Нацистка Германия и СССР: Две престъпни системи, причинили гибелта на милиони
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Наскоро съветският президент Владимир Путин предложи на Думата да прегледа законопроект, забраняващ сравненията сред ролята на Съюз на съветските социалистически републики и на нацистка Германия във Втората международна война. Как оценявате самодейността на президента на РФ Владимир Путин? По принцип допустимо ли е да се съпоставят функциите на Съветския съюз и нацистка Германия във войната?
Кшищоф Рухниевич: Сравнението е един от главните способи в историческите проучвания. В съответния случай е значимо да отбележим, че след подписването на пакта Хитлер-Сталин Съветският Съюз и Германия са свързани в тясно съдействие. В резултат от този пакт и тайния протокол към него, Германия атакува Полша на 1 септември 1939, а Съюз на съветските социалистически републики атакува същата страна на 17 септември 1939. Сътрудничеството сред двете страни продължава до самото начало на военните дейности посред им на 21 юни 1941. Русия от много време отделя огромно внимание най-много на стадия от Втората международна война след тази дата, тъй че президентът умишлено избутва неуместните обстоятелства на назад във времето. Нека да напомним, че Съюз на съветските социалистически републики атакува освен Полша – окупирани бяха и Балтийските страни. Във всяка от тези страни беше открит руски режим, включващ репресии, избиване на елитите, депортация на хиляди хора в дълбоките лимити на Съюз на съветските социалистически републики и изпращането на други в затвори и в лагерите на ГУЛАГ. Спокойно можем да съпоставяме окупационната политика на Германия и Съветския съюз сред 1939 и 1941 година. Това дори е нужна процедура, с цел да покажем спецификата на всяка от двете страни и да забележим по какъв начин действат двата тоталитарни режима в завзетите територии.
А можете ли да сравните Сталин с Хитлер? Ако можете - по какъв начин би изглеждало това съпоставяне?
Кшищоф Рухниевич: Това не е нещо ново. От предишното са познати много изявления, в които се опълчват биографиите на двамата диктатори. Тук мога да загатна единствено най-известното проучване на Алън Бълок от 1991 година „ Хитлер и Сталин: Успоредни животописи “. Авторът апропо обръща внимание на някои аспекти от техните биографии и на психическите им предразположености. Сравнителните проучвания нормално са ориентирани не към подвеждането под общ знаменател, а към разкриване на особеностите при отчитане на историческия подтекст. Защото нито един от двамата диктатори не е работил във вакуум. И двете страни, Германия и Съюз на съветските социалистически републики, са тоталитарни. Различават се единствено по метода към идеологическите въпроси. И двете страни изтребват хората и групите, които са избрани като враждебни или нежелателни. Идеологическите разлики не пречат на двамата диктатори да влязат в съюз и даже да му вдъхнат живот. За тях по-важно от всичко друго са потребностите на двете им страни в съответния исторически миг. След нападението на Германия против Съветския Съюз, той се трансформира в жертва и последователно става значим член на антихитлеристката коалиция. В същото време Съюз на съветските социалистически републики не престава да бъде тоталитарна страна и след 1944-1945 година. Освен това след края на Втората международна война Съюз на съветските социалистически републики усилва въздействието си над страните в Източна Европа – и освен ги подчинява, само че внася в тях дълбоки промени: съветизация.
Не се ли опасявате, че с сходни съпоставения Холокостът може да бъде приравнен към други закононарушения, осъществени по време на Втората международна война в една или друга страна?
Кшищоф Рухниевич: Това са две разнообразни неща. В общ проект можем да кажем, че закононарушенията на нацистите имат расова мотивация, до момента в който руските закононарушения са класово стимулирани. И двете системи бяха незаконни и предизвикаха гибелта на милиони хора. Милиони други, които съумяха да оцелеят, останаха вечно инвалиди или психологично заболели, а и до през днешния ден поколенията страдат от това. Хората, прекарали дълго време в руски лагери, са хора със унищожени ориси. (…) Според мен сравнението сред закононарушенията не омаловажава смисъла на Холокоста в историческите проучвания и в груповата памет.
Този въпрос може да Ви прозвучи тривиално, само че въпреки всичко: Кой стартира Втората международна война?
Кшищоф Рухниевич: Сред историците доминира мнението, че Германия стартира войната. Но бързите победи на хитлеристките армии първо в Полша, а след това и в Западна Европа, биха били невъзможни без експлицитните гаранции, а от време на време и дейна помощ от страна на Съюз на съветските социалистически републики – нищо, че е неин идеологически съперник. Тайният протокол към пакта Молотов-Рибентроп и Договорът за дружба и за границата от 28 септември 1939 демонстрират същинските планове на двете страни.
Става дума за една международна война - за какво тогава полемиките измежду политиците и в медиите постоянно се лимитират единствено до ролята, която играят в нея Съветският съюз и нацистка Германия?
Кшищоф Рухниевич: Отговорът е елементарен. Германия стартира войната, а Съюз на съветските социалистически републики застана на нейна страна. Вярно, че няколко месеца по-късно той самичък се оказва в позицията на атакуван, само че това не трябва да ни кара да скриваме обстоятелствата. Това са два незаконни режима. Репресиите и арестите там са ежедневие, тяхна жертва стават и жителите на покорените страни. И двата режима основават система от лагери и систематически лишават локалното население от цивилен права. Организирана е широкомащабна употреба на окупираните страни, а културните им полезности са разграбени или предумишлено унищожени. Всичко това се прави заради расова или класова ненавист.
*Кшищоф Рухниевич от професор по история в университета на град Вроцлав, Полша. С него беседва Даря Брянцева.
Автор: Дария Брянцева
Наскоро съветският президент Владимир Путин предложи на Думата да прегледа законопроект, забраняващ сравненията сред ролята на Съюз на съветските социалистически републики и на нацистка Германия във Втората международна война. Как оценявате самодейността на президента на РФ Владимир Путин? По принцип допустимо ли е да се съпоставят функциите на Съветския съюз и нацистка Германия във войната?
Кшищоф Рухниевич: Сравнението е един от главните способи в историческите проучвания. В съответния случай е значимо да отбележим, че след подписването на пакта Хитлер-Сталин Съветският Съюз и Германия са свързани в тясно съдействие. В резултат от този пакт и тайния протокол към него, Германия атакува Полша на 1 септември 1939, а Съюз на съветските социалистически републики атакува същата страна на 17 септември 1939. Сътрудничеството сред двете страни продължава до самото начало на военните дейности посред им на 21 юни 1941. Русия от много време отделя огромно внимание най-много на стадия от Втората международна война след тази дата, тъй че президентът умишлено избутва неуместните обстоятелства на назад във времето. Нека да напомним, че Съюз на съветските социалистически републики атакува освен Полша – окупирани бяха и Балтийските страни. Във всяка от тези страни беше открит руски режим, включващ репресии, избиване на елитите, депортация на хиляди хора в дълбоките лимити на Съюз на съветските социалистически републики и изпращането на други в затвори и в лагерите на ГУЛАГ. Спокойно можем да съпоставяме окупационната политика на Германия и Съветския съюз сред 1939 и 1941 година. Това дори е нужна процедура, с цел да покажем спецификата на всяка от двете страни и да забележим по какъв начин действат двата тоталитарни режима в завзетите територии.
А можете ли да сравните Сталин с Хитлер? Ако можете - по какъв начин би изглеждало това съпоставяне?
Кшищоф Рухниевич: Това не е нещо ново. От предишното са познати много изявления, в които се опълчват биографиите на двамата диктатори. Тук мога да загатна единствено най-известното проучване на Алън Бълок от 1991 година „ Хитлер и Сталин: Успоредни животописи “. Авторът апропо обръща внимание на някои аспекти от техните биографии и на психическите им предразположености. Сравнителните проучвания нормално са ориентирани не към подвеждането под общ знаменател, а към разкриване на особеностите при отчитане на историческия подтекст. Защото нито един от двамата диктатори не е работил във вакуум. И двете страни, Германия и Съюз на съветските социалистически републики, са тоталитарни. Различават се единствено по метода към идеологическите въпроси. И двете страни изтребват хората и групите, които са избрани като враждебни или нежелателни. Идеологическите разлики не пречат на двамата диктатори да влязат в съюз и даже да му вдъхнат живот. За тях по-важно от всичко друго са потребностите на двете им страни в съответния исторически миг. След нападението на Германия против Съветския Съюз, той се трансформира в жертва и последователно става значим член на антихитлеристката коалиция. В същото време Съюз на съветските социалистически републики не престава да бъде тоталитарна страна и след 1944-1945 година. Освен това след края на Втората международна война Съюз на съветските социалистически републики усилва въздействието си над страните в Източна Европа – и освен ги подчинява, само че внася в тях дълбоки промени: съветизация.
Не се ли опасявате, че с сходни съпоставения Холокостът може да бъде приравнен към други закононарушения, осъществени по време на Втората международна война в една или друга страна?
Кшищоф Рухниевич: Това са две разнообразни неща. В общ проект можем да кажем, че закононарушенията на нацистите имат расова мотивация, до момента в който руските закононарушения са класово стимулирани. И двете системи бяха незаконни и предизвикаха гибелта на милиони хора. Милиони други, които съумяха да оцелеят, останаха вечно инвалиди или психологично заболели, а и до през днешния ден поколенията страдат от това. Хората, прекарали дълго време в руски лагери, са хора със унищожени ориси. (…) Според мен сравнението сред закононарушенията не омаловажава смисъла на Холокоста в историческите проучвания и в груповата памет.
Този въпрос може да Ви прозвучи тривиално, само че въпреки всичко: Кой стартира Втората международна война?
Кшищоф Рухниевич: Сред историците доминира мнението, че Германия стартира войната. Но бързите победи на хитлеристките армии първо в Полша, а след това и в Западна Европа, биха били невъзможни без експлицитните гаранции, а от време на време и дейна помощ от страна на Съюз на съветските социалистически републики – нищо, че е неин идеологически съперник. Тайният протокол към пакта Молотов-Рибентроп и Договорът за дружба и за границата от 28 септември 1939 демонстрират същинските планове на двете страни.
Става дума за една международна война - за какво тогава полемиките измежду политиците и в медиите постоянно се лимитират единствено до ролята, която играят в нея Съветският съюз и нацистка Германия?
Кшищоф Рухниевич: Отговорът е елементарен. Германия стартира войната, а Съюз на съветските социалистически републики застана на нейна страна. Вярно, че няколко месеца по-късно той самичък се оказва в позицията на атакуван, само че това не трябва да ни кара да скриваме обстоятелствата. Това са два незаконни режима. Репресиите и арестите там са ежедневие, тяхна жертва стават и жителите на покорените страни. И двата режима основават система от лагери и систематически лишават локалното население от цивилен права. Организирана е широкомащабна употреба на окупираните страни, а културните им полезности са разграбени или предумишлено унищожени. Всичко това се прави заради расова или класова ненавист.
*Кшищоф Рухниевич от професор по история в университета на град Вроцлав, Полша. С него беседва Даря Брянцева.
Автор: Дария Брянцева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ