Адв. Екимджиев за ФАКТИ - може ли шпионският трофей на Гешев да доведе до осъждане на България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Поредната “реформа” съвсем закри военното правораздаване. Няколко от останалите съдии заседаваха съвсем 24 часа, до 05.00 часа тази заран. България може да се гордее с тези магистрати! “.
Това написа по-рано през днешния ден основният прокурор Иван Гешев в своя профил в Twitter. Контекстът на думите му е разглеждането на случая на арестуваните за шпионаж в интерес на Руската федерация български жители.
Припомняме, че в четвъртък шестима български жители - военнослужещи и държавни чиновници в разнообразни държавни институции като Министерство на защитата, Служба „ Военна информация “ и други, бяха арестувани за събиране на класифицирана информация за предаването ѝ на Русия. Обвиненията против тях са за закононарушения по член 104, алинея първа от Наказателния кодекс - шпионство в интерес на непозната страна, както и за управление и присъединяване в група за осъществяване на закононарушения срещу Републиката.
Днес Софийският военно-окръжен съд остави за непрекъснато в ареста арестуваните. Заседанието траяло до 5 часа тази заран, както се споделя в обявата на Иван Гешев. „ Малкото останали военни прокурори и следователи работят без сън от сряда “, написа още веднъж той отново тази заран в друга своя обява.
До каква степен обаче дейностите на прокуратурата до този миг са законосъобразни и по какъв начин една лустрационна норма би могла да предотврати сходни събития – с цел да приказваме по тези въпроси от ФАКТИ се свързахме с юрист Михаил Екимджиев.
„ Ще стартира настоящото развиване, с „ черешката на тортата “ на този шпионски водевил, който Гешев режисира от няколко дни пред българската общност и медии. До момента се въздържах от коментар, тъй като ми липсва задоволително фактология, с цел да дам съответни професионални оценки, само че когато Гешев съобщи тази заран, че се гордее с тези магистрати, визирайки военните съдии, би трябвало да се каже, че неговата горделивост може да коства прекомерно скъпо на българските жители.
Това е по този начин, тъй като доскоро повече от година – на 28 ноември, 2019 година, след делото „ Мустафа против България “ Европейският съд по правата на индивида изрично одобри, че военните съдилища нямат право да съдят цивилни жители даже тогава, когато едната част от подсъдими съучастници са военни, а другата част - цивилни. Това дело - „ Мустафа против България “, слага и генералния въпрос имаме ли потребност от военни съдилища. Това е един остарял, недоразвит орган. Следвайки логиката му, би трябвало да имаме съдилища и за лекари, и за юристи и така нататък “, разяснява юрист Екимджиев.
Той акцентира: „ На базата на този стандарт на Европейски съд по правата на човека, Военният съд не е бил способен да преглежда и мярката на неотклонение за така наречен проведена незаконна група, в която с изключение на военни чиновници, има и цивилни. Тоест сигурно Гешев и неговата горделивост – военните съдилища, са проработили следващо неоправдателно решение на Европейски съд по правата на човека против България. Това с изключение на парично обезщетение, коства и огромни репутационни вреди . За прощален път ще се разбере, че българската правосъдна система, че българската прокуратура и за жалост – и българският съд, въпреки и съд под пагон, не зачитат върховестното на правото и Европейската конвенцията за правата на индивида. Да не приказваме даже за тези девиации, свързани с публикуването на диалози сред обвинените в общественото пространство, свързани с оповестението на техните имена, с изказванията на Гешев и неговата говорителка Сийка Милева, които в прав текст декларират, че това са нарушители, направили закононарушение. Те още не са публично упрекнати даже.
В десетки решения против България Европейски съд по правата на човека декларира, че на този стадий представители на управляващите би трябвало да бъдат извънредно внимателни и деликатни в своите изявления, тъй че да балансират сред потребността обществеността да бъде осведомена за процеси с огромна обществена значителност и да се съблюдава презумпцията за невиновност и правото на персонален живот, включващо персоналната чест и достолепие. Това значи да се употребяват условни наклонения, да се употребяват изрази като „ налице е обосновано съмнение “, „ налице са доказателства, данни “, „ налице е обосновано съмнение за осъществено закононарушение “, а не изрази като „ той е разузнавач “, „ той е направил “, „ този е Резидент “. Само съдът с дефинитивна присъда може да откри тези неща. Не е прокуратурата тази, която би трябвало да раздава присъди “.
Адвокат Екимджиев изясни, че подсъдимите и юристите им биха могли да създадат недоволство за задържането си от боен съд в шестмесечен период, като не е нужно да се минава през всички правосъдни инстанции на националното законодателство. „ Принципът за привършване на българското законодателство важи, в случай че се прави недоволство за обективен правосъден развой. Тогава делото би трябвало да мине през всички правосъдни инстанции и едвам когато завърши във висш съд, тогава да бъде прегледано в Страсбург. В този случай обаче може да се направи недоволство за самото задържане под стража, което се прави в шестмесечен период. Всеки от арестуваните и техните юристи може да направи това недоволство. Самият факт, че боен съд е разгледал ограниченията им, опонира на стандарта от делото „ Мустафа против България “. Страсбург може да се сезира с недоволство за мярката безусловно час, откакто са арестувани от този съд “, сподели той.
Припомняме, че в решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ Мустафа против България “ , съдът в Страсбург показва, че „ военните съдилища би трябвало да упражняват своята пълномощия единствено по отношение на членове на състава на въоръжените сили, направили военно закононарушение или дисциплинарно нарушаване “, а „ пълномощията на военното наказателно правораздаване следва да се разгръщат върху цивилни лица само при съществуване на наложителни аргументи “. „ Независимостта и безпристрастността на тези (бел.: военни) съдилища, правосъдните процеси против цивилни лица или военнослужещи, упрекнати в съществени нарушавания на правата на индивида, и гаранциите за обективен развой в тези съдилища, са мощно проблематични “, споделя се в заключението на решението.
След това диалогът с юрист Екимджиев мина към написаното от Иван Гешев по-рано през днешния ден.„ Обезпокоително е това, че основният прокурор подвига подобен звук и прави такива безалтернативни квалификации по отношение на упрекнатите , а по-късно споделя, че се гордее с военните съдии. Това е безусловно несвоевременно, тъй като съдът би трябвало да е самостоятелен от прокуратурата. Няма правна логичност един прокурор да се гордее със съда, който е направил това, което прокуратурата желае. Самото изказване на Гешев за горделивост хвърля сянка на подозрение върху независимостта и безпристрастността на тези съдии. Самият факт, че това е съд под пагон пък хвърля подозрение в общоприет проект върху неговата самостоятелност – това е съд, тясно обвързван с армията и с изпълнителната власт, което по формулировка е несъвместимо с условията за самостоятелност на правосъдния орган от изпълнителната власт “, сподели юрист Михаил Екимджиев.
По мотив това, че точно чиновници на Министерството на защитата са упрекнати в шпионаж, той сподели: „ Това демонстрира още един тежък систематичен проблем в ръководството на България. Той е обвързван с това, че хора, които са подвластни от някогашните комунистически служби за сигурност, са на основни места в държавното ръководство. Достатъчно е да споменем, че на чело на Министерството на защитата е някогашен сътрудник на комунистическата Държавна сигурност, имам предвид министър Каракачанов. Не може да се изключи, че е допустимо под шапката на този министър да има негови някогашни приятели от същите тези служби. Ако това е по този начин, обстановката би била една доста добра илюстрация за заплахата от неналичието на лустрация - и за националната сигурност, и за лоялното съдействие в границите на НАТО. Това е доста своевременен сигнал за потребността от незабавна лустрация, която за благополучие е сложена във фокуса на доста политически стратегии на партии, които се боят за влизане в парламента”.
Според юрист Екимджиев лустрационна норма би могла да бъде въведена в българското законодателство без потребност от смяна на Конституцията, а посредством Закон за лустрацията. „ Въпросът за лустрацията не е еднопосочен. Трябва да има доста тънка и ясна граница до каква степен ще стига тази лустрация и какви ще бъдат критериите тя да бъде прилагана. Ако не бъде прибавен еластичен, самостоятелен метод, с който са бъде зачетено и правото на някой хора във времето да се трансформират, да трансформират своите възгледи, при едно доста извънредно лустрационно законодателно решение, може да се стигне до дискриминация “, сподели той и добави: „ Опитът на някогашните комунистически страни от Централна и Източна Европа обаче сякаш потвърди, че там, където лустрацията беше по-категорична и беше извършена по-рано, обществата се отърсиха от бремето на зависимостите и страховете по-бързо “.
„ Балансираният метод към лустрацията е доста сложен. От позиция на досегашния политически и обществен опит на страни в от Централна и Източна Европа в сходно състояние, сякаш към този момент може да бъде аргументиран един по-радикален метод в интерес на лустрацията за сметка на ограничението на някои права и по-меки форми на неравно отнасяне, изключително при заемането на управителни длъжности “, сподели още юрист Екимджиев.
„ Не можем да допуснем хора, свързани с някогашните комунистически мракобесни служби, да управляват едно демократично общество и една правова страна . Те първо, не го умеят и второ, нямат моралното право. Ако се върнем на древногръцката философия – би трябвало да търсим етични стандарти у хората, които заемат тези длъжности “, безапелационен беше той.
След това диалогът мина към самия шпионски сюжет, който следим и хипотезите на юрист Екимджиев за случилото се. „ Нямам никакво мнение има ли шпионаж и дали тези хора са шпиони или не. Хареса ми един израз на Димо Гяюров, който сподели, че евентуално става дума за квартален шпионаж. Тоест на ниско равнище. От позиция на професионалния си опит, виждайки какво прави прокуратурата, не мога да изключа, че този квартален шпионаж на ниско равнище не е резултат на някаква разработка, на внедряване на сътрудник под прикритие, който предизвика някакви хора да се занимават с нещо, сходно на шпионаж. Така може в един миг, несъмнено, преди изборите и несъмнено, когато има сигнали за променено отношение на американското държавно управление към България, да се излезе с подобен гръмовен пиар, че прокуратурата громи шпиони, незапомнени в новата българска история “, сподели той.
„ Допускам, че това е нещо дребно, нещо квартално, махленско и нещо, предизвикано от сътрудник под прикритие . Това хем прави прелестна работа на пиар тактиката на прокуратурата и ръководещите в един избирателен миг, хем не визира същинските шпионски ползи на Русия в България, които безспорно съществуват и всеки осведомен човек знае това. Получава се две в едно – сполучлив спешен пиар, а в това време и незасягане на същинския шпионаж, който е толериран от българските служби “, сподели юрист Михаил Екимджиев в края на диалога.
„ Поредната “реформа” съвсем закри военното правораздаване. Няколко от останалите съдии заседаваха съвсем 24 часа, до 05.00 часа тази заран. България може да се гордее с тези магистрати! “.
Това написа по-рано през днешния ден основният прокурор Иван Гешев в своя профил в Twitter. Контекстът на думите му е разглеждането на случая на арестуваните за шпионаж в интерес на Руската федерация български жители.
Припомняме, че в четвъртък шестима български жители - военнослужещи и държавни чиновници в разнообразни държавни институции като Министерство на защитата, Служба „ Военна информация “ и други, бяха арестувани за събиране на класифицирана информация за предаването ѝ на Русия. Обвиненията против тях са за закононарушения по член 104, алинея първа от Наказателния кодекс - шпионство в интерес на непозната страна, както и за управление и присъединяване в група за осъществяване на закононарушения срещу Републиката.
Днес Софийският военно-окръжен съд остави за непрекъснато в ареста арестуваните. Заседанието траяло до 5 часа тази заран, както се споделя в обявата на Иван Гешев. „ Малкото останали военни прокурори и следователи работят без сън от сряда “, написа още веднъж той отново тази заран в друга своя обява.
До каква степен обаче дейностите на прокуратурата до този миг са законосъобразни и по какъв начин една лустрационна норма би могла да предотврати сходни събития – с цел да приказваме по тези въпроси от ФАКТИ се свързахме с юрист Михаил Екимджиев.
„ Ще стартира настоящото развиване, с „ черешката на тортата “ на този шпионски водевил, който Гешев режисира от няколко дни пред българската общност и медии. До момента се въздържах от коментар, тъй като ми липсва задоволително фактология, с цел да дам съответни професионални оценки, само че когато Гешев съобщи тази заран, че се гордее с тези магистрати, визирайки военните съдии, би трябвало да се каже, че неговата горделивост може да коства прекомерно скъпо на българските жители.
Това е по този начин, тъй като доскоро повече от година – на 28 ноември, 2019 година, след делото „ Мустафа против България “ Европейският съд по правата на индивида изрично одобри, че военните съдилища нямат право да съдят цивилни жители даже тогава, когато едната част от подсъдими съучастници са военни, а другата част - цивилни. Това дело - „ Мустафа против България “, слага и генералния въпрос имаме ли потребност от военни съдилища. Това е един остарял, недоразвит орган. Следвайки логиката му, би трябвало да имаме съдилища и за лекари, и за юристи и така нататък “, разяснява юрист Екимджиев.
Той акцентира: „ На базата на този стандарт на Европейски съд по правата на човека, Военният съд не е бил способен да преглежда и мярката на неотклонение за така наречен проведена незаконна група, в която с изключение на военни чиновници, има и цивилни. Тоест сигурно Гешев и неговата горделивост – военните съдилища, са проработили следващо неоправдателно решение на Европейски съд по правата на човека против България. Това с изключение на парично обезщетение, коства и огромни репутационни вреди . За прощален път ще се разбере, че българската правосъдна система, че българската прокуратура и за жалост – и българският съд, въпреки и съд под пагон, не зачитат върховестното на правото и Европейската конвенцията за правата на индивида. Да не приказваме даже за тези девиации, свързани с публикуването на диалози сред обвинените в общественото пространство, свързани с оповестението на техните имена, с изказванията на Гешев и неговата говорителка Сийка Милева, които в прав текст декларират, че това са нарушители, направили закононарушение. Те още не са публично упрекнати даже.
В десетки решения против България Европейски съд по правата на човека декларира, че на този стадий представители на управляващите би трябвало да бъдат извънредно внимателни и деликатни в своите изявления, тъй че да балансират сред потребността обществеността да бъде осведомена за процеси с огромна обществена значителност и да се съблюдава презумпцията за невиновност и правото на персонален живот, включващо персоналната чест и достолепие. Това значи да се употребяват условни наклонения, да се употребяват изрази като „ налице е обосновано съмнение “, „ налице са доказателства, данни “, „ налице е обосновано съмнение за осъществено закононарушение “, а не изрази като „ той е разузнавач “, „ той е направил “, „ този е Резидент “. Само съдът с дефинитивна присъда може да откри тези неща. Не е прокуратурата тази, която би трябвало да раздава присъди “.
Адвокат Екимджиев изясни, че подсъдимите и юристите им биха могли да създадат недоволство за задържането си от боен съд в шестмесечен период, като не е нужно да се минава през всички правосъдни инстанции на националното законодателство. „ Принципът за привършване на българското законодателство важи, в случай че се прави недоволство за обективен правосъден развой. Тогава делото би трябвало да мине през всички правосъдни инстанции и едвам когато завърши във висш съд, тогава да бъде прегледано в Страсбург. В този случай обаче може да се направи недоволство за самото задържане под стража, което се прави в шестмесечен период. Всеки от арестуваните и техните юристи може да направи това недоволство. Самият факт, че боен съд е разгледал ограниченията им, опонира на стандарта от делото „ Мустафа против България “. Страсбург може да се сезира с недоволство за мярката безусловно час, откакто са арестувани от този съд “, сподели той.
Припомняме, че в решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ Мустафа против България “ , съдът в Страсбург показва, че „ военните съдилища би трябвало да упражняват своята пълномощия единствено по отношение на членове на състава на въоръжените сили, направили военно закононарушение или дисциплинарно нарушаване “, а „ пълномощията на военното наказателно правораздаване следва да се разгръщат върху цивилни лица само при съществуване на наложителни аргументи “. „ Независимостта и безпристрастността на тези (бел.: военни) съдилища, правосъдните процеси против цивилни лица или военнослужещи, упрекнати в съществени нарушавания на правата на индивида, и гаранциите за обективен развой в тези съдилища, са мощно проблематични “, споделя се в заключението на решението.
След това диалогът с юрист Екимджиев мина към написаното от Иван Гешев по-рано през днешния ден.„ Обезпокоително е това, че основният прокурор подвига подобен звук и прави такива безалтернативни квалификации по отношение на упрекнатите , а по-късно споделя, че се гордее с военните съдии. Това е безусловно несвоевременно, тъй като съдът би трябвало да е самостоятелен от прокуратурата. Няма правна логичност един прокурор да се гордее със съда, който е направил това, което прокуратурата желае. Самото изказване на Гешев за горделивост хвърля сянка на подозрение върху независимостта и безпристрастността на тези съдии. Самият факт, че това е съд под пагон пък хвърля подозрение в общоприет проект върху неговата самостоятелност – това е съд, тясно обвързван с армията и с изпълнителната власт, което по формулировка е несъвместимо с условията за самостоятелност на правосъдния орган от изпълнителната власт “, сподели юрист Михаил Екимджиев.
По мотив това, че точно чиновници на Министерството на защитата са упрекнати в шпионаж, той сподели: „ Това демонстрира още един тежък систематичен проблем в ръководството на България. Той е обвързван с това, че хора, които са подвластни от някогашните комунистически служби за сигурност, са на основни места в държавното ръководство. Достатъчно е да споменем, че на чело на Министерството на защитата е някогашен сътрудник на комунистическата Държавна сигурност, имам предвид министър Каракачанов. Не може да се изключи, че е допустимо под шапката на този министър да има негови някогашни приятели от същите тези служби. Ако това е по този начин, обстановката би била една доста добра илюстрация за заплахата от неналичието на лустрация - и за националната сигурност, и за лоялното съдействие в границите на НАТО. Това е доста своевременен сигнал за потребността от незабавна лустрация, която за благополучие е сложена във фокуса на доста политически стратегии на партии, които се боят за влизане в парламента”.
Според юрист Екимджиев лустрационна норма би могла да бъде въведена в българското законодателство без потребност от смяна на Конституцията, а посредством Закон за лустрацията. „ Въпросът за лустрацията не е еднопосочен. Трябва да има доста тънка и ясна граница до каква степен ще стига тази лустрация и какви ще бъдат критериите тя да бъде прилагана. Ако не бъде прибавен еластичен, самостоятелен метод, с който са бъде зачетено и правото на някой хора във времето да се трансформират, да трансформират своите възгледи, при едно доста извънредно лустрационно законодателно решение, може да се стигне до дискриминация “, сподели той и добави: „ Опитът на някогашните комунистически страни от Централна и Източна Европа обаче сякаш потвърди, че там, където лустрацията беше по-категорична и беше извършена по-рано, обществата се отърсиха от бремето на зависимостите и страховете по-бързо “.
„ Балансираният метод към лустрацията е доста сложен. От позиция на досегашния политически и обществен опит на страни в от Централна и Източна Европа в сходно състояние, сякаш към този момент може да бъде аргументиран един по-радикален метод в интерес на лустрацията за сметка на ограничението на някои права и по-меки форми на неравно отнасяне, изключително при заемането на управителни длъжности “, сподели още юрист Екимджиев.
„ Не можем да допуснем хора, свързани с някогашните комунистически мракобесни служби, да управляват едно демократично общество и една правова страна . Те първо, не го умеят и второ, нямат моралното право. Ако се върнем на древногръцката философия – би трябвало да търсим етични стандарти у хората, които заемат тези длъжности “, безапелационен беше той.
След това диалогът мина към самия шпионски сюжет, който следим и хипотезите на юрист Екимджиев за случилото се. „ Нямам никакво мнение има ли шпионаж и дали тези хора са шпиони или не. Хареса ми един израз на Димо Гяюров, който сподели, че евентуално става дума за квартален шпионаж. Тоест на ниско равнище. От позиция на професионалния си опит, виждайки какво прави прокуратурата, не мога да изключа, че този квартален шпионаж на ниско равнище не е резултат на някаква разработка, на внедряване на сътрудник под прикритие, който предизвика някакви хора да се занимават с нещо, сходно на шпионаж. Така може в един миг, несъмнено, преди изборите и несъмнено, когато има сигнали за променено отношение на американското държавно управление към България, да се излезе с подобен гръмовен пиар, че прокуратурата громи шпиони, незапомнени в новата българска история “, сподели той.
„ Допускам, че това е нещо дребно, нещо квартално, махленско и нещо, предизвикано от сътрудник под прикритие . Това хем прави прелестна работа на пиар тактиката на прокуратурата и ръководещите в един избирателен миг, хем не визира същинските шпионски ползи на Русия в България, които безспорно съществуват и всеки осведомен човек знае това. Получава се две в едно – сполучлив спешен пиар, а в това време и незасягане на същинския шпионаж, който е толериран от българските служби “, сподели юрист Михаил Екимджиев в края на диалога.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ