Избори до дупка - шанс или заплаха?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Както се оказва - смяната надали е по силите на партиите на смяната. Дали последващи, по-следващи и т. н. предварителни избори биха се трансформирали в късмет или са по-скоро опасност?
През целия преход в никакъв случай не сме били толкоз близо до " избори до дупка ". Причината е, че драматургията на сегашния парламент се сътвори от митингите през предишното лято, чиято огромна цел бе отнемането на властта от партиите на статуквото. Под този етикет попадат ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи поради отговорността, която носят за превръщането на България в " дълбока страна ". Целта обаче напълно не е лесна, доколкото другите три парламентарно показани партии (на промяната) нямат болшинство (общо са с 92-ма депутати) и с цел да го реализиран, би трябвало в битката със статуквото да привлекат някоя от партиите на статуквото. Засега в тази парадоксална роля гастролира Българска социалистическа партия, само че към този момент с гласуването си подсказа, че при потребност постоянно може да се прибере при своите. Положението в допълнение се усложнява от фигури в партиите на смяната, също принадлежали по един или различен метод на статуквото. А то самото включва и олигархически кръгове, връзките с които са мъчно проследими. Като прибавим и, меко казано, неспецифичната интензивност на президента в парламентарната конкуренция, излиза наяве, че смяната надали е по силите на партиите на смяната. Евентуално може да им помогне гласоподавателят, в случай че има такава воля и в случай че получи нужното му политическо време в последващи, по-следващи и т. н. предварителни избори. Доколко подобен сюжет е изпълним и късмет или опасност е той за страната? Какво споделят социолозите?
Васил Гарнизов: За пръв път се сбъдва фантазията на идеалистите от началото на прехода за избори до дупка. Краткосрочният риск - спадаща готовност. Дългосрочният риск - трайна парламентарна рецесия. Нещо като в Израел, само че без функционалността на израелските институции и мощта на израелския бизнес.
Борисов е поомръзнал, само че другите възможности му са поразпиляни. Всъщност от доста години той поставя старания за фрагментиране на пространството отвън ГЕРБ, с цел да се защищити от сюжет вид Виденов след Димитров и Беров, Костов след Виденов, Кобургготски след Костов... Знае, че по-харесван няма да стане, та е значимо да не се появи безапелационна фигура, зад която да застане протестният глас.
В такава обстановка по-вероятно е идващият парламент да е още по-фрагментиран с още по-трудни обединения, като може да се чака, че ще се върне някаква версия на " Обединени патриоти ", а не е невероятно и " Възраждане " и Божков също да съумеят да прескочат парламентарната преграда.
Андрей Райчев: Избори след избори, които показват неспособността на Народното събрание да излъчи държавно управление, ще съборят парламентарната република и ще доведат до президентска. А това от единствено себе си ще узакони едноличното ръководство на страната, с каквото българите са привикнали и не наподобява да имат нещо срещу. И най-милия човек да поставиш в такава роля, последователно стартира да постанова персоналните си ползи. Прави от обичания си публицист началник на писателите, от обичания си композитор началник на композиторите и така нататък, а те са му станали обичани, тъй като най-вече му се подмазват. Това не значи, че президентът, който и да е той, безусловно ще се трансформира в деспот като Путин или Ердоган, тъй като диктаторът би трябвало да всява боязън. В този смисъл и Борисов не би могъл да бъде наименуван деспот, тъй като от него не се опасява никой.
Димитър Ганев: Не виждам никаква опасност за демокрацията от избори след избори. Притесненията ми по-скоро са свързани с актуалното Народно заседание - да одобри промени в Изборния кодекс, които да се окажат съвсем невъзможни за осъществяване в идващите два месеца и това да хвърли сянка върху легитимността на предварителните избори, или даже освен това - вотът да бъде нападнат.
Добромир Живков: Политическата и институционалната просвета у нас деградираха доста през последните години. Балансът на управляващите беше нарушен. Капацитетът на българските институции е на сериозно ниско равнище, а партизанщината се трансформира в норма. Затова една или две следващи изборни акции могат да имат възстановителен резултат за българската народна власт. Но не и по-дълъг цикъл от избори в избори. Защото се притеснявам, че той ще докара до блокиране на работата на администрацията, а с това и до още по-тежка рецесия в страната. Все още не сме задоволително зрели, с цел да минем гладко през сходен сюжет.
Професор Георги Фотев: Само дълбочинната интерпретация на данните от последните избори може да хвърли светлина върху вероятната смяна на парламентарната настройка. Но такава интерпретация няма. Медиите са овладени от мистериозно назначено плиткоумие. Сън не би трябвало да ни хваща за 112-то място по медийна несвобода в света. Бедствие, равностойно на Ковид-19! Тази работа не може да продължава така… Трябва да повярваме в смяната, колкото и да наподобява невъзможна. Друг избор нямаме.
Да обобщим какво, съгласно социолозите, можем да чакаме от " избори до дупка ". Те са вероятен път към радикалната смяна, от която страната ни незабавно се нуждае, само че елементарно можем да излезем от пътя. И да станем заложници на политическа фрагментация, способна да блокира институциите в страната и да ни докара отново до илюзията за " мощната ръка ", която ще избави нацията.
Както се оказва - смяната надали е по силите на партиите на смяната. Дали последващи, по-следващи и т. н. предварителни избори биха се трансформирали в късмет или са по-скоро опасност?
През целия преход в никакъв случай не сме били толкоз близо до " избори до дупка ". Причината е, че драматургията на сегашния парламент се сътвори от митингите през предишното лято, чиято огромна цел бе отнемането на властта от партиите на статуквото. Под този етикет попадат ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи поради отговорността, която носят за превръщането на България в " дълбока страна ". Целта обаче напълно не е лесна, доколкото другите три парламентарно показани партии (на промяната) нямат болшинство (общо са с 92-ма депутати) и с цел да го реализиран, би трябвало в битката със статуквото да привлекат някоя от партиите на статуквото. Засега в тази парадоксална роля гастролира Българска социалистическа партия, само че към този момент с гласуването си подсказа, че при потребност постоянно може да се прибере при своите. Положението в допълнение се усложнява от фигури в партиите на смяната, също принадлежали по един или различен метод на статуквото. А то самото включва и олигархически кръгове, връзките с които са мъчно проследими. Като прибавим и, меко казано, неспецифичната интензивност на президента в парламентарната конкуренция, излиза наяве, че смяната надали е по силите на партиите на смяната. Евентуално може да им помогне гласоподавателят, в случай че има такава воля и в случай че получи нужното му политическо време в последващи, по-следващи и т. н. предварителни избори. Доколко подобен сюжет е изпълним и късмет или опасност е той за страната? Какво споделят социолозите?
Васил Гарнизов: За пръв път се сбъдва фантазията на идеалистите от началото на прехода за избори до дупка. Краткосрочният риск - спадаща готовност. Дългосрочният риск - трайна парламентарна рецесия. Нещо като в Израел, само че без функционалността на израелските институции и мощта на израелския бизнес.
Борисов е поомръзнал, само че другите възможности му са поразпиляни. Всъщност от доста години той поставя старания за фрагментиране на пространството отвън ГЕРБ, с цел да се защищити от сюжет вид Виденов след Димитров и Беров, Костов след Виденов, Кобургготски след Костов... Знае, че по-харесван няма да стане, та е значимо да не се появи безапелационна фигура, зад която да застане протестният глас.
В такава обстановка по-вероятно е идващият парламент да е още по-фрагментиран с още по-трудни обединения, като може да се чака, че ще се върне някаква версия на " Обединени патриоти ", а не е невероятно и " Възраждане " и Божков също да съумеят да прескочат парламентарната преграда.
Андрей Райчев: Избори след избори, които показват неспособността на Народното събрание да излъчи държавно управление, ще съборят парламентарната република и ще доведат до президентска. А това от единствено себе си ще узакони едноличното ръководство на страната, с каквото българите са привикнали и не наподобява да имат нещо срещу. И най-милия човек да поставиш в такава роля, последователно стартира да постанова персоналните си ползи. Прави от обичания си публицист началник на писателите, от обичания си композитор началник на композиторите и така нататък, а те са му станали обичани, тъй като най-вече му се подмазват. Това не значи, че президентът, който и да е той, безусловно ще се трансформира в деспот като Путин или Ердоган, тъй като диктаторът би трябвало да всява боязън. В този смисъл и Борисов не би могъл да бъде наименуван деспот, тъй като от него не се опасява никой.
Димитър Ганев: Не виждам никаква опасност за демокрацията от избори след избори. Притесненията ми по-скоро са свързани с актуалното Народно заседание - да одобри промени в Изборния кодекс, които да се окажат съвсем невъзможни за осъществяване в идващите два месеца и това да хвърли сянка върху легитимността на предварителните избори, или даже освен това - вотът да бъде нападнат.
Добромир Живков: Политическата и институционалната просвета у нас деградираха доста през последните години. Балансът на управляващите беше нарушен. Капацитетът на българските институции е на сериозно ниско равнище, а партизанщината се трансформира в норма. Затова една или две следващи изборни акции могат да имат възстановителен резултат за българската народна власт. Но не и по-дълъг цикъл от избори в избори. Защото се притеснявам, че той ще докара до блокиране на работата на администрацията, а с това и до още по-тежка рецесия в страната. Все още не сме задоволително зрели, с цел да минем гладко през сходен сюжет.
Професор Георги Фотев: Само дълбочинната интерпретация на данните от последните избори може да хвърли светлина върху вероятната смяна на парламентарната настройка. Но такава интерпретация няма. Медиите са овладени от мистериозно назначено плиткоумие. Сън не би трябвало да ни хваща за 112-то място по медийна несвобода в света. Бедствие, равностойно на Ковид-19! Тази работа не може да продължава така… Трябва да повярваме в смяната, колкото и да наподобява невъзможна. Друг избор нямаме.
Да обобщим какво, съгласно социолозите, можем да чакаме от " избори до дупка ". Те са вероятен път към радикалната смяна, от която страната ни незабавно се нуждае, само че елементарно можем да излезем от пътя. И да станем заложници на политическа фрагментация, способна да блокира институциите в страната и да ни докара отново до илюзията за " мощната ръка ", която ще избави нацията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ