Големият взрив или пита кашкавал?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Съвременната просвета изяснява пръкването на Вселената преди 13,8 милиарда години. В оня начален миг тя е била свита в точка с съвсем безкрайна компактност. Даденото положение е известно като сингулярност. Сетне всичко се пръска. Протичат химични реакции. Звезди блеснат и изгарят, дават нов живот... Казват, че носим в телата си частици от тези първи светила. Големият гърмеж поражда пространството, времето и известните ни универсални константи.
Ще се отклоня за миг, с цел да уточня, че универсалните константи са неизменими величини в уравненията, описващи фундаменталните закони на природата и свойствата на материята. За такива са признати скоростта на светлината във вакуум, гравитационната непрекъсната, обикновеният заряд и така нататък
Нарисуваната от теоретиците картина е ярка, но нейната правота още не е потвърдена с обстоятелства. Например, не са открити гравитационните талази, които наложително би трябвало да зародят.
Неопределеността нервира и подтиква учените да измислят разнородни пояснения за появяването на мирозданието. Заключили се в лабораториите, те настойчиво и усърдно кълцат и обезкостяват темпоралността на континуума. Добре, че са впрегнали своята фикция в оправянето с световните проблеми и ние не сме им забавни!
Съществува догадка, че Вселената няма рожден ден, а от време на време се " свива " и " отпуска "... Това би означавало, че по-рано тя към този момент е прекосявала през етап, сходен на сегашния. Преражда се постоянно, до момента в който пространството и времето остават неизменими. Поне по този начин настояват последователите на Цикличния модел.
Други считат, че космосът е безконечен и от него виждаме единствено едно неголямо отверстие, сходно на дупка в кашкавалена пита.
Популярната концепция за мултивселената ни захвърля в лабиринт, където съжителстваме с голям брой светове, чиито действителности са различни на нашата. Случващото се с нас в този момент тук, бива повтаряно там, само че с разнообразни резултати.
Теорията на струните сплотява визиите за гравитацията и квантовата механика. Първата обгръща космоса, а втората разказва царящия в него безпорядък. В този модел обикновените частици и фундаменталните взаимоотношения сред тях са показани с ултрамикроскопични квантови струни (с приблизителна дължина 10-35 m.), които трептят и изпускат съмнения в 11 измерения. Предполага се, че такава система би дала 10500 решения, отговарящи на обособени вселени. Някоя от тях може да е нашата... Но това не е несъмнено.
Предричат, че дадената догадка ще спомогне за съставянето на Теорията на всичко. Сега се създава математически език за нейното формулиране.
И въпреки всичко, в случай че излезе, че познатият ни свят е един от многото, то по какъв начин да се отнасяме към останалите?
Автор: Николай Николов
Съвременната просвета изяснява пръкването на Вселената преди 13,8 милиарда години. В оня начален миг тя е била свита в точка с съвсем безкрайна компактност. Даденото положение е известно като сингулярност. Сетне всичко се пръска. Протичат химични реакции. Звезди блеснат и изгарят, дават нов живот... Казват, че носим в телата си частици от тези първи светила. Големият гърмеж поражда пространството, времето и известните ни универсални константи.
Ще се отклоня за миг, с цел да уточня, че универсалните константи са неизменими величини в уравненията, описващи фундаменталните закони на природата и свойствата на материята. За такива са признати скоростта на светлината във вакуум, гравитационната непрекъсната, обикновеният заряд и така нататък
Нарисуваната от теоретиците картина е ярка, но нейната правота още не е потвърдена с обстоятелства. Например, не са открити гравитационните талази, които наложително би трябвало да зародят.
Неопределеността нервира и подтиква учените да измислят разнородни пояснения за появяването на мирозданието. Заключили се в лабораториите, те настойчиво и усърдно кълцат и обезкостяват темпоралността на континуума. Добре, че са впрегнали своята фикция в оправянето с световните проблеми и ние не сме им забавни!
Съществува догадка, че Вселената няма рожден ден, а от време на време се " свива " и " отпуска "... Това би означавало, че по-рано тя към този момент е прекосявала през етап, сходен на сегашния. Преражда се постоянно, до момента в който пространството и времето остават неизменими. Поне по този начин настояват последователите на Цикличния модел.
Други считат, че космосът е безконечен и от него виждаме единствено едно неголямо отверстие, сходно на дупка в кашкавалена пита.
Популярната концепция за мултивселената ни захвърля в лабиринт, където съжителстваме с голям брой светове, чиито действителности са различни на нашата. Случващото се с нас в този момент тук, бива повтаряно там, само че с разнообразни резултати.
Теорията на струните сплотява визиите за гравитацията и квантовата механика. Първата обгръща космоса, а втората разказва царящия в него безпорядък. В този модел обикновените частици и фундаменталните взаимоотношения сред тях са показани с ултрамикроскопични квантови струни (с приблизителна дължина 10-35 m.), които трептят и изпускат съмнения в 11 измерения. Предполага се, че такава система би дала 10500 решения, отговарящи на обособени вселени. Някоя от тях може да е нашата... Но това не е несъмнено.
Предричат, че дадената догадка ще спомогне за съставянето на Теорията на всичко. Сега се създава математически език за нейното формулиране.
И въпреки всичко, в случай че излезе, че познатият ни свят е един от многото, то по какъв начин да се отнасяме към останалите?
Автор: Николай Николов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ