Атлантически съвет: Стига лъжи и премълчани истини за 3-ти март!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На тази дата през 1878 година в Сан Стефано се поставя завършек на войната сред две империи - Руската и Османската. Десет дни по-рано съветската войска е влезнала в предградието на Истанбул, само че чака...
Защо?
За да настъпи 3 март по нов жанр. 19 февруари по остарял.
Защо?
За да бъде подписано съглашението за преустановяване на войната на дата, значима за император Александър II.
Важна с какво?
На 3 март през 1855 година Александър II публично е разгласен за император на Русия. Ден преди този момент е умрял татко му, мракобесът, жандармът на Европа Николай I.
На същата дата през 1861 година Александър II подписва манифеста за унищожаване на крепостното право в Русия. С което де юре ликвидира крепостническото иго на близо 80 милиона мужици. И справедливо се окичва с купата „ Цар-Освободител “.
Логично изникват въпросите дали тази дата инцидентно е определена за наш народен празник?
Дали още тогава не са преследвали внушението, че съветският цар е и наш император, наш избавител?
Малцина си задават сходни въпроси, тъй като болшинството не знае истината, която е премълчавана и преиначавана до през днешния ден.
Малцина знаят за една друга, усърдно укривана дата, която дефинира параметрите и обсега на лелеяното и салютирано „ избавление “.
Още на 8 юли 1876 година (26 юни остарял стил), същият цар-освободител отива на крайник и подписва в гр. Райхщад скрито съглашение с Австро-Унгария.
Точно това укривано повече от век съглашение заляга в основата на решенията на Берлинския конгрес, където публично са разисквани и оповестени двете полу-Българии: Княжеството, васално на султана и Източна Румелия, която дори не носи и парченце от името на България и остава в рамките на Османската империя.
Споразумението остава скрито много време и дори през днешния ден за него се приказва под сурдинка и прекомерно рядко. Но то изяснява най-малко четири неща.
1. Защо граф Игнатиев, който изготвя и подписва документа за преустановяване на войната в Сан Стефано, получава преди този момент секретна шифрограма от министър-председателя Горчаков, с която му е подредено документът да има темперамент на „ елементарен прелиминарен протокол “? Което значи – документ без тежест, предстоящ на полемика и на проверка. Тези ли подмолни пазарлъци и секрети сделки през днешния ден честваме?
2. Защо при подписването на контракта в Сан Стефано българите не са позволени, макар мощното им предпочитание? Нима не са заслужили, откакто при Стара Загора, на Шипка и под дърво и камък опълченците с героизма и кръвта си предрешават изхода на другояче неразбираемата война? Нима десетките хиляди жертви, дадени от мирното българско население не значат нищо?
3. Защо ОРИГИНАЛНИТЕ документи от Сан Стефано към момента не са забелязани от нито един българин?
4. Защо по-късно на Берлинския конгрес българите още веднъж не са позволени до съвещанията? Защото съветските дипломати знаят прекомерно добре, че решенията на конгреса ще бъдат взети в унисон с към този момент поетите задължения. С цялото лукавство на гибелната за страната ни съветска политика граф Шувалов ще напише: „ Санстефанският мир е злощастие за нас... Това е най-голямото неразбирателство, което можем да допуснем”.
Но Санстефанският мир не е неразбирателство за Русия, а целенасочена, авансово замислена политическа тактика да бъдат заблудени, държани в незнание и в орбитата на съветското въздействие милиони българи.
В паметна бележка министър-председателят Горчаков написа до императора: „ Още през цялото време виждам на прелиминарния контракт с турците като на потребна тактическа стъпка, която дава отговор на съветската тактика по Източния въпрос. Чрез него Русия още един път показва положителната си воля към балканските нации, и в частност към българския, като бранител на техните ползи.
По този метод ние ще запазим репутацията си на техен настойник. Що се отнася до идното му заличаване под натиска на западните ни противници, толкоз по-добре за Русия, защото това ще повреди тяхното въздействие на Балканите и още повече ще усили нашия авторитет”.
Та това ли честваме през днешния ден: „ тактическа стъпка “ за „ увеличение на съветския авторитет”?
Уви, българите са лъгани и водени за носа до през днешния ден.
Друга операция, целяща да изтръгне ВЕЧНА признателност към освободителите, е лъжата за броя на починалите. Нагло лъжат, че за свободата ни са паднали 200 000 съветски богатири.
Не са толкоз. Нито са единствено руснаци. Цялата съветска войска на Балканите наброява 184 000 души, от които 7 500 са български опълченци.
Почтени съветски историци и военни командири признават, че в боеве против османските войски са починали 11 905 бойци, подофицери и офицери, от които към 90 % са украинци!
Още 5 500 бойци са изчезнали безследно. Колцина от тях са починали, а колцина са се укрили и доживяли живота си в китните български села, още никой не се е наел да каже.
Почти толкоз, 5 500, са умряли от рани.
А най-вече бойци на Руската империя – 41 000, са умряли от заболявания. Коремен тиф, измръзвания, зараза след леки рани.
Благодарна България издига на съветските воини повече от 450 паметника.
Загиналите българи към момента нямат монумент. А единствено опълченците, паднали със святите слова „ Свобода или гибел “, са 3 456. Половината от Опълчението!
През войната избитите българи са близо 100 000. Само в Стара Загора изкланите от башибозука и от постоянните войски на Сюлейман паша са 16 000. Те също нямат ден за респект.
Ние, българите, скърбим за всеки боец, погинал на наша земя: руснак, украинец, финландец, поляк, румънец или от друга народност.
Ала наглите неистини, упреците и хибридните подмятания, че не сме задоволително признателни ни идват допълнително.
Редно е да кажем: „ Стига! “
Преди три години съветският патриарх още веднъж се опита да се впише в ролята на генерал-губернатор. На Каулбарс или Ернрот. И люто се накара на президента. Не че той не заслужава да му се накара народът-суверен.
Стига!
Не сме не запомнили и тъжната еволюция на „ всенародния “ празник.
От 1888 година до края на Втората международна война 3 март се чества като Ден на Освобождението на България от турско иго.
Еднократно е маркиран като народен празник през 1978 година във връзка на 100-годишнината от Освобождението.
Става формален празник през 1988 година
През 1990 година с решение на тодор-живковото национално заседание и по предложение на други председател-президент на Републиката Петър Младенов тази дата е оповестена за наш народен празник.
Но наш ли е в действителност?
Днес честваме ден, в който две империи подписват съглашение. В съглашението не се загатва думата „ избавление “, а „ окупация “ (чл.8).
Юридически Княжество България съществува от 13 юли 1878 година с подписването на Берлинския контракт.
Днешна България заема политическата карта вследствие на Съединението от 6 септември 1885 година, когато Източна Румелия се отделя от Османската империя и се сплотява с Княжество България.
Най-яростният съперник на Съединението е кой? Руската империя.
Независимостта на Царство България е провъзгласена на 22 септември 1908 година в Търново. Едва с този акт българската страна отхвърля политическата и финансовата си взаимозависимост от Османската империя.
Споразумението от Сан Стефано афишира независимостта на... Черна гора (чл.2), Сърбия (чл.3) и Румъния (чл.5). Hо за тези страна датата 3 март не е празник.
Повечето суверенни страни, измежду които и Руската федерация, празнуват като народен празник деня, в който е провъзгласена националната им самостоятелност.
На този ден е редно да си спомним друго паметно събитие. На 3 март 1918 година България дружно със съдружниците си от Първата международна война приема капитулацията на царска Русия и на ленинската Съветска Русия, победени по фронтовете на Добруджа и Македония, на Галиция и Украйна.
Русия стъпва на наша земя през 1916 година, с цел да ни избива и поробва с армия, по-многобройна от освободителния си контингент през 1877 година
Затова по гледище на българската делегация Брест-Литовският кротичък контракт е подписан навръх 3 март 1918 година
С този кротичък контракт от територията на „ тюрмата за народите “ се отделят като самостоятелни страни Полша, Украйна, Финландия, Литва, Латвия и Естония.
Благодарение и на България реализират свободата си повече от 60 милиона човешки същества! 60 милиона европейци!
Честита независимост, другари и съдружници от Полша, Украйна, Финландия, Литва, Латвия и Естония!
На тази дата през 1878 година в Сан Стефано се поставя завършек на войната сред две империи - Руската и Османската. Десет дни по-рано съветската войска е влезнала в предградието на Истанбул, само че чака...
Защо?
За да настъпи 3 март по нов жанр. 19 февруари по остарял.
Защо?
За да бъде подписано съглашението за преустановяване на войната на дата, значима за император Александър II.
Важна с какво?
На 3 март през 1855 година Александър II публично е разгласен за император на Русия. Ден преди този момент е умрял татко му, мракобесът, жандармът на Европа Николай I.
На същата дата през 1861 година Александър II подписва манифеста за унищожаване на крепостното право в Русия. С което де юре ликвидира крепостническото иго на близо 80 милиона мужици. И справедливо се окичва с купата „ Цар-Освободител “.
Логично изникват въпросите дали тази дата инцидентно е определена за наш народен празник?
Дали още тогава не са преследвали внушението, че съветският цар е и наш император, наш избавител?
Малцина си задават сходни въпроси, тъй като болшинството не знае истината, която е премълчавана и преиначавана до през днешния ден.
Малцина знаят за една друга, усърдно укривана дата, която дефинира параметрите и обсега на лелеяното и салютирано „ избавление “.
Още на 8 юли 1876 година (26 юни остарял стил), същият цар-освободител отива на крайник и подписва в гр. Райхщад скрито съглашение с Австро-Унгария.
Точно това укривано повече от век съглашение заляга в основата на решенията на Берлинския конгрес, където публично са разисквани и оповестени двете полу-Българии: Княжеството, васално на султана и Източна Румелия, която дори не носи и парченце от името на България и остава в рамките на Османската империя.
Споразумението остава скрито много време и дори през днешния ден за него се приказва под сурдинка и прекомерно рядко. Но то изяснява най-малко четири неща.
1. Защо граф Игнатиев, който изготвя и подписва документа за преустановяване на войната в Сан Стефано, получава преди този момент секретна шифрограма от министър-председателя Горчаков, с която му е подредено документът да има темперамент на „ елементарен прелиминарен протокол “? Което значи – документ без тежест, предстоящ на полемика и на проверка. Тези ли подмолни пазарлъци и секрети сделки през днешния ден честваме?
2. Защо при подписването на контракта в Сан Стефано българите не са позволени, макар мощното им предпочитание? Нима не са заслужили, откакто при Стара Загора, на Шипка и под дърво и камък опълченците с героизма и кръвта си предрешават изхода на другояче неразбираемата война? Нима десетките хиляди жертви, дадени от мирното българско население не значат нищо?
3. Защо ОРИГИНАЛНИТЕ документи от Сан Стефано към момента не са забелязани от нито един българин?
4. Защо по-късно на Берлинския конгрес българите още веднъж не са позволени до съвещанията? Защото съветските дипломати знаят прекомерно добре, че решенията на конгреса ще бъдат взети в унисон с към този момент поетите задължения. С цялото лукавство на гибелната за страната ни съветска политика граф Шувалов ще напише: „ Санстефанският мир е злощастие за нас... Това е най-голямото неразбирателство, което можем да допуснем”.
Но Санстефанският мир не е неразбирателство за Русия, а целенасочена, авансово замислена политическа тактика да бъдат заблудени, държани в незнание и в орбитата на съветското въздействие милиони българи.
В паметна бележка министър-председателят Горчаков написа до императора: „ Още през цялото време виждам на прелиминарния контракт с турците като на потребна тактическа стъпка, която дава отговор на съветската тактика по Източния въпрос. Чрез него Русия още един път показва положителната си воля към балканските нации, и в частност към българския, като бранител на техните ползи.
По този метод ние ще запазим репутацията си на техен настойник. Що се отнася до идното му заличаване под натиска на западните ни противници, толкоз по-добре за Русия, защото това ще повреди тяхното въздействие на Балканите и още повече ще усили нашия авторитет”.
Та това ли честваме през днешния ден: „ тактическа стъпка “ за „ увеличение на съветския авторитет”?
Уви, българите са лъгани и водени за носа до през днешния ден.
Друга операция, целяща да изтръгне ВЕЧНА признателност към освободителите, е лъжата за броя на починалите. Нагло лъжат, че за свободата ни са паднали 200 000 съветски богатири.
Не са толкоз. Нито са единствено руснаци. Цялата съветска войска на Балканите наброява 184 000 души, от които 7 500 са български опълченци.
Почтени съветски историци и военни командири признават, че в боеве против османските войски са починали 11 905 бойци, подофицери и офицери, от които към 90 % са украинци!
Още 5 500 бойци са изчезнали безследно. Колцина от тях са починали, а колцина са се укрили и доживяли живота си в китните български села, още никой не се е наел да каже.
Почти толкоз, 5 500, са умряли от рани.
А най-вече бойци на Руската империя – 41 000, са умряли от заболявания. Коремен тиф, измръзвания, зараза след леки рани.
Благодарна България издига на съветските воини повече от 450 паметника.
Загиналите българи към момента нямат монумент. А единствено опълченците, паднали със святите слова „ Свобода или гибел “, са 3 456. Половината от Опълчението!
През войната избитите българи са близо 100 000. Само в Стара Загора изкланите от башибозука и от постоянните войски на Сюлейман паша са 16 000. Те също нямат ден за респект.
Ние, българите, скърбим за всеки боец, погинал на наша земя: руснак, украинец, финландец, поляк, румънец или от друга народност.
Ала наглите неистини, упреците и хибридните подмятания, че не сме задоволително признателни ни идват допълнително.
Редно е да кажем: „ Стига! “
Преди три години съветският патриарх още веднъж се опита да се впише в ролята на генерал-губернатор. На Каулбарс или Ернрот. И люто се накара на президента. Не че той не заслужава да му се накара народът-суверен.
Стига!
Не сме не запомнили и тъжната еволюция на „ всенародния “ празник.
От 1888 година до края на Втората международна война 3 март се чества като Ден на Освобождението на България от турско иго.
Еднократно е маркиран като народен празник през 1978 година във връзка на 100-годишнината от Освобождението.
Става формален празник през 1988 година
През 1990 година с решение на тодор-живковото национално заседание и по предложение на други председател-президент на Републиката Петър Младенов тази дата е оповестена за наш народен празник.
Но наш ли е в действителност?
Днес честваме ден, в който две империи подписват съглашение. В съглашението не се загатва думата „ избавление “, а „ окупация “ (чл.8).
Юридически Княжество България съществува от 13 юли 1878 година с подписването на Берлинския контракт.
Днешна България заема политическата карта вследствие на Съединението от 6 септември 1885 година, когато Източна Румелия се отделя от Османската империя и се сплотява с Княжество България.
Най-яростният съперник на Съединението е кой? Руската империя.
Независимостта на Царство България е провъзгласена на 22 септември 1908 година в Търново. Едва с този акт българската страна отхвърля политическата и финансовата си взаимозависимост от Османската империя.
Споразумението от Сан Стефано афишира независимостта на... Черна гора (чл.2), Сърбия (чл.3) и Румъния (чл.5). Hо за тези страна датата 3 март не е празник.
Повечето суверенни страни, измежду които и Руската федерация, празнуват като народен празник деня, в който е провъзгласена националната им самостоятелност.
На този ден е редно да си спомним друго паметно събитие. На 3 март 1918 година България дружно със съдружниците си от Първата международна война приема капитулацията на царска Русия и на ленинската Съветска Русия, победени по фронтовете на Добруджа и Македония, на Галиция и Украйна.
Русия стъпва на наша земя през 1916 година, с цел да ни избива и поробва с армия, по-многобройна от освободителния си контингент през 1877 година
Затова по гледище на българската делегация Брест-Литовският кротичък контракт е подписан навръх 3 март 1918 година
С този кротичък контракт от територията на „ тюрмата за народите “ се отделят като самостоятелни страни Полша, Украйна, Финландия, Литва, Латвия и Естония.
Благодарение и на България реализират свободата си повече от 60 милиона човешки същества! 60 милиона европейци!
Честита независимост, другари и съдружници от Полша, Украйна, Финландия, Литва, Латвия и Естония!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ