази тематика, като споделя, че имали са обща история с цяла Европа и надали не с цялото човечество има. Да, с цялото човечество – живеем на една планета и по този начин, само че това не е това, което има поради договорът. И вторият най-съществен детайл на контракта е тази комисия, която не работи, а тя би трябвало да работи, съгласно контракта, учредено единствено на достоверни, истински документи от съответната ера, било то Средновековие, XIX век, началото на ХX век и всички други тематики, които би трябвало да бъдат затворени. За страдание, те буксуват. Само преди няколко дни беше последното съвещание, където видяхме, че няма безусловно никакъв прогрес. И те се тормозят, техните историци, споделят, че не може да кажат истината, тъй като обществото няма да го одобри. Това ни връща във времената на Галилео Галилей, където, в случай че кажеш нещо, което е научно обосновано, има заплаха да бъдеш преследван за една академична истина.
Водещ: Проф. Кирил Топалов, който е член на взаимната комисия, за която вие говорите – комисията, която има за цел да реши историческите разногласия сред България и Северна Македония, твърди, че в случай че в Европейския съюз влезе нереформираната Северна Македония, то тя ще бъде троянският кон на Русия.
Андрей Ковачев: Това беше във Външната комисия на Европейския парламент и моят мотив – ние не желаеме проблем да бъде импортиран в Европейския съюз. Ние желаеме, когато има някакъв проблем, той авансово да бъде решен и най-малко да имаме пътна карта с ясни времеви гаранции, времеви небосвод този проблем да бъде решен. Ние не желаеме една страна от времето на Тито, непроменена, да бъде част от Европейския съюз. По отношение на Русия, отново ще се върна на НАТО – ние, с помощта на контракта от 2017 година, Република Северна Македония е пълновръстен член на НАТО и за нея е годна отбраната от Вашингтонския контракт. Така че ние сме създали всичко допустимо при тях да няма такива въздействия, като пълновръстен член на НАТО. Никоя страна не е ваксинирана от въздействие на кремълските служби, нито пълноправни членове на НАТО и Европейския съюз. И във всички страни ние приказваме за дезинформация, за опити за смяна на публичните настройки. Това, че е пълновръстен член на НАТО и на Европейския съюз, не прави нито една страна изцяло предпазена. Трябва непрекъснато да бъдем нащрек и нашата система за сигурност да работи добре против тези опити за интервенция във вътрешните работи на Европейския съюз или пък на страните от Западните Балкани. Знаем обстановката със Сърбия, какъв брой е сериозна, както и връзките Сърбия – Русия. На доста места виждаме такива въздействия, които се пробват да изместят Европейския съюз от нашето близко съседство.
Водещ: И на финала да ви попитам – допустимо ли е Македония да получи зелена светлина за европейски договаряния и в Пътната карта да залегнат периоди за изясняване на въпроса с България, да се потърси някаква такава композиция?
Андрей Ковачев: Точно това е решението, несъмнено. Аз доскоро го споделих – тъкмо това оферираше и предходната година България неведнъж. За страдание, тогава Михаел Рот не се съгласи. Аз съм го споделил, попречи не Германия, а един избран човек от нея, от нейното председателство. Не желая да влизам допълнително детайлности. Но това е решението – да, с Пътна карта с ясни гаранции, която Пътната карта да бъде в преговорната рамка, и то в по този начин наречения клъстър Fundamentals.
Водещ: Добре. А в случай че се смени, обаче, държавното управление в Македония и на власт застане опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с господин Мицкоски министър председател, тази Пътна карта ще се съблюдава ли?
Андрей Ковачев: Тя тогава е част от преговорния развой. Ние по тази причина споделяме, че това не е българо-македонски спор, някакъв научен спор, че ние спорим преди 500 години кой цар какъв е бил. Това е проблем, който е фундаментален за спазването на европейските полезности, за правата на хората, за недискриминация. И по тази причина, когато той е залегнал в преговорната рамка, без значение кое държавно управление е на власт, то това е част от европейската интеграция на страната. И стигаме отново до началната точка – в случай че бъдещо държавно управление реши към този момент да не се занимава с това и да не съблюдава тази Пътна карта, то няма да има напредък по тематиката на европейската интеграция.
Андрей Ковачев, началник на българската делегация, заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “
Водещ: Президентите на България и Северна Македония Румен Радев и Стево Пендаровски отлетяха за Рим и Ватикана, където обичайно се състои аудиенцията при главата на Римо-католическата черква за Празника на българската култура и словесност. Дали пътуването им ще промени стила и насоката на разговора сред двете страни? До този миг президентът Стево Пендаровски не е дал знак, че ще премисля позицията си. Остават и четири седмици до основната среща на Европейския съвет в Брюксел, на която би трябвало да бъдат утвърдени преговорните рамки със Северна Македония и Албания – среща, до която се чака, че върху страната ни ще бъде извършен непостижим напън за смяна на позицията ѝ. Наш посетител е Андрей Ковачев, началник на българската делегация, заместник-председател на Европейската национална партия в Европейския парламент. Очаквате ли, че ще се доближи до някакво решение в диалозите сред двамата президенти Радев и Пендаровски?
Андрей Ковачев: Не. Няма и по какъв начин. Президентът Пендаровски го сподели доста ясно – оперативните договаряния се водят сред държавните управления. България има длъжностен кабинет, няма настоящ парламент. Така че не може да се излезе от задължението на декларацията на Българското Народно заседание и на рамковата позиция, която е призната от постоянно държавно управление на България. Така че всевъзможни спекулации, че на 22 юни, в случай че Скопие, несъмнено, не извърши своите отговорности по контракта и не одобри пътната карта с ясните, времеви гаранции за осъществяването на тази пътна карта, то няма никакъв късмет за това. И нашите сътрудници в Европейския парламент са осведомени, и в Комисията да не чакат нещо, което е невероятно.
Водещ: А вероятен ли е компромис със Скопие?
Андрей Ковачев: Какво значи компромис? Винаги съм се учудвал на тази концепция, когато приказваме по тази тематика. Какво значи компромис? Да кажем, да вземем за пример, Гоце Делчев е бил полубългарин или е полуговорил и полуписал на български език – да създадем някакъв компромис. По тази тематика аз не виждам какъв компромис чакат България да направи. Не е допустимо никакъв компромис във връзка с историческите обстоятелства и тази мултиперспективност, за която настояват от академичната комисия представителите на Скопие, че нещо можело да бъде в две разнообразни паралелни действителности, да има разнообразни вероятности. Не я одобрявам, тя е ненаучна, тя е някаква фантастична доктрина, която няма по какъв начин да бъде призната и не виждам какъв компромис може да се направи с съществени европейски полезности, като съблюдаване на човешките права и недискриминацията на хора, които намерено декларират своята етническа принадлежност, знаят своя исторически генезис. Те не би трябвало да бъдат подлагани на обиди, репресии, не би трябвало да има диалект на омразата. Младите европейски генерации не би трябвало да получават обучение, което е завещание от комунистическата тирания и въз основа на това обучение да ненавиждат своя комшия. Това е концепцията на Европа – да не се ненавиждаме, да не приказваме, да не образоваме младежите във подправена интерпретация на историята.
Водещ: А за какво тогава в Северна Македония чакат България да утвърди преговорната им рамка с Европейския съвет от 22 юни? На какво се базират такива очаквания? Пропагандира ги напълно публично президентът Пендаровски.
Андрей Ковачев: За голямо страдание, в последните две години ръководещите в Скопие употребяват извънредно доста запас, в това число и финансов, да заплащат на разнообразни институции, като да вземем за пример ИФИМЕС – института в Любляна, и да лобират трети страни да натискат нас. Можете ли да си визиите в този момент, защо става въпрос? Те се занимават извънредно и единствено с лобиране на открито, с цел да натискат тези, към които те лобират, да натискат нас, вместо да седнат с нас да решат този проблем. Затова всеки пряк контакт е добре пристигнал, верен, само че договорът от 2017 година, който считам аз за един доста приятелски и мек контракт, спрямо този от Преспа, той, все пак, би трябвало да се извършва. Не виждам за какво едно толкоз обикновено и напълно разумно нещо като нотификация на Обединените народи, че името Република Северна Македония не съставлява териториална рекламация към България, за какво им е мъчно, за какво неистово не желаят да го създадат. И с огромни старания може би някой път ще го създадат. Но какъв е казусът? Ето от това е неналичието на доверие. Ние показахме голямо доверие, благосклонност, в последните 30 години помагахме във всичко и най-после – от другата страна лобират против нас. Това е нелогичното. Аз се надявам в действителност на това да има смелост и повече предпочитание за смяна в Скопие. Ние не отхвърляме тяхната настояща еднаквост, тяхното название на езика, както те желаят да го назовават в този момент, само че дано младежите в Република Северна Македония, които са и млади европейци, както и младежите в България да получават съответно на историческите извори обучение. Така е записано, тъкмо по този начин е записано в контракта – че тази историческа академична комисия би трябвало да бъде учредена на истински източници от съответната ера, а не на интерпретацията на някой историк в този момент или някой професор в този момент, или на фантастичните теории на някои хора, че имало мултиперспектива в историята, или че „ български “ означавало надали не религиозна общественост тогава и не било еднаквост, и най-различни, много странни неща се пробват да показват. Или че пък в случай че го кажат в този момент това, това е против тяхната страна. Няма такова нещо, няма никакъв проблем да имаме обща история, както е записано в контракта.
Водещ: Дали е допустимо да се направи някакъв компромис от служебния кабинет? Компромис, който да е облечен в мантията за европейска взаимност?
Андрей Ковачев: Не виждам по какъв начин. Мисля, че и сегашният външен министър от служебното държавно управление го сподели – че е привързан с рамковата позиция на постоянния кабинет и на Народното събрание декларацията. Така че аз в действителност не виждам по какъв начин, отново споделям, в случай че в Скопие не одобряват тези обстоятелства и не се договорим за Пътна карта, която да бъде в преговорната рамка, в новата методология, която е на клъстери, в клъстера така наречен Fundamentals, където да бъде ясно написана тази Пътна карта с точни периоди и гаранции за осъществяване във връзка с образователните стратегии, на ограничението на дискриминирането и на говора на омразата. Това са тематиките, които са съществени. Разбира се, аз изобщо не встъпвам във всичките други доста значими тематики – стопанска система, планове инфраструктурни, вложения, обучение, просвета, всичките други тематики, които са доста значими. Но това, което ни стопира като воденичен камък, не са тези неща. Аз знам, че има хора, които споделят: „ Ама дано да тръгнем с другите работи. Може би след 10, 20, 30 години нещата ще се трансформират “. Ние чакахме 30 години към този момент и видяхме, че за жалост нещата не се трансформират. Затова би трябвало да имаме ясни гаранции.
Водещ: Г-н Ковачев, чуват се гласове тук, в България, на обособени анализатори – нужна ли е смяна на контракта със Северна Македония, нужен ли е нов контракт сред двете страни?
Андрей Ковачев: Абсолютно видяхме, че опозиционният водач господин Мицкоски споделя доста ясно няколко пъти, че той е за едностранното прекратяване на контракта с България. И както демонстрират разбори на публичното мнение в Република Северна Македония, в случай че има избори, той би получил доста, много повече, може би към десетина % над настоящия министър председател поддръжка получава. Това значи, че този контракт не може да сме сигурни, че ще съществува, в случай че господин Мицкоски е министър-председател. И той счита, че тогава ще се направи за тях по-добър контракт, откакто аз доскоро споделих, че този контракт е извънредно мек и приятелски във връзка с Република Северна Македония. 2017 година ние протегнахме още веднъж ръка, след 1991 година първи признахме, след това – поддръжката по време на югоембаргото, 2001 година – по време на гражданската война изрично застанахме зад териториалната целокупност и суверенитета на Македония, да не би някой различен от другаде да желае да я раздели. Тогава бяхме безусловно солидарни, добре беше по време на председателство да лобираме ние за тяхното участие. Само с помощта на смелостта на българското държавно управление тогава те са част от НАТО. Само с помощта на това, че има този контракт с България, те съумяха да реализират и съглашението и с Ципрас, и техният път в НАТО се освободи. Ние сме създали оптимално, оптимално всичко, с цел да оказваме помощ и ще продължим да го вършим, само че те не би трябвало да считат нашата добрина, нашата братска помощ за уязвимост. Това, за жалост, анализите, които техните служби – да не споделям кой им е ръководител – техните служби вършат на господин Заев и други, че няма потребност да се преценяват, че България ще клекне и така нататък, са доста, доста обидни и те би трябвало просто да ги преразгледат.
Водещ: Изолирана ли е България в Европейския съюз по тематиката с Македония?
Андрей Ковачев: Категорично не. Ние сме фактор, ние сме част от Европейския съюз, пълновръстен член. Как може да бъдем изолирани, когато без нас не може? Ние сме градивни, постоянно, безусловно постоянно България е била извънредно проевропейска и градивна страна-член на Европейския съюз, търсят нашето мнение, какво считаме, какви са вероятните разновидности. Постоянно съм в контакт и с Комисията, и с моите сътрудници по тази тематика, с цел да няма непотребни очаквания, че нещо от София зависи. Не от София, отново споделям – от Скопие зависи осъществяването на контракта в двата съществени детайла: общата наша история, която е обща история, не както господин Заев се пробва в този момент да излезе от тази тематика, като споделя, че имали са обща история с цяла Европа и надали не с цялото човечество има. Да, с цялото човечество – живеем на една планета и по този начин, само че това не е това, което има поради договорът. И вторият най-съществен детайл на контракта е тази комисия, която не работи, а тя би трябвало да работи, съгласно контракта, учредено единствено на достоверни, истински документи от съответната ера, било то Средновековие, XIX век, началото на ХX век и всички други тематики, които би трябвало да бъдат затворени. За страдание, те буксуват. Само преди няколко дни беше последното съвещание, където видяхме, че няма безусловно никакъв прогрес. И те се тормозят, техните историци, споделят, че не може да кажат истината, тъй като обществото няма да го одобри. Това ни връща във времената на Галилео Галилей, където, в случай че кажеш нещо, което е научно обосновано, има заплаха да бъдеш преследван за една академична истина.
Водещ: Проф. Кирил Топалов, който е член на взаимната комисия, за която вие говорите – комисията, която има за цел да реши историческите разногласия сред България и Северна Македония, твърди, че в случай че в Европейския съюз влезе нереформираната Северна Македония, то тя ще бъде троянският кон на Русия.
Андрей Ковачев: Това беше във Външната комисия на Европейския парламент и моят мотив – ние не желаеме проблем да бъде импортиран в Европейския съюз. Ние желаеме, когато има някакъв проблем, той авансово да бъде решен и най-малко да имаме пътна карта с ясни времеви гаранции, времеви небосвод този проблем да бъде решен. Ние не желаеме една страна от времето на Тито, непроменена, да бъде част от Европейския съюз. По отношение на Русия, отново ще се върна на НАТО – ние, с помощта на контракта от 2017 година, Република Северна Македония е пълновръстен член на НАТО и за нея е годна отбраната от Вашингтонския контракт. Така че ние сме създали всичко допустимо при тях да няма такива въздействия, като пълновръстен член на НАТО. Никоя страна не е ваксинирана от въздействие на кремълските служби, нито пълноправни членове на НАТО и Европейския съюз. И във всички страни ние приказваме за дезинформация, за опити за смяна на публичните настройки. Това, че е пълновръстен член на НАТО и на Европейския съюз, не прави нито една страна изцяло предпазена. Трябва непрекъснато да бъдем нащрек и нашата система за сигурност да работи добре против тези опити за интервенция във вътрешните работи на Европейския съюз или пък на страните от Западните Балкани. Знаем обстановката със Сърбия, какъв брой е сериозна, както и връзките Сърбия – Русия. На доста места виждаме такива въздействия, които се пробват да изместят Европейския съюз от нашето близко съседство.
Водещ: И на финала да ви попитам – допустимо ли е Македония да получи зелена светлина за европейски договаряния и в Пътната карта да залегнат периоди за изясняване на въпроса с България, да се потърси някаква такава композиция?
Андрей Ковачев: Точно това е решението, несъмнено. Аз доскоро го споделих – тъкмо това оферираше и предходната година България неведнъж. За страдание, тогава Михаел Рот не се съгласи. Аз съм го споделил, попречи не Германия, а един избран човек от нея, от нейното председателство. Не желая да влизам допълнително детайлности. Но това е решението – да, с Пътна карта с ясни гаранции, която Пътната карта да бъде в преговорната рамка, и то в по този начин наречения клъстър Fundamentals.
Водещ: Добре. А в случай че се смени, обаче, държавното управление в Македония и на власт застане опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с господин Мицкоски министър председател, тази Пътна карта ще се съблюдава ли?
Андрей Ковачев: Тя тогава е част от преговорния развой. Ние по тази причина споделяме, че това не е българо-македонски спор, някакъв научен спор, че ние спорим преди 500 години кой цар какъв е бил. Това е проблем, който е фундаментален за спазването на европейските полезности, за правата на хората, за недискриминация. И по тази причина, когато той е залегнал в преговорната рамка, без значение кое държавно управление е на власт, то това е част от европейската интеграция на страната. И стигаме отново до началната точка – в случай че бъдещо държавно управление реши към този момент да не се занимава с това и да не съблюдава тази Пътна карта, то няма да има напредък по тематиката на европейската интеграция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ