След 4 април: По-далеч от Москва или плавен завой към Москва
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Лицемерен шпагат сред Брюксел и Москва или напряко равномерен завой към Русия? Накъде ще се ориентира България след 4 април? Има четири съществени сюжета за бъдещето. Коментар на Петър Чолаков.
През 2021, в определяната като „ троянски кон на Русия” България, новините за „ хванати съветски шпиони” се трансфораха съвсем в всекидневие. Ще се трансформират ли българо-руските връзки след парламентарните избори на 4.04.2021 и в случай че да - по какъв начин? Ето няколко сюжета, съгласно това, което все още чертае електоралната социология.
Вариант 1: " Лицемерен шпагат ".
Ако ГЕРБ са първа политическа мощ и с техен мандат се образува държавно управление, евентуално още веднъж ще забележим „ разкривен стоеж”. От една страна, Борисов обществено е последовател на евроатлантическите полезности (Русия е избрана като опасност за националната сигурност в документи на МО), но от друга не се свени да дава зелена светлина на съветски планове като „ Турски поток”, той размрази „ Белене”, мълчи по отношение на подозренията за интервенция на ГРУ в покушенията над Гебрев, не посмя да „ подразни” Кремъл, когато трябваше да се показва натовска взаимност поради аферата „ Скрипал” и така нататък
Откъм есента на 2019 Вашингтон ускори дипломатическия си напън върху София, с цел да извършва уговорките си към НАТО. Оттогава насам Борисов се захвана от време на време да сервира на Алианса хванати „ съветски шпиони”. Кабинетът обаче не направи нищо, с цел да ограничи корупцията по високите етажи на властта и съветското въздействие в правосъдната система.
Бившият външен министър Даниел Митов изпита последното на личен тил, а в този момент е претендент за народен представител от ГЕРБ. Дали господин Митов не бе " порядъчен " от българската Темида, в която Движение за права и свободи и ГЕРБ си партнират, с цел да бъде „ питомен “? Митов обаче е подобаващ - да вземем за пример като премиер-фасада на последващо държавно управление на ГЕРБ. Така скандалната известност на Борисов ще бъде опакована и скрита зад просветен и ерудиран човек - уверен евроатлантик.
Вариант 2: " Уж сме в НАТО, само че гладко завиваме към Москва ".
В „ Българска социалистическа партия - Визия за България” от 2019 се приказва за потребност от „ баланс сред НАТО и положителните връзки с Руската федерация”. Не би било изненада в случай че държавно управление на Столетницата, подкрепено от Българска социалистическа партия и/или доминирано от нея, в действителност упорства за отпадане на глобите, наложени на Русия от Европейски Съюз, създаване на АЕЦ „ Белене”, обновяване на газовите коридори с Русия - това е заложено в цитирания документ (Не е е ясно обаче защо обновяване става дума, в случай че 76% от газа, потребяван у нас и в този момент идва от Русия).
„ Енергийната диверсификация” и „ независимост”, които макар уверенията на господин Борисов, не са факт и в този момент, евентуално напълно няма да са приоритет. Ако госпожа Нинова обаче се реши на открит „ дрейф към Москва”, ще заплаши връзките сред София и Вашингтон (не толкоз тези сред София и Брюксел – в последна сметка редица европейски страни, в това число Германия, не се отхвърлят от съветските енергийни проекти). България има значимо геостратегическо състояние и „ финтът” на София ще бъде посрещнат в Съединени американски щати доста по-остро от флиртовете на Борисов с Кремъл.
Вариант 3: " Има такава незнайна "
Действията на държавно управление, чийто гръбнак е Има Такъв Народ на шоумена Трифонов, са мъчно предвидими. От една страна, на уеб страницата на партията се декларира „ поддръжка за интензивно присъединяване в взаимни многонационални планове на НАТО и ЕС”. В „ програмата” обаче е заложено и „ създаване и обновяване на ефикасни дипломатически и стопански връзки със стратегически значими за Република България страни отвън ЕС” – Русия не се загатва непосредствено.
Сред сценаристите в шоуто има задоволително биографични антикомунисти, с цел да ги заподозрем в благосклонности към Владимир Путин (донякъде показателно е, че Има Такъв Народ изрично отхвърлиха коалиция с БСП). Същевременно, съгласно мен, значително от почитателите на Слави биха били мощно разочаровани, в случай че държавно управление, което се осъществя с негов мандат/подкрепа, изостри тона по отношение на Русия. Ако се следва правилото, че шоуто би трябвало да продължи непременно – може би ще се търси някакво сходство на баланс във външнополитически проект. Той обаче може да стане първата жертва на глада за известност и политическата неумелост.
Правителство с мандат на Движение за права и свободи надали ще забележим. В очите на доста гласоподаватели придвижването е корпорация-символ на задкулисието. За Движение за права и свободи ще бъде триумф, в случай че вземат участие намерено със свои министри във властта, само че и това е мъчно постижимо.
Вариант 4: " По-лоялни към НАТО, по-далеч от Русия "
Това може да се случи, в случай че Демократична България стане мандатоносител. Въпреки че те, съгласно проучванията, са сигурен участник в 45-тото Народно събрание с поддръжка от към 6%, надали биха могли да диктуват разпоредбите на политическия спектакъл. Дори в случай че забележим държавно управление на Демократична България, подкрепено от Българска социалистическа партия или от Има Такъв Народ – поражда въпросът по какъв начин ще се съчетаят външнополитическите им цели.
Ако пък се стигне до „ експертен кабинет” – ориентацията на кабинета ще проличава от неговите водещи (политически) конструктори.
Накратко, най-вероятно е следното: България или ще продължи да търси някаква форма на недъгав баланс с Русия, което за една натовска страна е, меко казано, необичайно, или напряко ще хване самолета за „ Домодедово”.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Лицемерен шпагат сред Брюксел и Москва или напряко равномерен завой към Русия? Накъде ще се ориентира България след 4 април? Има четири съществени сюжета за бъдещето. Коментар на Петър Чолаков.
През 2021, в определяната като „ троянски кон на Русия” България, новините за „ хванати съветски шпиони” се трансфораха съвсем в всекидневие. Ще се трансформират ли българо-руските връзки след парламентарните избори на 4.04.2021 и в случай че да - по какъв начин? Ето няколко сюжета, съгласно това, което все още чертае електоралната социология.
Вариант 1: " Лицемерен шпагат ".
Ако ГЕРБ са първа политическа мощ и с техен мандат се образува държавно управление, евентуално още веднъж ще забележим „ разкривен стоеж”. От една страна, Борисов обществено е последовател на евроатлантическите полезности (Русия е избрана като опасност за националната сигурност в документи на МО), но от друга не се свени да дава зелена светлина на съветски планове като „ Турски поток”, той размрази „ Белене”, мълчи по отношение на подозренията за интервенция на ГРУ в покушенията над Гебрев, не посмя да „ подразни” Кремъл, когато трябваше да се показва натовска взаимност поради аферата „ Скрипал” и така нататък
Откъм есента на 2019 Вашингтон ускори дипломатическия си напън върху София, с цел да извършва уговорките си към НАТО. Оттогава насам Борисов се захвана от време на време да сервира на Алианса хванати „ съветски шпиони”. Кабинетът обаче не направи нищо, с цел да ограничи корупцията по високите етажи на властта и съветското въздействие в правосъдната система.
Бившият външен министър Даниел Митов изпита последното на личен тил, а в този момент е претендент за народен представител от ГЕРБ. Дали господин Митов не бе " порядъчен " от българската Темида, в която Движение за права и свободи и ГЕРБ си партнират, с цел да бъде „ питомен “? Митов обаче е подобаващ - да вземем за пример като премиер-фасада на последващо държавно управление на ГЕРБ. Така скандалната известност на Борисов ще бъде опакована и скрита зад просветен и ерудиран човек - уверен евроатлантик.
Вариант 2: " Уж сме в НАТО, само че гладко завиваме към Москва ".
В „ Българска социалистическа партия - Визия за България” от 2019 се приказва за потребност от „ баланс сред НАТО и положителните връзки с Руската федерация”. Не би било изненада в случай че държавно управление на Столетницата, подкрепено от Българска социалистическа партия и/или доминирано от нея, в действителност упорства за отпадане на глобите, наложени на Русия от Европейски Съюз, създаване на АЕЦ „ Белене”, обновяване на газовите коридори с Русия - това е заложено в цитирания документ (Не е е ясно обаче защо обновяване става дума, в случай че 76% от газа, потребяван у нас и в този момент идва от Русия).
„ Енергийната диверсификация” и „ независимост”, които макар уверенията на господин Борисов, не са факт и в този момент, евентуално напълно няма да са приоритет. Ако госпожа Нинова обаче се реши на открит „ дрейф към Москва”, ще заплаши връзките сред София и Вашингтон (не толкоз тези сред София и Брюксел – в последна сметка редица европейски страни, в това число Германия, не се отхвърлят от съветските енергийни проекти). България има значимо геостратегическо състояние и „ финтът” на София ще бъде посрещнат в Съединени американски щати доста по-остро от флиртовете на Борисов с Кремъл.
Вариант 3: " Има такава незнайна "
Действията на държавно управление, чийто гръбнак е Има Такъв Народ на шоумена Трифонов, са мъчно предвидими. От една страна, на уеб страницата на партията се декларира „ поддръжка за интензивно присъединяване в взаимни многонационални планове на НАТО и ЕС”. В „ програмата” обаче е заложено и „ създаване и обновяване на ефикасни дипломатически и стопански връзки със стратегически значими за Република България страни отвън ЕС” – Русия не се загатва непосредствено.
Сред сценаристите в шоуто има задоволително биографични антикомунисти, с цел да ги заподозрем в благосклонности към Владимир Путин (донякъде показателно е, че Има Такъв Народ изрично отхвърлиха коалиция с БСП). Същевременно, съгласно мен, значително от почитателите на Слави биха били мощно разочаровани, в случай че държавно управление, което се осъществя с негов мандат/подкрепа, изостри тона по отношение на Русия. Ако се следва правилото, че шоуто би трябвало да продължи непременно – може би ще се търси някакво сходство на баланс във външнополитически проект. Той обаче може да стане първата жертва на глада за известност и политическата неумелост.
Правителство с мандат на Движение за права и свободи надали ще забележим. В очите на доста гласоподаватели придвижването е корпорация-символ на задкулисието. За Движение за права и свободи ще бъде триумф, в случай че вземат участие намерено със свои министри във властта, само че и това е мъчно постижимо.
Вариант 4: " По-лоялни към НАТО, по-далеч от Русия "
Това може да се случи, в случай че Демократична България стане мандатоносител. Въпреки че те, съгласно проучванията, са сигурен участник в 45-тото Народно събрание с поддръжка от към 6%, надали биха могли да диктуват разпоредбите на политическия спектакъл. Дори в случай че забележим държавно управление на Демократична България, подкрепено от Българска социалистическа партия или от Има Такъв Народ – поражда въпросът по какъв начин ще се съчетаят външнополитическите им цели.
Ако пък се стигне до „ експертен кабинет” – ориентацията на кабинета ще проличава от неговите водещи (политически) конструктори.
Накратко, най-вероятно е следното: България или ще продължи да търси някаква форма на недъгав баланс с Русия, което за една натовска страна е, меко казано, необичайно, или напряко ще хване самолета за „ Домодедово”.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




