Затворнически ад за основния враг на Путин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
През последната половин година светът следи какво се случва с Алексейн Навални – отравянето, болничното заведение в Омск, лъжите на локалните доктори, евакуацията, Новичок, изявяващи се съветски пропагандисти и чиновници, разкрития за личното му отравяне, диалогът на Навални със сътрудници на ФСБ и лъжите на Путин. След това връщането в Русия, арест, компания за двореца, същ, още съд, последни думи. Хиляди, даже милиони хора по целия свят неразделно наблюдават живота на Един човек, тъй като това е главният зложелател на Путин.
А в този момент, в случай че се следва проектът на Путин, би трябвало да настъпи тишина. Две години и половина – тишина. Като че ли най-сетне на Путин се сбъдна най-голямата фантазия – Навални изчезна. Никой не знае къде е той, никой не го следи какво прави и приказва.
Къде обаче би трябвало да прекара идващите две години и половина Навални? Как наподобява мястото и какви са разпоредбите там. Какво съставлява съветския затвор и по какъв начин Путин взема решение да отмъсти по-нататък на Навални.
Изправителна Колония №2 в Покров. От уеб страницата navalny.com беседват с лица, които са излежавали присъди там. Общото сред всички интервюрирани е: „ Там всичко е неразрешено! “. Унижения, психически напън, физическо принуждение, закани и цялостна изолираност. Това е, което в Русия назовават „ Законно наказване “, пътят към поправянето. Но в реалност това е изтезание.
Изправителна Колония №2 е с най-ограничената зона, така наречен „ алена “.
От следствения арест доставят пандизчията тъкмо тук:
Извеждат от колата, вземат всички движимости, изправят пандизчията с лице към стената клекнал и стартират да го бият. Веднага! По разказите на мнозина, първото, което вършат с теб, когато попаднеш в Колония №2 е да те бият. Това е профилактика, с цел да всеки своето място. И това е толкоз поразително, че средствата за всеобща информация даже позволиха вест за това.
Следва инспекция. Затворникът отива в изолатора тук:
Там пред администрацията и останалите пандизчии се събличаш гол и още веднъж клякаш. Получаваш униформа – панталон, риза, долни дрехи, комплект връхни облекла. Това е всичко, което ще употребява Навални през идващите две години и половина. Затворникът незабавно бива обръснат нула номер и му се прави фотография.
Следва среща с психолог. „ Това е обслужване “ ще кажат мнозина, „ уау, психолог “. В реалност това не е по този начин. Психологът не се интересува от нищо за пандизчията. Той раздава цветни карти и желае да ги подреди в реда, който му харесва. И по този начин няколко пъти. Синьото символизира спокойствието, аленото или оранжевото - воля. Психологът, евентуално, прави някои значими заключения... Жълтото е желанието за връзка. Само може да се съчувства на този, който го е избрал: главното предписание на Колонията в Покров е никаква връзка, цялостна изолираност.
Следва диалог с доктор. Тук също всичко е доста просто. Ако пандизчията няма медицински картон, то следва, че няма и болести. Отровен с Новичок? Бил е 3 седмици в кома и преди няколко месеца се е научил още веднъж да върви и приказва? Покажи медицински картон за това. Ако това не е записано там, то значи, че не съществува.
Следва диалог с администрацията. Отново пердах или психическо оскърбление. Целта е да се подсети на пандизчията, че той не е човек и няма права и го изпращат в карантина.
По пътя към килията всички остават тук за известно време:
На пандизчиите се дава метла. Защо? За какво? Затворникът е задължен да вземе метлата, да стартира да отмъщава, а по-късно на охранителната камера, която го снима да каже: „ Не поддържам метода на живот на пандизчията “. Това е нещо като клетва.
Карантината пандизчията излежава тук
Две седмици издевателства и оптимално напрежение. Там пандизчията се среща с главното предписание на пандиза. Тук не би трябвало да се приказва. Въобще. Задържаният живее в една стая с десетки други, само че не би трябвало да беседва с тях. Комуникацията е неразрешена.
Денят минава в безпределно доста и безсмислени дейности. Затворникът в никакъв случай не съществува просто по този начин. Той непрестанно прави нещо, извършва заповеди – ставане, физически извършения, слушане на химна, физически извършения, оправяне на леглото. След това заповед още един път да се оправи леглото. Или да е съблече, да си сгъне облеклата по правилник и след това още веднъж да ги облече. И това се повтаря десетки пъти дневно. Всичко това чупи душeвността.
Най-интересното е, че всички тези заповеди не идват от надзирателите, а от така наречен санитари или „ деятели “, както ги назовават в Колония №2. Това са наказани лица – пандизчии, които са се договорили с администрацията и получават пари за издаването на всички тези заповеди. Те карат излежаващите присъди да си оправят леглата в продължение на три часа или ги карат да научат наизуст имената на чиновниците в колонията. Имат право на обискират пандизчиите, да ги бият, могат да вършат с тях каквото си изискат. Извършват работата на надзирателите. Водят указател, където записват всяка дума на пандизчиите и по-късно рапортуват на управляващите.
След приключването на карантината всички биват трансферирани в казарми с висока степен на сигурност
Това е значим стадий от престоя на лицето в пандиза, чиято единствена цел е да се покаже какво следва, в случай че то не извършва заповедите. Тук диалозите също са неразрешени, само че се появяват групови действия, като да вземем за пример гледането на телевизия. Гледат се държавните канали, вести или лекции. Затворниците са седнали в редица, като би трябвало да са с изправен тил и събрани крайници. При погрешно седене, следва неодобрение. При затваряне на очите – наказване. Не може да НЕ гледаш телевизия.
От гл.т. на всекидневието нищо не се трансформира. Заповед след заповед. Често заповедта е да се стои с часове и да се гледа надолу. При повдигането на глава следва наказване. При непоздравяване – наказване. При разкопчаване на ризата – наказване. Няколко такива санкции и пандизчията се разделя с предварителното си освобождение.
Следва пренасяне в пространства с естествена степен на сигурност.
Но всичко това е на доктрина. На процедура пандизчията с месеци може да бъде държан в казармата със непоколебим режим. Обикновената колиба това е стая, в която живеят 60 души. Леглата са на два етажа в две редици. На всеки пандизчия му се поставят 2 кв.м, нощна масичка и стол. От тук пандизчиите се водят на работа, един път седмично на черква и на баня. В бараката има душ, само че той се употребява единствено от „ деятелите “. За останалите е неразрешено.
Логично времето в Колония №2 е спряло. Късметлии са тези, на които им се разрешава за час-час и половина на сядат на ръба на табуретката и да почетат. Но политическите пандизчиите по предписание нямат шанс. И по този начин – денят минава в работа или тежки часове на наложително гледане на телевизия. Писма могат да се получават единствено на хартия. За да се отговори на тях, пандизчията разполага с 30 минути на седмица. На пандизчията се дава лист хартия и химикалка, само че до него седи надзорник, който гледа какво се написа. Ако не му хареса – взема листа и го изхвърля. И да – за политическите пандизчии възбраната за другарство с други хора работи.
Всички тези изтезания се случват в реалност – тук и през днешния ден. Целенасочено заличаване на човек, насмешка с човек, това няма нищо общо със закона и справедливостта. Това е същинското средновековие, основано от ръцете на Путин и неговите чиновници, в средата на Европа през 2021 година, написа уеб сайтът navalny.com.
„ Алексей Навални се намира в Колония №2 не тъй като е нарушител, а тъй като не се харесва на Путин. Той се намира там, тъй като не умря след опита да бъде токсичен. То се намира там, тъй като се осмели да се върне в Русия. Защото дълги години ни споделяше истината за корумпирания режим на Путин, за партията на мошениците и крадците, за президента, който се е барикадирал на своето място, с цел да краде и забогатее “, заключава navalny.com.
През последната половин година светът следи какво се случва с Алексейн Навални – отравянето, болничното заведение в Омск, лъжите на локалните доктори, евакуацията, Новичок, изявяващи се съветски пропагандисти и чиновници, разкрития за личното му отравяне, диалогът на Навални със сътрудници на ФСБ и лъжите на Путин. След това връщането в Русия, арест, компания за двореца, същ, още съд, последни думи. Хиляди, даже милиони хора по целия свят неразделно наблюдават живота на Един човек, тъй като това е главният зложелател на Путин.
А в този момент, в случай че се следва проектът на Путин, би трябвало да настъпи тишина. Две години и половина – тишина. Като че ли най-сетне на Путин се сбъдна най-голямата фантазия – Навални изчезна. Никой не знае къде е той, никой не го следи какво прави и приказва.
Къде обаче би трябвало да прекара идващите две години и половина Навални? Как наподобява мястото и какви са разпоредбите там. Какво съставлява съветския затвор и по какъв начин Путин взема решение да отмъсти по-нататък на Навални.
Изправителна Колония №2 в Покров. От уеб страницата navalny.com беседват с лица, които са излежавали присъди там. Общото сред всички интервюрирани е: „ Там всичко е неразрешено! “. Унижения, психически напън, физическо принуждение, закани и цялостна изолираност. Това е, което в Русия назовават „ Законно наказване “, пътят към поправянето. Но в реалност това е изтезание.
Изправителна Колония №2 е с най-ограничената зона, така наречен „ алена “.
От следствения арест доставят пандизчията тъкмо тук:
Извеждат от колата, вземат всички движимости, изправят пандизчията с лице към стената клекнал и стартират да го бият. Веднага! По разказите на мнозина, първото, което вършат с теб, когато попаднеш в Колония №2 е да те бият. Това е профилактика, с цел да всеки своето място. И това е толкоз поразително, че средствата за всеобща информация даже позволиха вест за това.
Следва инспекция. Затворникът отива в изолатора тук:
Там пред администрацията и останалите пандизчии се събличаш гол и още веднъж клякаш. Получаваш униформа – панталон, риза, долни дрехи, комплект връхни облекла. Това е всичко, което ще употребява Навални през идващите две години и половина. Затворникът незабавно бива обръснат нула номер и му се прави фотография.
Следва среща с психолог. „ Това е обслужване “ ще кажат мнозина, „ уау, психолог “. В реалност това не е по този начин. Психологът не се интересува от нищо за пандизчията. Той раздава цветни карти и желае да ги подреди в реда, който му харесва. И по този начин няколко пъти. Синьото символизира спокойствието, аленото или оранжевото - воля. Психологът, евентуално, прави някои значими заключения... Жълтото е желанието за връзка. Само може да се съчувства на този, който го е избрал: главното предписание на Колонията в Покров е никаква връзка, цялостна изолираност.
Следва диалог с доктор. Тук също всичко е доста просто. Ако пандизчията няма медицински картон, то следва, че няма и болести. Отровен с Новичок? Бил е 3 седмици в кома и преди няколко месеца се е научил още веднъж да върви и приказва? Покажи медицински картон за това. Ако това не е записано там, то значи, че не съществува.
Следва диалог с администрацията. Отново пердах или психическо оскърбление. Целта е да се подсети на пандизчията, че той не е човек и няма права и го изпращат в карантина.
По пътя към килията всички остават тук за известно време:
На пандизчиите се дава метла. Защо? За какво? Затворникът е задължен да вземе метлата, да стартира да отмъщава, а по-късно на охранителната камера, която го снима да каже: „ Не поддържам метода на живот на пандизчията “. Това е нещо като клетва.
Карантината пандизчията излежава тук
Две седмици издевателства и оптимално напрежение. Там пандизчията се среща с главното предписание на пандиза. Тук не би трябвало да се приказва. Въобще. Задържаният живее в една стая с десетки други, само че не би трябвало да беседва с тях. Комуникацията е неразрешена.
Денят минава в безпределно доста и безсмислени дейности. Затворникът в никакъв случай не съществува просто по този начин. Той непрестанно прави нещо, извършва заповеди – ставане, физически извършения, слушане на химна, физически извършения, оправяне на леглото. След това заповед още един път да се оправи леглото. Или да е съблече, да си сгъне облеклата по правилник и след това още веднъж да ги облече. И това се повтаря десетки пъти дневно. Всичко това чупи душeвността.
Най-интересното е, че всички тези заповеди не идват от надзирателите, а от така наречен санитари или „ деятели “, както ги назовават в Колония №2. Това са наказани лица – пандизчии, които са се договорили с администрацията и получават пари за издаването на всички тези заповеди. Те карат излежаващите присъди да си оправят леглата в продължение на три часа или ги карат да научат наизуст имената на чиновниците в колонията. Имат право на обискират пандизчиите, да ги бият, могат да вършат с тях каквото си изискат. Извършват работата на надзирателите. Водят указател, където записват всяка дума на пандизчиите и по-късно рапортуват на управляващите.
След приключването на карантината всички биват трансферирани в казарми с висока степен на сигурност
Това е значим стадий от престоя на лицето в пандиза, чиято единствена цел е да се покаже какво следва, в случай че то не извършва заповедите. Тук диалозите също са неразрешени, само че се появяват групови действия, като да вземем за пример гледането на телевизия. Гледат се държавните канали, вести или лекции. Затворниците са седнали в редица, като би трябвало да са с изправен тил и събрани крайници. При погрешно седене, следва неодобрение. При затваряне на очите – наказване. Не може да НЕ гледаш телевизия.
От гл.т. на всекидневието нищо не се трансформира. Заповед след заповед. Често заповедта е да се стои с часове и да се гледа надолу. При повдигането на глава следва наказване. При непоздравяване – наказване. При разкопчаване на ризата – наказване. Няколко такива санкции и пандизчията се разделя с предварителното си освобождение.
Следва пренасяне в пространства с естествена степен на сигурност.
Но всичко това е на доктрина. На процедура пандизчията с месеци може да бъде държан в казармата със непоколебим режим. Обикновената колиба това е стая, в която живеят 60 души. Леглата са на два етажа в две редици. На всеки пандизчия му се поставят 2 кв.м, нощна масичка и стол. От тук пандизчиите се водят на работа, един път седмично на черква и на баня. В бараката има душ, само че той се употребява единствено от „ деятелите “. За останалите е неразрешено.
Логично времето в Колония №2 е спряло. Късметлии са тези, на които им се разрешава за час-час и половина на сядат на ръба на табуретката и да почетат. Но политическите пандизчиите по предписание нямат шанс. И по този начин – денят минава в работа или тежки часове на наложително гледане на телевизия. Писма могат да се получават единствено на хартия. За да се отговори на тях, пандизчията разполага с 30 минути на седмица. На пандизчията се дава лист хартия и химикалка, само че до него седи надзорник, който гледа какво се написа. Ако не му хареса – взема листа и го изхвърля. И да – за политическите пандизчии възбраната за другарство с други хора работи.
Всички тези изтезания се случват в реалност – тук и през днешния ден. Целенасочено заличаване на човек, насмешка с човек, това няма нищо общо със закона и справедливостта. Това е същинското средновековие, основано от ръцете на Путин и неговите чиновници, в средата на Европа през 2021 година, написа уеб сайтът navalny.com.
„ Алексей Навални се намира в Колония №2 не тъй като е нарушител, а тъй като не се харесва на Путин. Той се намира там, тъй като не умря след опита да бъде токсичен. То се намира там, тъй като се осмели да се върне в Русия. Защото дълги години ни споделяше истината за корумпирания режим на Путин, за партията на мошениците и крадците, за президента, който се е барикадирал на своето място, с цел да краде и забогатее “, заключава navalny.com.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ