Фундаменталният дефект на българския политически модел
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Нещата още веднъж са в изходна позиция. Поредните митинги, евентуална оставка и още веднъж избори. Както през последните 30 години, по този начин и през днешния ден можем да избираме всред претендентите на няколко партии, или даже да си създадем лична партия, с която да пробиваме изборната преграда. Това са двете благоприятни условия, които ни се дават. Категорично не може друго – да избираме не листи от авансово утвърдени партийни послушници, а персони, които в нашия изборен регион да се борят с други персони – партийни или самостоятелни.
Абсурдно е най-често повтаряното факсимиле против мажоритарната изборна система – че по този начин мафията (олигархията) щяла да си купи всичките претенденти. Че мафията – тя е допустима точно с помощта на настоящето политическо (партийно) статукво. Върхът на мафията са партийните върхушки на ръководещите партии, мафията не е нищо друго от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, ГЕРБ, " Атака ", техните „ обръчи “ и техните „ порции “. Те са политическото крило на мафията, без което и нейното икономическо отделение не може да съществува. Те са скачени съдове, двете страни на една и съща монета – по какъв начин тогава едното ще е преграда против другото, преграда на самото себе си?
Пропорционална изборна система не значи наложително мафия и власт на олигархията. Вярно е обаче, че на всички места пропорционалната система (при другите ѝ разновидности) значи повече власт за партийните елити и по-малко власт за жителите. Т.е. – пропорционалните избори са от дълго време легитимиран метод за лишаване на национален суверенитет за сметка на политическите корпорации на елита. Разбира се – това е скрито зад напоителни пояснения по какъв начин партиите са поръчител за политическото, за конфликта на политически тези и хрумвания, за ясното вдишване на политическа отговорност и така нататък
Всъщност е тъкмо противоположното – пропорционалната изборна система води до монополизиране и парцелиране на политическото пространство сред субекти, които имат своите чисто корпоративни цели и ползи. Моделът на обезвластяването на народа за сметка на все по-овластените елити в България е потискащо явен. Имаме Народно заседание, за което действителен късмет имат авансово утвърдени от партиите претенденти. Изпълнителната власт е функционалност на по този начин определеното Народно заседание. Гражданите нямат въобще думата при овластяването на съдиите и прокурорите. Имаме Конституционен съд, който също не се избира от нас – и действителната му функционалност е да бъде патерица на властта (гражданите даже не могат да го сезират). Има и Комисия за отбрана от дискриминирането, Комисия за защита на конкуренцията, народен омбудсман, Комисия за отбрана на потребителите, Комисия за попречване и определяне спор на ползи, и така нататък Много органи, доста власт, доста отбрана... Но нито един от тях не се избира от народа и не се управлява от него, нито може да се отзовава.
Цялата тази бутафория има ясни цели – да прикрие обстоятелството, че няма разделяне на управляващите и без значение правораздаване и да обслужва властта. Ако имаме същинско, избирано от хората правораздаване – за какво тогава са ни нужни всички тези измислени органи? Всички тези органи не могат да скрият елементарния факт, че властта и правораздаването в България съществуват от ден на ден сами за себе си, а бюрокрацията и регулациите са в стихията си. Натоварени с изключителна власт органи и институции, които никой не избира, и надлежно – никой не управлява.
Затова въпросът за изборната система никога не е експертен диалог за технологии или целенасоченост. Той е част от идеологическия спор за метода, по който се упражнява властта. Не ни трябват внушенията на професори всезнайковци за тънкостите на една или друга изборна система, а да проявим здрав разсъдък и житейска логичност в личната си преценка- по какъв начин всички управляващи да зависят в оптималната степен от нас. Да си дадем сметка, че националният суверенитет се демонстрира в оптималната степен при мажоритарния избор на парламент, при обособен избор на изпълнителната власт, при директния избор на съдии – тъкмо противоположното на това, което е в България през днешния ден.
Без разбирането, че обезвластяването на народа (във всички власти) е фундаменталният недостатък на българския политически модел, който би трябвало да бъде изменен, статуквото ще продължи да се възпроизвежда, а ние ще гласуваме с омерзение.
Автор: Иван Груйкин
Иван Груйкин е създател на голям брой изявления в български печатни и електронни медии по въпроси на правосъдната система и върховенството на закона. Учредител и ръководител на нестопанската организация „ Гражданска самодейност „ Справедливост “, от името на която води едни от най-успешните правосъдни каузи в България против противозаконните такси, както и голям брой групови искове на наранени жители. Чест посетител на телевизионни и радиопрограми по правни и политически въпроси.
Нещата още веднъж са в изходна позиция. Поредните митинги, евентуална оставка и още веднъж избори. Както през последните 30 години, по този начин и през днешния ден можем да избираме всред претендентите на няколко партии, или даже да си създадем лична партия, с която да пробиваме изборната преграда. Това са двете благоприятни условия, които ни се дават. Категорично не може друго – да избираме не листи от авансово утвърдени партийни послушници, а персони, които в нашия изборен регион да се борят с други персони – партийни или самостоятелни.
Абсурдно е най-често повтаряното факсимиле против мажоритарната изборна система – че по този начин мафията (олигархията) щяла да си купи всичките претенденти. Че мафията – тя е допустима точно с помощта на настоящето политическо (партийно) статукво. Върхът на мафията са партийните върхушки на ръководещите партии, мафията не е нищо друго от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, ГЕРБ, " Атака ", техните „ обръчи “ и техните „ порции “. Те са политическото крило на мафията, без което и нейното икономическо отделение не може да съществува. Те са скачени съдове, двете страни на една и съща монета – по какъв начин тогава едното ще е преграда против другото, преграда на самото себе си?
Пропорционална изборна система не значи наложително мафия и власт на олигархията. Вярно е обаче, че на всички места пропорционалната система (при другите ѝ разновидности) значи повече власт за партийните елити и по-малко власт за жителите. Т.е. – пропорционалните избори са от дълго време легитимиран метод за лишаване на национален суверенитет за сметка на политическите корпорации на елита. Разбира се – това е скрито зад напоителни пояснения по какъв начин партиите са поръчител за политическото, за конфликта на политически тези и хрумвания, за ясното вдишване на политическа отговорност и така нататък
Всъщност е тъкмо противоположното – пропорционалната изборна система води до монополизиране и парцелиране на политическото пространство сред субекти, които имат своите чисто корпоративни цели и ползи. Моделът на обезвластяването на народа за сметка на все по-овластените елити в България е потискащо явен. Имаме Народно заседание, за което действителен късмет имат авансово утвърдени от партиите претенденти. Изпълнителната власт е функционалност на по този начин определеното Народно заседание. Гражданите нямат въобще думата при овластяването на съдиите и прокурорите. Имаме Конституционен съд, който също не се избира от нас – и действителната му функционалност е да бъде патерица на властта (гражданите даже не могат да го сезират). Има и Комисия за отбрана от дискриминирането, Комисия за защита на конкуренцията, народен омбудсман, Комисия за отбрана на потребителите, Комисия за попречване и определяне спор на ползи, и така нататък Много органи, доста власт, доста отбрана... Но нито един от тях не се избира от народа и не се управлява от него, нито може да се отзовава.
Цялата тази бутафория има ясни цели – да прикрие обстоятелството, че няма разделяне на управляващите и без значение правораздаване и да обслужва властта. Ако имаме същинско, избирано от хората правораздаване – за какво тогава са ни нужни всички тези измислени органи? Всички тези органи не могат да скрият елементарния факт, че властта и правораздаването в България съществуват от ден на ден сами за себе си, а бюрокрацията и регулациите са в стихията си. Натоварени с изключителна власт органи и институции, които никой не избира, и надлежно – никой не управлява.
Затова въпросът за изборната система никога не е експертен диалог за технологии или целенасоченост. Той е част от идеологическия спор за метода, по който се упражнява властта. Не ни трябват внушенията на професори всезнайковци за тънкостите на една или друга изборна система, а да проявим здрав разсъдък и житейска логичност в личната си преценка- по какъв начин всички управляващи да зависят в оптималната степен от нас. Да си дадем сметка, че националният суверенитет се демонстрира в оптималната степен при мажоритарния избор на парламент, при обособен избор на изпълнителната власт, при директния избор на съдии – тъкмо противоположното на това, което е в България през днешния ден.
Без разбирането, че обезвластяването на народа (във всички власти) е фундаменталният недостатък на българския политически модел, който би трябвало да бъде изменен, статуквото ще продължи да се възпроизвежда, а ние ще гласуваме с омерзение.
Автор: Иван Груйкин
Иван Груйкин е създател на голям брой изявления в български печатни и електронни медии по въпроси на правосъдната система и върховенството на закона. Учредител и ръководител на нестопанската организация „ Гражданска самодейност „ Справедливост “, от името на която води едни от най-успешните правосъдни каузи в България против противозаконните такси, както и голям брой групови искове на наранени жители. Чест посетител на телевизионни и радиопрограми по правни и политически въпроси.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ