ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за ...

Атлантически съвет: Стига лъжи и премълчани истини за 3-ти март!

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
На тази дата през 1878 г. в Сан Стефано се слага край на войната между две империи - Руската и Османската. Десет дни по-рано руската армия е влязла в предградието на Истанбул, но чака...
Защо?

За да настъпи 3 март по нов стил. 19 февруари по стар.
Защо?
За да бъде подписано споразумението за прекратяване на войната на дата, важна за император Александър II.

Важна с какво?
На 3 март през 1855 г. Александър II официално е обявен за император на Русия. Ден преди това е издъхнал баща му, мракобесът, жандармът на Европа Николай I.
На същата дата през 1861 г. Александър II подписва манифеста за премахване на крепостното право в Русия. С което де юре ликвидира крепостническото робство на близо 80 милиона мужици. И заслужено се окичва с титлата „Цар-Освободител“.

Логично изникват въпросите дали тази дата случайно е избрана за наш национален празник?
Дали още тогава не са преследвали внушението, че руският цар е и наш император, наш освободител?
Малцина си задават подобни въпроси, защото мнозинството не знае истината, която е премълчавана и преиначавана до днес.

Малцина знаят за една друга, старателно укривана дата, която определя параметрите и обхвата на лелеяното и салютирано „освобождение“.
Още на 8 юли 1876 г. (26 юни стар стил), същият цар-освободител отива на крак и подписва в гр. Райхщад тайно споразумение с Австро-Унгария.
Точно това укривано повече от век споразумение заляга в основата на решенията на Берлинския конгрес, където официално са обсъдени и оповестени двете полу-Българии: Княжеството, васално на султана и Източна Румелия, която даже не носи и частица от името на България и остава в пределите на Османската империя.

Споразумението остава тайно доста време и даже днес за него се говори под сурдинка и твърде рядко. Но то обяснява поне четири неща.

1. Защо граф Игнатиев, който изготвя и подписва документа за прекратяване на войната в Сан Стефано, получава преди това секретна шифрограма от министър-председателя Горчаков, с която му е наредено документът да има характер на „обикновен предварителен протокол“? Което значи – документ без тежест, подлежащ на дискусия и на ревизия. Тези ли задкулисни пазарлъци и тайни договорки днес празнуваме?

2. Защо при подписването на договора в Сан Стефано българите не са допуснати, въпреки силното им желание? Нима не са заслужили, след като при Стара Загора, на Шипка и къде ли не опълченците с героизма и кръвта си предрешават изхода на иначе неясната война? Нима десетките хиляди жертви, дадени от мирното българско население не значат нищо?

3. Защо ОРИГИНАЛНИТЕ документи от Сан Стефано все още не са видяни от нито един българин?

4. Защо по-късно на Берлинския конгрес българите отново не са допуснати до заседанията? Защото руските дипломати знаят твърде добре, че решенията на конгреса ще бъдат взети в унисон с вече поетите ангажименти. С цялото коварство на гибелната за страната ни руска политика граф Шувалов ще напише: „Санстефанският мир е нещастие за нас... Това е най-голямото недоразумение, което можем да допуснем”.
Но Санстефанският мир не е недоразумение за Русия, а целенасочена, предварително замислена политическа стратегия да бъдат заблудени, държани в неведение и в орбитата на руското влияние милиони българи.

В паметна записка министър-председателят Горчаков пише до императора: „Още от самото начало гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси.

По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, толкова по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет”.

Та това ли празнуваме днес: „тактическа стъпка“ за „увеличаване на руския авторитет”?
Уви, българите са лъгани и водени за носа до днес.

Друга манипулация, целяща да изтръгне ВЕЧНА благодарност към освободителите, е лъжата за броя на загиналите. Нагло лъжат, че за свободата ни са паднали 200 000 руски богатири.

Не са толкова. Нито са само руснаци. Цялата руска армия на Балканите наброява 184 000 души, от които 7 500 са български опълченци.
Почтени руски историци и военни командири признават, че в боеве срещу османските войски са загинали 11 905 войници, подофицери и офицери, от които около 90 % са украинци!

Още 5 500 бойци са изчезнали безследно. Колцина от тях са загинали, а колцина са се укрили и доживяли живота си в китните български села, още никой не се е наел да каже.

Почти толкова, 5 500, са починали от рани.

А най-много войници на Руската империя – 41 000, са починали от болести. Коремен тиф, измръзвания, инфекция след леки рани.

Благодарна България издига на руските воини повече от 450 паметника.
Загиналите българи все още нямат паметник. А само опълченците, паднали със святите слова „Свобода или смърт“, са 3 456. Половината от Опълчението!
През войната избитите българи са близо 100 000. Само в Стара Загора изкланите от башибозука и от редовните войски на Сюлейман паша са 16 000. Те също нямат ден за почит.
Ние, българите, скърбим за всеки воин, погинал на наша земя: руснак, украинец, финландец, поляк, румънец или от друга националност.

Ала наглите лъжи, упреците и хибридните намеци, че не сме достатъчно благодарни ни идват в повече.

Редно е да кажем: „Стига!“

Преди три години руският патриарх отново се опита да се впише в ролята на генерал-губернатор. На Каулбарс или Ернрот. И люто се накара на държавния глава. Не че той не заслужава да му се накара народът-суверен.
Стига!

Не сме забравили и тъжната еволюция на „всенародния“ празник.
От 1888 г. до края на Втората световна война 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно е отбелязан като национален празник през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението.
Става официален празник през 1988 г.

През 1990 г. с решение на тодор-живковото народно събрание и по предложение на др. председател-президент на Републиката Петър Младенов тази дата е обявена за наш национален празник.
Но наш ли е наистина?

Днес честваме ден, в който две империи подписват споразумение. В споразумението не се споменава думата „освобождение“, а „окупация“ (чл.8).

Юридически Княжество България съществува от 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор.

Днешна България заема политическата карта в резултат на Съединението от 6 септември 1885 г., когато Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България.

Най-яростният противник на Съединението е кой? Руската империя.
Независимостта на Царство България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. в Търново. Едва с този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя.
Споразумението от Сан Стефано обявява независимостта на... Черна гора (чл.2), Сърбия (чл.3) и Румъния (чл.5). Hо за тези държава датата 3 март не е празник.

Повечето суверенни държави, сред които и Руската федерация, честват като национален празник деня, в който е провъзгласена националната им независимост.

На този ден е редно да си спомним друго паметно събитие. На 3 март 1918 г. България заедно със съюзниците си от Първата световна война приема капитулацията на царска Русия и на ленинската Съветска Русия, победени по фронтовете на Добруджа и Македония, на Галиция и Украйна.

Русия стъпва на наша земя през 1916 г., за да ни избива и поробва с войска, по-многобройна от освободителния си контингент през 1877 г.
Затова по настояване на българската делегация Брест-Литовският мирен договор е подписан точно на 3 март 1918 г.

С този мирен договор от територията на „тюрмата за народите“ се отделят като независими държави Полша, Украйна, Финландия, Литва, Латвия и Естония.
Благодарение и на България постигат свободата си повече от 60 милиона човешки същества! 60 милиона европейци!

Честита свобода, приятели и съюзници от Полша, Украйна, Финландия, Литва, Латвия и Естония!

Източник: fakti.bg